№ 23
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500061 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №157 от 13.08.2022г., постановено по гр.дело №50/2021г. по
описа на Окръжен съд-Кърджали, са отхвърлени предявените от А. Е. Х.
против „У. Х.“АД и Ж. С. Х. обективно съединени искове с правно основание
по чл.79,ал.1,предл.1 във връзка с чл.365 от ЗЗД, по чл.86 от ЗЗД и по чл.92 от
ЗЗД с цена в общ размер на 532266,95лв., от която: 380000лв. – главница по
договор за поръчка от 30.08.2019г., изменен със Споразумение от
16.10.2019г., 57000лв. – неустойка за първите 30 дни забава на първата вноска
/21.02.2020г.-21.03.2020г./, 57000лв. – неустойка за първите 30 дни забава на
втората вноска /21.03.2020г.-19.04.2020г./, 19898,81лв. – законна лихва за
забава по първата вноска за периода 22.03.2020г.-02.04.2021г., 18368,14лв. –
законна лихва за забава по втората вноска за периода 20.04.2020г.-
02.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба, като същият е осъден да им заплати направените
разноски за адвокатски хонорар от 16800лв.
1
В срока за обжалване на решението от страна на ответниците Ж. Х. и „У.
Х.“АД е подадена молба за поправка на очевидни фактически грешки в
мотивите на решението, в които в посочени абзаци вместо „унищожаемост“
на спогодбата е погрешно използван термина „нищожност“, както и за
допълване на решението чрез произнасяне с диспозитив относно
унищожаването на споразумението, поискано с отговора на исковата молба и
прието в мотивите за основателно, доколкото, независимо дали е предявено с
иск или чрез възражение, упражняването на потестативното право има за
последица правна промяна, която настъпва въз основа на съдебното решение с
конститутивен ефект.
С Решение №195 от 27.10.2022г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на постановеното решение, в които по три
посочени пункта вместо „нищожност“ да се чете „унищожаемост“ на
спогодбата.
С Решение №197 от 27.10.2022г. е постановено допълване на основното
решение с диспозитива: „Унищожава, на основание чл.29,ал.1 от ЗЗД,
споразумение от 16.10.2019г., сключено между „У. Х.“АД, Ж. С. Х. и А. Е.
Х..“. Макар и формално да е посочено, че произнасянето е по реда и при
условията на чл.250 от ГПК, по същество съдът се е произнесъл при
предпоставките по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа
грешка. Това е така, тъй като в хипотезата на допълване на решението съдът е
пропуснал въобще да формира воля по част от предмета на спора, както в
мотивите, така и в диспозитива на решението, а, когато в мотивите е
формирал решаваща воля, която е пропуснал да изрази в диспозитива на
решението, е налице очевидна фактическа грешка. В случая, съдът е
констатирал, че с отговора на исковата молба ответниците са упражнили
потестативното си право да искат унищожаването на процесното
споразумение от 16.10.2019г., което в мотивите на постановеното решение е
прието, че е надлежно възникнало и споразумението е унищожаемо поради
измама, но няма произнасяне с диспозитив, които съображения очертават
хипотезата на очевидна фактическа грешка в решението, поправянето на
каквато следва да се приеме да е допуснато с постановеното за целта
решение.
Ищецът А. Е. Х. е подал жалби против трите решения, както следва:
2
въззивна жалба вх.№2704/27.09.2022г., въззивна жалба вх.№3527/05.12.2022г.
и въззивна жалба вх.№3528/05.12.2022г.
Настоящата инстанция намира, че първо следва да се произнесе по
въззивните жалби против двете решения за поправка на очевидна фактическа
грешка, които са предмет на делото. С влизане в сила на решението, с което
се допуска поправка на очевидна фактическа грешка, то се инкорпорира в
постановеното решение по спора и образува едно цяло с него, като
поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било
постановено, а не от деня на поправката, която само е отстранила
несъответствието между формираната с мотивите действителна воля на съда и
нейния външен израз в диспозитива на решението. В този смисъл едва след
евентуалното влизане в сила на решението по поправката би била налице
яснота по отношение на изразената действителна воля на съда и едва тогава
би могло да се преценява правилността на същата по реда на инстанционния
контрол при обжалване на решението. Докато не приключи производството
по чл.247 от ГПК с окончателен съдебен акт не е ясно дали изразената с
диспозитива е действителната воля на съда, за да се преценява
законосъобразността й по жалбата против решението пред горната инстанция.
Жалбоподателят А. Е. Х. атакува Решение №195 от 27.10.2022г. като
неправилно по съображения, че очевидна фактическа грешка се поправя в
диспозитива на решението, а не в неговите мотиви, тъй като именно той
представлява източникът на силата на пресъдено нещо, като не е и налице
твърдяната грешка, тъй като по възражение за унищожаемост на договор, с
което се упражнява потестативно право, съдът дължи отделен диспозитив, а
липсата на такъв в случая потвърждава изразената в мотивите истинска воля
за нищожност на процесното споразумение, като въпросът дали така приетото
е правилно подлежи на разглеждане само по реда на инстанционния контрол
за законосъобразност на решението при неговото обжалване. По тези
съображения претендира за отмяна на решението и отхвърляне на молбата на
ответниците за поправка на очевидна фактическа грешка.
Жалбоподателят А. Е. Х. атакува Решение №197 от 27.10.2022г. като
недопустимо, поради недопустимост на молбата за допълване на решението
като подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок от връчване
или влизане в сила на решението, съгласно чл.250,ал.1 от ГПК, и претендира
3
за неговото обезсилване и оставяне без разглеждане на молбата на
ответниците за допълване. Излага доводи и за неправилност на решението,
според които съдът е приел споразумението за нищожно, а не за унищожаемо,
в каквато насока следва да се има предвид подадената жалба против
решението за поправка на очевидна фактическа грешка, като, когато
унищожаемостта на договора не е наведена с конститутивен иск, а чрез
възражение, както в случая, съдът не дължи постановяване на изричен
диспозитив. По тези съображения претендира за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на молбата на ответниците.
Ответниците по жалбите Ж. С. Х. и „У. Х.“АД са депозирали чрез
пълномощника адв.С. С. писмен отговор на същите със съображения за
тяхната неоснователност, според които от мотивите на решението е ясно, че
те имат за предмет направеното възражение за унищожаемост на процесната
спогодба на основание чл.29 от ЗЗД, поради измама, а не нищожност на
същата, каквато терминология погрешно е била използвана от
първоинстанционния съд и правилно поправена с обжалваното решение.
Поддържат, че към момента на постановяване на атакуваното решение №197
вече е било постановено решение №195 за поправка на очевидна фактическа
грешка в основното решение №157, с което съдът е приел, че процесната
спогодба е унищожаема на основание чл.29 от ЗЗД, но диспозитивът на
основното решение е непълен, тъй като не съдържа произнасяне по
конститутивното възражение за унищожаемост, а единствено с такъв могат да
бъдат приложени правните й последици, в което се състои конститутивният
ефект на съдебното решение, като без изричното унищожаване на сделката тя
поражда правният си ефект и отхвърлянето на иска, основан на унищожаема
сделка, би било неправилно. Разпоредбата на чл.32,ал.3 от ЗЗД ясно
постановява, че ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор
може да поиска унищожението чрез възражение, поради което и с оглед и
съдебната практика, при упражняването на това право съдът дължи
постановяване на диспозитив за унищожаването на сделката, за да настъпи
конститутивният ефект на съдебното решение, какъвто не може да бъде
постигнат единствено чрез мотивите. По изложените съображения
ответниците претендират въззивните жалби да бъдат оставени без уважение и
да им се присъдят разноските за въззивното производство, включително
заплатения адвокатски хонорар за един адвокат.
4
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат
от легитимирано лице – ищеца; касаят обжалваеми, съгласно чл.247,ал.4 от
ГПК, решения за поправка на очевидна фактическа грешка, и откъм
съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на страните,
намира следното:
Обжалваното решение №195 от 27.10.2022г. е недопустимо поради
недопустимост на молбата вх.№2581/15.09.2022г. на ответниците за поправка
на очевидна фактическа грешка в мотивите на основното решение №157 от
13.08.2022г., с оглед липсата на правен интерес. Само диспозитивът на
решението, изразяващ формираната воля на съда по отношение на спорното
материално право, заявено посредством иска като предмет на делото, е
източник на сила на пресъдено нещо, която задължава страните, но не и
мотивите на решението. Поради това, за страната не съществува правен
интерес нито да обжалва мотивите, отделно от решението, нито да иска
поправяне на допуснати в тях грешки. Процесуалният ред за отстраняване на
евентуално допуснати грешки в мотивите, формиращи действителната воля на
съда, изразена в писмения текст на диспозитива на решението, е този на
обжалването му. Ето защо, обжалваното решение следва да се обезсили, а
производството по молбата на ответниците по чл.247 от ГПК следва да се
прекрати.
Обжалваното решение №197 от 27.10.2022г. е допустимо, противно на
доводите на жалбоподателя. Молбата на ответниците в частта им относно
искането за постановяване на диспозитив за унищожаване на споразумението
от 16.10.2019г., с оглед приетото в мотивите на основното решение №157 от
13.08.2022г., че заявеното от тях с възражение с отговора на исковата молба
потестативно право за унищожаване е възникнало и споразумението е
унищожаемо поради измама, има характера на такава за поправка на очевидна
фактическа грешка по чл.247 от ГПК, независимо от дадената от молителите
квалификация на същата по чл.250 от ГПК за допълване на решението, която
не обвързва съда и чието определяне е в неговата компетентност и
правомощия. Освен, че е подадена в срока за обжалване на решението,
противно на застъпваното от жалбоподателя, молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка не е обвързана със срок и по същество именно на
5
такава е постановено обжалваното решение.
Процесуалното средство за защита на субективно материално право е
чрез предявяване на иск. По изключение защитата на такова е допустима и
посредством възражение във висящо исково производство, когато
предявеното чрез него право на ответника води до отхвърляне на иска или до
частичното му уважаване или обуславя осъждането на ответника от
удовлетворяване на негово насрещно вземане спрямо ищеца, както и в
изрично посочените от закона случаи. Такъв случай е предвиденият с
разпоредбата на чл.32,ал.3 от ЗЗД, според която ответникът по иск за
изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез
възражение и след като давността е изтекла. Касае се за защита на
потестативно право, целената с упражняването на което правна промяна се
постановява с решението и настъпва по силата на конститутивния му ефект.
Това налага произнасяне с диспозитив, както поддържат ответниците и както
застъпва и самият жалбоподател в жалбата си против решение №195 от
27.10.2022г. При тези обстоятелства и като се има предвид, че в мотивите на
основното решение съдът е приел, че е сезиран с предявено от ответниците с
отговора на исковата молба възражение за унищожаемост на споразумението
от 16.10.2019г., че то е основателно, тъй като за ответниците е възникнало
потестативното право по чл.29 от ЗЗД, поради сключване на споразумението
при измама, и същото подлежи на унищожаване, както и, че това е основание
за отхвърляне на исковете, но не е постановил съответния на приетото в
решаващите мотиви диспозитив за унищожаване на споразумението, с който
да изрази така формираната воля, то налице е очевидна фактическа грешка,
чието поправяне по същество правилно е допуснато с обжалваното решение и
същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №195 от 27.10.2022г., постановено по гр.дело
№50/2021г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, И ПРЕКРАТЯВА
производството по молба вх.№2581/15.09.2022г. от Ж. С. Х. и „У. Х.“АД в
частта й относно исканата поправка на очевидна фактическа грешка в
6
мотивите на постановеното по същото дело Решение №157 от 13.08.2022г.,
касателно погрешно използвана терминология „нищожност“ вместо
„унищожаемост“ досежно основанието „измама“ по чл.29,ал.1 от ЗЗД спрямо
споразумението от 16.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №197 от 27.10.2022г., постановено по
гр.дело №50/2021г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което е допълнено
постановеното по същото дело Решение №157 от 13.08.2022г. със следния
диспозитив: „Унищожава, на основание чл.29,ал.1 от ЗЗД, Споразумение от
16.10.2019г., сключено между „У. Х.“АД, Ж. С. Х. и А. Е. Х..“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
След стабилизиране на настоящото решение делото да се докладва на
зам.председателя на Апелативен съд-Пловдив за образуване на въззивно
гражданско дело по въззивна жалба вх.№2704/27.09.2022г. на А. Е. Х. против
Решение №157 от 13.08.2022г., постановено по гр.дело №50/2021г. по описа
на Окръжен съд-Кърджали.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7