№ 149 / 09.03.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1217 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.Р.Ю. *** против
Решение №122/25.10.2021г., постановено по анд №740/2021г. по описа на РС
Свиленград. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Мотивите му, касаещи извършване на нарушението, неговата
доказаност и ангажиране отговорността на наказаното лице били неправилни.
Фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление не се доказала от разпита на
свидетелите по делото, показанията на които били напълно различни. Необосновани
били изводите на съда за наличие на извършено от жалбоподателя нарушение,
базиращо се на установената от свидетелите фактическа обстановка по случая.
Актосъставителят недвусмислено заявил, че спирането на управлявания от Ю.
автомобил било доброволно и в резултат на подадения от полицейски служител
сигнал. В случая при обстановка, развиваща се в тъмната част на денонощието, при
мокра настилка и изпреварване на други превозни средства, доброволното спиране
на три или четири километра след подаден сигнал, не можело да се разглежда като
умишлено неизпълнение на разпореждане на полицейски орган. Без осъществяването
на този доброволен акт, въобще нямало да се стигне до възможност контролният
орган да осъществи проверка. Мотивите на съда за наличието на субективен
елемент на нарушението били бланкетни и не почивали на събрания по делото
доказателствен материал. Доказване в тази насока липсвало. Действията на Ю.
довели до съдействие на контролните органи и в крайна сметка до осъществяване на целената от
полицейските органи проверка. Допуснато било процесуално нарушение при
съставянето на АУАН, тъй като свидетелят по акта Д. присъствал само при
механичното набиране на съдържанието му от Г., като след разпечатването му
положил подпис върху документа. Не присъствал обаче при подписването на акта от
нарушителя. В тази връзка отново имало разминаване в показанията на двамата
свидетели, като актосъставителят Г. заявил, че Д. присъствал както на
подписването, така и на прочитането му на нарушителя. Изводът за липса на
основания за изменение на НП в частта за наложената глоба, също бил неправилен.
Не било ясно за какво неспазване на правилата за движение ставало дума в
съдебния акт, доколкото касаторът бил санкциониран за отказ да изпълни
нареждане на контролен орган. Противно на изложените от районния съд мотиви се
смята, че именно изпълнението от страна на Ю. на задълженията му като водач на
МПС довело до запазване както на неговия, така и на живота на останалите
участници в движението. Управляваният от него автомобил се движел изцяло
съобразено пътната обстановка. По отношение справката за извършените от
касатора нарушения, за които били наложени санкции, се посочва, че същите били
различни от настоящото нарушение. Също така от нея не бил виден факта на
коректното заплащане на тези санкции. Всички тези обстоятелства изключвали
направения от съда извод за завишена опасност на лицето, съответно и този за
липса на основание за изменение на НП в частта на наложената глоба. В съдебно
заседание представляващият касационния жалбоподател сочи, че следва да се има
предвид, че наказаното лице по занятие е шофьор на автобус и налагането на
наказание Лишаване от право да управлява МПС щяло да лиши него и семейството му
от доходи за периода на действие на това наказание. На фона на добросъвестното
му поведение на пътя, така че да не застрашава участниците в движението, това
наказание се явявало прекалено тежко. Иска се да бъде отменено обжалваното
решение, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.
Ответната страна – ОД МВР Хасково, не вземат становище
по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС
Свиленград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №21-0351-000606/02.07.2021г.
на Началник Група в РУ – Свиленград към ОД МВР Хасково, с което на М.Р.Ю. ***
за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 150,00 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Въззивният съд приел, че обжалваното
пред него НП и АУАН, въз основа на който било издадено, са законосъобразни от
формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и които да били
основания за незаконосъобразност и отмяна на санкционния акт. Действително налице
било противоречие между свидетелските показания относно това на кои точно действия
във връзка със съставянето на АУАН присъствал свидетелят Д., но и двамата свидетели
били категорични, че същият присъствал при написването на съдържанието на АУАН
и че подписал същия. Именно с подписването на акта от Д. приключвали и неговите
задължения във връзка с участието му при съставянето на АУАН. От там нататък
действията по предявяването, връчването и подписването му били задължение на
актосъставителя, за което не било необходимо присъствието на свидетеля по акта.
По аргумент от разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, съставянето на АУАН
приключвало с подписването му от актосъставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, като действията по предявяване на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и да го подпише били последващи. АУАН и НП съдържали
необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като било налице
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която била нарушена. Актът и НП били издадени и от
компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Правилно бил приложен материалният закон. Правната квалификация на нарушението
била правилна. За доказани съдът приел фактите, свързани с поведението и
действията на жалбоподателя, които разкривали обективното неизпълнение от
негова страна на задължението по чл.103 от ЗДвП – да спре управляваното от него
МПС при подаден сигнал и да изпълни дадените му указания. За безспорно в тази
насока РС Свиленград приел, че на 16.06.2021г. по автомагистрала Марица,
жалбоподателят като водач на лек автомобил, след подаден разбираем сигнал да
спре, не спрял, въпреки че бил в състояние да възприеме сигнала, а продължил движението
си в посока град Хасково и дори ускорил скоростта си. Съдът е отбелязал
изрично, че между автомобила на Ю. и служебния такъв - на патрулиращия полицай Г.,
нямало други автомобили, които да възпрепятстват видимостта или звука, които
всъщност били възприети от лицето. В тази насока съдът не споделил наведените
доводи за голямо разстояние между двата автомобила, тъй като било нормално при такова
да не се чуе звуков сигнал, но било невъзможно да се не види светлинен сигнал.
Предвид изложеното съдът приел, че от обективна страна жалбоподателят извършил
нарушението по чл.103 от ЗДвП. Налице бил и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено било виновно, при пряк умисъл. Съдът обсъдил и
възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като стигнал до извода, че
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на цитираната
разпоредба, съответно не са налице основания за квалифициране на нарушението по
този законов текст. Наложените наказания възприел за законосъобразно
определени, справедливи, съответни на конкретното нарушение, необходими за
постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява самото нарушение и обстоятелствата по извършването
му – при подаден сигнал за спиране водачът на МПС не спира плавно на посоченото
място или в най-дясната част на платното за движение. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението по отношение
изводите за процесуално нарушение при съставянето на АУАН по съображения, че свидетелят Д. не присъствал при подписването на акта, но няма спор, че същият
присъствал при съставянето на акта, както и се сочи още, че нарушението не било
правилно установено от фактическа страна
и че нарушителят бил спрял доброволно. В тази връзка следва да се
отбележи, че в обстоятелствената част на АУАН и при описанието на нарушението в
НП няма изложение, че жалбоподателят е изпреварвал колона от автомобили, нито
кога точно е подаден сигналът, както и дали водачът е спрял на първото възможно
и безопасно място, а е посочено изпълнителното деяние и обстоятелствата при
извършването му – като водач на лек автомобил Мерцедес Е280 рег.№ ******* по АМ
Марица км. 82+700, посока Хасково, при подаден светлинен и звуков сигнал не е
спрял и ускорил скоростта, като допълнително е спрян при км. 70+300. Няма
изложение и за колона от тирове, изпрварване, но същевременно не се спори, че
жалбоподателят след подадения сигнал е
ускорил скоростта си и на сравнително голямо разстояние след това е бил спрян, като
това е било доброволно по неоспорените твърдения на жалбоподателя. При
обсъждане на възраженията на жалбоподателя въззивният съд подробно е изследвал
въпросите и установил, че подаденият сигнал е бил от естество да бъде възприет
като ясен и недвусмислен и е извел обоснован извод, че нарушението е доказано
от обективна страна. В случая са ценени подробните разпити на свидетелите Д. и Г.,
както и изрично заявеното в показанията на св.Г., че след продължително каране
след нарушителя го е настигнал и при отсъствието на други коли между тях е
пуснал светлинен и звуков сигнал, но водачът не спрял, а продължил движението
си, като дори ускорил скоростта си. Действително както отбелязва въззивната
инстанция е нелогично в тъмната част от денонощието да не бъде възприет
светлинния сигнал, поради което и е правилен извода на съда, че нарушението е осъществено. Въпреки установени
несъответствия в подробните показания от двата свидетели, то и двамата са били
категорични относно присъствието на св.Д. при съставянето на АУАН, като в тази
насока РС Свиленград също подробно мотивира извода си за липса на процесуално
нарушение. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло
възраженията за нарушения, релевирани и в хода по същество пред въззивната
инстанция. Същите са били предмет на обсъждане в мотивите на оспореното съдебно
решение, като решаващият състав подробно е аргументирал изводите си за тяхната
неоснователност и възраженията за липса на правилна мотивировка са напълно без
основание. Настоящата инстанция намира изложените от съда доводи и съображения
за съответни на приложимата нормативна уредба и изяснените по делото факти,
поради което като правилни следва да бъдат изцяло споделени без да се налага
преповтарянето им в касационното съдебно решение.
Правилни и обосновани са изводите на съда
относно размера на наказанието и касационната инстанция ги споделя напълно. В
случая няма спор относно наличието на многократни наказания, като няма нужда
тези наказания да бъдат от същия вид на настоящото нарушение, за да бъдат
разглеждани в посока размера на наказанието. При съображения, свързани и с
характеристиките на конкретно осъщественото, РС СВиленград не отчита смекчаващо
вината обстоятелство, каквото не е и соченото пред касационната инстанция
обстоятелство, че водачът-нарушител бил професионален водач.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Ивайловград е потвърдил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№122/25.10.2021г., постановено по анд №740/2021г. по описа на РС Свиленград, с
което е потвърдено Наказателно постановление №21-0351-000606/02.07.2021г.
на Началник Група в РУ – Свиленград към ОД МВР Хасково, с което на М.Р.Ю. ***
за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 150,00 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.