Решение по дело №347/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20217160700347
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 167

гр. Перник, 23.09.2021 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседА.е на девети септимври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                         

                                                          СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

          При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 347/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 46, ал. 5 от ЗОС.

          Образувано е по жалба на А.А.Ц., ЕГН ********** *** против заповед № 705/28.04.2021 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основА.е чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, считано от 15.07.2021 г. е прекратено действието на договор за наем на общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. ****, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни помещения, сключен между А.А.Б. и **** ЕООД, съгласно заповед № 72/31.05.1983 г. на кмета на община Перник.

          Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването и от некомпетентен орган, неспазване на изискването за мотивираност, съществено нарушение на административно-производствените правила, отсъствие на предвидените в закона предпоставки за постановяването и. Искането към съда е да я отмени. Заявена е претнция за присъждане на разноски.

          В съдебно заседА.е жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адвокат Х., поддържа жалбата. Искането към съда е да отмени оспорената заповед и да присъди направените разноски.

          В съдебно заседА.е ответникът – кмет на община Перник, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител. В писмено становище, е оспорил жалбата. Изложил е аргументи за законосъобразност на административния акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването като неоснователно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

          Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на стрА.те и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

          Със заповед № VІ-72/31.05.1983 г. на главния директор на ****– гр. Перник на основА.е § 38 от ППЗНО е наредено А.А.Б. да бъде настанен в жилище, представляващо тристаен апартамент с мазе, находящ на ул. ****.

          Въз основа на заповедта, на 06.06.1983 г. е сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот между СП ****, като наемодател и А.А.Б., като наемател. С него наемодателят е предоставил за ползване на наемателя и неговото четиричленно семейство, срещу заплащане на наемна цена, жилище, с административен адрес: гр. Перник, ул. **** **** ****. В договора е посочено, че жилището ще се ползва от А.А.Б., Е.С.Б., К.А.и А.А..

          През 1997 г. А.Б.е поискал от изпълнителния директор на ****АД да му бъде разрешено да закупи наетото жилище. Издадено е удостоверение изх. № 611/17.06.1997 г. от „Перник - инвест” ЕООД за базисната пазарна цена на недвижимия имот.

          С писмо изх. № БЖ-03-31/04.08.1998 г. изпълнителният директор на ****АД е уведомил А.Б., че за жилището не е съставен акт за общинска собственост, поради което то не може да бъде закупено.

          С писмо изх. № 883/19.04.1999 г. изпълнителният директор на ****АД е уведомил **** ЕООД – гр. Перник, че не възразява апартаментът да бъде продаден на наемателя.

          С молба от 1999 г. наемателят е поискал от кмета на община Перник съдействие за закупуване на жилището, чрез съставяне на акт за общинска собственост на същото.

          А.А.Б. е починал на 03.01.2006 г., за което е съставен акт за смърт ****.2016 г. На 22.06.2013 г. е починал неговият син К.А.А., а на 16.12.2014 г. е починала съпругата му Е.С.Б.. /удостоверения за наследници, с изх. № 102/26.10.201 г., 300/24.02.2015 г. и 301/24.02.2015 г./

          В наетото жилище е продължила да живее жалбоподателката А.А.Ц., заедно със семейството си – Е.Д.Ц. – съпруг и Е.Е.Д.– пълнолетен син/удостоверения за родствени връзки, с №№ 21/ГРС-4976/26.07.2021 г. и 21/ГРС-5058/27.07.2021 г. и удостоверения за постоянен и настоящ адрес с №№ 21/ГРС-4976/27.07.2021 г., 21/ГРС-4976/27.07.2021 г., 21/ГРС-4975/26.07.2021 г., 21/ГРС-5056/27.07.2021 г., 21/ГРС-5057/27.07.2021 г./.

          На 21.11.2013 г. основА.е чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС е съставен акт за частна общинска собственост № 7437/21.11.2013 г. за апартамент, с адрес: гр. Перник, кв. Изток, ул. ****, с идентификатор ****. по кадастралната карта на гр. Перник.

          Няма спор между стрА.те и се потвърждава от приложените писмени доказателства, че жалбоподателката и семейството и са заплащали редовно наемната цена и консумативите за ползването на жилището.

          На 22.03.2021 г. А.Ц. ***/ЖН-131/22.03.2021 г. за предоставяне за ползване на общинско жилище, в което е посочила, че живее в процесното общинско жилище заедно с членовете на домакинството и. Към заявлението са приложени декларация по чл. 6, ал. 2 и изискуемите документи по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник. От тях се установява, че в жилището живеят жалбоподателката, съпругът и и пълнолетният им син. Членовете на домакинството не притежават жилище или идеални части от такова и не са прехвърляли собственост върху жилище. Доходът на А.А. за предходните 12 месеца е 9186.15 лв. – бруто и 7135.21 лв. – нето, а на съпругът и – Е.Д.Ц. 15272.92 лв. – бруто. Пълнолетният им син – Е.Е.Д.е декларирал, че не е упражнявал трудова дейност.

          Заявлението, ведно приложените към него документи е разгледано от комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник/Наредбата/ на заседА.е, проведено на 26.03.2021 г. С решение № 32 по протокол № 6/26.03.2021 г.  комисията е приела, че А.Ц. не отговаря на условието по чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖ, тъй като една четвърт от общият нетен доход на домакинството е достатъчен за покриване на разход за средна наемна пазарна цена за жилище, съответстващо на нуждите на домакинството, съгласно нормите на чл. 19 от Наредбата.

          Становището на комисията изцяло е възприето от административния орган. Счетено е, че нетнияг годишен доход на домакинството е 19477.53 лв. и една четвърт от него е достатъчна, за да покрие разход за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстваща на нуждите на семейството. С посочените мотиви е издадена оспорената заповед  № 705/28.04.2021 г. на кмета на община Перник, с която на основА.е чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, считано от 15.07.2021 г. е прекратено действието на договор за наем на общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. ****, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни помещения, сключен между А.А.Б. и **** ЕООД, съгласно заповед № 72/31.05.1983 г. на кмета на община Перник.

          Заповедта е връчена на А.Ц. на 12.07.2021 г. и тя е подала жалба срещу нея с вх. № 2514/23.07.2021 г.

          В хода на съдебното производство жалбоподателката е представила писмени доказателства, установяващи, че в качество на единствен наследник на починалия и брат – К. А. има задължение за връщана на банков кредит с месечна вноска от 125 лв.

          При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на стрА.те и на основА.е чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събрА.те по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основА.я по чл. 146 от АПК, намери следното:

          Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК против заповед, подлежаща на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

          Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява от органа, издал настА.телната заповед. В ЗОС не е предвиден органа, компетентен да издава настА.телни заповеди. Чл. 45а, ал. 1 от ЗОС посочва, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища се определят с наредба на общинския съвет. Въз основа на законовата делегация е приета Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник. В чл. 21 от Наредбата е предвидено, че органът компетентен да издаде заповедта за настаняване в общинско жилище е кмета на община Перник. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата, това е и органът, който разполага с териториална и материална компетентност да прекрати наемното правоотношение. Кметът на община Перник е и издателят на оспорената заповед, затова тя отговаря на изискването за компетентност на органа, който я е издал.

          Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като той е различен от органа издал настА.телната заповед. Издател на настА.телната заповед е главният директор на ****, който към този момент е бил компетентен да стори това на основА.е чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за наемните отношения /отм., бр. 82 от 27.09.1996 г. /, тъй като отдаваното под наем жилище е било ведомствено. Към момента на издаване на оспорената заповед процесният апартамент е частна общинска собственост и затова компетентен да прекрати наемното правоотношение по силата на чл. 33, ал. 2 от Наредбата е кметът на община Перник.

            Заповедта е обективирана в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 1, във вр. с ал. 3 от АПК писмена форма. Същата, обаче не отговаря на изискването на чл. 59, т. 4 от АПК и чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ЗОС за посочване на фактическите основА.я за издаването и.  Това изискване е изпълнено, когато ясно са отразени фактите, които обуславят приложението на конкретна материално правна норма. В случая, материално-правното основА.е на заповедта са разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата. Чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл.33, ал. 1, т. 6 от Наредбата са с идентично съдържА.е и предвиждат като предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение – отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. В случая административният орган е приел, че домакинството на жалбоподателката не отговаря на условието по чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата, според което една четвърт от общия му нетен годишен доход не може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите му, съгласно нормите по чл. 19 от Наредбата.           В заповедта е посочен общият нетен годишен доход на домакинството – 19477.53 лв., който е определен съобразно приобщените по делото доказателства. Отсъстват констатации относно площта на жилището, съответстващо на жилищните нужди на домакинството, както относно средната пазарна наемна цена за такова жилище. Непосочването на размера на разхода за заплащане на средната наемна цена, води до произволност на извода, че ¼ от дохода на домакинството е достатъчен, за да го покрие. От значение за тази цена е и площта на жилището, определена по реда на чл. 19 на Наредбата, за което органът също не е изложил съображения. В случая домакинството се състои от две семейства по смисъла на пар. 1 от ДР на Наредбата – жалбоподателката и нейният съпруг и пълнолетния им син. Затова площта на жилището следва да се определи по правилото на чл. 19, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата и е 65 кв. м. От изложеното в мотивната част на заповедта, обаче не може да се направи извод дали административният орган   правилно е определил необходимата площ за задоволяване жилищните нужди на домакинството.

Отсъствието на факти, елемент от състава на основА.ето за издаване на заповедта води до немотивираност на същата и е основА.е за нейната незаконосъобразност. Този недостатък може да бъде преодолян, ако в административната преписка се съдържат доказателства за тези обстоятелства. Случаят, обаче не е такъв. В нарушение на задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не изяснил релевантният за спорното правоотношение факт – каква е средната пазарна наемна цена за жилище, задоволяващо нуждите на домакинството съгласно чл. 19 от Наредбата и не е събрал доказателства за установяването му. Съгласно чл. 19, ал. 5 от Наредбата пазарните наемни цени се  определят от лицензиран експерт – оценител. По преписката не се съдържат данни лицензиран експерт оценител да е определил каква е пазарната наемна цена за жилище, задоволяващо нуждите на домакинството на жалбоподателката. Така относими към спорното правоотношение факти са останали неизяснени, а решаващият извод на административният орган, че доходът на домакинството е достатъчен съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата, за да бъде покрит такъв разход, е напълно произволен и неподкрепен от събрА.те в административното производство доказателства. По тази причина съдът намира, че освен немотивирана и издадена при нарушение на административно-производствените правила, заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като не е доказано наличието на обстоятелствата, субимиращи се от правните норми, посочени като нейно правно основА.е.

          Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че като незаконосъобразна оспорената заповед следва да бъде отменена и на основА.е чл. 173, ал. 2 от АПК преписката – да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 21/ЖН-131/22.03.2021 г. при съобразяване указА.ята на съда по тълкуването и прилагането на закона.

На основА.е чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в общ размер от 510 лв.

          Мотивиран от изложеното и на основА.е чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

          ОТМЕНЯ по жалба на А.А.Ц., ЕГН ********** *** заповед № 705/28.04.2021 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основА.е чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, считано от 15.07.2021 г. е прекратено действието на договор за наем на общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. ****, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни помещения, сключен между А.А.Б. и **** ЕООД, съгласно заповед № 72/31.05.1983 г. на кмета на община Перник, като незаконосъобразна.

   ВРЪЩА преписката на административния орган – кмет на община Перник за ново произнасяне по заявление, с вх. № 21/ЖН-131/22.03.2021 г. при съобразяване указА.ята на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на решението.

          ОСЪЖДА община Перник, със седалище гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А да заплати на А.А.Ц., ЕГН ********** *** сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

          Решението е окончателно на основА.е чл. 46, ал. 5, изр. последно от ЗОС.

 

                                                          СЪДИЯ: /п/