№ 22364
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110167601 по описа за 2022 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците Л. Г.
Г., Е. Д. Г., Н. Д. Л. и К. Е. Д. обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
/в размера съгласно уточнението в о.с.з. от 28.11.2024 г. / за осъждане на всеки
от ответниците да заплати по ¼ част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия и дялово разпределение за имот, находящ се в гр. София, ,
***, аб. № 166621, а именно:
1/ Л. Г. Г. – 1266.08 лева , представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г.
до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; както и
сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/12.12.2022 г./ до окончателното плащане.
2/ Е. Д. Г. - 1266.08 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г.
до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; както и
1
сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/12.12.2022 г./ до окончателното плащане.
3/ Н. Д. Л. - 1266.08 лева, представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до
м.04.2021 г.; както и сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от
01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата
молба /12.12.2022 г./ до окончателното плащане; и
4/ К. Е. Д. - 1266.08 лева, представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до
м.04.2021 г.; както и сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от
01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата
молба /12.12.2022 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на
собственост върху имота, не са осъществили насрещната парична престация –
да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по
делото фактури.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците Л. Г. Г., Е. Д. Г. не
са депозирали отговор на исковата молба.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Н. Д. Л., чрез
назначения от съда особен представител адв. С. Г., е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Навежда доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна
енергия за процесния период, тъй като по делото не са събрани данни за
2
притежаваното от нея право на собственост върху процесния имот. Намира, че
уредбата в ЗЕ противоречи на европейското законодателство. Моля за
отхвърляне на предявените искове.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът К. Е. Д., чрез
назначения от съда особен представител адв. Ч. е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Навежда доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна
енергия за процесния период, тъй като не е собственик на процесния имот.
Намира, че разпоредбите на ЗЕ противоречат на ЗЗП и не следва да бъдат
прилагани. Оспорва доказателствената стойност на ангажираните от
ответника писмени доказателства. Моля за отхвърляне на предявените
искове..
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства –
нотариален кат за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ
№ 73 от 1974 г. /л. 13/, че процесният топлоснабден имот е придобит от
съпрузите В.С. Г. /впоследствие с фамилно име „Б.“/ и Н.Г.Б.. След смъртта на
Н.Б., имотът 4/6 ид.ч. от имота се придобиват от преживялата съпруга В.С. Б.,
а децата им Г.Н.Г. и Ю.Н. Г. получават по 1/6 ид.част.
Видно от представения по делото нотариален акт от 1991 за дарение
на недвижим имот на възходящ, Г.Н.Г. и Ю.Н. Г. даряват своите 1/6 ид.част.
/т.е. общо 2/6 ид.ч./ от имота на майка си В. Б. – т.е. целият имот става нейна
3
индивидуална собственост.
С нотариален акт от 1993 г. В. Б. дарява имота на своите деца Г.Н.Г. и
Ю.Н. Г., като същите го придобиват в съсобственост при равни права – по ½
ид.част.
От събраните по делото доказателства се установява, че Г.Н.Г. и Ю.Н.
Г. са починали, като Г.Г. е оставил за наследници първите двама ответници –
Е. Д. Г. и Л. Г. Г., а Ю. Г. е наследена от вторите двама ответници – Н. Д. Л. и
К. Е. Д.. Следователно, всеки от четиримата ответниците е придобил право на
собственост върху ¼ ид.част от имота.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответниците се
явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на
потребената в него топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твъри и не се установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Неоснователно е възражението на ответниците, че разпоредбите на
чл. 150 и 153 ЗЕ, установяващи задължението на собствениците да заплащат
доставената в имотите им топлинна енергия и да спазват общите условия на
топлоснабдителните предприятия, които са приети от държавен орган,
ограничават правото на собственост на личността и противоречат на
Конституицията.
Основните права, уредени в Конституцията на Република България, са
гарантирани на гражданите в определени граници, посочени в чл. 57 от
Конституцията – това са правата на останалите правни субекти и нормите,
установени в защита на обществени интереси.
В случая нормите на чл. 150 и 153 ЗЕ уреждат баланса между правото
на собственост и имплицитно заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията /чрез
гарантирането на стопанската инициатива/ принцип за забрана на
неоснователното обогатяване.
Собствениците на топлоснабдени имоти са свободни да ги ползват
както лично, така и чрез други лица – като ги отдават под наем. Законът
единствено предвижда, че титуляр на задълженията за сметките на имота за
топлоснабдяване е собственикът, а той следва да уреди отношенията си с
другите ползватели на имота на основание сключен с него договор. Това е
правило за разпределяне на отговорността по облигационни задължения, а не
4
ограничение на правото на собственост.
Следва да се посочи, че чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи изрично предвижда, че
правото на свободно ползване на благата (което отразява широкото разбиране
за „собственически” права) в съвременното конституционно право, включва
възможността да се налагат и определени ограничения на правото на
собственост. Съвременното право допуска и данъчно облагане на
собствеността, т. е. натоварване на собственика със задължения дори и без
насрещна престация, поради което не е недопустимо законодателят да
предвиди, че собственикът е отговорен за заплащането на определени
доставени до имота му блага, включително топлинна енергия. Следователно
обсъжданите разпоредби от ЗЕ не противоречат на норми от правни актове с
по-голяма юридическа сила /нормативен акт от по-висока степен/.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се
по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се
по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
По отношение на оплакванията на ответниците, касаещи начина на
определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация:
Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО предвижда
задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при
крайните потребители, само когато „това е технически осъществимо,
финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни
спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ,
централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди”.
Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на
границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които
са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка
индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни
уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи
спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не
предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след
5
общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не
съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни
уреди за всеки потребител на топлинна енергия.
При това положение е допустимо законодателят да уреди с правни
норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от
сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе
индивидуално измерване законодателят трябва да определи правило, по което
да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна
собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен
колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда
разходи.
Прилагането на такива правила не противоречи на чл. 13, ал. 2 от
Директива 2006/32/ЕО, тъй като посочената разпоредба изисква действително
измерване на отдадената енергия единствено в случаите, когато това „е
уместно”. При сградите в режим на етажна собственост изчисляването на
индивидуална консумация единствено по отдадените от отоплителните тела в
отделните апартаменти количества енергия е невъзможно, тъй като
намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна енергия.
В случая следва да се има предвид, че критерият за „уместност”, който
Директива 2006/32/ЕО въвежда не може да бъде изпълнен чрез действително
отчитане на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една страна разходите
за този реален отчет биха били твърде големи, тъй като се изисква замерване
на всички тръби във всяка топлофицирана сграда през дълъг период от време
със специална техника, а от друга – такива реални отчитания биха били
свързани и с твърде голямо засягане на личната сфера, тъй като измерванията
следва да се извършват в домовете на абонатите през продължителен период
от време.
Поради това законодателят следва да направи компромис с начините
за измерване и да предвиди нормативно формула, която да облекчи
доказването и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление,
така и на общата отдадена за отопление на сградата енергия.
В случая следва да се има предвид, че всяка сграда представлява
отделна термодинамична система, която е изолирана от околния флуид
(въздуха) чрез своите стени, врати и прозорци. В рамките на тази система
обитателите правят усилия да изолират колкото е възможно по-добре
външните стени, за да запазят топлината, която преминава през отделните
обекти и общите части и затопля сградата като цяло. При това всеки от
обитателите използва топлина от останалите и отдава топлина към тях.
Следователно въвеждането на формула, с която да се заплащат
разходите за затопляне на сградата не представлява правило, което не
съответства на фактическата ситуация и при това положение разпоредбата на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава всеки собственик в етажната собственост да
заплаща за отдадената от сградната инсталация топлина, не нарушава
6
изискванията за уместност на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО.
Не е налице и нарушение на друг правен принцип, което да води до
основание за неприлагане на посочената разпоредба.
Във връзка с оплакванията, касаещи издаването на прогнозни сметки,
по които ищецът претендира плащане:
Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите
за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение.
Плащането по прогнозни сметки съответства на посочената
разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в
полза и на двете страни по правоотношението - потребителят може да заплати
както повече, така и по малко от изразходваната за този месец енергия, респ.
топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-
малко количество от заплатената му топлоенергия. В крайна сметка с
последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се
уреждат справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях
енергия за целия отчетен период.
Съгласно Общите условия обаче, лихва за забава обаче потребителят
дължи единствено върху сумите по изравнителните сметки, поради което
оплакванията на въззивника в тази насока са несъстоятелни.
Неоснователен е и доводът на ответника относно наличието на
колизия между ЗЕ и ЗЗП, в това число, че доставката на топлинна енергия е
„непоискана такава“.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК,
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП.
Това е така, защото “непоискана” е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2
ЗЗП.
Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в
редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в
режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително
7
по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици е демократичен - „решава
мнозинството”.
Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части.
Потребителят на услугата обаче е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че централното
топлоснабдяване се е наложило в България като ефективен начин за отопление
на многофамилни сгради в градовете през втората половина на ХХ век.
Отношенията между етажните собственици и начина на управление на общите
сгради са били регулирани в чл. 37 – 49 ЗС, Правилника за управлението, реда
и надзора на етажната собственост (отм.) и с отделни разпоредби в други
нормативни актове. Нормативната уредба към онзи момент не изисква
съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на
сградата, което е икономически обяснимо с оглед съществувалите тогава
обществено-икономически условия: отоплението с централно подавана
топлинна енергия е лесно, евтино и хигиенично. Поради това желанието за
ползване на тази услуга се презумира от нормотвореца.
В правилника за прилагане на ЗТСУ, понастоящем отменен,
топлоснабдяването на жилищните сгради под режим на етажна собственост в
цялостно застроени топлоснабдени райони или в жилищни комплекси е
уредено като задължително (чл. 162, ал. 1 и 2), а искане от собствениците е
предвидено като условие за осигуряване на централно отопление само в
сгради, по отношение на които топлоснабдяването не е задължително (ал. 3).
Няма изискване за съгласие на собствениците за топлоснабдяването
на сградите под режим на етажна собственост и по Наредба № 1 за ползване
на топлинна енергия, понастоящем отменена. В чл. 55 от нея обаче е
предвидена възможност за етажните собственици да се откажат от ползването
на топлинна енергия (за цялата сграда или за отделни обекти в нея) при
определени предпоставки. Нормативните актове от този период не
предвиждат сключване на индивидуални договори между потребителите на
топлинна енергия и топлоснабдителните предприятия.
С оглед така дадените разрешения, въззивният съд приема, че
8
непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост (включително за сградна инсталация и отопление на общите
части) е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на
чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в
сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от
топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на
индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното
дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване на собствения си имот /какъвто е и процесният
случай/, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. Следователно
доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана,
респ. ответникът дължи нейната стойност.
По отношение на количеството потребена топлинна енергия в
имота:
Видно от приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена и даваща пълен отговор на поставените въпроси,
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, /за отопление
и гореща вода/, възлизащо на сумата от 5064.32 лева е извършено в пълно
съответствие със законовите разпоредби, уреждащи правилата за начисляване
на топлинна енергия при неосигурен достъп до имота.
С оглед на това, съдът намира, че предявените искове към всеки от
ответниците, за заплащане на сумата от по 1266.08 лева, равняваща се на ¼
част от главницата за топлинна енергия, се явяват изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по
делото, от ангажираните писмени доказателства и изготвената експертиза, се
установява, че услугата е извършвана в процесния период и от страна на
ищеца в полза на ФДР е заплатена такса в размер на общо 43.41 за целия
искове период. С оглед на това, всеки ответник следва да бъде осъден да
заплати ¼ от сумата от 43.41 лева, т.е. – по 10.85 лева.
Върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение следва
да бъде присъдена и законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
9
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, при кредитиране на приетото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ, съдът намира, че размерът на мораторната
лихва върху общата претендирана от ищеца главница възлиза на сумата от
868.97 лева, т.е. дължимата от всеки от ответниците част от това задължение,
217.24 лева, в какъвто размер са предявени и претенциите, поради което
същите следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
10
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски по исковете си срещу
всички ответници за заплатена държавна такса в размер на 409.52 лв и 600
лева - депозит за СТЕ и ССчЕ, както е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 100 лева. Т.е. общият размер на разноските, сторени по
отношение на всички ответници възлиза на 1109.52 лева, или по отношение на
всеки ответник – по 277.38 лева.
Ответникът К. Л. дължи, съразмерно на уважената част от исковете
срещу него, и сторените само по отношение на него разноски за
възнаграждение за особен представител /727 лева/ и за обявление в Държавен
вестник /40 лева/.
Ответникът Н. Л. дължи, съразмерно на уважената част от исковете
срещу нея, и сторените само по отношение на нея разноски за възнаграждение
за особен представител в размер на 727 лева.
Следователно, съразмерно на уважената част от исковете, ответниците
Л. Г. и Е. Г. дължа на ищеца по 276.93 лв. От страна от ответниците не са
претендирани разноски, поради което такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1266.08 лева, представляваща продажна цена
за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/12.12.2022 г./ до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск по чл. 86 ЗЗД от Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Г. Г., ЕГН **********, за сумата от
2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г.
11
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1266.08 лева, представляваща продажна цена
за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/12.12.2022 г./ до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск по чл. 86 ЗЗД от Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. Д. Г., ЕГН **********, за сумата от
2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Л., ЕГН **********, да заплати на Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1266.08 лева, представляваща продажна цена
за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***, аб. № 166621; 217.24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/12.12.2022 г./ до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск по чл. 86 ЗЗД от Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. Д. Л., ЕГН **********, за сумата от
2.41 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г.
ОСЪЖДА К. Е. Д., роден на 20.12.1972, гражданин на ЮАР, да
заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1266.08 лева,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се гр. София, , ***,
аб. № 166621; 217.24 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване
на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; 10.85 лева,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода
от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците
за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на
исковата молба /12.12.2022 г./ до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск по чл. 86 ЗЗД от Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Е. Д., роден на 20.12.1972,
гражданин на ЮАР, за сумата от 2.41 лева – мораторна лихва за периода от
01.12.2019 г. до 21.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Г. Г., ЕГН **********,
12
да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
276.93 лв. - разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. Г., ЕГН **********
ЕГН **********, да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 276.93 лв. - разноски пред първата инстанция,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. Л., ЕГН **********,
да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
1002.37 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Е. Д., роден на
20.12.1972, гражданин на ЮАР, да заплати на Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 1042.29 лева - разноски пред първата инстанция,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13