Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
................... 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, VIII-ми въззивен състав, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2. ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Росица Пейчева и
в присъствието на прокурора Борис Балев, като се запозна с докладваното
от съдия Костадинова ВНОХД №5035 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХI НПК.
Образувано е по жалба от адв. Н.Б.-К.
– защитник на подсъдимия Р.Б.Х., срещу Присъда от 28.03.2019 г. по НОХД 18897/2017
г. по описа на СРС, НО, 101 с-в, с която подс. Р.Б.Х. с ЕГН : ********** e признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.09.2016 г., около 11:15 часа, в гр.София,
община Столична, област София, на бул.“Цариградско шосе“, пред №***, без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (в нарушение на чл.30, вр. чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, вр.
Приложение № 1, Списък I „Растения и вещества е висока степен на риск за
общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба е тях, забранени за
приложение в хуманната и ветиринарната медицина” към чл.3, т.1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн. ДВ,
бр.87 от 04.11.2011г., в сила от 10.11.2011г., приета с ПМС № 293 от
27.10.2011г.), и в нарушение на Единната Конвенция за упойващите вещества на
ООН от 1961г. и допълненията към нея, ратифицирана от Република България) е
държал високорискови наркотични вещества, както следва: - Обект № 1 - КОНОП
(МАРИХУАНА) с нетно тегло 0,22 грама (нула цяло и двадесет и два грама), с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол - 8,4%, на
стойност 1,32 лв.(един лев и тридесет и две стотинки), Обект № 2 - АМФЕТАМИН с
нетно тегло 0,53 грама (нула цяло и петдесет и три грама), с процентно
съдържание на амфетамин в обекта - 31,1% на стойност 15,90 лв. (петнадесет лева
и деветдесет стотинки) и Обект № 3 АМФЕТАМИН с нетно тегло 0,78 грама (нула
цяло и седемдесет и осем грама), с процентно съдържание на амфетамин в обекта -
20,7% на стойност 23,40 лв. (двадесет и три лева и четиридесет стотинки),
всичко на обща стойност 40,62 лв. (четиридесет лева и шестдесет и две
стотинки), като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал.
5, във вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и чл.54 от НК е осъден на наказание ГЛОБА в размер на 600
лв. /шестстотин лева/.
С присъдата е постановено отнемането в
полза на държавата високорисковите наркотични вещества и унищожаването им по
надлежния ред.
С оглед изхода на делото разноските
са възложени в тежест на подсъдимото лице.
В жалбата се
излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт. Според становището на защитника присъдата почива на предположения,
като липсват доказателства за авторството на деянието от подсъдимия. Моли за отмяна
на осъдителната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат
за невиновен. Не се правят искания по доказателствата.
В
закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд защитата поддържа жалбата, на посочените основания. Моли подзащитният й да бъде оправдан,
алтернативно да бъде намален размера на
наложената му глоба.
Прокурорът моли за потвърждаване на присъдата. Счита, че събраните по делото доказателства сочат ката
автор на деянието именно подс. Х..
Подсъдимият Х. в
лична защита и в последната си дума заявява, че няма финансова възможност да плати наложената му
глоба.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбите и протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщането на делото в
предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният
съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която
е следната:
Подсъдимият Р.Б.Х. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан,
с постоянен и настоящ адрес *** с ЕГН : **********.
Подсъдимият
Х. последно е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца, с начало 02.12.2015г. , на 18.07.2016г. е освободен по изтърпяване.
Подсъдимият
Х. не страда от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично
заведение. Няма интелектуален дефицит, който да е пречка за правилна фактическа
ориентация и адекватно на нея отреагиране. При него е налице
вредна употреба на амфетамин и марихуана без данни за зависимост. Към
момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си. Подсъдимият може да участва във всички
фази на наказателното производство и да дава адекватни обяснения.
На 01.09.2016 г. около 11.15
часа свидетелите С.М.Х., Л.З.П.и Д.Б.С.- полицейски служители при 08 РУ -СДВР
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в обслужваната територия
по маршрут в гр.София, жк.“********същите забелязали лице от мъжки пол, което
след като ги видяло, видимо се притеснило, а когато полицейските служители се
насочили със служебния автомобил към него, лицето побягнало. Свидетелите Х. и П.
слезли от служебния автомобил и подгонили лицето, докато свидетелят С.,
управлявайки автомобила се опитал да му препречи пътя, за да го накара да спре.
След кратко преследване свидетелите Х. и П. успели да настигнат и да задържат
лицето на бул.“Цариградско шосе“ №***. Непосредствено след това при тях дошъл и
свидетелятС.с управлявания от него служебен автомобил. Свидетелите - полицейски
служители установили самоличността на задържаното лице. Това бил подсъдимият Р.Б.Х..
При задържането на подсъдимия същият държал в ръката си саморъчно свита цигара,
съдържаща растителна маса. Полицейските служители попитали подсъдимия защо
бяга, при което същият обяснил, че е заради цигарата в ръката му, тъй като била
марихуана. На свидетелите - служители на 08 РУ -СДВР им направило впечатление,
че подсъдимият носи раница на гърба си, поради което го попитали какво има в
нея. Подсъдимият отговорил, че в раницата има амфетамин, както и че ще предаде
всички наркотични вещества доброволно. На място подсъдимият Р.Б.Х. предал на
свидетеля С.М.Х. намиращите се в него един брой саморъчно свита цигара с
растителна маса, един брой черно полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество, един брой
хартиена сгъвка, съдържаща прахообразно вещество, както и един брой пластмасова
тръбичка с дължина около 5 см., за което свидетелят Х. съставил протокол за
доброволно предаване. Подсъдимият Р.Х. бил отведен в 08 РУ -СДВР, където бил
задържан за срок до 24 по ЗМВР.
По случая започнало бързо
производство № 3383- ЗМК 1255/2016 г., по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр
№30094/2016 г., по описа на СРП срещу Р.Б.Х. за престъпление по чл354а, ал.3 от
НК, впоследствие разследването било
продължено по общия ред.
От заключението на физико- химична експертиза,
обективирана в Протокол № 398-Х/2016 г., се установява, че предадената от подсъдимия
с протокол за доброволно предаване саморъчно свита цигара /обозначена като
Обект №1 / съдържа канабиноиди, включително и тетрахидроканабинол, поради което
същата е определена като коноп /марихуана/. Нетното тегло на обект №1 било 0,22
грама с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8,4 %.
От заключението на назначената и
изготвената физико-химична експертиза, отразено в Протокол № 17/ НАР-449 се
установило, че в обект № 2 и обект № 3 се съдържат амфетамин и кофеин, като в
обект № 2 съдържанието на амфетамин е 31, 1 % с нетно тегло 0,53 грама, а в обект № 3
съдържанието на амфетамин е 20,7 % с нетно тегло 0,78 грама. В изследван обект,
обозначен като обект № 4, с нетно тегло 0,0122 гр. било установено наличие на
коноп, но поради липсата на достатъчно количество не можело да бъде определен
активния наркотично действащ компонент тетрахидрокабинол.
Общата стойност инкриминираните
наркотични вещества е в размер на 40,62 лв., определена съгласно Приложение № 1
към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Така установената фактическа
обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните и приобщени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
както следва: показанията на
свидетелите С.М.Х., Л.З.П.и Д.Б. С., дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на свидетелите Л.З.П.и Д.Б. С., дадени пред органа на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, предл.2
от НПК, заключенията на ФХЕ, заключение
на СППЕ, протокол за оценка на наркотични вещества, приемателно- предавателен
протокол, 2бр.протоколи за доброволно предаване, копие на акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ Серия Г, бл. №374326 от 01.09.2016 г., справка за
съдимост и др. писмени доказателства.
Въззивната
инстанция се солидализира изцяло с доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния
съд, въз основа на който логически правилно са изградени фактическите изводи.
Събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна, като от нея с пълна
категоричност се установява времето, мястото и авторството на извършеното
деяние.
Правилно и
обосновано е решението на първата инстанция да се довери изцяло на показанията
на полицейските служители – С.М.Х., Л. П. и Д.С., тъй като
същите са обективни, логични, последователни и се подкрепят от останалите
доказателства по делото,в т.ч.2бр.протоколи за доброволно предаване от 01.09.2016 г., копие на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия Г, бл. №374326 от 01.09.2016 г., справка
за лице -АИС „БДС”, справка за регистрации на лице в Централния полицейски
регистър, както и справка за съдимост на името на подсъдимия.
Видно от копие на АУАН серия Г бл.№ 374326 от 01.09.2016
г., приложено към материалите по ДП,
свидетелятС.е съставил същия срещу подсъдимия Р.Б.Х. за това, че на
инкриминираната дата и място при извършената му полицейска проверка не е могъл
да удостовери самоличността си с лична карта или с друг документ за
самоличност, с което е нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД.
Като компетентно изготвено и в пълнота
отговарящо на поставените задачи настоящият съдебен състав кредитира
заключенията на изготвените
физикохимични експертизи.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, които коректно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства включени в предмета на доказване.
Съдът кредитира и заключението на
СППЕ на подсъдимия. Въз основа на която
се установява, че същия е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Неоснователни са възраженията на защитата,
че авторството на деянието не е установено. Събраните по делото
доказателства не оставят място за съмнение относно този главен факт.
Съставът на СРС е извършил прецизен правен анализ за
наличието на всички съставомерни признаци от обективната и субективната страна
на състава по чл. 354а, ал. 5, във вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК като този анализ изцяло се споделя
от настоящия съдебен състав.
Може да се приеме за безспорно установено от обективна
страна, че подс. х. е държал високорискови наркотични
вещества, тъй като е
упражнявал фактическа власт върху тях до момента на предаването им на
органите на полицията с протокол за доброволно предаване; подсъдимият не е имал надлежно разрешително и
в този смисъл в нарушение на установените в ЗКНВП правила е държал
високорискови наркотични вещества. Амфетаминът и конопът са поставени под
контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Престъплението е извършено от подс. Х. при условията
на пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подс. Х.
е съзнавал, че държи наркотично вещество, което е и високорисково, знаел е, че
без съответно разрешение няма право да притежава и държи това вещество, и
въпреки че е разбирал, че с действията си извършва противоправно деяние, го е
извършил.
Въззивният съд изразява
съгласие и с изложеното от СРС
относно това, че деянието е маловажен случай по смисъла на
чл.93,т.9 НК, следователно правилно и законосъобразно е признал подс. Х.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр.
ал.3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Предвиденото в закона наказание за осъщественото престъпление е глоба до 1000 лева.
При индивидуализацията му, не са останали
неотчетени смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне
на размера на наказанието глоба, съдът е взел предвид материалното положение и
имотното състояние на подс. Х. и
справедливо е отмерил глобата в размер
на 600 лв.
Искането за намаляването й, съдът намери за неоснователно. Целите на наказанието не биха били изпълнени с по-нисък размер на наказанието „глоба“, изводимо от предходните осъждания на Х. и датата на освобождаването му от МЛС, съотнесена към датата на процесното деяние.
Правилно и в съответствие със закона инкриминираните
НВ са отнети в полза на държавата и в
тежест на подс. Х. са възложени разноските по делото.
При извършената цялостна служебна проверка не се
констатира наличието на допуснати
нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да
съставляват основания за нейната отмяна или изменение, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
По
изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, вр. чл.334, т.6 от НПК,
Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.03.2019 г. постановена по НОХД №18897/2017 г. по описа на СРС, НО, 101 с-в-
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.