Р Е Ш Е Н И
Е № 108
гр.Пловдив,
06.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на осми април две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 39 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 28.11.2018г., постановена по НОХД № 505/2018г. по
описа на Окръжен съд гр.П., подсъдимият Н.И.В. е признат за невинен в това, че на
30.04.2008г.
в гр.П., пред Териториална дирекция на
Н. а.по приходите гр.П.,
офис гр.П., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 909 812,43 лева, определени по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ /обн. ДВ бр.95 от 24.11.2006г., в сила от
01.01.2007г./, върху данъчната основа за 2007г., като затаил истина - не е
отразил доходи в подадена от него годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
вх. № *., като декларирал годишни доходи за 33 458,05 лева, а в приложение 5 на
декларацията не отразил доходи в размер на 3 795 645, 71 лева по чл.8, т.8 от ЗДДФЛ /подлежат на облагане доходите, произхождащи от продажба на акции/ от
продажбата на притежавани от него поименни, безналични акции с право на глас с
емитент ТБ „К.Т.Б..“ АД, поради което е оправдан по обвинението по чл.255, ал.3
вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК.
Предявеният от Държавата, чрез М.на ф.,
граждански иск против подсъдимия в размер на 909 812,43 лева, ведно със
законната лихва, е отхвърлен.
Съгласно чл.190, ал.1 от НПК направените по
делото разноски са оставени за сметка на държавата.
Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна
прокуратура гр.П. с оплакване за
неправилност, необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Изразява се становище, че направените от съда изводи не
намират опора в събраните по делото доказателства. Прави се искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият В. да се признае за
виновен по възведеното обвинение.
Недоволен от присъдата е останал и Министърът на ф.,
който я обжалва чрез процесуалния си представител, в гражданскоправната част,
като неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната й и уважаване изцяло на
предявения граждански иск. Претендират се и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа
протеста с изложените в него съображения
и искания.
Процесуалният представител н.М.н.ф. поддържа
жалбата и допълнението към нея и моли да се уважат изцяло. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Подсъдимият В. и неговите защитници пледират
за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Предлагат и да се измени само
относно мотивите поради липса на данъчна основа за възникване на данъчното
задължение.
Подсъдимият, в последната си дума, моли да се потвърди оправдателната
присъда.
Пловдивският апелативен съд, като
обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното
от страните в протеста и жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната
присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
Протестът и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок
от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В., в качеството на местно физическо лице
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗОДФЛ, на основание чл.8, ал.1 и ал.4 от ЗОДФЛ бил
данъчно задължен за облагаемия си доход, получен през 2006г. и 2007г. от
източници в България и чужбина. Ежегодно подавал годишни данъчни декларации
/ГДД/, в които отразявал получените доходи от трудови и приравнени към тях
правоотношения, от упражняване на свободна професия /адвокат/, от извършване на
услуги с личен труд и от други дейности.
В ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ за 2006г., с вх. № *.,
подадена пред ТД на НАП гр.П., офис П., декларирал доходи в размер на 117
807,60 лева.
В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г., с вх. № *.,
подадена пред ТД на НАП гр.П., офис П., декларирал доходи в размер на 33 458,05
лева.
Към 12.04.2006г. подсъдимият притежавал 33 акции с
емитент „К.Т.Б..” /„КТБ”/ АД с номинал 10 лева. Дванадесет броя придобил от „Е.
АД” на 14.03.2002г., дванадесет броя - от Ц.Р.В.на 15.09.2003г. и десет броя -
по решение на УС на „КТБ” АД на 30.08.2004г. за сумата 100 лева /10 лева всяка
акция/.
На 12.04.2006г. между подсъдимия В., като купувач, и
чуждестранното /германско/ юридическо лице S.T.G., чийто капитал 100% е собственост
на подсъдимия, чрез свидетелката Й. Г., представляваща дружеството продавач,
бил сключен договор за покупко-продажба на 139 989 акции, с номинал 10 лева, с
емитент „КТБ” АД. Договорената цена била общо в размер на 1 000 000 евро /1 955 830 лева или 13,97131 лева за брой
акция/.
На 12.04.2006г. в 16.00 ч. подсъдимият В., като
възложител, сключил договор за поръчка № 47 с борсов посредник изпълнител -„КТБ”
АД за покупка, за сметка и в полза на възложителя, на посочените по горе 139
989 акции, за сумата 1 000 000 евро. В 16.10 ч. на същата дата свидетелката
Г., директор на S. T. G., също сключила договор за поръчка № 48, като възложила
на изпълнителя „КТБ” АД да продаде от името и за сметка на немското юридическо
лице 139 989 акции за 1 000 000 евро. Съгласно условията на договор № 47, възложителят
В. се задължил „ ... да извърши
плащането по реда определен в договор за покупко-продажба между страните приложен
към конкретната поръчка.”. Брокер по сделката бил свидетелят Д.В., който
изпълнил волята на страните. С отчет за изпълнена поръчка подсъдимият бил
уведомен, че от „КТБ” АД са изпълнили възложената им поръчка № 47 и са закупили
за негова сметка 139 989 акции за 1 000 000 евро, като последният приел
изпълнението.
На 13.04.2006г. било наредено деблокирането и
прехвърлянето на визираните акции от сметката на S. T. G. по сметката на подсъдимия
В.. Последният ги заплатил на дружеството не в договорения срок, а през март - април
2007г. на три транша. Наредил да се преведат по банков път, от сметката си в
„КТБ” АД - ВG *, по сметка ВG * * на S. T. G. в „КТБ” АД общо 2 075 000 лева, както
следва: на 29.03.2007г. били платени 1 125 000 лева, на 27.04.2007г. - *0
000 лева и на 21.06.2007г. - 250 000 лева. Като основание за преводите в
платежните нареждания било посочено „покупко-продажба” на акции.
На 14.04.2006г. подсъдимият притежавал общо 140 023 поименни безналични акции с право на глас
от капитала на „КТБ” АД с код ВG *, с номинал 10 лева всяка,
от които 139 989 били купени на 12.04.2006г. по описания начин. Въззивният съд
намира, че броят на последните акции е 139 989, а не 139 890, както е
приел първоинстанционният съд, като в случая са касае за очевидна фактическа
грешка.
Пакетът притежавани акции продал. На 14.04.2006г. в
14.10 ч. в гр.С., като възложител, сключил договор за поръчка № 51 с посредник
„КТБ” АД, изпълнител, за продажба на 139 989 акции.
На 14.04.2006г. в гр.С. свидетелката В.И., управител
на „С.” ЕООД, като купувач, сключила договор с подсъдимия В. /продавач / за
покупко-продажба на 68 989 акции за цена
2 215 000 лева. На 14.04.2006г. в 14.30 ч. в гр.С. свидетелката И. сключила договор
за поръчка № 53 с инвестиционния посредник „КТБ” АД за покупка на 68 989 акции
с код ВG *. По нейно нареждане „С.” ЕООД платило акциите на подсъдимия чрез
свободни банкови преводи, наредени от разплащателната сметка на дружеството в
„КТБ” АД, по сметка на подсъдимия В. в същата банка, както следва:
- на 19.04.2006г. - от сметка * по сметка * били
преведени 820 000 лева;
- на 05.02.2007г. - от сметка ВG95 * *по сметка ВG* * *
били преведени 1 395 000 лева или общо
2 215 000 лева.
На 14.04.2006г. подсъдимият, като продавач, сключил
договор за продажба на 71 000 акции от капитала на „КТБ” АД с „Т.” ЕООД, купувач,
представлявано от свидетеля В.К., едноличен
собственик на капитала и управител към онзи момент, за сумата 2 785 000
лева. В това му качество свидетелят К. на 14.04.2006г., в 14.20 ч., сключил с
„КТБ” АД договор за поръчка № 52, съгласно който инвестиционният посредник
следвало да закупи за сметка и в полза на „Т.” ЕООД 71 000 акции с код ВG *. Цената била съгласно
приложения към поръчката договор от 14.04.2006г., сключен с подсъдимия В..*** последният
сключил с „Т.” ЕООД допълнително споразумение към горния договор, според което страните
се споразумели, че „променя се размера на продавания пакет, а именно - предмет
на продажба са 71 033 … акции … вместо досегашните 71 000 … акции … променя се размера на цената за
целия пакет, а именно - цената е 3 785 000 … лева, вместо досега договорените 2 785 000 ... лева”. Въззивният съд
счита, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при
цитиране на клаузите на допълнителното споразумение, в частта относно броя на
акциите, предмет на продажба. Те са 71 033, а не както е посочено *03
акции.
На 01.02.2007г. подсъдимият сключил с „КТБ” АД договор
за поръчка № 24 за продажба, от негово име и сметка, на последните останали му
33 акции от капитала на банката. Свидетелят К., представляващ „Т.“ ЕООД, сключил с „КТБ” АД договор за поръчка №
25 за покупка на тези 33 акции.
Страните, както и Централния депозитар, били уведомени от инвестиционния
посредник за трансфера на акциите от единия портфейл в другия.
По банков път по нареждане на свидетеля К., „Т.” ЕООД
заплатило акциите на подсъдимия В. чрез преводи по сметки на страните в „КТБ”
АД, както следва:
- на 19.04.2006г.
от сметка*по сметка *били преведени 1 180 000 лева;
- на 05.02.2007г. от сметка ВG* **по сметка ВG* * * били преведени 2 605 000 лева или
общо 3 785 000 лева.
На подсъдимия била извършена данъчна ревизия. Издадени били РД № *. и РА № *.
за установяване на данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2006г. и по ЗДДФЛ за 2007г. и
2008г. Данъчните органи констатирали неплатени данъчни задължения в особено
големи размери. В хода на ревизионното производство бил приобщен, наличен и по
делото, като писмено доказателство втори договор за покупко-продажба на 139 989
акции с дружеството S. T. G. на стойност 2 800 000 евро от дата 12.04.2006г.
С решение № 1171/09.05.2014г., постановено по адм. дело № 659/2011г., Административен
съд гр.П. е отхвърлил жалбата на подсъдимия В. против ревизионния акт,
приемайки, че е законосъобразен. С решение № 6387/02.06.2015г., постановено по адм.дело № 9231/2014г., Върховният
административен съд е отменил горното решение на Административен съд гр.П., в
частта, в която е отхвърлена жалбата на подсъдимия срещу ревизионен акт № *.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение №
140/11.02.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление ***, относно
установените задължения за данък върху доходите по чл.35 от ЗОДФЛ за 2006г. и
съответните лихви и по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. и съответните лихви. Върнал е
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази
част, като е дал задължителни указания при новото разглеждане да бъде назначена
експертиза с конкретни задачи.
С решение № 4224/05.04.2017г., постановено по адм.дело № 8462/2016г., ВАС е
оставил в сила решение № 742/15.04.2016г., постановено по адм. дело № 1388/2015г.
по описа на Административен съд гр.П., в
частта, с която е отхвърлена жалбата на подсъдимия В. срещу РА, в частта, с която
за данъчен период 2007г. за ревизираното лице е установен допълнително дължим
данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размера на 342,82 лева и следващата се лихва за
забава. Отменил е решението на
Административен съд гр.П. в останалата му обжалвана част, включително и в
частта за разноските, и вместо него е отменил РА № *., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 140/11.02.2011г. на
директора на дирекция „Обжалване и управление ***, в частта, с която за подсъдимия за
данъчен период 2006г. е установен допълнително дължим данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./
в размер на 310 364,64 лева, ведно със следващите се лихви за забава, и в частта, с която за данъчен период 2007г.
е установен допълнително дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размера на 647 026,18
лева, ведно със следващите се лихви за забава.
Според заключението на съдебно-счетоводната и данъчна
експертиза /том 1, л.63-80 от досъдебното производство/, изготвена от вещото
лице Л.К., вместо договорената цена от 1 000 000 евро с левова
равностойност 1 955 830 лева, на S.T.G. са преведени общо
2 075 000 лева или с 119 1* лева повече. Договорената покупна
цена за една акция е 13,97131 лева. Доходът от сделката по продажба на акции на
„КТБ” АД на „Т.” ЕООД е 39,31378 лева за една акция /цената на продажбата на
една акция е 53,28509 лева, покупната цена е 13,97131 лева/. Доходът от
сделката по продажба на акции на „КТБ” АД на
„С.” ЕООД е 18,13526 лева за една акция /цената на продажбата на
една акция е 32,106* лева, покупната цена е 13,97131 лева, както и на 33 акции/.
Подсъдимият В. е реализирал за 2006г. облагаем доход по ЗОДФЛ от покупко-продажба
на акции в размер на 1 333 778,32 лева. В ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ за 2006г.,
с вх. № *., подадена пред ТД на НАП гр.П., офис П., е декларирал данъчна основа
за общия размер на годишните доходи в размер на 117 807,60 лева, вместо
1 451 585,92 лева, като не е декларирал горния доход, придобит от
продажба на акции. Декларирал е годишно данъчно задължение в размер на
27 637,82 лева, вместо 319 4*,80
лева или с 291 832,98 лева по-малко. Подсъдимият е реализирал за 2007г. облагаем доход по ЗДДФЛ от покупко-продажба
на акции в размер на 2 *9 930,63 лева. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г.,
с вх. № *., подадена пред ТД на НАП гр.П., офис П., е декларирал данъчна основа
за общия размер на годишните доходи в размер на 33 458,05 лева, вместо 2 743 388,68
лева, като не е декларирал дохода, придобит от продажба на акции. Декларирал е годишно
данъчно задължение в размер на 7 345,93 лева, вместо 6* 696,28 лева или с 650 350,35 лева
по-малко. За 2006г. и 2007г. сумите за доплащане са общо
942 183,33 лева.
Видно от заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза /том 1, л.86-93 от досъдебното производство/,
изготвена от вещото лице Л.К., при запознаване с двата договора за
покупко-продажба на акции, с една и съща дата, със страни подсъдимия В. и на S.T.G.,
с цена съответно 1 000 000 евро и 2 800 000 евро, няма промяна
в констатациите относно дължимите данъци за 2006г. и 2007г.
От заключението на графическата експертиза /том 2,
л.12-15 от досъдебното производство/ се установява, че подписите със синя
химикална паста за „Подпис на декларатора” и „Подпис” в ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ за 2006г., с вх. № *., и в ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г., с вх. № *., са положени от Н.И.В..
В хода на проведеното съдебно следствие от П.ския апелативен съд, с оглед
разкриване на обективната истина, са назначени и приети съдебно-счетоводни и
икономически експертизи.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л.153-158 от
НОХД № 461/2014г. на Окръжен съд гр.П./, изготвена от вещото лице Т.Р., за
2006г. при сделката със S.T.G. е реализирана загуба в размер на 75 000 лева, по договора със „С.” ЕООД
- загуба в размер на 202 596,35 лева, при сделката с „Т.” ЕООД - печалба
в размер на 127 595,40 лева. Общата данъчна основа е отрицателно число -
минус 75 000 лева и не е налице данъчна основа за облагане. През 2007г. подсъдимият
няма придобит доход, тъй като прехвърлянето на акции е през 2006г. и по силата
на чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ доходът се смята придобит през 2006г. Данъчни основи за
облагане през 2006г. и 2007г. не се формират.
Според заключението на комплексната арбитражна съдебно-икономическа експертиза,
мнозинството й /л.1*-191 от НОХД № 461/2014г. на Окръжен съд гр.П./, изготвена
от вещите лица М.Л., Л.К. и Т.Р., за 2006г. общата данъчна основа е отрицателно
число - минус 75 000,95 лева и не е налице данъчна основа за облагане.
През 2007г. е придобит доход от продажба на 33 акции в размер на 1 758,41
лева и е налице данъчна основа за облагане 1 428,41 лева. Прехвърлянето на останалите акции е през
2006г. и по силата на чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ доходът се смята придобит през
2006г. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г., с
вх. № *., подадена пред ТД на НАП гр.П., офис П., подсъдимият В. е декларирал
данъчна основа за общия размер на годишните доходи в размер на 33 458,05 лева,
вместо 34 886,46 лева, като не е декларирал дохода, придобит от продажба
на 33 акции. Декларирал е годишно данъчно задължение в размер на 7 345,93
лева, вместо 7 688,75 лева или с 342,82 лева по-малко.
Вещото лице Л.К. е подписала експертизата с особено мнение. Видно от
същото /л.192-193 от НОХД № 461/2014г. на Окръжен съд гр.П./ доходът на подсъдимия от продажба на акции за 2006г. по двата договора за
продажба със „С.” ЕООД и „Т.” ЕООД е отрицателна величина - 74 999,55 лева. Доходът от продажба на
акции за 2007г. по двата договора за продажба и анекса със „С.” ЕООД
и „Т.” ЕООД
е 3 796 915,19 лева /чл.11, ал.1 от ЗОДФЛ/.
Данъчната основа на дохода от продажба на акции, придобит през 2007г., съгласно
изискването на чл.33, ал.3 и 4 от ЗДДФЛ, като разлика между продажната и цената
на придобиване, за всяка от сделките е следната - по сделката със „С.” ЕООД не
е реализиран доход, по сделката с „Т.” ЕООД е реализиран доход в размер на 999 510,85
лева. Данъчна основа по чл.24, ал.2 от ЗОДФЛ за 2006г. няма, тъй като резултатът
от сделките е отрицателна величина. Данъчната основа по чл.33, ал.3 и 4 от ЗДДФЛ за 2007г. е 999 510,85 лева. Задължението за данък върху този доход
е 239 198,60 лева.
От заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, мнозинството
й /л.80-106 от НОХД № 354/2016г. на Окръжен съд гр.П./, изготвена от вещите
лица М.Л., Л.К. и Л.Ц., се установява, че относно сделката със S.T.G., при цена
на придобиване на 139 989 броя акции 2 075 000 лева, цената на
една акция е 14,8226 лева. За 2006г. при сделката със S.T.G. е реализирана загуба в размер на 75 000,95
лева, по договора със „С.” ЕООД - загуба в размер на
202 596,35 лева, при сделката с „Т.” ЕООД - печалба
в размер на 127 595,40 лева. Общата данъчна основа е загуба от 75 000,95 лева и съгласно чл.24, ал.2 от
ЗОДФЛ не е налице данъчна основа за облагане. През 2007г. е придобит доход от
продажба на 33 акции в размер на 1 758,41 лева и е налице данъчна основа
за облагане 1 428,41 лева. Прехвърлянето на останалите акции е през
2006г. и на основание чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ доходът се смята придобит през
2006г. През 2007г. има постъпления по сметката на подсъдимия В. на суми с основание „продажба на
акции” по договори от 2006г., които съгласно чл.33 от ЗДДФЛ не са облагаем
доход от продажба на акции, тъй като прехвърлянето им е станало през 2006г. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г., с вх. № *., подадена
пред ТД на НАП гр.П., офис П., подсъдимият е декларирал данъчна основа за общия
размер на годишните доходи в размер на 33 458,05 лева, вместо 34 886,46
лева, като не е декларирал дохода, придобит от продажба на 33 акции. Декларирал
е годишно данъчно задължение в размер на 7 345,93 лева, вместо 7 688,75
лева или с 342,82 лева по-малко.
В
експертизата са разработени варианти за формиране на облагаеми данъчни основи според
двата договора за покупко-продажба на акции, с една и
съща дата, със страни подсъдимият В. и S.T.G., с цена съответно
1 000 000 евро и 2 800 000 евро.
Вещото лице Л.К. е подписала експертизата с особено мнение. Съгласно
същото /л.122-124 от НОХД № 354/2016г. на Окръжен съд гр.П./ годишното данъчно задължение за 2006г. е платено изцяло. За 2007г. не е
декларирана данъчна основа за облагане от продажба на 33 акции в
размер на 1 428,41 лева. На 05.02.2007г. по сметка на подсъдимия
постъпват два превода с основание „за покупка на акции” - 1 395 000 лева от „С.”
ЕООД и 2 605 000 лева от „Т.” ЕООД. Общо постъпилите 4 000 000 лева са плащания
във връзка с договорите от 2006г. Съгласно чл.33 от ЗДДФЛ за 2007г. доходът от
сделки по продажба на акции е облагаем и се счита за придобит при прехвърлянето
на акциите. В случая прехвърлянето на акциите е станало през 2006г., но доходът,
получен през 2007г. не е освободен от данъчно облагане. Би следвало да бъде
деклариран в Приложение № 6 от ГДД като доходи от други източници - всички
други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
ЗКПО. Общата данъчна основа за облагане е 3 958 459 лева. Дължимият данък,
формиран съгласно данъчната таблица, е 949 346,16 лева. Относно наличието
на два договора за покупко-продажба на акции, с една и
съща дата, със страни подсъдимият В. и S.T.G., с цена съответно
1 000 000 евро и 2 800 000 евро, вещото лице е посочило, че
работи с договора на стойност 1 000 000 евро, тъй като не е наличен отчет
за изпълнение на поръчка за покупко-продажба на акции между С.Т.ЕООД и Н.В. на
цена 2 800 000 евро.
Според заключението на повторната тройна съдебно-икономическа експертиза,
мнозинството й /л.219-241 от НОХД № 354/2016г. на Окръжен съд гр.П./, изготвена
от вещите лица М.Л., Л.К. и Л.Ц., за сделката със S.T.G., при цена
на придобиване на 139 989 броя акции 2 075 000 лева, цената на
една акция е 14,8226 лева. За 2006г. при сделката със S.T.G. е реализирана загуба в размер на
75 000,95 лева, по договора със „С.” ЕООД - загуба в
размер на 202 596,35 лева, при сделката с „Т.” ЕООД - печалба
в размер на 127 595,40 лева. Общата данъчна основа е загуба от 75 000,95 лева и съгласно чл.24, ал.2 от
ЗОДФЛ не е налице данъчна основа за облагане. През 2007г. е придобит доход от
продажба на 33 акции в размер на 1 758,41 лева и е налице данъчна основа
за облагане 1 428,41 лева. Прехвърлянето
на останалите акции е през 2006г. и на основание чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ доходът
се смята придобит през 2006г. През 2007г. има постъпления по сметката на подсъдимия
на суми с основание „продажба на акции” по договори от 2006г., които съгласно
чл.33 от ЗДДФЛ не са облагаем доход от продажба на акции, тъй като
прехвърлянето им е станало през 2006г. В ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г., с вх. № *., подадена пред ТД на НАП гр.П., офис П., подсъдимият
В. е декларирал данъчна основа за общия размер на годишните доходи в размер на
33 458,05 лева, вместо 34 886,46 лева, като не е декларирал дохода,
придобит от продажба на 33 акции. Декларирал е годишно данъчно задължение в
размер на 7 345,93 лева, вместо 7 688,75 лева или с 342,82 лева по-малко. В
експертизата са разработени варианти за формиране на облагаеми данъчни основи
според двата договора за покупко-продажба
на акции, с една и съща дата, със страни подсъдимият и S.T.G., с цена съответно
1 000 000 евро и 2 800 000 евро.
Вещото лице Л.К. е подписала експертизата с особено мнение. Видно от
същото /л.242-248 от НОХД № 354/2016г. на Окръжен съд гр.П./ за 2006г. от
продажбата на акции подсъдимият В. не
е реализирал доход, а загуба в размер на 75 000,48 лева и не възникват
данъчни задължения. Доходът от продажба на акции за
2007г. по двата договора за продажба и анекса със „С.” ЕООД
и „Т.” ЕООД
е 3 797 074,12 лева. Данъчната основа на
дохода от продажба на акции, придобит през 2007г., съгласно изискването на чл.33,
ал.3 и 4 от ЗДДФЛ, като разлика между продажната цена и цената на придобиване, е
1 428,41 лева, която сума следва да се прибави към общия размер на годишните
доходи при определяне на данъчното задължение. Годишното
данъчно задължение за 2006г. е платено изцяло. За 2007г. не са декларирани данъчна
основа за облагане от продажба на 33 акции в размер на 1 428,41 лева и доход в
размер на 3 795 645,71 лева от постъпилите с банкови
преводи суми от „С.” ЕООД
и „Т.” ЕООД, общо
4 000 000 лева, представляващи доплащане по продажбата на акции през
2006г. Дължимото данъчно задължение за
2007г. върху недекларираните доходи е 909 812,43
лева.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз
основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това
кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се
споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената
въз основа на тези доказателства фактическа обстановка. Тя не се променя от
събраните от въззивния съд доказателства с източник показанията на свидетели, заключенията на вещи лица.
Окръжен съд гр.П. е
подложил на анализ гласните доказателствени средства - обясненията на
подсъдимия В., показанията на свидетелите Й. Г., В.И., В.К., Д.В., Г.Й., заключенията
на графическата, единичните съдебно-счетоводни експертизи на вещото лице К., съдебно-икономическите
експертизи, изготвени от експертите Л., К. и Ц., приложените по делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че следва да се даде вяра на
показанията на свидетелите, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви с
другите възприети доказателства.
Окръжен съд гр.Пловдив
е приобщил по реда на чл.281 от НПК показанията на свидетелката Г.Й., дадени по
НОХД № 461/2014г. по описа на друг състав на същия съд. В хода на съдебното
следствие пред П.ския апелативен съд се включиха в доказателствената съвкупност
чрез прочитане и показанията на свидетелите Й. Г., В.И. и В.К., дадени в хода
на досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК,
и тези, депозирани по НОХД № 461/2014г. и НОХД № 354/2016г. по описа на Окръжен
съд гр.П., на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК. С оглед изминалия
период от време е нормално визираните
свидетели да не си спомнят в детайли фактите и обстоятелствата, които са
им станали достояние. Показанията им, дадени в хода на досъдебното производство
и пред други съдебни състави, като по-близки по време с възпроизвежданите
събития, се отличават с нужната конкретика и детайли, поради което няма причина
да не се кредитират.
От показанията на
свидетелката Г.Й., служител в ТД на НАП гр.П., се установява какво е
констатирала данъчната ревизия,
извършена на подсъдимия.
От показанията на
свидетелката Й. Г. е видно, че тя е била управител на германското дружество S.T.G., подписвала е договори и
други документи в това качество, но не си спомня подробности. Заемала е тази
позиция по молба на подсъдимия В., който е подготвял съответните документи,
които тя подписвала. Относно договора за покупко-продажба на 139 989 акции
от капитала на „КТБ” АД, не тя е взела решение за сключването му и неговите
клаузи.
Свидетелите В.И. и В.К. посочват обстоятелствата, при които са били
сключени договорите за покупко-продажба на акции
с емитент „КТБ” АД, със страни подсъдимият и представляваните от тях търговски дружества - „С.” ЕООД и „Т.” ЕООД.
Свидетелят Д.В., служител
в „КТБ” АД и лицензиран брокер за търговия с ценни книжа, свидетелства за изпълнение на договорите за поръчка за продажба и покупка
на притежавани от подсъдимия
В. акции от капитала на „КТБ” АД и трансфера на тези акции.
Въззивният съд
намира, че трябва да се даде вяра и на приложените по делото писмени
доказателства - договори с приложения, платежни нареждания, ГДД, справки от
търговския регистър, от „КТБ” АД, от БНБ, от КФН, счетоводни документи, справка
за съдимост, характеристична справка, адм.дело № 1388/2015г. по описа на Административен
съд гр.П., 12 с., с приложенията.
Съгласно чл.127, ал.1 от НПК ревизионният акт е писмено доказателствено
средство, което се преценя наред с останалите доказателства. С оглед решението на ВАС, постановено по
адм.дело № 8462/2016г., с което е отменен частично РА № *., същият се възприема
само в неотменената част, с която за данъчен период 2007г. е установен допълнително
дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размера на 342,82 лева и следващата се лихва
за забава.
П.ският апелативен
съд споделя виждането на първоинстанционния
съд, че относно договора от 12.04.2006г. между продавача S.T.G. и купувача Н.В.,
следва да се кредитира този с продажна цена 1 000 000 евро, а не
този на стойност 2 800 000 евро. Подобен извод намира опора в договора
за поръчка № *., неговите клаузи, приложения към него договор между страните,
отчета за изпълнена поръчка, договора за поръчка № *., където фигурира цена 1
000 000 евро. Подсъдимият се е подписал на отчета, че приема изпълнението без
възражения относно цената. На следващо място, в договора от 12.04.2006г.,
сключен между същите страни на английски език, е посочено, че „На основание на
Договор за покупка на акции Н.В. дължи на С.Т.Г.сума в размер на 2.800.000
евро.”. От тази клауза не може се направи несъмнен и безспорен извод за какъв
договор точно става дума, кога е сключен, между кои страни, кой е емитента на акциите,
техния вид и брой. Счетоводното му отразяване не променя горното виждане.
Настоящият съдебен
състав счита, че заключенията на вещите лица са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област, поради
което трябва да се приемат, с някои изключения.
Не е налице пречка
да се даде вяра и на експертизите, изготвени от или с участието на вещото
лице Т.Р.. Участието му като експерт в административното производство, с
предмет ревизионния акт, не е сред хипотезите, предвидени в чл.148, ал.1 от НПК,
според които не може да бъде вещо лице. Същият носи наказателна отговорност по
чл.291 от НК за верността на заключението. Изводите му са потвърдени от
експертизи без негово участие.
Вещото лице Л.К. в
единичните и в тройните експертизи с нейно участие застъпва становището, че за
2006г. и 2007г. подсъдимият не е
декларирал получените от него доходи от продажба на акции. Въззивният съд намира, че не следва да се кредитират
тези нейни изводи, тъй като не намират опора в тези на мнозинството.
Същата не е и последователна
при тяхното излагане.
В единичната съдебно-счетоводна и данъчна експертиза /том
1, л.63-80 от досъдебното производство/ приема, че за 2006г. е налице недеклариран доход, придобит от продажба на
акции в размер на 1 333 778,32 лева, с която сума декларираната данъчна
основа в ГДД за тази година е по-малко. В резултат на това не е декларирано
годишно данъчно задължение в размер 291 832,98 лева. В тройните експертизи
изоставя това свое становище и намира, че за 2006г. подсъдимият В. не е реализирал доход от продажбата на
акции, а загуба и не възникват данъчни задължения. Данъчното задължение за 2006г. е платено изцяло.
Относно 2007г. приема различни стойности за
реализиран доход от продажба на акции, действителни данъчна основа и данъчно
задължение, суми за доплащане. В единичната експертиза тези стойности са
съответно 2 *9 930,63 лева /облагаем доход/,
2 743 388,68 лева /данъчна основа/, 6* 696,28 лева /данъчно
задължение/, 650 350,35 лева по-малко. В особеното
мнение към комплексната арбитражна съдебно-икономическа експертиза /л.192-193
от НОХД № 461/2014г. на Окръжен съд гр.П./ горните величини са 3 796 915,19 лева /доход/, 999 510,85 лева /облагаем доход и данъчна основа/, 239 198,60
лева /данъчно задължение/. В особеното
мнение към съдебно-икономическата експертиза /л.122-124 от НОХД № 354/2016г. на
Окръжен съд гр.П./ общата данъчна основа за облагане
е 3 958 459 лева, а дължимият данък е 949 346,16 лева. В особеното
мнение към повторната съдебно-икономическа експертиза /л.242-248 от НОХД № 354/2016г. на Окръжен съд гр.П./ облагаемият доход е 3 797 074,12 лева, дължимото
данъчно задължение е 909 812,43 лева.
Първоинстанционният
съд е възприел обясненията на подсъдимия В.. Съгласно правната доктрина и
съдебната практика те /обясненията/ са не само доказателствено средство, но и
средство за защита. Преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите
доказателства по делото, правилно ги е кредитирал в частта, в която се подкрепят
от другите доказателства. В останалата им част /относно цената на договора с
германското дружество/, която е в противоречие с възприетата доказателствена
съвкупност, законосъобразно разглежда като израз на правото на защита на подсъдимия.
П.ският апелативен
съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият В. не е извършил вмененото му престъпление
по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК,
поради което правилно е признат за
невиновен и оправдан по това обвинение. Не са събрани доказателства да е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери 909 812,43 лева, определени по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, затаявайки
истина в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г., не декларирайки доходи в размер на
3 795 645,71 лева от продажба на притежавани от него поименни
безналични акции с емитент „КТБ” АД.
За 2006г.
облагането на доходите на физическите лица е регламентирано в ЗОДФЛ, обн. ДВ,
бр.118 от 1997г., в сила от 01.01.1998г., отм. със ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от
2006г., в сила от 01.01.2007г. За 2007г. тази материя е уредена в ЗДДФЛ.
Съгласно чл.10, т.8
от ЗОДФЛ /отм./ подлежат на облагане доходите, произхождащи от: продажба на
акции. Според чл.11, ал.4, т.2 от ЗОДФЛ /отм./ доходът се смята придобит: при
плащане по безкасов път - в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода,
ако получателят е посочил банката, в която да му се плати.
По силата на чл.10,
ал.1, т.5 от ЗДДФЛ в зависимост от източника видовете доходи по този закон са:
доходи от прехвърляне на права или имущество. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ,
ако не е предвидено друго в този закон,
доходът се смята за придобит на датата на: 1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека -
при безналично плащане; 3. получаването на престацията - за непаричен доход. Според
чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ в случаите на
продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество
по чл.33, ал.3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърляне. Видно от
разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна
на акции е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка
конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби,
определени за всяка конкретна сделка. Съгласно параграф 50, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗДДФЛ /ДВ, бр.113 от 2007г., в сила от 01.01.2008г./ доходите по чл.33,
ал.3, за които датата на прехвърляне на собствеността е преди 1 януари 2007г.,
се смятат за придобити на датата, определена в чл.11, ал.1.
В настоящия случай за
доходите, реализирани от подсъдимия през 2007г., се прилага ЗДДФЛ. Съгласно
чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ доходът от продажба на акции се смята за придобит към
датата на прехвърляне.
Подсъдимият В. е
прехвърлил акциите, предмет на договорите
за покупко-продажба на акции с емитент „КТБ” АД от
2006г., с купувачи „С.” ЕООД и „Т.” ЕООД, на последните през 2006г. По силата
на чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ доходът се смята придобит през 2006г. За 2007г.
няма реализиран доход от тяхната продажба и нормативно задължение да се
декларира в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за тази година.
Параграф 50, ал.1
от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ не може да се приложи за доходи от продажба на акции,
получени през 2007г. Той е в сила от 01.01.2008г. и не му е придадено обратно
действие. Урежда фактически състави, при които акциите са прехвърлени преди 01.01.2007г.,
а доходите от продажбата им са получени след 01.01.2008г. Празнината в ЗДДФЛ за
периода 01.01.2007г. - 01.01.2008г. не може да се преодолее с прилагане на
разпоредби отнасящи се до подобни случаи. Това би влязло в противоречие с
принципа за законоустановеност на данъците. В решение № 9/20.06.1996г. по
конст.дело № 9/1996г. Конституционният съд е приел, че „Данъчният закон действа
занапред, от влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни
задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за
което те се отнасят. Това важи и за годишните данъци.”.
В този смисъл
доводите в жалбата на процесуалния
представител на МФ за прилагане на данъчно облекчение за подсъдимия,
което не съществува в закона, са несъстоятелни.
През 2007г. същият е придобил доход от продажба само на 33 акции в размер
на 1 758,41 лева, поради което е налице данъчна основа за облагане в
размер на 1 428,41 лева. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за
2007г., с вх. № *., подадена пред ТД на НАП гр.П., офис П., подсъдимият В. е декларирал
данъчна основа за общия размер на годишните доходи в размер на 33 458,05 лева,
вместо 34 886,46 лева, като не е декларирал дохода, придобит от продажбата
на 33 акции. Декларирал е годишно данъчно задължение в размер на 7 345,93
лева, вместо 7 688,75 лева или с 342,82 лева по-малко.
Тази сума е много под въведения в чл.93, т.14 от НК критерий
за данъци в големи размери, които надхвърлят 3 000 лева. Поради липсата на
този признак от обективна страна на състава на чл.255, ал.1 от НК,
недекларирането на данъчното задължение от 342,82 лева за 2007г. се явява
несъставомерно. С оглед неговия размер и личността на дееца не може да се
приеме, че е извършено престъпление по чл.313, ал.2 от НК, както е приел и първоинстанционният
съд.
Не се спори по
делото, че доходите по чл.10, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ по принцип са облагаеми по
смисъла на чл.12 от ЗДДФЛ. В протеста и жалбата се излагат доводи, че те не са
сред изчерпателно изброените в чл.13 от ЗДДФЛ необлагаеми доходи, поради което
се явяват облагаеми. Липсата на облагане в случая не произтича от включването на
доходите от продажба на акции без правно основание в кръга на необлагаемите
доходи по чл.13 от ЗДДФЛ, а е резултат на пропуск в законодателната уредба. При
санирането му с правило в ПЗР към ЗИДЗДДФЛ не му е придадено обрано действие,
за да намери приложение и в настоящия случай.
Неправилно е и изразеното
виждане в протеста на Окръжна прокуратура гр.П., че доходите
от продажба на акции следва да се обложат като такива съобразно разпоредбата на
чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ. Тази норма не следва да се разглежда сама за себе си, а в
съвкупност с тези на чл.11, ал.2 и параграф 50, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ. Последната
е категорична как се определя датата за придобиване при прехвърляне на
собствеността преди 1 януари 2007г. Към 30.04.2008г. визираният параграф
действа, но действието му е занапред, т.е. за данъчни задължения, възникнали
след 01.01.2008г., а не подлежащи на деклариране след тази дата.
Некоректни са
изводите на представителя на обвинението, които прави за умисъла на подсъдимия
от съдържанието на подадената от последния ГДД за 2006г. С изменение на
обвинението в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по реда
на чл.287 от НПК, не е налице обвинение за този период. Безспорно е установено
по делото, че за 2006г. от
продажбата на акции подсъдимият В. не
е реализирал доход, а загуба в размер на 75 000,95 лева и няма данъчни
задължения.
Не се споделя виждането в жалбата на процесуалния представител на МФ, че доходът
от продажбата на акции следва да се квалифицира като такъв по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
а именно доход от други източници. Облагаемият
доход от продажба на акции е изрично посочен в чл.33, ал.2 от ЗДДФЛ, поради
което не може да се субсумира в хипотезата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и да се
квалифицира като облагаем доход от други източници. Не са изпълнени двете й предпоставки
- да се касае за други източници, които не са изрично посочени в закона, и да не са обложени с окончателни
данъци по реда на този закон.
Според постоянната и задължителна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 4/2016г. и
Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСНК, административното и наказателното
производство са автономни и съществуват независимо едно от друго. Отмяната на
ревизионния акт, в по-голямата му част, не обвързва наказателното
производство.
Относно преценката за доказателствената му стойност не може да не се отчете, че
влязлото в сила решение на административния съд е задължително за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България съгласно чл.144 от АПК вр.
чл.297 от ГПК.
Предявеният от Държавата, чрез М.на ф.,
граждански иск против подсъдимия в размер на 909 812,43 лева, ведно със
законната лихва, законосъобразно е отхвърлен като неоснователен.
Гражданските искове не са доказани по основание.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е изпълнен
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под
формата на умисъл, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия В. и
причинените на гражданския ищец вреди. В случая не налице противоправно
действие от страна на подсъдимия.
В съответствие с разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК направените разноски по делото са оставени за сметка на държавата.
За сметка на държавата трябва да останат и разноските в размер на 190,80 лева,
направени от въззивния съд.
Поради горното Пловдивският апелативен съд намира атакуваната присъда за
обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице
основания за нейната отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Протестът и жалбата срещу нея, като
неоснователни, следва да се оставят без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.11.2018г.,
постановена по НОХД № 505/2018г. по описа на Окръжен съд гр.П..
На основание чл.190, ал.1 от НПК разноските в
размер на 190,80 лева, направени от Пловдивския апелативен съд, остават за
сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО не е
окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на
Република България в петнадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.