Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 18.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, 23 състав,
в публично съдебно заседание на осми
ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 11471/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 26 403 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- С.И.Я.,
ЕГН **********, твърди, че е продала свои апартамент в гр. Шумен, след което
ответницата, която не познавала до този момент, се свързала с нея и й
предложила да и преведе процесните пари, за да купи на нейно име малко жилище в
гр. София. Тъй като има тежко заболяване ( епилепсия) и живее сама, няма
съпруг, деца и близки, и лечението и се провеждало предимно в гр. София, тя се
съгласила с предложението, тъй като в София имало кой да и помага и да се грижи
за нея. Превела процесната сума с две преводни нареждания съответно на
19.12.2014 г. сумата от 17 500 лв. и 8 903 лв. – едната за жилище, а
втората за закупуване на мебели. Постигнатата уговорка била жилището и мебелите
да се закупят до 24 месеца от превеждането на парите, а именно до 19.02.2016 г.
Ищцата навежда, че и до настоящият момент ответницата не е закупила апартамент
на нейно име и съответно не го е обзавела. Доколкото ответницата не е изпълнила
задълженията си към нея предявява настоящия иск за изплащане на обезщетение за
неизпълнение договора в размер на заплатените суми. Посочва, че интересът и от
изпълнението е отпаднал, тъй като вече е намерила познати, при които живее и те
се грижат за нея, но и трябват паричните средства, за да може да ги подпомага,
тъй като грижите за нея изискват материални ресурси.
ОТВЕТНИКЪТ- Е.П.Г., ЕГН **********, оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че през 2014 година решила да продаде собственото си жилище, находящо
се в гр. София, ж.к. **********ап. ***, и да се върне към корените си и да
доживее старостта си в град Перник. За целта се обърнала към агенция за
недвижими имоти. След като брокерите от агенцията водили на огледи много хора
близо около един месец, довели при нея И.К.С., ЕГН **********. След кратки
преговори се договорили да продаде имота си за цена от 15000 евро. На 05 декември 2014 година се
провела среща в офиса на агенцията за недвижими имоти в гр. София за подписване
на предварителен договор за покупко-продажба на собствения й недвижим имот. В
процеса на разговора И.К.С. казал, че той капарира имота, но при изповядване на
сделката при нотариус в нотариалния акт, за купувач ще бъде вписан А.С.К. с ЕГН
**********. Тя се съгласила с това, като искането и било това да бъде вписано в
предварителният договор. Подписали предварителен договор със срок до 30.12.2014
год. да сключат окончателен договор и й било заплатено капаро от 1500 евро. На
19.12.2014 год. била уговорена среща при нотариус за изповядване на
окончателния договор. В кантората бил И.К.С., който я запознал с А.С.К. и
двамата я представили на С.И.Я.. Обяснили й, че искат да учреди вещно право на
ползване на С.И.Я., тъй като А.С.К. ще се грижи за нея, а пък тя срещу това ще
заплати жилището. Видяло и се много сложно и не била съгласна, но въпреки това
се оставила да бъде убедена от А.С.К. и И.К.С.,
че няма проблем, тъй като те са си градски и щели да се разберат помежду си.
Подписали нотариален акт, с който тя учредила вещно право на ползване на С.И.Я.
и продала собствеността върху собственото й
жилище в гр. София, ж.к. **********ап. *** на А.С.К.. Предала и
ключовете на имота. След изповядването на сделката отишли в банката да се
направи плащането в нейна полза като продавач на имота и се върнали при
нотариуса, за да потвърди, че плащането е направено. Ищцата посочва, че от 2015 година до момента Я. води дело срещу нея
и А. К. за въвод във владение, при условие че тя е предала ключовете от имота
още пред нотариуса.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Представени са 2 бр. платежни нареждания от Б.У.Б.от
19. 12. 2014 г., от които е видно, че ищцата С.И.Я., ЕГН **********, е привела
на ответницата Е.П.Г., ЕГН **********, сумата от 17 500 лв. и 8 903
лв. – едната за жилище, а втората за закупуване на мебели.
С отговора към
исковата молба ответницата е представила предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2014 г., от който е видно, че
ответницата като продавач на апартамент №***, находящ се в гр. София, жк „**********,
се задължавала да го продаде на И.К.С., ЕГН **********, като поели задължение
за сключване на окончателен до 30.12.2014г.
Представен от
ответницата е нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба
на недвижим имот № 71, том V, рег.№ 9616, дело 638/2014г. на нотариус С.Т.,
per. № 065, от който е видно, че Е.П.Г., ЕГН **********, е продала А.С.К. имот,
подробно описан в предварителния договор- апартамент №***, находящ се в гр.
София, жк „**********, като е учредила в
полза на С.И.Я. вещно право на ползване за сумата 7 500 лв.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът с правно основание чл.79от ЗЗД е неоснователен.
Неизпълнението
на задълженията по договора от ответника
представлява твърдение за отрицателен факт, за който
не са ангажирани доказателства от страна на ответника, поради което
съдът приема, че неизпълнението от страна на ответника е налице. Не се събраха
обаче доказателства, че от това неизпълнение ищецът търпи вреди, поради което
не може да се обоснове извод, че неизправният длъжник е длъжен да го обезщети,
поради което искът се явява неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна в гражданския процес е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава исканията си. До приключването на устните
състезания по делото ищецът не е ангажирал доказателства, с които да проведе
пълно и главно доказване и да установи по безспорен начин твърденията си по ИМ.
При изложената
по-горе фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответната страна по предявения срещу нея иск с
правно основание чл.7 ЗЗД. Поради липсата на елементите от фактическия състав
на разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, предявеният иск на посоченото основание за
сумата 26 403 лв. се явява неоснователен и като такъв същият следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
С.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, ж..к. „Надежда“ , част **********, срещу - Е.П.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД за сумата 26 403
лв.(двадесет и шест хиляди и
четиристотин и три лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: