Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 409 Година 2019,08.03. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и шести ноември Година две хиляди и
осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав:
Председател:Антоанета
Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа
докладваното от съдията
търговско дело
номер 83 по
описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД с
ЕИК:********* чрез пълномощника и
съдебен адресат адв. Явор Димитров с
адрес на кантората : гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет. 1 е предявил
обективно кумулативно съединени искове
против „Информа-прес“ ЕООД с ЕИК:********* за установяване,че ответното дружество му дължи в качеството на солидарен длъжник на
кредитополучателя С.И.И. и солидарно с него следните суми в общ размер от 39 440,78
евро по договор за банков ипотечен кредит № 559/22.02.2008г.: 34 367, 96
евро – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума от 27.05.2016г. до изплащане вземането; 5 072,82евро –
договорна лихва за периода 15.04.2015г. до 26.05.2016г.; 1542,79лева – разноски
за платена държавна такса по ч.гр.д. № 3014/2016г. по описа на РС-Бургас и
сумата от 2 024,51 с ДДС – адвокатско възнаграждение по заповедното дело, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК под № 1651 от 02.06.2016 год. и
изпълнителен лист под № 2739 от 03.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 3014 по описа за
2016 год. на Районен съд гр.Бургас; както и обща сума от 4955,81 лв., формирана
като сбор от следните разноски за настоящото първоинстанционно производство:
3413,02лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за исковото производство и
1542,79лв. – държавна такса.Твърди, че на 22.02.2008г. е сключил договор за
банков ипотечен кредит за сумата от 40 000 лв. със С.И., а ответното дружество е солидарен длъжник ,като
срокът на погасяване е договорен на дата 15.02.2033г. Заявява, че дължимите месечни
вноски за периода от 15.04.2015г. до 15.09.2015г. не били платени в срок,
поради което считано от 15.10.2015г. дългът бил обявен за предсрочно изискуем
на основание чл. 16.2.2 от договора за кредит във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ.
Посочва, че на 25.01.2016г. до ответника била изпратена нотариална покана,
която била връчена на 20.04.2016г. чрез управителя Г.М.Г.. След уведомяването
на ответника , на 27.05.2016г. е подал заявление по чл. 417 от ГПК, като
дължимата сума към този момент била 39 440,78евро, от която 34 367,96
евро-неизплатена главница, 5 072,82евро-договорна лихва за периода от
15.04.2015г. до 26.05.2016г. Издадени са
били заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,които са били и поправени по надлежния ред, поради
допусната грешка. Възражение против тях
е депозирало само ответното дружество, поради което установителен иск по чл.422
от ГПК е предявен само срещу него. Представя и ангажира доказателства.
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е
предявил при условията на обективно съединяване установителни претенции с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът „Информа-прес“ ЕООД,ЕИК
********* счита исковата претенция за
недопустима и неоснователна. Оспорва
предпоставките за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, като се позовава на недостатъци на документа,
наименуван „извлечение от
сметка“-неяснота относно съществени елементи, които го правят негоден да
послужи за несъдебно изпълнително основание в производството по чл.417 от ГПК
по т.2. Също така се твърди, че нотариалната покана, адресирана до С.И. и „Информа-прес“ ЕООД не е била надлежно връчена на двамата
длъжници, като се оспорват действията на нотариуса в тази насока. Подробни
съображения се развиват по отношение на физическото лице С.И.. Счита за недопустимо предсрочната изискуемост на
вземането да се обявява със задна дата за произволен период от време. Излага
подробни доводи в тази насока. Оспорва
представителната власт на лицето, от което изхождала нотариалната
покана. Оспорва се представения с исковата молба погасителен план от 22.02.2008г.,
като се твърди, че никога не е подписван погасителен план с банката, като се
оспорва подписа, положен от името на кредитополучателя С.И.Н.. Посочва се, че погасителният
план не бил подписан от солидарния длъжник „Информа-прес“ ЕООД, поради което не
обвързвал дружеството, като оттук се твърди, че падежът на кредитното
задължение все още не бил настъпил и длъжникът не бил изпаднал в забава. На
следващо място се оспорва представения от банката лихвен лист от 30.01.2017г.
като сочи, че в него има съществени разминавания с публикувани на конкретно посочена интернет страница данни.
Отчита разминаване с данни и в друг
представен от банката документ –платени от длъжниците суми и усвоени такива от банката за погасяване на кредитните
задължения. Оспорва претенциите като
завишени и по размер. Въвежда твърдения
за нищожност на клаузи от договора за кредит, като счита, че той попада под
закрилата на ЗЗП. Позовавайки се на качества на кредитополучателя, на
целите на кредита и на характера на представените при
сключването документи-типови образци, развива съображения за характера му на
потребителски такъв. Развива съображения за
наличие на няколко неравноправни клаузи, които водят до нищожността им.
Счита, че при приложението на
неравноправната клауза на т.11.1.3, раздел II от договора за банков кредит №
559/22.02.2008г.-нищожна на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП, лихвата за редовна главница по
кредита неоснователно е била завишена със сумата от 9936,90 евро. Намира, че с тази сума е следвало да бъде намалена
главницата по процесния договор за кредит. Смята за нищожни и клаузите на т.
4.2 и т. 4.3. от процесния договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД като накърняващи добрите нрави, както и противоречащи на две Директиви, които посочва. Като краен резултат от горните
твърдения, заключава, че претендираните
лихви по горните текстове на договора не
се дължат. Счита, че нередовна, поради неиндивидуализираност на претенцията за
договор на лихва в размер на 5072,82 лв. Моли за отхвърляне на предявените
искове. При условията на евентуалност предявява следните искове: да бъде
обявена нищожност на т.11.1.3 от раздел ІІ от договора за банков кредит като
неравноправна клауза на основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с
чл.143,т.10,т.12 и т.13във вр. с чл.146 от ЗЗП; да бъде обявена нищожност на
т.4.2 и 4.3. от договора за банков кредит на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави,
евентуално на основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,т.5 във вр.
с чл.146 от ЗЗП.В заключение, в случай, че съдът уважи исковите претенции на
ищеца и уважи възраженията на ответника за нищожност на клаузите на договора,
ответникът „Информа-прес“ ЕООД прави възражение за прихващане с платените в
повече суми за лихви, които намира платени без основание, поради което счита,
че подлежат на връщане, ведно със
законната лихва. Представя и ангажира доказателства.
Възраженията на ответника за
недействителност са с правно основание в
чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП.
Възражението на ответника за прихващане е с правно основание чл. 103 и чл. 104
от ЗЗД.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба. Счита за неоснователно оспорването на редовността на извлечението
от счетоводните книги като аргументира
извода си, че то удостоверява наличието на изискуемо и ликвидно вземане на
банката. За неоснователно се счита и твърдението, че ответникът „Информа-прес“
ЕООД и не бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, като се сочи, че
управителят му лично е получил нотариалната покана, съдържаща това изявление. Навеждат се доводи,
че възражението за ненадлежно уведомяване на кредитополучателя С.И. е несъстоятелно и неотносимо,
тъй като искът бил заведен единствено срещу „Информа-прес“ ЕООД, а по отношение
на С.И., заповедта за незабавно
изпълнение била влязла в сила. Намира за недопустими всички възражения от името на С.И., поради това, че той не е страна
по настоящото дело. Смята за надлежно обявена предсрочната изискуемост на
дълга, като привежда доводи. Оспорват се и възраженията на ответника относно
автентичността на представените от ищеца документи, както и твърденията за
неравноправни клаузи в договор за кредит, като се аргументира, че договорът
няма характер на потребителски такъв. Сочи, че
условията на банката са били предоставени на ответника, той е дал
съгласие за едностранно изменение на размера на годишния лихвен процент,
клаузите са ясни. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата на т.4.3 като
сочи, че лихвата там има характер на наказателна лихва за неизпълнение на
падежа на задълженията за главница и
лихви, като времето, през което ще се начислява, зависи изцяло от волята на
длъжника. Навеждат се твърдения за неоснователност на възражението за
прихващане на платените въз основа на договора за кредит лихви. Конкретизира
се претенцията за сумата от 5072,82 евро.
Ответникът „Информа-прес“ ЕООД е
представил допълнителен отговор. Доконкретизира твърденията си, свързани с
момента на предсрочната изискуемост, неравноправност на клаузите за лихва.
Преповтаря част от твърденията и
доводите, направени в писмения договор. Намира ,че между претенцията за договор
на лихва и размера на тази по заповедта липсва идентичност, поради което
първата счита за недопустима. Поддържа предявените с първоначалния отговор
искове, възражението за прихващане и искането за конституиране на С.И.. Представя и ангажира
доказателства.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорни са между страните
следните обстоятелства: между ищеца „Уникредит Булбанк“ АД от една страна като банка и С.И.И. като кредитополучател е бил
сключен договор за банков кредит № 559 на 22.02.2008 год. с размер на кредита от 40000 евро със съдържанието на листи от 18 до 20
вкл.,съгласно който „Информа-прес“ ЕООД с ЕИК ********* е солидарен длъжник ;кредитът е усвоен; в
заповедно производство,за което е било
образувано ч.гр.д.№ 3014 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
документ-извлечение от сметка при обявена предсрочна изискуемост по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и
солидарния длъжник;възражение в срок срещу заповедта е депозирал само
солидарния длъжник.
От съдържанието на договора е
видно,че целите за които е би отпуснат са две:покупка на апратамент-37036 евро
и лично и семейно ползване-2964 евро.Съгласно т.4 и т.7 от договореността крайният срок за
погасяване на кредита е 15.02.2033 год.
като погасяването се осъществява чрез месечни анюитетни вноски/еднакви
всеки месец,включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на
съответната анюитетна вноска/за период
от 300 месеца,платими на 15 число на всеки месец.Уговорен е също така годишен
лихвен процент за съответния период на
олихвяване ,състоящ се от два компонента-базисен лихвен процент и
надбавка.Съгласно лихвен план по т.4.1а годишният лихвен процент е сбор от
базисен лихвен процент от 4,191 % и
надбавка 2,509% или 6,7 % за
целия период на кредита от 15.03.2008 год. до 15.02.2033 год., като от
препращането в тази точка към т.11.1.3, находяща се в Раздел II Условия за
усвояване,обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договора се установява,че страните са приели
годишния лихвен процент в т.4.1а да бъде фиксиран и да не се променя,освен ако
пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с 1 пункт.В същата т.11.1.3
кредитополучателят е дал съгласието си кредиторът да променя едностранно
размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по
т.4.1а ,съответно анюитетната вноска без да е необходимо сключване на
допълнително споразумение,като са уговорени и условията за това,както и начина
на уведомяване за промяната-по избор на кредитора или на адреса за
кореспонденция,посочен в искането за отпускане на кредит или по реда установен
в условията по кредити на физически лица. В т.11.2 е определена отговорността
на кредитополучателя при неиздължаване
както на частта за главницата от анюитетната вноска,така и при
едновременно просрочие на лихва и на погасителна вноска по главница.Лихвеният
процент в отделните хипотези на
т.11.2 са залегнали в т.4.2 и т.4.3,като
се формират чрез прибавяне на надбавки към годишния лихвен процент по
т.4.1а,респ. към годишния лихвен процент по т.4.2,така лихвата по т.4.2 е
11.7%/6.7% + 5%/, а тази по т.4.3 е 13.7 %/11.7 % + 2 %/. Съгласно т.16.1.1 по
преценка на банката при допуснато просрочие на анюитетна вноска,тя може да
направи кредита предсрочно изцяло или частично изискуем от датата на
допуснатото просрочие.
Правно ирелевантни за производството
по настоящото дело са всички доводи за нередовност на документа „Извлечение от
счетоводни книги“,представен в заповедното производство и послужил като
основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за не
връчена надлежно на длъжниците нотариална покана и за недопустимо обявяване със
задна дата на предсрочната изискуемост на вземането.Тези доводи са развити за
обосноваване на възражението,че не са били налице условията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК.Това възражение обаче е от значение в производството по обжалване на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК, не и в производството по иск по
чл.422 от ГПК ,каквото е настоящото. Спорният
въпрос в настоящия процес е съществуват ли изискуеми вземания на ищеца
по отношение на ответника по договор за банков ипотечен кредит от № 559 от
22.02.2008 год. или не, като извлечението по сметка,създадено и представено за
нуждите на заповедното производство може да има значението на справка за
размера и вида на претендираните вземания,включително и за падежа им в пояснение
на изложението на обстоятелствата и петитума.
Не следва да бъдат обсъждани и
доводите за нищожност на конкретно посочени клаузи от договора,обосновани с
текстове от Закона за защита на
потребителите Ответникът е търговско дружество,при това солидарен длъжник , а
не потребител, респ. поръчител по смисъла на закона, на чиито текстове се позовава. От
потребителска закрила евентуално,при
установяване и на останалите условия за това, би могъл да се ползва само кредитополучателя-физическо лице С.И..При това положение за ответника
по настоящото дело е налице ограничението по чл.122,ал.3 от ЗЗД, доколкото
потребителската закрила представлява
лично възражение на съдлъжника-кредитополучател С.И..Ответното дружество не е
поръчител, а страна по договора за банков
кредит в качеството на солидарен длъжник, което е видно от съдържанието на подписаната договореност.За този
извод не е от значение факта,че не е
кредитополучател. Качеството на насрещната на кредитора страна по договор за
кредит не се определя от това дали
усвоява и ползва кредита, а какви права и задължения е поела със сключването му. В случая ответника
се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
задълженията на последния. За това свидетелства и поведението му в периода на
действие на договора за кредит-дружеството е изпълнявало
поетите задължения, а именно – заплащало е погасителни вноски, наред с
длъжника-обстоятелство, което
безспорно се установява както от
приложените писмени доказателства,така и от извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза. Същността на поетите по договора задължения от кредитополучателя и ответното дружество е солидарно да отговарят за изпълнението му.
Поръчителят не е страна по договора,чието изпълнение е поел да обезпечава,той е страна по
допълнително, акцесорно правоотношение с
кредитора,което го отличава от солидарните задължения. От поръчителя не може да се иска
изпълнение,преди главния дълг да стане изискуем. При солидарността, изискуемостта може да настъпи за всеки
солидарен длъжник от различен момент.С оглед на това без правно значение са всички възражения основани на
факти,релевантни за правоотношенията на
банката с кредитополучателя С.И., включително и това за редовното му уведомяване за упражненото от банката право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. От значение е дали С.И. като кредитополучател е допуснал просрочие и дали ответното
дружество е получило уведомление от
банката с нейно изявление,че счита кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователно
е възражението на ответника, че тъй като приложения към договора за банков
кредит, погасителен план не е подписан от солидарния длъжник, той не обвързва
дружеството, поради което не са постигнати договорки относно размера на погасителните вноски и
падежа им, което води до липса на валидно задължаване по договора от страна на
ответника. В т. 7 от договора за банков кредит е посочено, че срока за
погасяване на кредита е съгласно двустранно подписан погасителен план за съответния лихвен период и
с краен срок за погасяване. В т. 12.2.1 и 12.2.2 от „Условия за усвояване, обслужване на
кредите и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит № 559 от
28.02.2008г.“ изрично е посочено наличието на погасителен план - приложение 1, неразделна част от договора. От посоченото е видно, че ответника дори да не е подписал
погасителния план, е бил информиран за него. Наред с това, в самия договор е
посочен размера на кредита, лихвения процент и срока на издължаване, както и че
погасяването става на месечни анюитетни вноски, с падеж - 15 число на всеки
месец. Доколкото договора за кредит е подписан от кредитополучателя и солидарния
длъжник, то липсата на подпис на последния само на погасителния план, не може да обоснове извод
за липса на уговорка за падеж или размер на месечното погашение с оглед на
поетите с конкретния договор условия. Източникът на права и задължения е
сключения договор, и
по него престацията е определяема. Данните относно
размера на главницата, възнаградителната лихва и периода на връщането й на
равни месечни вноски са достатъчни за изчисляване на стойността на всеки
анюитет, независимо дали е бил съставен конкретен погасителен план.
Погасителният план няма самостоятелен правопораждащ характер.Освен това от събраните по делото
доказателства е видно,а и ответникът сам твърди, че е внасял суми за погасяване
на кредита,като не се установява в хода на това изпълнение да е повдигал въпрос за липса на погасителен план,поради което не може да се приеме,че такъв не е
подписван, и че ответникът не е бил наясно с поетите по договора месечни задължения
за вноски и техния размер. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка,ответното
дружество-солидарен длъжник също е търговец ,поради което е приложимо правилото на чл.293,ал.3 от ТЗ по
изложените по-горе причини.Що се отнася до възраженията,основани на твърдения
за наличие на подпис на нелегитимирано лице от името на банката върху
погасителния план,те са ирелевантни,тъй като могат да бъдат изтъкнати само от
страната,чийто права засягат,а именно от банката.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Обявяването трябва да бъде извършено по надлежния ред преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По отношение на надлежния
начин за упражняване правото на обявяване на предсрочна изискуемост, в цитираното тълкувателно решение е прието, че
обявяването й по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Законът не предвижда
специални изисквания за формата и съдържанието на изявлението, но практиката
приема, че то следва да е обективирано в
писмен документ, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които
дават на кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, и да бъде
изрично и недвусмислено.
В настоящият случай от
представените по делото доказателства не се установява банката – ищец да е
упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За
изпълнение на това си правомощие, ищецът се позовава на нотариална покана, рег
№ 313 от 14.01.2016 г. на Нотариус Бинка Кирова с рег.№ 290 на НК, връчена,
видно от отбелязването на нотариуса върху документа, лично на управителя на
дружеството ответник Г.Г. на 07.03.2016г. В същото време се твърди, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 15.10.2015 г., но тя има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Посочената покана
не удостоверява валидно уведомяване на длъжника или солидарния длъжник за настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, тъй като е с непълно съдържание и липсва необходимата основна информация-какви
суми се търсят от ответника и на какво основание-само непадежирали вноски,формиращи размера на
остатък от кредит при условия на предсрочна изискуемост или сбор от падежирали и непадежирали вноски. Видно от съдържанието на нотариалната
покана, кредита се обявява за предсрочно изискуем, без да е посочено от кой момент
настъпва предсрочната изискуемост. Посочено е единствено размера на задължението, като и тази информация е погрешна. С нотариалната покана
се претендира сума в общ размер на 69 841,93 евро, от които главница в
размер на 67 217,89 евро,при отпуснат кредит от 40000 евро , и дължими
лихви в размер на 2 624,04 евро, а
в заповедното производство и в настоящото исково производство се претендира
главница в размер на 34367,96 евро и дължими лихви в размер на 5 072,82 евро.
За установяване предпоставките за
предсрочна изискуемост и определяне размера на задължението по договора за
кредит, по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза,чието заключение
съдът изцяло възприема,тъй като е обосновано,не страда от вътрешни противоречия
и съотвества на останалия събран по делото доказателствен материал. От него е
видно,че на 12.03.2015 г. длъжникът С.И. е внесъл парични средства в размер на 306,28 евро, с които е заплатена
дължимата погасителна вноска с падеж 15.03.2015 г. В резултат на това
погасяване салдото по главницата на 16.03.2015 год. е в размер на 34367,96
евро.След 12.03.2015 г. процесния кредит не се обслужва и не е налице
погасяване на задължението по него.На 15.04.2015 год. се погасява сумата 16,54 евро ,която представява
част от договорната лихва с падежна дата 15.04.2015 год. в размер от 190,80
евро,в резултат на което остава непогасена лихва за 174,26 евро.Независимо,че
първата непогасена отчасти анюитетна вноска е тази от 15.04.2015 год.,поради
което още от този момент е настъпила обективната предпоставка за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем,съгласно т.16 от договора,банката не е упражнила преобразуващото си право,като не е
отправила уведомление. След 15.04.2015 год. необслужването на кредита
продължава,като на 15.10.2015 год. вече
са налице шест просрочени вноски.С оглед текста на чл.16 от договора
неплащането на която и да е от тези шест вноски представлява обективна
предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От данните от
експертизата и извлечението от сметка ,представено в заповедното производство
се констатира,че именно след шестата просрочена вноска,дължима на дата
15.10.2015 год.,ищецът е избрал да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.Към този момент,както бе посочено по-горе, обективната
предпоставка вече е била налице при това в продължителен период от време-от
шест месеца, като за да настъпи правната
промяна-предсрочна изискуемост, е било необходимо единствено уведомяване
на длъжниците, в което обаче да са посочени коректно и точно датата,от която банката счита кредита за предсрочно изискуем/в случаите,в които
кредиторът избира една измежду множеството дати, към които обективните условия за предсрочна
изискуемост са били налице,както е в
настоящия случай/,както и размера на предсрочно изискуемата главница и
останалите задължения,определени към тази дата.За периода 15.04.2015 год. до
15.10.2015 год. начислената и непогасена лихва за редовен дълг е в общ размер 1309,25 евро при годишен
лихвен процент 6,662%,т.е. по-малък от този приет в т.4.1а от договора,като
изчислените месечни лихви от анюитетните
вноски за същия период са незначително по-ниски от тези,посочени в
погасителния план. След 15.10.2015 год. ищецът не начислява лихва за редовна
главница,тъй като по същността си тя представлява възнаграждение за ползването
на паричните средства-главница,за целия
договорен срок на погасяване,т.е. до 15.03.2033 год.,а 15.10.2015 год.
е избраната и определена от банката дата на предсрочна
изискуемост. Предсрочната изискуемост е изменение на договорната връзка,в
резултат на неточно изпълнение като задълженията по договора се променят-остатъка
от главницата се дължи изцяло, не на вноски и се начисляват наказателни лихви,а
задължението за заплащане на месечна възнаградителна лихва до края на срока на
погасяване се преустановява. Към 15.10.2015 год. се дължат шест погасителни
вноски с общ размер 507,34 евро за
главница и 1309,25 евро за лихва върху редовен дълг,т.е. налице са шест
просрочени анюитетни вноски. На 15.10.2015 год. освен тези непогасени суми
длъжниците дължат и оставаща главница в размер на 33860,62 евро. За периода
15.04.2015 год. до 26.05.2016 год. е
начислена лихва при просрочена главница в общ размер от 1848,69 евро при лихва
в размер на 8,662 %/ годишния лихвен процент от 6,662 % +2% надбавка/
,като главницата участва в изчисленията
с натрупване на неплатените вноски от предходните месеци за главница по погасителния план за периода 15.04.2015 год. до 15.10.2015
год.,а от 02.11.2015 год. до 26.05.2016
год. тази лихва се изчислява върху цялата
просрочена главница от 34367 евро,в която се включва и сумата от 507,34
евро,представляваща сбор от вноските за главница по погасителен план за периода
от 15.04.2015 год. до 15.09.2015 год.За период на просрочие от 405 дни върху
непогасената главница в размер от 34367,96 евро/формирана като сбор от
главниците по шест просрочени анюитетни
вноски и остатъка от главницата,платима в периода 15.10.2015 год. до 15.02.2033
год./, е начислена наказателна лихва от 5 % годишен лихвен процент.Така ищецът
за времето от 15.04.2015 год. до 26.05.2016 год. е начислил
общ размер на договорни лихви от 5076,82 евро.
При това положение направеното в писмения документ-нотариалсна
покана, изявление не
възпроизвежда реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които
може да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на целия дълг за
предсрочно изискуем, т.е налице ли е неиздължаване, както и действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика, уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е ясно и недвусмислено в същата степен, както и извлечението от сметка. В случая това условие не е
налице, поради което предсрочна изискуемост на вземането не е настъпила.
С оглед на горното не следва да
бъдат обсъждани останалите възражения на ответника.
Ангажираните по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод за неоснователност на предявените
претенции. В случая не се установява от твърденията на заявителя
неговото вземане да е предсрочно изискуемо в размера, в
който се претендира ,нито договорните лихви да са изчислени
съобразно т.4 от договора.
По отношение на претендираните разноски в настоящото производство:
Ответникът, чрез пълномощника си
е отправил искане за присъждане на разноски за настоящото
производство. От данните по делото е видно, че от него са извършени следните
разноски: 3 500 лв. за адвокатско възнаграждение, което съвпада със
залегналото такова в договора за правна
защита и съдействие /л. 249 от делото/, и 500 лева за експертизи. При това
положение на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 4000 лв.
По изложените съображения и на
основание 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК:********* чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Явор Димитров с
адрес на кантората: гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет.1 обективно
кумулативно съединени искове против „Информа-прес“ ЕООД с ЕИК:********* за установяване, че ответното дружество му дължи в качеството на солидарен длъжник на
кредитополучателя С.И.И.
и солирадно с него следните суми в общ размер от 39 440,78 евро по
договор за банков ипотечен кредит № 559/22.02.2008г.: 34 367, 96 евро
–предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума от 27.05.2016г. до изплащане на вземането;
5 072,82евро – договорна лихва за периода 15.04.2015г. до 26.05.2016г.;
1542,79лева – разноски за платена държавна такса по ч.гр.д. № 3014/2016г. по
описа на РС-Бургас и сумата от 2 024,51 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение по заповедното дело,за които
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК под № 1651 от 02.06.2016 год. и изпълнителен лист под № 2739 от 03.06.2016
год. по ч.гр.д.№ 3014 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас .
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД с
ЕИК:*********, чрез пълномощника и
съдебен адресат адв. Явор Димитров с
адрес на кантората: гр. София, ул. „Алабин“ № 38, ет. 1 да заплати на „Информа-прес“
ЕООД с ЕИК:*********, гр. Бургас, ул. „Места“ № 46, ет. 1 сумата от 4000 лв., представляваща разноски за
настоящото първоинстанционно
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен
съд.
СЪДИЯ: