РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. , 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101125 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от М. Д. Ч. от гр.София срещу А. А. М. от с.К, обл.Благоевград. Иска се
да бъде извършена делба на следния недвижим имот: Самостоятелно жилище,
построено на два етажа с обособен самостоятелен вход откъм улицата без
изход, със застроена площ от 53 (петдесет и три) квадратни метра, състоящо се
от по две стаи на етаж, една от които е кухня и санитарни помещения на
приземния етаж, и което жилище представлява западната половина от
Двуетажна жилищна сграда, която е с два самостоятелни входа за обособените
жилища и е с обща застроена площ от 106 (сто и шест) квадратни метра,
застроена върху Дворно място – Урегулиран поземлен имот - парцел** (......)
от квартал ** (.....), имот с планоснимачен номер ***** (..........) по плана на
село К., община Сатовча, област Благоевград, действащ към 2012г., с площ за
парцела от 290 (двеста и деветдесет) квадратни метра, при съседи съгласно
документ за собственост: от две страни улици; К. Д. и Д. Ч.; при съседи
съгласно скица: от изток - УПИ-парцел **; от запад - улица; север - улица; юг
– УПИ - парцел*** при квоти от по 1/2 (една втора) идеална част от процесния
имот за всяка от страните.
1
Твърди се от ищецът, че с ответника са бивши съпрузи и бракът им е
прекратен със съдебно решение от 23.11.2007 г., постановено по гр. дело №
**/**** г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. По време на брака си
страните придобили, при режим на СИО, процесния недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ, построено на два етажа с
обособен самостоятелен вход откъм улицата без изход, със застроена площ от
53 кв.м., състоящо се от по две стаи на етаж, една от които е кухня, и
санитарни помещения на приземния етаж, и което жилище представлява
западната половина от Двуетажна жилищна сграда, която е с два
самостоятелни входа за обособените жилища и е с обща застроена площ от
106 кв.м., застроена върху Дворно място – УПИ - парцел*** от кв. 32, имот с
пл. номер ***** по плана на с. К., обл. Благоевград, действащ към 2012 г., с
площ за парцела от 290 кв.м., при съседи съгласно документ за собственост: от
две страни улици; К.Д. и Д. Ч.; при съседи съгласно скица: от изток - УПИ-
парцел***; от запад - улица; север - улица; юг – УПИ парцел **. Правото на
собственост върху гореописания недвижим имот и двамата съделители са
придобили на основание доброволна делба, материализирано в Договор за
доброволна делба на недвижими имоти, нотариално заверен за подписи с peг.
№ ****, акт ***, том 4 по описа на нотариус Ваня Бумбарова, гр.Гоце Гелчев.
Доколкото имота е при СИО, след прекратяване на брака идеалната
съсобствениост се преобразува в обикновена такава и квотите на съделителите
са по 1/2 идеална част от процесния имот. Страните не могат да постигнат
разбирателство относно делбата на имота, поради което е предявен настоящия
иск.
Правната квалификация на предявеният иск е по чл.34 от ЗС във връзка
с чл.341 и сл. от ГПК, чл.344, ал.2 от ГПК.
Ответницата представя писмен отговор, в който изразява становище за
недопустимост на иска. Твърди, че тя владее целия имот от повече от 20
години, като нейна лична собственост, което нееднократно е манифестирала
пред ищеца. Тя живее в имота, ползва го, извършвала е и множество ремонтни
дейности. Съборен е старият гараж, тъй като бил почти разрушен и на негово
място изградила изцяло нов гараж. Направила 4 нови укрепващи колони около
къщата, с пояс, изцяло нов покрив на къщата, вътре в къщата гредоредите са
премахнати и са изградени бетонни плочи. В къщата нямало баня и тоалетна,
2
като тя ги направила с изцяло нова ВИК инсталация, всички дограми са
сменени и е извършила основен ремонт отвътре. Твърди, че ищеца повече от
25 г. живее в С., дезинтересирал се е от имота. Когато посещава селото, отсяда
в друг имот. В случай, че съдът реши, че е налице съсобственост и бъде
допусната делба, то моли да се включи в нея и прилежащата на недвижимия
имот земя (дворно място), описано в ИМ, от който 1/2 е придобит по време на
брака помежду им, при условията на СИО, чрез възмездна сделка прехвърляне
на недвижим имот с издръжка и гледане. Моли да бъде отхвърлено и искането
на ищеца да бъде осъдена да заплаща сумата в размер на ** лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е „лишен“ да
ползва имота.
Правната квалификация на възраженията и исканията на ответницата е
по чл.34, чл.79 от ЗС, чл.341, ал.2 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ищецът и ответницата са бивши съпрузи, сключили граждански брак на
16.04.1983 г., ойто брак бил прекратен с решение от 18.12.2007 г., постановено
по гр. дело № ****/****** г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.
По време на брака между страните родителите на ищеца прехвърлили на
него и на брат му Ю. Д. Ч. дворно място, съставляващо парцел **(.....) от
квартал ** (.......), имот с планоснимачен номер**** (........) по плана на село
К., община Сатовча, област Благоевград и застроената в същия парцел
еднофамилна жилищна сграда, с площ за парцела застроено и незастроено от
290 (двеста и деветдесет) квадратни метра, при съседи съгласно документ за
собственост: от две страни улици, К. Д. и Д. Ч. срещу задължението на
приобретателите да осигурят на прехвърлителите гледане и издръжка до края
на живота им. За прехвърлянето бил съставен нотариален акт нотариален акт
№****, том *, дело №****/13.03.1987 г. на Районен съд - Гоце Делчев.
На 20.07.2012 г. между Н. А. Ч.а, Р. Ю. Ч., М. Ю. Ч., Ю.Ю. К., М. Д. Ч. и
А. А. М. бил подписан договор за доброволна делба на недвижими имоти, с
нотариална заверка на подписите с peг. № ******* от 20.07.2012 г., акт 126,
том 4 по описа на нотариус Ваня Бумбарова, гр.Гоце Делчев, вписан във
дв.вх.рег.№******* от 23.07.2012 г., акт № *, том **, парт. № ****** по описа
на Службата по вписванията гр. Гоце Делчев. Съгласно условията на същият
3
договор М. Д. Ч. и А. А. Ч.а получили в дял и станали собственици на следния
недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ, построено на два
етажа с обособен самостоятелен вход откъм улицата без изход, със застроена
площ от 53 кв.м., състоящо се от по две стаи на етаж, една от които е кухня, и
санитарни помещения на приземния етаж, и което жилище представлява
западната половина от Двуетажна жилищна сграда, която е с два
самостоятелни входа за обособените жилища и е с обща застроена площ от
106 кв.м., застроена върху Дворно място – УПИ - парцел*** от кв***, имот с
пл. номер **** по плана на с. К., обл. Благоевград, при съседи за имота по
нотариален акт: от две страни улици, К. Д. и Д. Ч., и при съседи по актуална
скица: от изток – УПИ - парцел*** на Ш. К., от запад – улица, от север –
улица, от юг – УПИ - парцел*****на Р. и М. Д..
С договора за доброволна делба Р. Ч. станал собственик на
самостоятелно жилище, представлляващо източната половина на двуетажната
къща, а за уравняване на дяловете заплатил на Н. А. Ч.а, М.Ю. Ч. и Ю. Ю. К.
сума от общо ***** лева.
По делото е представена скица № *****/27.01.2010 г., издадена от ОбА
Сатовча за УПИ *–**кв.32 по плана на с.К., в текстовата част на която е
посочено, че имота има обща площ от 290 кв.м. и в него е застроена двуетажна
двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м.
По делото са разпитани като свидетели Н.И.Ч.а – съпруга на ищеца и М.
М. Ч. – син на страните.
Според показанията на свидетелката Н. Ч.а тя се познава с ищеца и
синовете му от 2017 г., а през 2018 г. се омъжила за него. Знае, че М. Ч. е
разеведн от 2008 г. и с бившата му съпруга са във влошени взаимоотношения.
Когато се запознали между ищеца и синовете му отношенията били добри, но
когато свидетелката и баща им заживели заедно, те отказали да контактуват с
тях. Тъй като отношенията и с ответницата и с децата им били влошени,
когато с М. отивали в с.К. не посещавали процесния имот, а отсядали на друго
място – вилен имот на ищеца при „Ж........“. През 2019 г. синовете на ищеца ги
нападнали, като били баща си, а нея я блъскали на земята. Знае, че процесния
имот е прехвърлен на ищеца от родителите му и в него той е живял с бившата
си съпруга и децата им. Ищецът не е посещавал отдавна имота поради
влошените отношения с ответницата и синовете си, но никога не се е отказвал
4
от него. Не е имало и забрана да посещава имота, не му е казвано, че имота е
на ответницата.
Свидетеля М. Ч. обяснява, че семейството му живяло в процесния имот
до 2003 г., когато се преместили в имота на „Ж.....“. От тогава баща му не е
стъпвал в процесния имот, който е в с.К. на ул. „В. Л.“ № ***. Кагото
родителите му се разделили през 2006 г. той, майка му и братята му се върнали
в имота в с.К. и оттогава само те, а сега – той и майка му живеят там. След
като се разделили майка му поела собствеността върху имота. За това, че
майка му гледала баба му и дядо ми, след като се разделили, тя казала на баща
му, че имота остава за нея. След това между родителите му нямало никаква
комуникация. Той имал отношения с двамата, но те помежду си – не. Заявява,
че когато са работели с баща си в гр.С. баща му казал, че къщата в с.К. не го
интересува изобщо. До 2019 г. бил в добри отношения с баща си, след това
имали дело с баща си, свидетелят е осъден по това дело и сега не си говорят. В
къщата са правени подобрения от майка му в периода от 2013 до 2018 г., като
баща му знаел за извършването на някакви подобрения, тъй като е присъствал
на разговори между братята за това. Не се интересувал точно какви
подобрения се правят.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на
свидетелите. Различията в показанията им се дължат на различните събития,
на които са присъствали и различния начин по който ги интерпретират.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявения иск за делба за допустим като предявен от лице имащо правен
интерес от предявяването му срещу надлежен ответник.
Разгледан по същество, съдът намира следното:
От представеният нотариален акт № ***, том***, дело №
******/13.03.1987 г. на Районен съд – Гоце Делчев се установява, че въз
основа на прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка
страните по делото са станали съсобственици в режим на съпружеска
имуществена общност върху дворно място, съставляващо парцел** (.......) от
квартал**** (.......), имот с планоснимачен номер*****(.........) по плана на село
К., община Сатовча, област Благоевград и застроената в същия парцел
еднофамилна жилищна сграда, с площ за парцела застроено и незастроено от
290 (двеста и деветдесет) квадратни метра, при съседи съгласно документ за
5
собственост: от две страни улици, К. Д. и Д.Ч..
След развода помежду им през 2007 г. съпружеската имуществена
общност се е трансформирала в обикновена съсобственост от по 1/2 идеална
част за всеки от тях (или по 1/4 ид.ч. от прехвърления имот).
От представената по делото скица се установява, че след прехвърляне на
имота еднофамилната жилищна сграда, застроена в гореописания имот е
преустроена на двуетажна двуфамилна жилищна сграда.
Също така въз основа на договор за доброволна делба на недвижими
имоти, с нотариална заверка на подписите с peг. №***** от 20.07.2012 г., акт
******, том 4 по описа на нотариус Ваня Бумбарова, гр.Гоце Делчев, вписан
във дв.вх.рег.№ ******* от 23.07.2012 г., акт № *****, том*, парт. № ********
по описа на Службата по вписванията гр. Гоце Делчев, сключен между Н. А.
Ч.а, Р. Ю. Ч., М. Ю. Ч., Ю.Ю. К., М. Д. Ч. и А. А. М., страните станали
собственици на следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛНО
ЖИЛИЩЕ, построено на два етажа с обособен самостоятелен вход откъм
улицата без изход, със застроена площ от 53 кв.м., състоящо се от по две стаи
на етаж, една от които е кухня, и санитарни помещения на приземния етаж, и
което жилище представлява западната половина от Двуетажна жилищна
сграда, която е с два самостоятелни входа за обособените жилища и е с обща
застроена площ от 106 кв.м., застроена върху Дворно място – УПИ - парцел
*** от кв. **, имот с пл. номер **** по плана на с. К., обл. Благоевград, при
съседи за имота по нотариален акт: от две страни улици, К. Д.и Д. Ч., и при
съседи по актуална скица: от изток – УПИ – парцел*** на Ш. К., от запад –
улица, от север – улица, от юг – УПИ парцел *** на Р. и М. Д..
Не се установи по делото ищецът да е загубил правото на собственост
върху процесния имот, тъй като то е придобито от ответницата въз основа на
упражнявано от нея давностно владение, годно да я направи собственик.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. То се характеризира с два основни признака: обективен –
6
упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен -
намерението да се държи вещта като своя (animus domini). Съдебната
практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята
фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на
владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе
гражданските последици, които произтичат от владението, в това число и
придобиването по давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да
произведе тези правни последици, е необходимо упражняването на
фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен
характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е
установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е
несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че
я държи за себе).
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху
определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено
като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да
тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец (съсобственик и съвладелец), което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
В настоящият случай се установи по делото, че след прекратяване на
брака между страните А. М. е заявила на ищеца, че тъй като се е грижила за
родителите му, прехвърления от родителите на ищеца имот ще остане за нея.
Същевременно обаче през 2012 г. – 5 години след прекратяване на брака, тя е
подписала договор за доброволна делба, с който процесния имот е е придобит
в съсобственост от двете страни по делото. С този акт тя е признала правото
на собственост на ищеца, а не го е отрекла.
7
Без правно значение е обстоятелството, че след развода на страните
ищеца не е посещавал процесния имот, в който са живели ответницата и
синовете им. Това му поведение е обяснимо с оглед установеното, че
отношенията с бившата му съпруга са влошени след развода, а такива са и
отношенията с децата му, след като същите го били през 2019 г., за което са и
осъдени.
По правило, неупражняването на вещни права или част от тях, вкл.
правото на владение като елемент от съдържанието на правото на
собственост, не води да изгубването или погасяването им. За да се загуби то,
следва правото на собственост да е придобито от другиго. При това когато
става въпрос за съсобствен имот, намерението да се свои имота изцяло като
свои, държането на идеалната част на другия съсобственик да се
трансформира във владение за себе си трябва да е доведено до знанието на
този съсобственик. Евентуалното вътрешно убеждение на едната от страните
по правоотношението за настъпила промяна в неговото съдържание само по
себе си не би могло да обоснове и обективното настъпване на такава промяна,
ако не достигне до другата страна. Владението на ищецът не е изгубено, нито
застрашено до момента, в който държателят на неговата идеална част не го
уведоми, че установява самостоятелна фактическа власт за себе си върху
целия имот.
В настоящия случай не се доказа след 2012 г. ответницата да е заявила
на ищеца намерение да свои и неговата част от процесния имот. Заплащането
на данъци за имота не представлява елемент от давностното владение, не се
включва в обективните действия на владението и не изразява промяна в
намерението за своене.
По отношение на направените в имота подобрения, при евентуално
искане за сметки, съдът дължи произнасяне във втора фаза на делбата.
С отговора на исковата молба е направено искане в делбената маса да се
включи и прилежащата на описания в исковата молба недвижим имот земя. С
определение от съдебно заседание, проведено на 06.12.2024 г. съдът е
включил в делбената маса и 1/2 идеална част от дворно място – Урегулиран
поземлен имот - парцел **** (........) от квартал ****(.......), имот с
планоснимачен номер*****(..........) по плана на село К., община Сатовча,
област Благоевград, действащ към 2012г., с площ за парцела от 290 (двеста и
8
деветдесет) квадратни метра, при съседи съгласно документ за собственост: от
две страни улици, К. Д. и Д.Ч.; при съседи съгласно скица: от изток – УПИ -
парцел*****, от запад – улица, от север – улица и от юг – УПИ - парцел *****
Между страните се спори дали дворното място е със статут на обща част
по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС и следва ли да се допусне делба на същото.
В т.1, б. ”д” от ППВС № 2/82 г. е прието, че е недопустима делбата на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, които
са и съсобственици на парцела. Приема се, че в тези случаи се създава
положение, сходно с етажната собственост, при което теренът е обща част по
смисъла на чл. 38 от ЗС и съсобствеността върху него е неразделно свързана с
отделните сгради. Недопустимостта на делбата на съсобствения имот в тази
хипотеза не е обусловена от способа, чрез който съсобственикът е придобил
индивидуална собственост върху сградата - чрез реализиране на отстъпено
право на строеж, чрез прехвърляне на собственост върху вече построена
сграда, по давност, чрез делба и пр. Цитираното разрешение е основано на
разпоредбата на чл. 38, ал.3 от ЗС и е приложимо при делба между
съсобствениците на самостоятелните обекти в режим на етажна собственост,
но не изключва възможността когато предмет на делбата е отделен обект в
тази собственост, да се допусне делба на припадащата се към този обект част
от дворното място.
В своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че
дворното място ще е обща част само ако е налице пълна идентичност между
етажните собственици и собствениците на терена.
Настоящият случай не е такъв. Първоначално дворното място ведно със
застроената в него еднофамилна жилищна сграда е придобито чрез договор за
глед и издръжка в съсобственост от две лица – М. Д. Ч. и Ю. Д. Ч.. След това
съществуващата еднофамилна жилищна сграда е преустроена на двуетажна
двуфамилна жилищна сграда - близнак, като по силата на договор за
доброволна делба източната част на жилищната сграда е станала
индивидуална собственост на Р.Ю. Ч. (наследник на Ю. Ч.), а западната част
станала собственост на страните по делото. Предмет на договора за
доброволна делба не е било дворното място, поради което съсобственици в
него са и Н. А. Ч.а, М. Ю. Ч. и Ю. Ю. К., които не притежават собственост
9
върху сгради в имота.
Изложеното налага извод, че не е налице пълно съвпадение между
съсобствениците на терена и етажните собственици, което изключва
възможността дворното място да се третира като обща част на етажната
собственост по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС. Когато някой от съсобствениците
на терена не притежава отделен обект в съсобственото дворно място, не може
да се приеме, че то е изгубило самостоятелния си характер и се е
трансформирало в обща част, предназначена да обслужва сградите в режим на
етажна собственост. В тази хипотеза, независимо че са и съсобственици на
терена, общо съпритежание на етажните собственици е само правото на
строеж, по отношение на което обемът на правата им се определя по
правилото на чл. 40 от ЗС, докато теренът остава в съсобственост между
всички съсобственици, включително непритежаващите самостоятелен обект,
при квоти, определени от придобивното им основание (така в решение №
******/16 г. от 03.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № *****2016 г.)
Съответно до делба следва да се допусне както процесното
самостоятелно жилище, така и 1/2 идеална част от дворното място върху което
то е построено. Делбата ще се допусне при дялове от по 1/2 идеална част за
всяка от страните.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2 от
ГПК за самостоятелото жилище с площ от 53 кв.м., съдът намира следното:
Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344,
ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични плащания, считано от
влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство.
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по
смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва
съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК
цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от
тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава
съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може
10
да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в
решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по
него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае
постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда
представлява съдебна администрация на граждански правоотношения.
Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се
ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материално-правен спор между страните. Действието на определението е за
определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както
и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 от
ГПК.
В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице -
съделител, за който не се спори, а се установи по делото, че не ползва
съсобствения имот.
Процесният имот представлява самостоятелно жилище, построено на
два етажа, със застроена площ от 53 кв.м., състоящо се от по две стаи на етаж,
една от които кухня и санитарни помещения на призамния етаж. С оглед вида
си той е неподелям по отношение на правото на собственост, тъй като от него
не могат да се обособят две нови жилища отговарящи на изискванията на чл.
40 от ЗУТ, които да се предоставят на всяка от страните. В този смисъл
доказана се явява първата предпоставка на чл. 344, ал. 2 от ГПК, че ищците са
възпрепятствани да ползват имота.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК гласи, че когато не всички
съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът
постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми
едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно
разпределението на ползването става при съобразяване правата на
съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че
претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение
на ползването (реално ползване), така и за заплащане на обезщетение, поради
лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния
случай искането е за плащане на обезщетение в размер на 200 лева месечно от
постановяване на решението.
Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно
11
решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, в този случай
размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ
съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва
да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а
за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само
отношенията между съделителите, като такива, без да се отчитат права на
трети лица (дете и пр.).
Ищецът не доказа какъв е размера на месечният наем, дължим за
процесния имот – чрез назначаване на експертиза или по друг начин. Поради
това макар да са налице основанията за просъждане на обезщетение, искането
не беше доказано по размер, поради което следва да се отхвърли като
неоснователно.
Както се упомена по-горе, произнасянето на съда по искането по чл.344
от ГПК представлява съдебна администрация на граждански правоотношения.
Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се
ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материално-правен спор между страните. Такова искане може да бъде
направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението
си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са
налице основания за това. Съответно искане в тозш насока може да се направи
повторно и във втора фаза на производството.
На осн. чл. 355 ГПК, разноските подлежат на възлагане с решението по
извършване на делбата, поради което не се следват към момента.
Воден от горното и доказателствата по делото, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М. Д. Ч., ЕГН
********** от гр.С. и А. А. М., ЕГН ********** от с.К., обл.Благоевград
върху следните недвижими имоти:
1. Самостоятелно жилище, построено на два етажа с обособен
самостоятелен вход откъм улицата без изход, със застроена площ от 53
(петдесет и три) квадратни метра, състоящо се от по две стаи на етаж, една от
12
които е кухня и санитарни помещения на приземния етаж, и което жилище
представлява западната половина от Двуетажна жилищна сграда, която е с два
самостоятелни входа за обособените жилища и е с обща застроена площ от
106 (сто и шест) квадратни метра, застроена върху Дворно място – Урегулиран
поземлен имот - парцел** (.....) от квартал **** (.......), имот с планоснимачен
номер *** (..........) по плана на село К. община Сатовча, област Благоевград,
действащ към 2012 г., с площ за парцела от 290 (двеста и деветдесет)
квадратни метра, при съседи съгласно документ за собственост: от две страни
улици, К. Д.и Д.Ч.; при съседи съгласно скица: от изток – УПИ - парцел ****,
от запад – улица, от север – улица и от юг – УПИ - парцел **** и
2. 1/2 (една втора) идеална част от Дворно място – Урегулиран поземлен
имот - парцел ** (.........) от квартал ***** (.......), имот с планоснимачен номер
****** (............) по плана на село К., община Сатовча, област Благоевград,
действащ към 2012 г., с площ за парцела от 290 (двеста и деветдесет)
квадратни метра, при съседи съгласно документ за собственост: от две страни
улици, К.Д. и Д. Ч.; при съседи съгласно скица: от изток – УПИ - парцел
******, от запад – улица, от север – улица и от юг – УПИ - парцел ****** при
дялове от 1/2 (една втора) идеална част от процесния имот за М. Д. Ч., ЕГН
**********и 1/2 (една втора) идеална част от процесния имот за А. А. М.,
ЕГН **********.
Решението на съда може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13