Определение по дело №621/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 808
Дата: 6 декември 2023 г. (в сила от 6 декември 2023 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20237240700621
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 808

 

гр.Стара Загора, 06.12.2023 год.

 

 

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година                                              в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                        ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Маргарита Димитрова                                                                                                                                            като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   частно кас. адм.дело     621 по описа  за 2023 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §19, ал.1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК.

 

          Образувано е по частна жалба от Д.П.Д. с адрес ***, срещу Определение № 1647 от 19.06.2023г., постановено по адм. дело № 1959/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.  С обжалваното определение, на основание чл.159, т.5 от АПК, е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Д.П.Д. жалба срещу Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят поддържа, че неправилно Старозагорският районен съд е приел за недопустима поради просрочие подадената от него жалба срещу Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора. Твърди, че приетото от съда връчване на заповедта на 25.04.2023г. се явява повторно и отрича наличието на предходно направено от служител на общинска администрация – Стара Загора съобщаване на заповедта на дата 28.02.2023г. Поддържа, че представената по делото разписка за получаване на заповедта на дата 28.02.2023г. представлява документ с невярно съдържание, защото към тази дата поради здравословен проблем е бил във фактическа невъзможност да се движи и съответно не е бил в състояние да се яви в Община Стара Загора за връчването на заповедта. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата против Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора.

 

          Ответникът по частната жалба – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от Д.Д. жалба срещу Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, поради подаването й след изтичане на законово регламентирания преклузивен срок. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на частната жалба и предлага определението на Старозагорския районен съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

 

        Частната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество, е неоснователна.

 

           С обжалваното Определение № 1647 от 19.06.2023г., постановено по гр. дело № 1959/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, на основание чл.159, т.5 от АПК, е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Д.П.Д. жалба срещу Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е съобщен на Д.Д. на 28.02.2023г, а жалбата му  срещу него е подадена в РС – Стара Загора на 09.05.2023г. т.е след изтичане на преклузивния срок .149, ал.1 от АПК за съдебно обжалване на административния акт.

 

            Определението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

           

Спорният въпрос по делото е на коя дата Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора е съобщена на жалбоподателя Д.Д., респективно  от коя дата започва да тече законоворегламентираният чл.149, ал.1 от АПК. 14-дневен срок за оспорване на административния акт по съдебен ред.

По делото са налични две разписки с идентично съдържание /л.45 и л.46 по адм. дело № 1959/ 2023г. на РС – Стара Загора/, удостоверяващи получаването от Д.П.Д. на Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, от Дирекция СИ на Община Стара Загора, на дата 28.02.2023г и на дата 25.04.2023г. Връчването на заповедта от служител на общинска администрация – Стара Загора, съответно получаването на заповедта от Д.Д., е удостоверено с положени от лицата подписи. С оглед оспорване верността на удостоверената в разписката дата 28.02.2023г на връчване на заповедта по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето А.Д.С. на длъжност „специалист“ в общинска администрация – Стара Загора. В показанията си потвърждава, че тя е длъжностното лице, извършило връчването на заповедта на Д., което е удостоверено с положен от нея подпис. Свидетелката заявява, че всички разписки за връчване/ получаване на заповеди, се попълват от съответното лице, вкл. и датата на получаване на акта, след което се полагат подписите от получателя и от нея – като връчител на заповедта. Според свидетелката първата разписка /от 28.02.2023г./, удостоверява съобщаването на заповедта и получаването на копие на заповедта, а втората разписка е за получаване на оригинал на заповедта след влизането в сила на административния акт. Свидетелката категорично заявява, че на 28.02.2023г. Д.Д. *** за получаване на копие на заповедта, за което е попълнена и подписана и разписката от 28.02.2013г.

 

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че съобщаването на Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, на жалбоподателя Д.Д., е надлежно извършено на 28.02.2023г. чрез получаването от лицето на копие на заповедта, удостоверено в изготвената разписка за връчването на административния акт от служител на общинска администрация – Стара Загора, съответно за неговото получаване от Д.Д., на дата 28.02.2023г. Този извод не се опровергава от  представената епикриза от МБАЛ – Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД, Отделение по ортопедия и травматология, от която е видно, че Д.Д. е приет за болнично лечение с диагноза „травма на ахилесово сухожилие“ на 01.03.2023г. и опериран на 02.03.2023г. В епикризата е отразено, че към датата на хоспитализацията за оперативно лечение Д. е със „затруднена ежедневна активност“, като липсват каквито и да е било медицински данни в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че към 28.02.2023г.  е бил „фактически обездвижен и в невъзможност да се движи“. Фактът на лично получаване на процесната заповед се потвърждава и от представената по делото разпечатка от въведената в сградата на Община Стара Загора електронна система за преминаване с пропуски, от която се установява, че Д.Д. на 28.02.2023г., в 13.45 часа е влязъл в сградата на общината, като на лицето е издаден пропуск за 5 етаж, където се намира кабинетът, в който работи извършилото връчване на Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г. длъжностното лице А. Д., удостоверено с разписката от 28.02.2023г. 

 

            С оглед на гореизложеното, при липсата на доказателства за наличието на обстоятелства, сочещи, че на 28.02.2023г. по отношение на Д.Д. е била налице обективна или субективна невъзможност да му бъде връчена Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г, в контекста на доказаното посещение на Д. Д. в сградата на общината на 28.02.2023г. и останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказано, че Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора е съобщена на жалбоподателя Д.Д. на 28.02.2023г., така, както е надлежно удостоверено в изготвената разписка за извършеното на 28.02.2023г. връчване/получаване на заповедта. От датата на съобщаването на административния акт /28.02.2023г./, започва да тече законово регламентираният 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК за оспорване на заповедта по съдебен ред. Липсват основания по смисъла на чл.140, ал.1 и ал.2 от АПК за удължаване на срока за подаване на жалбата. Доколкото нормативно установеният срок за обжалване е преклузивен и с изтичането му се прекратява правото да се търси съдебна защита срещу административния акт, следва извод, че към датата на подаване на жалбата срещу Заповед № 10-00-35,/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора - 09.05.2023г., правото на Д.Д. да оспори пред Районен съд – Стара Загора административния акт, е било вече преклудирано. Една от абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на жалба срещу административния акт, а оттук и предпоставка за допустимост на съдебното административно производство, е оспорването да е направено в законово регламентирания срок за подаване на жалбата. Подаването на жалбата след изтичането на този срок, по аргумент от чл.159, т.5 от АПК, съставлява основание тя да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното съдебно производство – прекратено. 

 

Относно удостовереното връчване на Заповед № 10-00-351/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, на жалбоподателя Д.П.Д. и на 25.04.2023г. съдът счита, че не се касае за повторно съобщаване на заповедта, а за удостоверено връчване, респективно получаване на влязлата в сила заповед след изтичане на срока за нейното оспорване по съдебен ред. Дори  да се приеме, че се касае за „повторно“ съобщаване на заповедта, то извършеното на 25.04.2023г. второ по ред връчване на административния акт няма и не може да има за последица нито новиране на срока по чл.149, ал.1 от АПК за съдебно обжалване на заповедта, нито възстановяване на възможността за упражняване на вече преклудираното към 25.04.2023г. право на Д.Д. да оспори по съдебен ред административния акт.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че правилно подадената от Д.П.Д. жалба срещу Заповед № 10-00-350/ 27.02.2023г. на Кмета на Община Стара Загора е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.5 от АПК като процесуално недопустима и е прекратено производството по адм. дело № 1959/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл.236 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1647 от 19.06.2023г., постановено по гр. дело № 1959/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.   

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                   

 

                                                                                2.