Р Е Ш Е Н И Е
№ 828 06.07.2020
г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Вяра Стоянова
Прокурор: Христо Колев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 956 по
описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Районно управление – Камено против
решение № 338 от 11.03.2020 г., постановено по НАХД № 4689/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление
№ 19-7779-000867/08.10.2019г., издадено от Началник РУ-Камено към
ОДМВР-Бургас, с което на Р.Т.Т. за нарушение на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване
на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Ответникът – Р.Т.Т., редовно и
своевременно призован, се представлява от адв. Андонов, който оспорва жалбата и
моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно
постановление №
19-7779-000867/08.10.2019г., издадено от Началник РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, с което на Р.Т.Т. за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
При постановяване на решението
си, РС – Бургас е приел, че АУАН и оспореното наказателно постановление са
издадено от компетентен орган. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Посочил е, че вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава, както и че от обективна страна се установява, че Т. е
управлявал собствения си лек автомобил, като регистрацията на последния е била
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Наред с това, съдът е счел, че в конкретния случай не се доказва
субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Т.
неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Съдът е
посочил, че съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24 март
2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е,
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като
това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 б, ал.1, т.8 от
същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б,
ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен
собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към
съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. Предвид липсата на
уведомяване, съдът е приел, че Т. не е действал виновно, а от там извършеното
от него не съставлява административно нарушение
Така
постановеното съдебно решение настоящият съдебен състав намира за валидно и
допустимо, но неправилно.
Фактите
по делото като цяло са безспорни и правилно установени от първоинстанционния
съд, като изведените въз основа на тях правни изводи са неправилни, а възраженията на касатора основателни.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Правилни са изводите на въззивния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на
акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното
постановление. При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.
13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда
и със средствата на закона, и е обосновал правилен извод за доказаност на
деянието от обективна страна. Неправилен е обаче изводът му за отсъствие на
виновно поведение на дееца, формиран поради неуведомяване на собственика на
автомобила за служебно прекратената регистрация на същия.
Съгласно изречение първо от посочената в процесното НП
за нарушена норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда
налагане на административно наказание на водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Анализът на
цитираните нормативни разрешения сочи, че законодателят е вменил в задължение
на водачите да управляват моторни превозни средства, регистрирани по
законоустановения ред, като неизпълнението на това задължение е скрепено с
ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушителите.
Следователно, за осъществяване на фактическия състав на процесното
административно нарушение е необходимо да се установи наличието на водач,
управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото е категорично установено, а и безспорно
между страните, че на посочените в наказателното постановление дата, място и
час касационният ответник е управлявал собствения си лек автомобил, като
регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, предвид което касационният съд приема, че от страна на Р.Т.Т. са
осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно
нарушение. Неправилно въззивният съд е приел, че нарушението не е осъществено
от субективна страна.
За съствомерността на процесното административно
нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране
отговорността на Т. е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация
на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяването на
собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията
му. Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ,
и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този
смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по
прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на
задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е
длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението
на това му задължение. Обстоятелството дали е изпълнено задължението за
уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация
се явява ирелевантно, още повече, че в административнонаказателното производство
по оспорване на наказателното постановление е недопустимо упражняването на
косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебно прекратената
регистрацията на пътно превозно средство.
По изложените съображения посоченото в наказателното
постановление деяние е съставомерно не само от обективна, но и от субективна
страна.
Наложените наказания глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца са в съответния
минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С оглед
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае
за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав
намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Като
е достигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за
отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се
потвърди наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен
съд – гр.Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 338 от 11.03.2020 г., постановено по НАХД №
4689/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-7779-000867/08.10.2019г., издадено от Началник РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, с
което на Р.Т.Т. за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2.