№ 347
гр. К., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102441 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че във връзка с разпореждане по ч.гр.д.№1352/2021 г. по
описа на Районен съд-К. предявява иска за установяване на вземането си.
Заявява, че между Ф. М. Г. и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К.Б.М.“
ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги №********* от 15.12.2018г. по който на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер ******, (със
стандартна месечна абонаментна такса ** лв. с вкл.ДДС или ** лв. без вкл.
ДДС) и мобилно устройство ******; 2.Договор за мобилни услуги №** от
15.12.2018 г. с предоставен мобилен номер **********; 3. Договор за
мобилни услуги №********* от 13.02.2019 г., с предоставен на клиента
мобилен номер ******, със стандартна месечна абонаментна такса ** лв. с
вкл. ДДС или ** лв., без вкл. ДДС; 4.Допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни /фиксирани услуги и Договор за лизинг
от 13.02.2019 г. за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен
план (със стандартна месечна абонаментна такса ** лв. с вкл. ДДС или ** лв.
без вкл. ДДС) и на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат
****** с общата цена на лизинговата вещ е ** лв. с вкл. ДДС. За ползването
й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на **
лв., с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на ** лв., с вкл. ДДС, които да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните
фактури ползваните от Ф. М. Г. мобилни номера и устройство на лизинг, се
прилагали следните условия: - за мобилен номер ****** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2018 г.; - за
мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ** от 15.12.2018 г., изм. с Допълнително споразумение №*********
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 13.02.2019г.; - за мобилен
1
телефонен апарат ****** - условията, договорени в Договор за лизинг от
13.02.2019 г.; - за мобилен номер ****** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №********* от 13.02.2019 г.. Ответникът не изпълнила свои
парични задължения, начислени в 3 бр. фактури, издадени в периода
м.08.2019г. - м.11.2019г.: 1.Фактура №**********/20.08.2019г. за отчетния
период 20.07.2019- 19.08.2019г., включвала следните задължения на клиента:
за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса ** лв. и такса за
спиране на номер ** лв., които били в общ размер на ** лв. без ДДС - ** лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат ****** - ** лв. с
вкл. ДДС, за мобилен номер ****** месечна абонаментна такса ** лв. и такса
за спиране на номер ** лв., които били в общ размер на ** лв. без ДДС - **
лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ****** месечна абонаментна такса ** лв. и
такса за спиране на номер ** лв., които били в общ размер на ** лв. без ДДС -
** л в. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата била ** лв., като
след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен
период в размер на ** лв., претендираната сума е ** лв.. 2.Фактура
№**********/20.09.2019г. за отчетния период 20.08.2019-19.09.2019г. за
следните задължения на клиента: за мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса ** лв. без ДДС - ** лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат ****** - ** лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер
****** месечна абонаментна такса ** лв. без ДДС - ** л в. с вкл. ДДС, за
мобилен номер ****** месечна абонаментна такса ** лв. без ДДС - ** лв. с
вкл. ДДС. Общата сума начислена и претендирана по фактурата е ** лв. След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени
между „Т.Б." ЕАД и Ф. М. Г., при условията на които били ползвани
процесните номера **********, ****** и ******, по вина на потребителя,
поради изпадането й в забава, операторът издал фактура
№**********/20.11.2019г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на ** лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство ****** в общ размер на ** лв. с вкл.
ДДС. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно (за номер ********** преди 13.02.2021г.,за номер ******
преди 13.02.2020г., за номер ****** преди 15.12.2020г.) прекратяване на
договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, били
уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от
съответните договори. Размерът на неустойката за номер ********** била в
размер на ** лв. и представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по ** лв. всяка), както следва: **
лв., ведно с добавена разликата в размер на ** лв. между стандартната цена на
****** без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
13.02.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
13.02.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги. Размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер ****** била в
размер на **лв. и представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (** лв. всяка). Размерът на
неустойката за номер ****** била в размер на ** лв. и представлявала сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по ** лв.
всяка), а именно ** лв., ведно с добавена разликата в размер на ** лв. между
2
стандартната цена на ****** без отстъпка съгласно актуалната към
15.12.2018г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство ******
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер **
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на петнадесет неначислени лизингови вноски.
Общата сума начислена и претендирана по фактура
№**********/20/11/2019г.-** лв. Изискуемостта на вземанията по всяка от
фактурите, настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради неплащане
на задълженията подал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№1352/2021 г. по описа на РС-К. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и законоустановения срок предявява иска по чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Ф. М. Г., с ЕГН-**********, съществуването
вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№1352/2021 г. по описа на Районен съд – К. за сумата ** лв.
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура
№**********/20.08.2019г., фактура №**********/ 20.09.2019г., фактура
№**********/20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски в
исковото и заповедното производство.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният
особен представител на ответника оспорва иска по основание и размер.
Оспорва, че ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, предоставени
от ищцовото дружеството. Претендираната договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника - потребител
счита, че не се дължала, тъй като договорите не били прекратен от ищеца.
Отделно от това счита договорите за недействителни, тъй като съдържали
неравноправни клаузи, а клаузите за лихви и неустойки за нищожни към
датата на сключването на договора, тъй като противоречали на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1352/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от “Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед №174/26.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ф. М.
Г., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес гр.К., ул.“Н.Б.“ №**, за
сумите: ** лв. главница и законна лихва от 23.04.2021 до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на ** лв., от които: ** лв.
държавна такса и ** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, които задължения
произтичат от сключени договори №*********/15.12.2018г., №**/15.12.2018
г., №621225 043/13.02.2019 г. и допълнително споразумение №********* и
3
договор за лизинг от 13.02.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 12.07.2021
г. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 04.08.2021 г. е
предявен иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК. По ч.гр.дело са приложени
Общите условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
ел.съобщителни услуги.
От приетите по делото заверени копия на договор за мобилни услуги
№********* от 15.12.2018г., договор за мобилни услуги №** от 15.12.2018г.,
договор за мобилни услуги №********* от 13.02.2019г., допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с номер ********
от 13.02.2019г., договор за лизинг от 13.02.2019г., 2 бр. декларация-съгласие
и 2 бр. ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти, неоспорени, се установява, че в процесния период ищецът като
доставчик и ответникът Ф. М. Г. като потребител са били в облигационни
правоотношения за ползване на мобилни услуги по фиксиран/ предпочетен:
номер ****** с мобилно устройство ******; номер ********** и номер
****** с предоставен мобилен телефонен апарат ******, като в договорите за
мобилни услуги страните са уговорили, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока, за който е сключен по вина или
инициатива на потребителя или нарушения на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него в това число и приложимите Общи
условия, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой,
без абонамент/, съгласно ценовата листа към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Представени са 3 бр. фактури, ведно с общо потребление на мобилните
номера **********, ****** и ******, както следва: фактура
№**********/20.08.2019г., отчетения период 20.07.2019 г.- 19.08.2019г., на
стойност ** лв. с ДДС, със срок за плащане 04.09.2019 г.; фактура
№**********/20.09.2019г., отчетен период 20.08.2019 г.-19.09.2019г., на
стойност е ** лв., със срок за плащане 05.10.2019 г.; и фактура
№**********/20.11.2019г., отчетен период 20.10.2019 г.-19.11.2019 г. с
начислени ** лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги и ** лв. вноска лизинг, със срок за плащане 05.12.2019 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението
процесните три фактури са осчетоводени при ищеца с общото задължение за
плащане по тях е ** лв. Неустойки за прекратяване на договорите за мобилни
услуги е в общ размер ** лв. в т.ч. за моб.номер **********- ** лв., за
моб.номер ******- ** лв. и за моб.номер ******- ** лв. Неустойката е
начислена от ищеца в съответствие с условията на споразумение. В с.з.
вещото лице пояснява, че по договор за лизинг от 13.02.2019 г. в издадена
фактура №********** от 20.09.2019г. е начислена осмата от общо 24 бр.
4
лизингови вноски и така до края на договора остават дължими 15 вноски на
обща стойност ** лв. В същото време, с кредитно известие от 20.10.2019г.
ищецът е начислил още една лизингова вноска в размер на ** лв., с което
вноските по лизинговия договор са увеличени с още една.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и
е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадената
по ч.гр.д.№1352/2021 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Между ищеца и ответника Ф. М. Г. са съществували валидни облигационни
правоотношения, основани на сключени договори за предоставяне на
мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер **********, номер ******, номер
****** и договор за лизинг с предмет- мобилно устройство марка ******. С
подписването на договорите абонатът се е съгласил с условията на същите.
Договорите имат сила на закон за страните, поради което със сключването им
в правната сфера на всяка от тях са възникнали права и задължения.
Задължение за ищеца е да предостави електронни съобщителни услуги и
лизинговата вещ, а на ответника като потребител и лизингополучател да
заплаща ежемесечно цената на услугата и уговорените лизингови вноски. Не
е оспорено удостовереното в чл.4 от договора за лизинг обстоятелство, че
ответникът е получил мобилен апарат- ****** поради което следва да се
приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ
и устройствата е прието без забележки. Срокът на договора за лизинг е
изтекъл на 13.01.2021 г. т.е. в хода на настоящото производство. Установи се,
че след сключването на договорите, ответникът е ползвала предоставените й
от ищеца мобилни услуги, за които са издадени процесните фактури.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат
формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на
изявлението и неговото авторство – чл.180 от ГПК, без да доказват верността
на вписаните в тях други обстоятелства. Изключение от това правило
/материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ / е
хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти.
Представените фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и
възпроизвеждат дължимите по сключените договори суми и не е необходимо
да са подписани, доколкото чрез тях не се установява основанието на
вземането. Основание за плащане е ползваната от ответника-абонат мобилна
услуга през отчетени период. По делото не са наведени доводи ответникът да
е оспорила пред доставчика потребените месечни услуги и тяхната стойност,
за което са издадени процесните фактури, а няма данни и доказателства в тази
насока поради което съдът приема, че общите приложения към фактурите
касаещи потреблението през отчетените периоди на услугите и начислените
месечни лизингови вноски за изплащане на закупения от ответника мобилен
апарат, макар и едностранно съставени от ищеца, доказват както
предоставените услуги и претендираните за тях цени, така и дължимите
месечни лизигови вноски за закупеното и получено от ответника мобилно
устройство. Доколкото от доказателствата по делото не се установява
5
потребените мобилни услуги и закупеното устройства да са платени от
ответника, то съдът приема, че ищецът е доказал дължимостта на
абонаментните такси за ползваните през процесния период мобилни услуги
чрез моб. **********, моб.номер ****** и моб.номер ****** и лизингови
вноски по договор за лизинг от 13.02.2019г. поради което съдът счита, че
ответникът дължи заплащането им в размерите, установени от ССЕ.
Неустойката е договорна клауза, с която страните уговарят, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е
от страните или на едната от тях. Уговарянето на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само
в рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В случая се претендират
неустойки в размер на ** лв. за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги, начислена във фактура №**********/20.11.2019г. От
доказателствата се установи, че ответникът е неизправна страна по
процесните договори поради което следва да се приеме, че като абонат не е
изпълнила поетите към ищеца задължения да заплаща ежемесечно
уговорените абонаментни такси и лизингови вноски. Надлежното
упражняване на потестативното право за разваляне на договорите е елемент
от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на
чл.87, ал.1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване/разваляне
с изявление в същата форма. В клаузата на чл.19б от ОУ на ищеца е
предвидена възможността за едностранно прекратяване на договора от
оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но тази клауза съдът
приема, че неравноправна, съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и
съответно нищожна, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като категорично не е
уговорена индивидуално, а е бланкетен, типов текст, присъстващ във всички
договори, предлагани и сключвани от оператора и е единствена в негов
интерес. Следва да се посочи, че в т.31а от Общите условия е регламентирано
задължението на оператора Теленор предварително и по подходящ начин
/чрез кратко тестово съобщение- смс, писмо с обратна разписка, записващ се
телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната
електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др. / да
информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на
негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се
ползват услугите на трети лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на
вземания и др./. От чл.87, ал.2 от ЗЗД следва, че когато развалянето на
договора се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от
момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника. Изложеното води до извода, че правото да се
развали/прекрати договора е преобразуващо субективно право, което се
упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до
6
неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната
страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна -
прекратяване на облигационната връзка /Решение №76/13.07.2017 г. по т.д.
№1037/2016 г. на ВКС, I т.о./. В случая ангажираните от ищеца доказателства,
не водят до извода да е уведомил ответника за прекратяването на договорната
връзка. Представеното удостоверение от “Тип- Топ Куриер“ АД е частен
документ по смисъла на чл.180 от ГПК и доказателство единствено за
авторството на лицето, което го е съставило. То не изхожда от връчителя на
поканата /лицето, което е извършило доставката на пратката/, поради което не
е и свидетелстващ документ за обстоятелствата във връзка с връчването /дата
и адрес, на който е извършена доставката и лицето, на което е връчена/.
Затова и удостоверението не се ползва с материална удостоверителна сила. С
такава се ползват единствено препоръчаните пратки по чл.5, ал.2 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенски пратки и колети, тъй като се
връчват срещу подпис на лицето, получило пратката /в т.см. решение
№101/19.08.2019 г. по т.д.№439/2017 г. на ВКС, II т.о./. Следва да се посочи,
че в процесните договори и в ОУ на оператора, не се съдържа постигнато
между страните съгласие, кореспонденцията между тях да се счита за връчена
с достигането й до адресите им т.е. „фингирано“ връчване. В ОУ на ищеца
прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно,
поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от
оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка.
Връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК при условията на чл.47, ал.5 от ГПК не може да замести отправеното от
кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлява
акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. Ищецът не
е навел доводи, а и не е представил доказателства с оглед на чл.127, ал.2 от
ГПК/, че е изпращал кратки тестови съобщения /смс/ до ответницата, с
уведомление за намерението му да прекрати договорите при неизпълнение на
задължението й да заплати месечните такси и абонаменти респ. че прекратява
договорите, поради което съдът приема, че като кредитор ищецът не е
упражнил надлежно правото си да прекрати процесните договорите поради
виновно неизпълнение на ответницата на задълженията й. Според решение
№178/12.11.2010 г. по т.д.№60/2010 г. на ВКС, II т.о. при наличие на
останалите предпоставки по чл.87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. В случая
исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на договора,
тъй като препис от нея не е получен от ответника, а от назначен особен
представител и то след като са изтекли сроковете на договорите за мобилни
услуги, последният на 13.02.2021 г. Поради изложеното претенцията за ** лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, начислена по
фактура №**********/20.11.2019г. е неоснователна и следователно не се
дължи. Предявеният иск е основателен за сумата ** лв. за предоставени
мобилни услуги чрез моб. **********, моб.номер ****** и моб.номер ******
и лизингови вноски по договор за лизинг от 13.02.2019г., а в частта за
разликата над ** лв. до претендираните ** лв., явяваща се: неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на ** лв. и
** лв. повторно начислена лизингова вноска, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
7
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и
мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Ищецът претендира
разноски в настоящото производство в общ размер на 905 лв. и ** лв.
разноски в заповедното производство. Предвид изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска направените по настоящото дело разноски в размер на
** лв. и ** лв. разноски по ч.гр.д.№1352/2021 г. по описа на РС-К..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ф. М. Г., с ЕГН-********** с
настоящ и постоянен адрес гр.К., ул.“Н.Б.“ №**, че съществува вземане на
“Й.Б.“ ЕАД, с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление гр.С., район Т., ж.к.“М.*“, Б.П. С., сграда 6,
за сумата от ** лв. главница, явяваща се незаплатени абонаментни такси по
договори за мобилен/предпочетен номер **********, номер ******, номер
****** и лизингови вноски по договор за лизинг от 13.02.2019г. и законната
лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над ** лв. до ** лв., явяваща се: **
лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и
** лв. лизингова вноска като неоснователен, за които вземания е издадена
заповед №174/26.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№1352/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Ф. М. Г., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес гр.К.,
ул.“Н.Б.“ №**, да заплати на “Й.Б.“ ЕАД, с предишно наименование “Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т.,
ж.к.“М.*“, Б.П. С., сграда 6, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на ** лв. и ** лв. разноски по ч.гр.д.№1352/2021 г.
по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8