РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100502333 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20147371 от 28.06.2021 г., (поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 20000750 от 05.01.2022 г.), постановено по гр.д. № 5670/2020 г. по описа на
СРС, 118 състав, „ЗАД А.“ АД е осъдено да заплати на „М.А.“ ЕООД на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата от 1000 лв. – частично вземане от вземане в претендиран общ размер на 5000
лв., представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
06.01.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията – 04.02.2020 г., до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата
над 1000 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв. (предявен като частичен от общ
претендиран размер от 5000 лв.), поради извършено в хода на процеса плащане. В тежест на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е възложил сторените от ищеца в
производството разноски.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 432 КЗ за
разликата над уважения размер от 1000 лв. до сумата от 1219,78 лв., като се излагат
твърдения, че в тази част вземането не е погасено чрез плащане от ответника. Заявено е
искане до въззвивния съд решението в обжалваната част да бъде отменено и на негово
място да бъде постановено друго, с което „ЗАД А.“ АД да бъде осъдено да заплати
допълнително 219,88 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство „ЗАД А.“ АД, с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа, че на 27.07.2021 г. е извършил плащания съгласно диспозитива
на съдебното решение, а също и допълнително е била заплатен сума в размер на 187 лв. –
1
остатък съгласно заключението на САТЕ. По изложените в отговора съображения заявява
искане за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Решението в частта, в която „ЗАД А.“ АД е осъдено да заплати на „М.А.“ ЕООД на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 1000 лв. – частично вземане от вземане в претендиран
общ размер на 5000 лв., представляваща непогасен остатък от застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 06.01.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на претенцията – 04.02.2020 г., до окончателното плащане, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Във въззивното производство не са спорни между страните обстоятелствата, че на
06.01.2020 г. в гр. София е настъпило ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Хонда“, с
рег. № *******, за който към датата на ПТП е бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, като в резултат на ПТП са
причинени вреди на лек автомобил „Киа К5“, с рег. № *******, собственост на ищеца,
които имуществени вреди възлизат на сумата от 4749,44 лв.
С оглед доводите във въззивната жалба и отговора, спорен между страните е
единствено въпросът дали с извършените плащания в хода на производството пред СРС,
както с плащането, извършено на 27.07.2021г. ответникът е погасил изцяло задължението си
към ищцовото дружество.
Според даденото в първоинстанционното производство заключение на изслушаната
съдебно авто-техническа експертиза, прието и неоспорено от страните , и което настоящият
съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, стойността на ремонта на лек автомобил „Киа К5“, с рег. № *******
по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4749,44 лв.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетото пред първа инстанция
платежно нареждане от 21.01.2020 г., че ответното дружество извънсъдебно (преди
образуване на производството) е платило на ищеца обезщетение в размер на 2529,66 лв.
Безспорно е и обстоятелството, че в хода на производството пред първа инстанция с
преводно нареждане от 13.10.2020 г. ответникът е заплатил в полза на „М.А.“ ЕООД сума в
размер на 1032,78 лв. Съгласно изявлението на процесуалния представител на ответника в
откритото съдебно заседания от 30.10.2020 г., с посочената сума е погасено задължението му
за главница в размер на 1000 лв. и законната лихва върху нея за периода от 04.02.202 г. до
02.10.2020 г. в размер на 32,78 лв. Предвид изложеното след извършените плащания,
непогасения остатък от претендираното обезщетение към момента на приключване на
съдебното дирене пред първа инстанция възлиза на сумата от 1219,78 лв.
Във връзка с доводите в отговора на въззивната жалба за погасяване на задължението
за заплащане на застрахователно обезщетение след приключване на делото пред първа
инстанция, в хода на въззивното производство е уважено доказателственото искане на
въззиваемия – ответник да бъдат приети като писмени доказателства по делото
представените с отговора на въззивната жалба 2 бр. платежни нареждания.
От платежно нареждане № П25214357 от 27.07.2021 г. се установява, че на
посочената дата ответника е извършил плащане в полза на „М.А.“ ЕООД в размер на
1744,72 лв.
Видно от платежно нареждане № П25214324 от 27.07.2021 г. на същата дата
ответното дружество е заплатило в полза на ищеца и сума в размер на 187 лв.
2
С оглед изложеното, съдът намира, че претендираното вземане, в т.ч. и дължимата
законна лихва, считано от 04.02.2020 г. до 27.07.2021 г., е погасено в пълен размер с
извършеното от ответното дружество плащане на 27.07.2021 г.
Съдът следва да зачете извършеното плащане в хода на висящото производство в
приложение на императивната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото в останалата
част, решението като необжалваемо, е влязло в законна сила, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение.
По разноските:
Доколкото ответникът „З.А.Д. А.“ АД е дал повод за завеждане на делото, в тежест на
същия следва да се възложи отговорността за разноски. Ищецът претендира единствено
разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. С оглед изложеното и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца „М.А.“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 25 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20147371 от 28.06.2021 г., (поправено по реда на чл.
247 ГПК с решение № 20000750 от 05.01.2022 г.), постановено по гр.д. № 5670/2020 г. по
описа на СРС, 118 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, „З.А.Д. А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на „М.А.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* III” ***, магазин 15,сумата от
25 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3