Р Е Ш Е Н И Е
№ 286/30.09.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 283 по описа на съда за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на образувано по жалба
на „С. Стоксс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.ХХХХХХХХ,
представлявано от Х.Х.С., срещу Заповед за налагане на ПАМ № 134-ФК от
01.06.2021г., с която е наредено запечатване на търговски обект – Магазин за
хранителни стоки, находящ се в хххххххххх, за срок
от 14 дни, стопанисван от дружеството - жалбоподател, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподателят не е съгласен със заповедта. Счита, че
същата е издадена в нарушение на материалния закон. Твърди, че е констатирано
първо и единствено нарушение, допуснато от служител на дружеството, в края на
работния ден, което се дължи на допусната грешка. Мярката е наложена мярка за неиздаване на касов бон в
размер на 1,40 лв. - сума, която е нищожно малка и несъответна на тежестта на
мярката, а именно спиране на търговската дейност на обекта за 14 дни. По тези
основни съображения подробно изложени в жалбата, моли заповедта за бъде
отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, адв. О. С.–САК,
редовно упълномощен, заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде
отменена.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от Стоян Желязков - главен юрисконсулт, оспорва жалбата.
Изразява становище, че са налице материално-правните предпоставки за издаване
на заповедта, че административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане
на ПАМ, че същата е законосъобразна и не страда от пороци, обосноваващи
отмяната й. Моли жалбата да се отхвърли и да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
С оспорената Заповед № 134-ФК/01.06.2021 г. началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, е наложил принудителна
административна мярка (ПАМ), състояща се в запечатване на търговския обект – Магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр.хххх и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни – обект, стопанисван от " С. Стоксс“ ЕООД.
Принудителната административна мярка е наложена за
това, че на 25.05.2021 г. при извършена проверка на инспектори по приходите в търговския
обект на жалбоподателя и след извършване на контролна покупка на 0,500 мл
безалкохолна напитка на стойност 1,40 лева служител на дружеството не е издал
фискален касов бон от регистрирания в обекта и работещ ЕКАПФ или ръчна касова
бележка от кочан.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
от извършена проверка серия АА № 0435928 от 25.05.2021 г., който е подписан от
присъствалите при проверката, Руска Христова - продавач в търговския обект и служителите
на НАП, И. Т. и Й. А..
На 01.06.2021г. е издадена оспорената заповед №
134-ФК/01.06.2021 г., а на 09.06.2021 г. е издаден Акт за установяване на административно
нарушение № F615788. В съставения акт е посочено, че е издаден срещу
търговското дружество за неспазване на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18
/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства.
В оспорената заповед е прието, че е налице хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и е определен срок на наложената ПАМ от 14
дни.
Заповедта е връчена на 09.06.2021 г. на Х.С. - управител
на дружеството-жалбоподател. В разписката за връчване е посочено, че
запечатването ще се извърши на 27.06.2021г. от 15,00 часа.
Жалбата срещу заповедта е
постъпила в ТД на НАП-Варна на 17.06.2021 г.
Ответникът представя по делото Наказателно
постановление № 584249- F615788/23.06.2021г., с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В наказателното постановление
не е обоснован по-високия от минимално предвидения размер на наложената
санкция, но няма данни то да е било обжалвано пред районния съд.
Ответникът представя и Постановление за прекратяване
изпълнението на наложената ПАМ от 19.08.2021г., в което се сочи, че
жалбоподателят е заплатил наложената санкция от 700 лева на 03.08.2021г.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС прилагането на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в компетентността на "органа по
приходите или оправомощено от него лице", в която връзка със Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г., както и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. и Заповед №
ЗЦУ –ОПР-16/17.05.2020г. на изпълнителен директор на НАП тези правомощия са
възложени на началник на Отдел "Оперативни дейности" в Главна
Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП.
Заповедта е издадена в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК писмена форма и съдържа мотиви, т.е. фактически и правни основания, от
които може да се установи, защо е приложена процесната ПАМ.
Допуснати са съществени процесуални нарушения при
издаването на заповедта. Тя предхожда издаването на акт за установяване на административно
нарушение. Съгласно действащото българско законодателство административното
нарушение се установява единствено с АУАН, видно от чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН
като без приложен АУАН административно-наказателно производство не се образува.
Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
определяща правомощието за издаване на заповед за налагане на ПАМ, изисква
установяване на неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Без съставен АУАН
наложената ПАМ е без правно основание.
Заповедта, в частта й за определянето на срока на
запечатване на обекта, е постановена в нарушение на материалния закон и
неговите цели и затова следва да бъде изменена.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във
вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в
закона предпоставки. Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че
при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният
орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен
като извършител на нарушението, ПАМ - "запечатване на обект и забрана за
достъп до него". Мерките се налагат спрямо обекта, където е извършено и
установено нарушението.
Макар че действа при условията на обвързана
компетентност, налагайки мярката, органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, определяйки нейния срок. Това означава, че същият е длъжен да
спазва установения в чл.6, ал.1 - 5 от АПК принцип на съразмерност като съобрази
продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в
конкретния случай. Тези изводи следват от използвания в чл. 186, ал. 1 израз
"до 30 дни".
В конкретния случай, необосновано органът е определил значително
дълъг срок за запечатване на обекта от 14 дни като не е съобразил тежестта на
мярката с вида на стопанската дейност на жалбоподателя и тежестта на
допуснатото нарушение и стойността на покупката, за която не е издаден фискален
касов бон – 1,40 лева.
В оспорения акт не се съдържат конкретни
обстоятелства, при които е извършено нарушението, посочено е, че следвало да се
осигури защитата на обществения интерес, но не става ясно как запечатването на
магазин за хранителни стоки за 14 дни, заради неотчитане на една продажба на
стойност 1,40 лв., ще осигури този
обществен интерес.
Останалата част от мотивите са изключително бланкетни
и не отразяват конкретни факти и обстоятелства свързани с търговската дейност
на жалбоподателя и неговата данъчна отчетност.
Формалният подход на административния орган и
изложените бланкетни мотиви, относно продължителността на срока, в
действителност водят до липса на мотиви.
Нормата на чл. 6, ал. 2 АПК определя, че административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Според чл.6,
ал.3, ал.4 и ал.5 от АПК: когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона;
от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на
ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е
най-благоприятна за държавата и обществото; административните органи трябва да
се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.
Не е съобразено обстоятелството, че спирането на
работа на търговския обект за 14 дни е явно несъразмерно тежка последица за
търговията с хранителни стоки и че от стойността на извършената неотчетена
продажба не може да се заключи категорично, че са произтекли вредни последици
за държавния бюджет чрез укриване на приходи.
Затова преценявайки законосъобразността на оспорената
заповед за налагане на ПАМ за срок от 14 дни, съдът намира, че същият е
определен в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.1-5 от АПК.
При
определянето на срок за запечатване на обекта от 14 дни административният орган
не е извършил обективна преценка за наличието на баланс между личните и
обществените интереси.
Не са представени доказателства, че е установено
извършването и на друго нарушение на фискалната дисциплина, което би обосновало
срока от 14 дни за налагане на мярката. Съдът намира, че изложените съображения
не обосновават определянето на срок от 14 дни за запечатване на обекта.
Съгласно чл.6, ал.5 от АПК, административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Наложената ПАМ от 14 дни е несъразмерна, поради степента на обществена опасност на деянието, която не е достатъчно висока, за да обоснове прилагането на толкова тежка мярка, която води единствено до преустановяване на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи, от които постъпват данъци във фиска.
По тези съображения съдът намира, че определеният срок
от 14 дни за запечатване на търговския обект на жалбоподателя не е справедлив,
разумен и обоснован и в случая мярката ще засегне права и законни интереси на
търговеца в по-голяма степен от най-необходимото, за което са прилага.
С оглед на това оспореният акт като материално
незаконосъобразен и несъответстващ на целта на закона е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
При този изход на спора, разноски се дължат на
жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, но такива не са заявени,
поради което съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран, Административен съд -
Добрич, III-състав:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „С. Стоксс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.ххххх, представлявано от Х.Х.С., ЗАПОВЕД
ЗА НАЛАГАНЕ НА ПАМ № 134-ФК от 01.06.2021г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности"
-Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на РБ с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: