Определение по дело №2377/2014 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                             31.03.2014 год.                               гр. Бургас

 

                               Бургаският районен съд, XXXVII – ми състав,                                            в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                           Районен съдия: Асен Радев

 

                               като разгледа гр.д. № 2377 / 2014 год. по описа на Бургаския районен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

 

                               Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

                                    П.Д.К. е предявил против „Топлофикация – Бургас” ЕАД искове за осъждане на ответното дружество да му заплати сумите от 3297.19 лв. – неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от месец ноември 2008 г. до месец октомври 2011 год., ведно с мораторна лихва в размер на 473.37 лв., дължима за периода от 01.01.2009 г. до 21.11.2011г., законната лихва върху главницата считано от 01.12.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 75.41 лв.  – заплатена държавна такса и 607.48 лв. – адвокатско възнаграждение, за които сочи, че по .гр.д. № 10915 / 2011 год. на БРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                               Настоящият състав, извършвайки вменената му по чл.130 от ГПК проверка на исковата молба, намира исковете за недопустими.

                               Недопустимостта им произтича от наличието на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10915 / 2011 год. на БРС в полза на ответното дружество срещу ищеца, за посочените по – горе суми.

                               На тази заповед законът придава значение на съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за същото спорно право (дължимостта на процесните суми), между същите страни. Всички основания, релевирани с настоящата искова молба са преклудирани.

                               За ищеца е съществувала възможност да оспори по реда на чл.414 от ГПК вземанията по заповедта, респ. по чл.423 от ГПК, ако се позовава на някое от условията, визирани в тази разпоредба, което би довело до предявяване на положителен установителен иск от „Топлофикация – Бургас” ЕАД, с предмет – съществуване на вземанията. Другата възможност за оспорване, докато е бил висящ изпълнителния процес, е могла да бъде осъществена с иск по чл.439 от ГПК, в случай, че са били налице новонастъпили факти.

                               И тъй като посредством предявяване на настоящите осъдителни искове би се стигнало до пререшаване на спор, за който е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което исковата молба следва да бъде върната.

                              

                      Ето защо и на основание чл.130 от ГПК, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л  И :

 

                ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 12678 / 26.03.2014 год. на БРС, подадена от П.Д.К. за осъждане на „Топлофикация – Бургас” ЕАД да му заплати сумите от 3297.19 лв. – неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от месец ноември 2008 г. до месец октомври 2011 год., ведно с мораторна лихва в размер на 473.37 лв., дължима за периода от 01.01.2009 г. до 21.11.2011г., законната лихва върху главницата считано от 01.12.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 75.41 лв.  – заплатена държавна такса и 607.48 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

                      ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2377 / 2014 год. на БРС.

                     

                      Определението подлежи на обжалване пред БОС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :