Решение по дело №390/2009 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 364
Дата: 9 юли 2009 г.
Съдия: Златина Личева
Дело: 20094120100390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2009 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

 

№ 364

 

 

ГР. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 09.07.2009 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, пети състав, в публично заседание на осми юли, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: З.Л.

 

при секретаря Р. А., като разгледа докладваното от съдията Л. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 75 ал.І т. 2 от Семейния кодекс.

Ищецът Дирекция „СП” гр. Стражица, чрез Директора си  М.Н.Н.- С. излага, че детето Ива Лилянова М. *** Сеновец със съдебно решение по реда на Закона за закрила на детето. Майката на детето била с  поставена диагноза лека олигофрения и  нисък родителски капацитет, като от   момента на настаняване на детето  в специализираната институция, същата не го била потърсвала по никакъв повод. Ответницата  освен че не полагала грижи за детето си, също така и не  била предоставяла каквито и да било средства за издръжка.

Моли съда да постанови решение, с което да лиши ответницата Л.Д.М. от родителски права по отношение на непълнолетното дете Ива Лилянова М., поради обстоятелството, че същата без основателна причина , трайно не полагала грижи за детето си, както и не  предоставяла средства за издръжката му.

 С писмена молба   Директора на Д”СП” гр. Стражица излага , че поддържа внесената искова молба.

         Ответницата Л.Д.М., редовно призована по реда на чл. 41 ал.V вр. ал.І ГПК,  се представляваше от особен представител адв.М.С. от ВТАК, назначена на основание чл.47 ал.ІV от ГПК. В срока  по чл. 131 ГПК депозира  писмен отговор , с който прави изявление, че не оспорва предявения спрямо ответницата иск.

Районна прокуратура Горна Оряховица, в срока по чл. 131 ГПК не депозира писмен отговор. В съдебно заседание чрез прокурор Н. зае становище, да бъде постановено съдебно решение  по отношение на ответницата, с което същата да бъде лишена от родителски права по отношение  на  непълнолетното си дете.

Съдът, след като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 и сл. ГПК, приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане серия Р № 015804/16.12.1994 г., ответницата Л.Д.М. е родител на детето Ива Лилянова М..

Детето Ива Лилянова М., е настанено в ДДМУИ”Слънчице” с.Горски Сеновец Община Стражица  през 1997 г., а настаняването за пореден път е продължено със съдебно решение по  гр. д. №  1152/07 г. на ГОРС, при наличието на предпоставките по чл. 25 т. 2 ЗЗД. От момента на настаняването на Ива в дома, не е потърсена нито един път от майка си, въпреки усилията на социалните работници и директора на дома в  насока осъществяване на контакт с родителя, с оглед проучване на възможността  за отглеждане на детето в семейна среда.

От приетия като  доказателство по делото социален доклад № ЗД -11-0195/30.06.2009 г. и от събраните гласни доказателства се установи, че причината за институционализацията на детето е установен вроден здравословен проблем и декларирана трайна невъзможност на майката да го отглежда и обгрижва с качествени грижи, съобразени със здравните му потребности  в семейна среда. Детето Ива е освидетелствано с ЕР  на ТЕЛК №  0038/003 от 05.01.2007 г. и е с поставена диагноза Ограничение  в умствените възможности и 100% намалена възможност за  социална адаптация. Детето  е с тежка степен на умствена изостаналост, с прояви на автоагресия и агресия, често в лошо настроение,  не говори, безразлична към всички и всичко. Умее да се храни самостоятелно  и да се самообслужва на ниво лична хигиена. В плана за грижа на детето  е поставена цел научаване на две думи и разпознаване на „ден” и „нощ”, но без напредък към настоящия момент.

От доказателствата, събрани с  разпита на св. Стоева- социален работник в дома стана ясно, че  от момента на настаняване на детето в дома,   майката не е осъществявала контакт с него или със социалните работници и не е предоставяла средства за издръжката му.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск  с правно основание чл.75 ал.І т. 2 от СК за лишаване от родителски права на Л.Д.М. по отношение на детето Л.Д.М. за основателен.

Съгласно разпоредбата на  чл.75 ал.І т.2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. В конкретния случай  поведението на ответницата представлява пълно пренебрегване на  родителския дълг.  Касае се до виновно поведение,  изразяващо се в неизпълнение на родителски задължения, които родителят дължи спрямо своето ненавършило пълнолетие дете.

От момента на преместване  на детето в специализираната институция в ДДМУИ с. Горски сеновец през 1997 г. от ДМСГД гр. Плевен, майката не го е потърсвала, и не е предоставяла издръжка, което  нейно поведение, не може да бъде  тълкувано по различен начин от  нежелание да полага грижи да детето си  и пренебрегване на родителски дълг, което  поведение съдът определя като  неполагане на грижи по  отношение на Ива, без основателна причина. Поставената диагноза на майката не представлява основателна причини за нейното укоримо поведение по отношение на детето й. Поведението на родителя е трайно, тъй като продължава  вече 12 години.

Съгласно нормата на чл.76 от СК съдът при всички случаи на лишаване от родителски права е длъжен да определи и мерки относно личните отношения между лишения от родителски права родител и детето.  При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето са неразделна част от поддържането на лични отношения. Режимът следва да бъде съобразен с най- добрият интерес на детето,предвид състоянието му към момента на постановяване на съдебното решение.

Предвид липсата на осъществяван контакт между детето и майката, съдът счита , че подходящ режим на  лични отношения би бил  посещение при детето  един път месечно в рамките на два часа    в интервала от 09:00 часа до 17:00 часа, в присъствието на социален работник.

При този изход на делото на основание чл.78 ал. от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ГОРС сумата от 30.00 лв., съставляваща държавна такса по предявеният иск, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

        Водим от изложените съображения  и на основание, съдът

 

 

 

Р       Е       Ш       И    :

 

 

         ЛИШАВА Л.Д.М. ***,  ЕГН **********, на основание чл. 75 ал.І т. 2 СК, от РОДИТЕЛСКИ  ПРАВА, по отношение  на  детето й Ива Лилянова М., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на майката Л.Д.М., с детето Ива Лилянова М., както следва: Един път месечно, в рамките на два часа   по местоживеене на детето,   в интервала от 09:00 часа до 17:00 часа, в присъствието на социален работник от ДДМУИ с. Горски сеновец.

ОСЪЖДА Л.Д.М. ***,  ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на ГОРС СУМАТА 30.00лв.(тридесет лева), съставляваща ДТ по предявеният иск, както и 5.00лв.(пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС, в двуседмичен  срок, от връчване акта на съда.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: