РЕШЕНИЕ № 261213
/ 20.12.2021г.
гр. Перник, 20.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 05544 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „КУРТЕВ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ТЕЦ
София, бл. 4, вх. В, ет. 1, ап. 37 срещу
„ДИЗА ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Маниш“ № 11, представлявано от управителя Ю.С.М., с която по реда
на чк. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща продажната цена
по фактура № **********/07.01.2019 г. за доставени 2 броя горивно нагнетателни
помпи модел SL/SLX 2200RPM,
законна лихва за забава в размер на 180 лева за периода от 07.09.2019 г. до 23.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-27.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед №
404/31.01.2020 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8437/2019 г. на РС-Перник. Претендира и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„ДИЗА
ТРАНС“ ЕООД, чрез адв. Г.М., е
депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че е
закупил процесните 2 броя горивно нагнетателни помпи, за които е издадена
фактура № ********** от 07.01.2019г., но твърди, че същите са били със скрити
недостатъци, което е наложило извършването на допълнителен ремонт. Твърди, че
при извършения ремонт е установено, че двете помпи са абсолютно негодни за
ползване, което е наложило извършването на цялостен ремонт на същите за сметка
на ответника. На основание чл. 195 ал. 1 ЗЗД прави възражение за намаление на
продажната цена до размера на направените от него разноски за отстраняване на
недостатъците на продадените вещи. Алтернативно прави искане за прихващане на
сумата от 4 270,00 лева от сумата, предявена с исковата молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представената фактура № 3168/07.01.2019 г.,
издадена от „КУРТЕВ
СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и получена от „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД, което е удостоверено с
подпис на управителя на ответника, се установява, че между страните е сключен
договор за покупко-продажба на 2 броя горивно нагнетателни помпи модел SL/SLX 2200RPM по сервизна поръчка №
3014/07.01.2019 г. срещу заплащането на продажна цена от 6000 лева, като на
същата дата ответникът е получил закупените от ищеца помпи.
С покана за доброволно
изпълнение, изпратена от „КУРТЕВ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по пощата с обратна
разписка, и получена от „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД на 23.08.2019 г. чрез А.М., на
ответника е предоставен 14-дневен срок от получаването ѝ за заплащане на
дължимата по фактура № **********/07.01.2019 г. сума от 6000 лева по сметката
на продавача.
По делото не се твърди и не се
установява ответникът да е заплатил на ищеца цената на двете помпи.
Представени са фактура №
1/190.776 от 05.06.2019 г. и фактура № 1/191.147 от 30.07.2019 г., издадени от
Полофрет С.Л. с получател „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД, приложени на испански език и с
легализиран превод на български език. Първата фактура е на обща стойност
1300.55 евро за извършване на охладително съоръжение, проверка ремък на мотора,
труд за охладително съоръжение, приемане и диагностика скъсване пломба
компресор, заваряване електрически тензор, демонтиране компресор и сваляне
макара, смяна пломба, ограничител, компресор, измиване компресор, идълен капак,
вакуумиране и зареждане с газ, натягане на ремък и проверка функционирането
пломба на оста(голяма ос), уплътнение капак преса компр, данък флуориран газ,
кръгло уплътнение. Втората фактура е на обща стойност 883.48 евро за извършване
на охладително съоръжение, монтиране на стартер, монтиране на дизелова помпа,
труд за охладително съоръжение, монтиране на стартер, монтиране на дизелова
помпа, смяна на старттер, горивна помпа.
От показанията на свидетелката
А.М.- съпруга на управителя на ответното дружество „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД, които
съдът цени съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички обстоятелства и имайки
предвид нейната възможна заинтересованост от изхода на делото, се установява,
че в края на 2018 г. и началото на 2019 г. композиция от камион и фургон,
собственост на ответника, са били оставени в сервиза на ищцовото дружество в
Казичене за период от около 10 дни. Няколко дни след прибиране на композицията
от сервиза управителят на отвеника е тръгнал към гр. Русе за извършване на
транспорна услуга и по пътя на монитора на компютъра на камиона му се е
отразила грешка. След проведен телефонен разговор между управителите на
страните по делото грешката е била отстранена. Впоследствие каминонът е бил
закаран отново в сервиза на ищеца, където се е оказало, че има дефектна част.
След известно време при курс към Испания се е появила същата грешка на монитора
и управителят на ответника е закарал камиона в сервиз в Испания.
Изслушано
и прието е заключение на съдебнотехническа
експертиза и допълнителна
съдебнотехническа експертиза.
От първоначалното заключение се установява, че с приложените по делото два броя
фактури за ремонтни дейности не са извършени ремонтни дейности или монтирани
части на горивно нагнетателни помпи модел SL/SLX 2200RPM. В допълнителното
заключение вещото лице е посочило, че по делото няма данни процесните 2 броя горивно
нагнетателни помпи модел SL/SLX 2200RPM
да са поставяни(монтирани в сервиза на „КУРТЕВ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД).
Установява се още, че при монтаж/демонтаж на горивно нагнетателни помпи не е
необходимо демонтиране на компресора и/или тръбопроводи за хладилната част.
Гориво нагнетателната помпа на двигателя е механична, намира се в предната част
на двигателя и се задвижва със зъбно колело. В задвижването на гориво
нагнетателната помпа няма електрически елемент, който да може да бъде оправен
(отремонтиран) по телефона чрез „изчистване на грешката“ от компютъра на
камиона. Между двигателя и компресора няма тръбички.
При изслушването му в съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че поставянето на гориво нагнетателните помпи
е напълно механично и те се намират в предната на двигателя съгласно скица 2 от
допълнителното заключение. При монтажа им не се налага демонтаж или операции на
компресора, който се намира в задната страна зад двигателя. Помпите са
механични и нямат електрически елементи, които да ги задвижват.
Съдът напълно кредитира заключенията на вещото лице, тъй като същите са
компетентно изгответни и с тях е даден
пълен отговор на поставените в експертизите въпроси.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 327, ал. 1,
вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 8437/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на „КУРТЕВ
СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с вх. № 37394/27.12.2019 г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД за вземанията, предмет на предявените искове. В законоустановения срок по
чл. 414 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване
на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба на
2
броя горивно нагнетателни помпи модел SL/SLX 2200RPM,
2) продавачът да е предал
на купувача закупените вещи; 3) купувачът да не е
заплатил дължимата цена.
Възражението на ответника за
отбив от цената поради наличието на недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
за предвиденото в договора употребление е
с правна квалификация чл. 195, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 193 ЗЗД. Прието за съвместно разглеждане е и евентуално възражение за прихващане
по чл. 103 ЗЗД със сумата в размер на 4270 лева, направена от ответника за
ремонтни дейности по представените два броя фактури.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД
при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление,
купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности предпоставя
преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две
възможности са приложими при запазване на правоотношението. Продажбата
на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от
страна на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/. По възражението с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ответника е да докаже наличието на скрити недостатъци, които
съществено са намалили цената или годността на продадената вещ.
Съобразно трайната практика
на ВКС, фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в нея
фигурира описание на съществените елементи на сделката – посочена е стоката по
вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и
мястото на издаването ѝ /така-решение № 185 от 14.04.2020
г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II т. о., ТК/. Поради това
от представената фактура №
3168/07.01.2019 г., издадена от „КУРТЕВ
СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и получена от „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД, което е удостоверено с
подпис на управителя на ответника, се установява, че между страните е сключен
договор за покупко-продажба на 2 броя горивно нагнетателни помпи модел SL/SLX 2200RPM по сервизна поръчка №
3014/07.01.2019 г. срещу заплащането на продажна цена от 6000 лева. С
подписването на фактурата е удостоверено и получаването на двете помпи, като
относно предаването на вещите няма спор по делото.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право
да я получи, освен ако е уговорено друго.
Не се твърди и няма доказателства между страните да е уговорено плащането на
цената да е на дата, различна от тази на получаването на закупените вещи,
поради което на 07.01.2019 г. е настъпила
изискуемостта на задължението за плащане на цената и от 08.01.2019 г.
ответникът е изпаднал в забава.
По делото липсват доказателства ответникът да е заплатил
дължимата цена за закупените помпи, поради което и предявеният иск за заплащане
на цената се явява основателен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказа
по делото основателността на възражението си по чл. 195 ЗЗД за наличие на
скрити недостатъци на закупените вещи. От заключенията на вещото лице се налага
изводът, че представените от ответника фактура № 1/190.776
от 05.06.2019 г. и фактура № 1/191.147 от 30.07.2019 г. са за извършени
ремонтни дейности, но не на процесните 2 броя горивно нагнетателни помпи модел SL/SLX 2200RPM, нито на елементи, които имат
връзка с помпите. Този извод не се променя и от показанията на св. А.М., които
установяват възникването на повреда, отразена на монитора на камион, управляван
от нейния съпруг- управителя на ответното дружество. От допълнителното заключение
на вещото лице се установява по категоричен начин, че описаната от свидетелката
повреда не касае процесните помпи, които са механични, нямат електрически
елементи и техни повреди не биха могли да бъдат отстранени по посочения от
свидетелката начин чрез „изчистване на грешката“ съгласно дадени по телефон
указания.
Неоснователно
се явява и евентуалното възражението на ответника за прихващане със сумата на
направения от него ремонт. Съгласно чл. 103 ЗЗД когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Нормативната
уредба на материалното изявление за прихващане
се съдържа в разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. То е способ за погасяване
на две насрещни вземания, които са определени по размер, основание, изискуеми
са, като са извършени действията по чл. 104 от ЗЗД. Възражението за прихващане е процесуално действие на ответника
или на контролираща или на подпомагаща страна (по арг. от чл. 123, ал. 1 от ЗЗД), с което той се
защитава срещу предявения срещу него иск. То може да се извърши само в хода на
висящ процес пред съда, като не е необходимо ищецът да присъства или да бъде
уведомяван за него. С възражението за прихващане
се предявява съдебно вече извършено материално прихващане
на вземания, чиито правни последици вече са настъпили, а не се предизвикват с
възражението за прихващане тези
последици. Възможно е, обаче, материалното волеизявление за прихващане и процесуалното действие –
възражение за прихващане, да се извършат
едновременно – пред съда в присъствие на противната страна. За разлика от
материалното изявление за прихващане,
възражението за прихващане е възможно да
се направи и при липса на ликвидност на вземането, тоест с вземане, което не е
установено по основание и по размер – не са установени безспорно за страните
фактите, от които вземанията произтичат и техния размер. Това е т. нар.
"съдебно прихващане с неликвидни
вземания" – това е така, защото съгласно чл. 221, ал. 2 от ГПК решението в частта
досежно вързражението за прихващане има
сила на пресъдено нещо, поради което дори преди това вземането да не е било
ликвидно, вземането ще стане ликвидно с постановяване на решението и влизането
му в сила. При съдебното прихващане
погасяването на вземанията става за напред – от деня на влизане в сила на решението,
а не от деня, в който е направено възражението за прихващане,
тъй като едва с влизане в сила на решението вземането, което се прихваща става ликвидно. Достатъчно е само едно
от вземанията да е спорно, за да стане невъзможно извънсъдебното прихващане по реда на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. Така при евентуалното
възражение за прихващане, ответникът
оспорва исковете на друго основание, а не като прихванати,
и така прави вземанията неликвидни, а евентуално, ако съдът приеме, че исковете
са основателни – прави възражение за прихващане.
В случая не се установи възникването на вземане в полза
на ответника срещу ищеца за сумата от 4270 лева, представляваща направена от
ответника ремонтни дейности по фактура № 1/190.776 от
05.06.2019 г. и фактура № 1/191.147 от 30.07.2019 г., издадени от Полофрет С.Л.
с получател „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД. Както се посочи по-горе, тези ремонти нямат връзка
със закупените процесни помпи, поради което и ищецът не дължи заплащането им.
С оглед основателността на главния иск по чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, основателен се явява и
обусловеният от него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ на 07.01.2019
г. е настъпила изискуемостта на задължението за плащане на цената с предаване
на процесните вещи и от 08.01.2019 г. ответникът е изпаднал в забава. Пресметната по правилата
на чл. 86 ЗЗД и изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК при използване на
публично достъпен калкулатор за размер на лихва, определяема по нормативно
установена методика (ПМС № 426/2014 г.) и
съобразявайки датите на падежите на всяка от неплатените погасителни вноски, мораторната лихва върху
неплатената главница от 6000
лева за претендирания от ищеца период на забавата от
07.09.2019 г. до 23.12.2019 г. възлиза на 180.01 лева.
Съдът е обвързан от искането на ищеца съобразно диспозитивното начално, поради
което предявеният иск за сумата от 180 лева за законната лихва за забава следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в исковото и заповедното производство.
В
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски:
124 лева – държавна такса,
640 лева – адвокатско възнаграждение и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. направените
разноски са в общ размер на 914
лева.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски за 123 лева за държавна такса и 440
лева за адвокатско възнаграждение или общо 563 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „КУРТЕВ
СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ТЕЦ София, бл. 4, вх. В, ет. 1, ап. 37, срещу „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Маниш“ №
11, представлявано от управителя Ю.С.М., по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, че „ДИЗА ТРАНС“ ЕООД ДЪЛЖИ на „КУРТЕВ
СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6000 /шест
хиляди/ лева, представляваща продажната цена по фактура № **********/07.01.2019
г. за доставени 2 броя горивно нагнетателни помпи модел SL/SLX 2200RPM, законна лихва за забава в
размер на 180 /сто и осемдесет/ лева за периода от 07.09.2019 г. до 23.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-27.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед №
404/31.01.2020 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8437/2019 г. на РС-Перник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „ДИЗА
ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Маниш“ № 11, представлявано от управителя Ю.С.М., срещу „КУРТЕВ СЕРВИЗ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ТЕЦ София, бл. 4, вх. В, ет. 1, ап. 37, възражение за прихващане на
сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща продажната цена по фактура №
**********/07.01.2019 г. за доставени 2 броя горивно нагнетателни помпи модел SL/SLX 2200RPM, със сумата от 4270 /четири хиляди двеста и седемдесет/ лева, по фактура
№ 1/190.776 от 05.06.2019 г. и фактура № 1/191.147 от 30.07.2019 г., издадени
от Полофрет С.Л. за ремонтни
дейности.
ОСЪЖДА
„ДИЗА
ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Маниш“ № 11, представлявано от управителя Ю.С.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на „КУРТЕВ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ТЕЦ София, бл.
4, вх. В, ет. 1, ап. 37 сумата в размер на 914 /деветстотин и четиринадесет/ лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 563 /петстотин шестдесет и три/
лева - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д.
№ 8437/2019 г. на Пернишкия районен съд да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото
дело.
СЪДИЯ: