РЕШЕНИЕ
№
155
гр.
Враца, 2.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
19.05.2020г./деветнадесети май две хиляди и
двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа
докладваното от съдия Коцева КАН дело
№191 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, ЦМУ, ГД“МРР“,
депозирана чрез * Н.Й. против РЕШЕНИЕ №46/05.02.2020г., постановено по АНД №911/2019г.
на Районен съд Враца, с което е отменено НП №521/24.07.2019г. и НП №
531/14.08.2019г., издадени от касатора. С касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необосновано и се иска неговата отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Излагат се съображения в тази насока.
От процесуалния представител на касатора е депозирана молба с изразено
становище по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Д.“
ЕООД ***, в с.з. чрез процесуалния си представител * М. оспорва касационната
жалба, като неоснователна. Моли за
оставяне в сила на решението, по
подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор. Претендират
се разноски по делото.
Представителят
на ОП
Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, а решението намира за правилно и като такова следва да
се остави в сила.
Административен
съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство Решение №46/05.02.2020г., постановено по АНД №911/2019г. на Районен съд Враца
са отменени НП №521/24.07.2019г. и НП № 531/14.08.2019г. на Главния директор на
Д“МРР“ в ЦУМ на Агенция“Митници“, с които на „Д.“ ЕООД ***, ЕИК ********* за
нарушения на чл.103а, ал.4 ЗАДС са наложени адм.наказания „имуществена санкция“
в размер на по 5000 лева, и лишаване от право на упражняване на дейност с
акцизни стоки за срок от един месец на основание чл.114 и чл.124а, ал.1 ЗАДС по
всяко едно от НП. За да отмени и двете
НП в оспореното решение съдът е приел от правна страна, че в случая и по двете
наказ. постановления отговорността на дружеството е ангажирана не за пряко извършителство, а за
допустителство. И по двете НП в санкционната норма на чл.114 вр. чл.103а, ал.4 ЗАДС не е предвидена отговорност за допустителство, а само за пряко и
непосредствено извършителство от съответното задължено лице. При това положение
съдът е приел, че и двете НП се явяват издадени в нарушение на материалния
закон, поради което само на това основание подлежат на отмяна, без разглеждане
на спора по същество и без обсъждане на доводите на защитата за налични и други
техни пороци. С оглед на така приетото и двете НП са отменени, като
незаконосъобразни.
Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд за нарушение
на материалния закон, водещи до отмяна и на двете НП.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ЗАНН допустителството е наказуемо само в
предвидените в закона случаи. Разпоредбата урежда случаите при които е възможно
да бъде ангажирана отговорността за допустителство на физически лица, и е
допълнена с чл.24, ал.2 ЗАНН относно личната отговорност на ръководители,
работници и служители при нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации. В конкретния случай е ангажирана
обективната безвиновна отговорност на юридическото лице по
реда на чл.83 ЗАНН, спрямо което чл.10 ЗАНН е неприложим. Поради това в случая липсва основание да се приеме, че ЮЛ е
наказано за допустителство, както е приел РС, напротив дружеството е
санкционирано за нарушения при осъществяване на дейността му по чл.103а, ал.4 ЗАДС, с който е въведено
задължение за данъчно задължените лица по ЗАДС, каквото лице безспорно
представлява лицензирания складодържател „Д.“ ЕООД да изпълнява законови
задължения. Не може да се приеме че, дружеството е субект на нарушението при форма на изпълнителното деяние допустителство. Действително в акта и НП е
отразен термина „допуснал“, но това отразявне по никакъв начин не променя описанието на
нарушението и правната норма под която е подведено. Отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна и за да бъде
ангажирана е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на задължение
към държавата. В случая не сме изправени пред хипотезата на допустителство, както неправилно е приел
районният, а отговорността на дружеството е ангажирана за това че е нарушило
императивно изискване за предаване на данни, което законодателя е въвел с текста на чл.103а, ал.4 ЗАДС.
С оглед
непроизнасянето на въззивната инстанция по съществото на спора и касационната
инстанция не следва да обсъжда възраженията на касатора в тази насока.
Предвид изложеното касационният съд намира,
че оспореното решение е неправилно и е налице касационно основание за неговата отмяна,
което се явява основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл.222, ал.2 АПК. При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да осъществи
цялостен контрол за законосъобразност на обжалваните НП вкл. и по съществото на спора, съобразно
разпоредбата на чл.314 НПК. В този смисъл
касационната жалба се явява
основателна.
При този изход на спора на страните не следва
да се присъждат разноски по делото. Не следва да се присъжда и претендираното
от касатора юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото не е приключило с
краен съдебен акт.
Воден
от изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и
чл.222, ал.2 АПК, Административен съд Враца, в настоящия касационен
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №46/05.02.2020г.,
постановено по АНД №911/2019г. на Районен съд Враца, с което са отменени НП
№521/24.07.2019г. и НП №
531/14.08.2019г. на Главния директор на
Д“МРР“ в ЦМУ на Агенция “Митници“.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.