№ 137
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900608 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. А. Д., ЕГН **********,
с адрес: *************************, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Георги Сава Раковски“ 147, ет. 5, ап. 14, с която е предявен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, да бъде прието за установено между страните, че ищцата не дължи
на ответника, като взискател по изп.д. 20158070401267 по описа на ЧСИ Н.Д. общо сумата
от 33 555,02 лв., от които: сумата от 28 063,75 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор за банков кредит № 304 -0041/11.03.2008г. и Анекс № 1/11.08.2010г.; сумата от 4
377,79 лв. – равностойността на начислената върху главницата просрочена лихва, дължима
съобразно горецитираното съглашение за времето от 20.09.2010 г. до 11.08.2011 г.; сумата в
размер 1 113,48 лв., представляваща равностойността на понесените от заявителя в
производството по издаване на заповед за изпълнение съдебно-деловодни разноски, всички
суми дължими, съобразно изпълнителен лист от 16.08.2011г., издаден по ч. гр. д. №
955/2011 г. по описа на РС – Провадия, поради изтекла погасителна давност за посочените
вземания.
ИЩЦАТА твърди, че на база изпълнителен лист от 16.08.2011 г., издаден въз основа
на заповед за изпълнение № 765/16.08.2011 г. по ч. гр. д. № 955/2011 г. по описа на РС –
Провадия ищцата, в качеството на солидарен длъжник, заедно с кредитополучателя Р.С.Д.
и поръчителите М.Й.Г. и М.Н.Я., била осъдена да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК ********* следните суми: 28 063,75 лв. – неиздължена главница по договор за банков
кредит № 304-0041/11.03.2008 г. и Анекс № 1/11.08.2010 г. ведно със законната лихва,
считано от 12.08.2011 г. до окончателното заплащане на задължението; 4 377,79 лв. –
просрочена лихва върху главницата за периода 20.09.2010 г. – 11.08.2011 г.; и 1113,48 лв. –
1
съдебно-деловодни разноски. След издаване на изпълнителния лист, по молба на кредитора
било образувано изп. дело № 458/2011 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № *** в КЧСИ, по
което през 2011 г. спрямо ищцата и кредитополучателя били предприети редица
изпълнителни действия – налагане на възбрана на недвижимо имущество, запор на
трудовите им възнаграждения от „Акроман“ ЕООД, изпълняван от работодателя до
напускането им на 01.10.2011 г. На 20.08.2014 г. бил наложен запор на трудовите им
възнаграждения от „ГИП-ВИ 2012“ ЕООД, ЕИК *********. След като със заповед на
министъра на правосъдието служебният архив на съдебния изпълнител бил прехвърлен на
ЧСИ Н. Д., рег. № *** в КЧСИ, било образувано изп. дело № 1267/2015 г., по което не били
предприемани действия, прекъсващи 5-годишната погасителна давност. Едва на 05.11.2019
г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата при работодател „ГИП-ВИ
2012“ ЕООД, ЕИК ********* по новообразуваното изпълнително дело. Излага се, че тъй
като в периода 01.10.2011 г. – 20.08.2014 г. не били предприемани никакви изпълнителни
действия спрямо кредитополучателя и ищцата, към 02.10.2013г. изп. дело № 458/2011 г. на
ЧСИ рег. № *** в КЧСИ, било прекратено спрямо двамата съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От тази дата започнала да тече 5-годишната погасителна давност на правото на
принудително изпълнение, доколкото съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност започвала да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие – в случая 01.10.2011
г. и съответно изтичала на 01.10.2016г. Ако бъдело прието, че изп. дело № 458/2011 г. не
било прекратено на 02.10.2013 г., то следвало да бъдат изследвани действията, предприети
по изп. дело № 1267/2015г., заедно с въпросите за неговото прекратяване и прекъсването на
погасителната давност. Сочи се, че от момента на образуване на делото не били
предприемани изпълнителни действия, поради което производството било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през 2017 г. Всички извършени след това действия били
нищожни. Така правото на принудително изпълнение било погасено по давност до 2020г.
Сочи се, че видно от запорно съобщение с изх. № 5890/20.08.2014 г., взискателят цедирал
вземането си на настоящия ответник. След смъртта на кредитополучателя на 14.07.2018г. и
извършени откази от наследството му, ищцата останала негов единствен наследник.
В срока по чл. 367 от ГПК / най-късно до 07.11.2022г./ , по делото от ОТВЕТНИКА
НЕ Е постъпил отговор на исковата молба. Такъв е депозиран на 24.11.2022 г. с
изпращането му чрез куриер. В отговора си, ответникът оспорва като недопустим поради
липса на правен интерес иска на ищцата, предявен като наследница на кредитополучателя,
доколкото тя не била конституирана като длъжник по изп. д. № 1267/2015 г. в това
качество. Искът предявен като солидарен длъжник, ищецът намира за допустим, но
неоснователен и недоказан, доколкото по изпълнителното производство са извършвани
действия, прекъсващи погасителната давност.
В съдебно заседание, страните или техни процесуални представители, не се явяват.
Преди датата на насроченото открито съдебно заседание, депозират писмени молби, с които
изразяват становища, с които ищцата поддържа исковата си молба, моли за нейното
2
уважаване и за присъждане на разноски, а ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето
му и претендира юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
ПРИЕТИ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните са
следните обстоятелства:
1/ Въз основа на заповед за изпълнение № 765/16.08.2011 г. по ч. гр. д. № 955/2011 г. по
описа на РС – Провадия е издаден изпълнителен лист от 16.08.2011г., с който са осъдени
Р.С.Д., ЕГН **********/кредитополучател/, Й. А. Д., ЕГН ********** /солидарен длъжник/,
М.Й.Г., ЕГН ********** /поръчител/ и М.Н.Я., ЕГН **********/поръчител/, да заплатят на
кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, следните суми: 28 063,75 лв. –
неиздължена главница по договор за банков кредит № 304-0041/11.03.2008 г. и Анекс №
1/11.08.2010 г. ведно със законната лихва, считано от 12.08.2011 г. до окончателното
заплащане на задължението; 4 377,79 лв. – просрочена лихва върху главницата за периода
20.09.2010 г. – 11.08.2011 г.; и 1113,48 лв. – съдебно-деловодни разноски;
2/ Въз основа на гореописания изпълнителен лист са образувани изп. дело No
20117150400458 по описа на ЧСИ М.П., с рег. No 715 с район на действие ВОС, чиито
служебен архив е прехвърлен със заповед на Министъра на правосъдието от 05.05.2015г. на
ЧСИ Н.Д., с рег. № *** и район на действие ВОС и е образувано изп. д. No 20158070401267
по описа на ЧСИ Н. Д.;
3/ С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012г. е прехвърлено от
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* на ответника „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, вземането по процесния изпълнителен лист, за което и ищцата е надлежно
уведомена на 10.12.2019г.;
4/ На 14.07.2018г. е починал кредитополучателят Р.С.Д., като след неговата смърт
неговите наследници по закон – И.Р.Д., ЕГН ********** и С.Р.Д., ЕГН********** са
вписали откази от неговото наследство;
Представени като доказателства по делото са процесният изпълнителен лист, запорни
съобщения, препис –извлечение от акт за смърт, удостоверения за вписани откази, договора
за банков кредит, договор за цесия и уведомлението за същия, изпратено до Й. Д..
Част от доказателствения материал по делото е изп. дело 20158070401267 на ЧСИ Н.Д.,
преобразувано от изп.д. 458 / 2011г. по описа на ЧСИ М. П. /л. 81 – 347/. От същото се
установява, че с молба вх. No 5001 / 26.08.2011г., депозирана от „УниКредит Булбанк“ АД,
кредиторът е представил на ЧСИ П. процесният изпълнителен лист, като е инициирал
изпълнителното производство срещу Р.С.Д., ЕГН **********/кредитополучател/, Й. А. Д.,
ЕГН ********** /солидарен длъжник/, М.Й.Г., ЕГН ********** /поръчител/ и М.Н.Я., ЕГН
**********/поръчител/. В молбата изрично е посочено, че кредиторът предоставя на ЧСИ
правата по чл. 18 от ЗЧСИ. На гърба на изпълнителния лист са извършени множество
3
отбелязвания за регулярно постъпване на суми по задължението за периода от 21.02.2012г.
до 10.12.2021г.
На 30.09.2011г., по искане на ЧСИ, е вписана възбрана на недвижим имот,
собственост на М.Я. в Службата по вписвания – Варна. /л. 143/. На 06.10.2011г. е връчена
ПДИ на М.Я., като му е съобщено и за наложен запор върху трудовото му възнаграждение,
получавано от „Илтекс“ ЕООД и за наложената възбрана на 30.09.2011г. /л. 149/
На 04.10.2011г. по искане на ЧСИ, е вписана възбрана на недвижим имот, собственост
на Р.Д. и Й. Д. в Службата по вписвания – Провадия. /л. 156/.
На л. 157 са приобщени доказателства, че ПДИ е връчено на М.Г. на 10.10.2011г., на Й.
Д. – на 05.10.2011г.
С молба от 11.02.2012г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е поискал да бъде
изпратено на работодателите ново запорно съобщение/л.168/.
На 22.01.2013г. „Макроадванс“ АД е допизирано до ЧСИ М. П. молба, с която сочи, че
вземането е цедирано и желае да бъде конституиран като взискател – цесионер.С молбата се
оттеглят правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ делегирани на ЧСИ П.. С резолюция на ЧСИ П.
от 23.01.2013г. „Макроадванс“ АД е конституирано като взискател. /л. 176/.
С молба от 07.08.2014г. „Макроадванс“ АД е поискал да се извършат справки за
регистрирани трудови договори за Р.Д., Й. Д. и М.Г.. Посочен е начин на изпълнение –
налагане на запор върху трудовото възнаграждение, в случай, че е налично трудово
правоотношение. /л. 200/
След извършени справки, ЧСИ П. е изпратила запорно съобщение до „Гип – ВЙ 2012“
ЕООД – работодател на Й. Д., с което е наложен запор на трудовото й възнаграждение /л.
215/. Липсват данни за получаване на съобщението. Със запорно съобщение от 20.04.2014г.,
изпратено до същия работодател е наложен запор на трудовото възнаграждение и на Р.Д. /л.
216/, като съобщението е получено на 25.08.2014г. /л. 224/. Със запорно съобщение от
20.08.2014г., изпратено до Пепет ЕООД е наложен запор на трудовото възнаграждение на
М.Г. /л. 217/, като съобщението е получено на 25.08.2014г./л. 225/.
С писмо от 03.09.2014г., изходящо от „Пепет“ ЕООД, работодателят информира, че е
съгласен да прави удръжки ежемесечно върху трудовото възнаграждение на М.Г., като
понастоящем няма наложен запор по други изпълнителни дела /л.229/.
Издадени са следните фактури с посочено основание „изпълнение на парично вземане“
от ЧСИ П. към длъжниците – към М.Я. от 26.02.2014 /л. 198/, от 03.11.2014г./л.230/, от
24.03.2015г./л.234/ и към М.Г. – от 10.02.2015г. /л.232/.
След прехвърляне на делото към ЧСИ Н.Д., на л. 237 до л. 258/ са издадени от съдебния
изпълнител фактури във връзка с изпълнението на паричното вземане към М.Я., Р.Д., М.Г.,
както и по отношение на Й. Д. – на 06.07.2018г. /л. 257/, на 04.04.2019г. /л. 266/, на
05.06.2019г. /л. 268/, на 09.10.2019г. /л. 270/, на 28.11.2019г. /л. 288/, на 05.08.2020г. /л.320/,
на 25.08.2020г. /л. 327/.
4
С молба от 24.10.2019г. взискателят е поискал да се извърши справка за наследниците
на починалия длъжник Р.Д.. От извършените справки се установява, че негови наследници
са съпругата му Й. Д., която е и солидарен длъжник и двамата им сина, които са направили
отказ от наследството на баща си.
С писмо до взискателя, изпратено по електронна поща на 01.11.2019г., ЧСИ Д.
уведомява същия, че по изпълнителното дело всеки месец постъпва различна сума, като от
Р. и Й. – между 50 лв. – 100лв., от Милен – 50 лв. от запор на трудово възнаграждение и М.
– 244 лв. от запор на трудово възнаграждение /л. 274/.
Изпратено е отново запорно съобщение до работодателя на Й. Д. „Гип Вй 2012“ ЕООД,
с което се налага запор на трудовото й възнаграждение/л.283/. Същото е получено от
работодателя на 08.11.2019г. /л. 285/. Изпратено е и запорно съобщение до работодателя на
М.Г. „М Стейшън“ ООД /л.282/, което не е получено от работодателя – върнало се е като
непотърсена пощенска пратка/л.293/.
С молба от 30.12.2019г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното
производство единствено по отношение на длъжника М.Я.. Сочи се и се представя
споразумение, постигнато с длъжника, с което същият е следвало да изплати част от
задължението в посочения срок и след което същият се освобождава. /л. 302/
С разпореждане за приключване от 30.12.2019г. ЧСИ Д. е приключила изпълнителното
дело спрямо М.Я. /л.307/, след което са вдигнато обезпечителните мерки.
С молба от 10.04.2020г. взискателят е поискал да се направи справка в БНБ за
банковите сметки на длъжника Й. Д. и да се наложи запор върху тях.
Наложен е запор на банковите сметки на Й. Д. на 07.08.2020г. /л. 323, 328, 329/ в
„Юробанк и еф джи България“ АД, като наличността по сметките не е достатъчна да покрие
задължението.
С уведомление от 13.08.2020г. „Гип Вй 2012“ ЕООД информира, че считано от
05.08.2020г. Й. Д. е с прекратени трудови правоотношения /л. 325/.
На л. 330 до л. 344 са приложени фактури с получател Й. Д. с основание
„пропорционални такси“, издадени в периода 07.10.2020г. до 13.12.2021г.
С молба от 06.06.2022г. взискателят е поискал да се извърши нова справка за трудови
договори за длъжника Й. Д., като след това се наложи и запор на трудово възнаграждение.
Няма данни за наложени запори след извършване на справката.
Съдът констатира, че приложеното към исковата молба запорно съобщение на
трудовото възнаграждение на Й. Д., изпратено до „Акроман“ ЕООД с изх. No 7836 /
28.09.2011г., не е част от материалите по приетото изпълнително производство и за него
липсват данни същото да е получено надлежно от дружеството „Акроман“ ЕООД. На л. 154
от изпълнителното дело е представено известие за доставяне, но то касае запорно съобщение
с друг номер – 7833 /28.09.2011г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
5
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното установяване на заявената от ищцата претенция, същaта следва при
условията на пълно и главно доказване да установи настъпването на обстоятелства, след
издаването на изпълнителния лист от 16.08.2011 г. по ч. гр. д. № 955/2011 г. на РС -
Провадия, довели до погасяване на правото на ответника за събиране на процесните суми по
принудителен ред, а именно бездействието на кредитора в посочения период от време. В
тежест на ответника съдът е възложил да докаже конкретни факти и обстоятелства по
направените от него възражения, а именно фактите, които сочат на спиране и/или
прекъсване на погасителната давност, респ. които препятстват изтичането на погасителната
давност за процесното вземане, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение.
С оглед спецификата на конкретния казус и за разрешаването на поставените въпроси
съдът съобрази, че е налице противоречива практика, за което са образувани и съответните
тълкувателни дела, които чакат своето разрешение. Тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа
на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по
следните въпроси: 1. „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното
производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу
които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и
независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу
останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на
взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“ 2.
„Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство
при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на
чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?“ 3. „Погасителната давност прекъсва
ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция?“. Релевантни в конкретния казус са поставените въпроси по т.1 и т.3.
Образувано е и тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска
колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „От кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“.
До окончателно разрешаване на спорните въпроси с постановяването на тълкувателни
решения, съдът споделя становището, според което в случаите на множество солидарни
длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да
настъпи по отношение както на всички, така и само на някои от тях. Срокът по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, като предпоставките по посочената точка
подлежат на установяване за всеки един длъжник поотделно, като в процесния случай
извършените спрямо останалите солидарни длъжници изпълнителни действия не следва да
се вземат предвид. По втория спорен въпрос съдът намира, че перемпцията е без правно
значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
6
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите
изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към
основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД. По третия спорен въпрос, съдът намира, че отмяната на
ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на
изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече. Отмяната на даден
тълкувателен акт не е обстоятелство, което правните субекти могат да предвидят и да са
длъжни да съобразяват действията си с него, а същите следва да съобразят действащите
нормативни актове и въведените по тълкувателен път разрешения.
В светлината на възприетите от съда виждания, по конкретния казус съдът намира, че
до отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г. с постановеното на 26.06.2015г. ТР № 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК, давността по отношение на сумите по процесния изпълнителен лист е спряла
да тече с факта на образуваното изпълнително производство. От момента на
постановяването на тълкувателното решение - 26.06.2015г., с което е дадено ново тълкуване
на правната норма, е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Първото
действие по принудително изпълнение по новообразуваното дело при ЧСИ Д., след
прехвърлянето му от ЧСИ П., с което е прекъсната спрямо ищцата Д., като солидарен
длъжник, давността е наложеният на 08.11.2019г. запор на трудовото й възнаграждение. В
периода от 26.06.2015г. до 08.11.2019г., респ. след тази дата до датата на завеждане на
исковата молба, не е изтекла предвидената в закона пет годишна давност, поради което и
предявеният иск се явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и ищцата следва да заплати на ответника, сторените от
последния разноски, които се претендират единствено за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът определя в размер на 150 лв.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. А. Д., ЕГН **********, с адрес:
*************************, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Георги Сава Раковски“ 147, ет. 5, ап. 14, иск с правно основание чл. 439 ГПК,
да бъде прието за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника, като
взискател по изп.д. 20158070401267 по описа на ЧСИ Н.Д. общо сумата от 33 555,02 лв., от
7
които: сумата от 28 063,75 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за банков
кредит № 304 -0041/11.03.2008г. и Анекс № 1/11.08.2010г.; сумата от 4 377,79 лв. –
равностойността на начислената върху главницата просрочена лихва, дължима съобразно
горецитираното съглашение за времето от 20.09.2010 г. до 11.08.2011 г.; сумата в размер 1
113,48 лв., представляваща равностойността на понесените от заявителя в производството
по издаване на заповед за изпълнение съдебно-деловодни разноски, всички суми дължими,
съобразно изпълнителен лист от 16.08.2011г., издаден по ч. гр. д. № 955/2011 г. по описа на
РС – Провадия, поради изтекла погасителна давност за посочените вземания, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й. А. Д., ЕГН **********, с адрес: *************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Георги Сава
Раковски“ 147, ет. 5, ап. 14, сумата от 150 лв./ сто и петдесет лева/, представляваща
сторените от ответника разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8