Решение по дело №1416/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1240
Дата: 3 октомври 2023 г.
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20237050701416
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1240

Варна, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове:

ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора СТОЯН ТОДОРОВ ЗАГОРОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА кнахд № 20237050701416 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Строителни конструкции Варна” ЕООД чрез адв. А.Х., против решение № 693 от 08.05.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110200213/2023г., по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0034691, издаден от ОД на МВР - гр. Варна, с който на „СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ ВАРНА” ЕООД за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е било наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението на Районен съд Варна е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява не се представлява. С молба вх. № 13306/20.09.2023г., чрез пълномощника адв. Х. заявява, че поддържа подадената касационна жалба и оспорва подадения отговор. Няма да сочи доказателства. Отправя искане за отмяна на оспореното решение на ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесния ЕФ.

Ответната страна, редовно призована не се представлява. С писмени бележки вх. № 13273 /20.09.2023г. от ОД на МВР Варна, чрез гл. юрисконсулт К Л А заявява, че оспорва касационната жалба, няма да сочи други доказателства и няма други искания. Счита, че ЕФ съдържа изискуемите реквизити в вчл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП, както и наличие на описание на нарушението „управление на МПС, за което няма сключен договор за застраховка „ГО”. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, случай, че се претендира такова над минималния размер.

Представителят на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

След като съобрази твърденията на касатора в жалбата, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С процесния ЕФ, касаторът е санкциониран за това, че на 18.06.2021 г., в 09.55 часа в гр. Варна, по бул. Васил Левски на място с GPS координати N43.219302,Е27.941505 било установено управление на МПС автомобил марка „Пежо ***” с рег. № ****, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство МD1194, за което била наложена е имуществена санкция във фиксирания размер от 2000 лв. по чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ.

За да потвърди електронния фиш Районният съд приел, че в процедурата по издаване ЕФ не са допуснати процесуални нарушения, като ЕФ съдържа всички необходими реквизити. Приел за установено извършването на нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ от страна на дружеството; че размерът на наложеното административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен и го потвърдил. Съдът преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

В настоящия случай релевантните юридически факти, които са предпоставка за законосъобразното съставяне на ЕФ са следните: електронния фиш да има за адресат собственика на МПС и МПС да се управлява без сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Правното основание за издаване на електронния фиш и отговорността на собственика е регламентирано в разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществената санкция по ал. 1, съгласно която „на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“.

В случая, отговорността на касатора е ангажирана в хипотезата на чл.638 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от КЗ, предвиждаща налагане на имуществена санкция от 2000 лева - за юридическо лице или едноличен търговец, собственик на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. От така цитираната норма е видно, че същата не държи сметка за водача на МПС, а е достатъчно да бъде установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което в случая е сторено.

По делото няма спор, че „Строителни конструкции Варна” ЕООД е собственик на процесното МПС. В електронния фиш е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, което касаторът в качеството си на собственик на МПС не е изпълнило. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е въведена с нормата на чл.461 т.1 от КЗ. В §1, т.33 от КЗ е дадена легална дефиниция на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. С разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е регламентирано задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това съдът намира, че правната квалификация на нарушението е правилна.

В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка „ГО” съответства напълно на описанието на нарушението в издадения електронен фиш и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

В електронния фиш не са допуснати нарушения при описанието на нарушението. Както вече бе посочено, дружеството е собственик на МПС, който факт е описан в ЕФ. Посочено е техническото средство, с което е установено нарушението, мястото на което същото е извършено, факта на управление и липсата на сключена задължителна застраховка. В ЕФ е посочено „управление“ и обстоятелството, че нарушението е установено с техническо средство, което може да бъде използвано само по отношение на превозни средства, които са в процес на движение, води до извода, че лекият автомобил е управляван по пътната мрежа.

По отношение на възраженията свързани с протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. съдът съобрази следното: Съгласно посочената разпоредба, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Видно от бланката-образец от протокола (Приложение № 1 към чл. 10 ал. 1), в него се попълват данни при използване на АТСС - превишаване на разрешената максимална скорост, а именно: общо ограничение на скоростта, пътен знак за ограничение в км/ч, разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри, режим измерване и др. Тези данни са от значение при установяване на посоченото нарушение на ЗДвП, тъй като посредством тях се установява, както извършването на нарушението, така и че при неговото установяване не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл, посредством протокола, който се явява официален документ, се установяват ограничението на скоростта, начина по който е определено, мястото на нарушението, АТСС с което е установено нарушението, неговия обхват и техническа изправност, които в случая са установени по делото, но по отношение на скоростта данните са неотносими към процесното нарушение за което е предвидена санкция в нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, касаещо управлението по ППС без необходимата за това застраховка „ГО”. За да е налице нарушение на посочената разпоредба от КЗ е достатъчно да бъде установено управлението на автомобила и липсата на изискващата се застраховка, които се установяват с АТСС, за което е съставен надлежно протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредбата. По делото са приобщени и доказателства за одобрено за използване техническо средство.

На следващо място, неоснователни са възраженията за обстоятелства правоизключващи отговорността и касаещи бездействие на задълженото по закон лице за сключване на договор „ГО” доколкото нарушението е извършено на дата – 18.06.2021 г. в 09.55 ч. Бездействието на собственика да изпълни задължението си по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е установено на 18.06.2021г. Ето защо правилно като нарушена е посочена точно тази дата и тази правна норма, която вменява задължение на собственика на МПС, което той не е изпълнил при това, съзнавайки обстоятелствата, които го задължават да сключи договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Нарушената разпоредба е онази, която предписва правилото за поведение, а основанието за носене на административно наказателната отговорност са правните норми, които въздигат отклонението от реда за държавно управление в наказуемо деяние по аргумент от чл.6 ал.1 от ЗАНН. Поради това с чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН се изисква посочване на нарушената разпоредба и онази, която въздига отклоняващото се поведение в наказуемо деяние и го превръща правно в нарушение. Следователно правилно фактите са подведени като нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, за което на основание чл.638 ал.4 вр. чл.683 ал.1 т.2 от КЗ е наложена имуществена санкция на собственика, който е юридическо лице.

Решението на първоинстанционният съд съдържа изключително подробни и ясни мотиви, с посочване на аргументи по всяко едно от направените възражения приповтарящи се и в касационната жалба и тъй като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.221 ал.2 от АПК.

В съдебното производство по проверка законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД МВР-Варна сумата в размер на предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ минимум от 80 лева.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 693 от 08.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200213/2023г., по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Строителни конструкции Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Възраждане, бл.72, вх. А, ет.3, ап.7 да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: