Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 561
гр. Пловдив, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение, в публично заседание на
седемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№593
по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх.№8451/15.03.2019г.
депозирана от В.В.Ф., ЕГН: ********** ***, чрез
процесуалния представител адв. С.Б. против Решение
№4479 от 20.12.2018г. на ПРС, осемнадесети гр.с., постановено по гр.д.№11
366/2018г., с което се отхвърля предявеният
от В.В.Ф. *** Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружеството следните суми: 5339,86 лв.-
главница, представляваща неплатени суми за топлинна енергия за периода от
01.03.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1304,57 лв.- обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.05.2006 г. до 03.11.2009 г., сумата от
4741,03 лв. – съставляваща законна лихва върху главницата за периода от
04.11.2009 г. до 09.07.2018 г. , сумата от 132, 89 лв.- държавна такса и 339,33
лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които
вземания е образувано изпълнително дело № 1504/2010 г. по описа на ЧСИ П.
И., с рег. № 821, район на действие – ПдОС. С постановеният
съдебен акт е осъдена В.В.Ф. *** Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ****, сумата от 270 лева (двеста и седемдесет лева),
представляваща разноски по делото. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
постановеният съдебен акт, доколкото съдът е приложил неправилно разпоредбите
на погасителната давност. Подробни съображения в тази насока са изложени в
жалбата, иска се отмяна на първоинстанционният акт, като вместо това съдът
уважи предявеният иск. Претендират се разноски, съгласно представеният списък с
направени такива.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, чрез процесуалния представител
юрисконсулт П.П. оспорва жалбата и
наведените в нея твърдения, моли се
решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски
пред настоящата инстанция в размер на 100.00лв – юрисконсултско възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на
своите правомощия настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е валидно, а
в обжалваната част – допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от В.В.Ф.,*** Топлофикация” ЕАД, за признаване
на установено, че ищцата не дължи
на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД сумите,
за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13725/2009 г. по описа на
ПдРС и е образувано изпълнително дело № 1504/2010 г. по описа на ЧСИ П. И. с № 821,
както следва: сумата от 5339,86 лв.- главница, представляваща неплатени суми за
топлинна енергия за периода от 01.03.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата от
1304,57 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.05.2006 г.
до 03.11.2009 г., сумата от 4741,03 лв. – съставляваща законна лихва върху
главницата за периода от 04.11.2009 г. до 09.07.2018 г. , сумата от 132, 89
лв.- държавна такса и 339,33 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело № 13725/ 2009 г. на ПдРС, с молба от 22.10.2010 г. е образувано
изпълнително дело № 1504/2010 г. по описа на ЧСИ П. И. с № 821. Твърди се, че последното изпълнително
действие е осъществено на 05.09.2012г., когато е връчена призовка
за доброволно изпълнение на длъжника с
насрочен опис на движими вещи, който не се е състоял. На 19.01.2011 г. се сочи, че е наложен запор на трудовото
възнаграждение, получавано от ищеца, като на 27.06.2011 г. трудовият й договор е прекратен.
Твърди се, че от периода от 05.09.2012
г. до 05.09.2014 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, в
резултат на което се е стигнало до прекратяване на изпълнителния процес по
право, а на 05.09.2015 г. и до
изтичането на давността за вземанията, инкорпорирани в изпълнителния лист.
Посочва се, че наложения запор върху банковите сметки на ищеца от месец май
2018 г. не представлява действие, водещо до прекъсване на давността по вече
прекратеното по право изпълнително дело.
Ответникът оспорва предявения иск по
основание. Твърди, че са извършвани множество изпълнителни действия, които са
довели до прекъсване на погасителната давност.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявеният отрицателно установителен иск, като е приел, че искането
на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ..Приел е, че в случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, то кредиторът не следва да бъде санкциониран с
прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по
давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност
на посочения изпълнителен способ.
Пловдивски окръжен
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са допуснати
и събрани нови доказателства по смисъла
на чл.266 ГПК, които да променят така
установеното от РС – Пловдив. Събраните в първата инстанция
доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което на
основание чл.272 от ГПК, касаещо
фактическата обстановка, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния
акт.
По основателността на
въззивната жалба.
При оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК длъжникът може да се позовава или на новооткрити обстоятелства и доказателства, или на
новонастъпили / настъпили след влизане на заповедта за изпълнение факти/. В
конкретният случай, длъжникът твърди, че е погасено материалното право,
установено в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, по
силата на изтекла в негова
полза три годишна давност, започнала да тече в изпълнителното производство в периода 05.09.2012
г. до 05.09.2015г. Настоящият съдебен състав приема,
че изложените обстоятелства, на които се основава иска, имат качеството на
новонастъпили такива по смисъла на чл.439 ГПК, следователно в настоящия процес
на изследване подлежи само наличието на
настъпил след 05.09.2012г. нов
юридически факт -погасителната давност ,
от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период
от време, след изтичане на който се погасява правото за защита на конкретно
субективно материално право. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен
изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/ или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като такива действия са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
При така установените по делото обстоятелства правилни и законосъобразни
са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция
на ищеца, поради липса на период по
-дълъг от 3 години, водещ до погасяване
на вземанията респ. от 2 години, в който взискателят да е бездействал. От неоспорените от страните
писмени доказателства по делото е безспорно установено, че в периода от 05.09.2012
г. до 05.09.2015г взискателят
е предприел изпълнителни действия и
сезирал многократно съдебния изпълнител с искане за предприемане на такива , поради което не налице период от
две години, през които взискателят да е бездействал, за да се приеме, че
изпълнителното производство е прекратено по право респ. период по -дълъг от 3 години, водещ до погасяване на
вземанията, както твърди жалбоподателя. Всяко едно от предприети изпълнителни
действия, а именно: на 05.09.2012 г. е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който е следвало да се
проведе на 18,10,2012 г. / л.102/; На 24.07.2014 г. е отправено искане от
взискателя до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия, като е посочен
конкретен изпълнителен способ – запор върху трудово възнаграждение и поискано
присъединяване на изп. дело №235/12 г. / л. 113/; На 11.08.2014 г. е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който е следвало да се
проведе на 02,09,2014 г., като е изпратена призовка за принудително изпълнение
до длъжника - /л.114/; На 12.11.2014 г. е насрочен опис на движими вещи в дома
на длъжника, който е следвало да се проведе на 09,01,2015 г., като е изпратена
призовка за принудително изпълнение до длъжника
/ л.116 /; На
16.02.2015 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който е
следвало да се проведе на 07,04,2015 г. като е изпратена призовка за
принудително изпълнение до длъжника -
/л.118 /; На 09.06.2015 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника,
който е следвало да се проведе на 11,08,2015 г. като е изпратена
призовка за принудително изпълнение до длъжника - /л.121/, са прекъсвали
давността.
Поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното
производство, с искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия и
предприемане на изпълнителни действия, периода на погасителна давност за
вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително
изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено
по давност. Освен това следва да се има предвид, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това
следва и от самата разпоредба на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която
законодателят използва думата предприемане на изпълнителните действия, а не
извършване. В цитираното Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/
2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да
го приложи.
Следователно
наведените от жалбоподателя съображения, че не дължи сумите на въззиваемото
дружество, поради погасяването им по
давност са неоснователни.
Въззивният съд констатира, че
изводите, направени от първоинстанционния съд, досежно неоснователността на
предявения иск, съвпадат изцяло с изводите направени от първионстанционния, поради което решението
постановено от ПРС следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба, оставена без
уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество направените във въззивното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
С оглед гореизложеното
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4479 от
20.12.2018г. на ПРС, осемнадесети
гр.с., постановено по гр.д.№11 366/2018г.
ОСЪЖДА В.В.Ф., ЕГН:
********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. **** сумата от 100.00лв / сто лева/ , представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: