РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. Пловдив, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330102342 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, с предишна фирма „Теленор България“, против
А. П. М., ЕГН ****** с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
312,36 лева /триста и дванадесет лева и тридесет и шест стотинки/ – задължения по
Договор за мобилни услуги № **** от **** г., изм. с Допълнително споразумение № **** от
**** г. към договор за мобилни услуги /за мобилен номер *****/, от които, сумата от 108,76
лв. – месечни абонаментни и еднократни такси за периода 05.09.2018 г. – 04.12.2018 г. и
203,60 лв. – компенсаторна неустойка, поради предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги;
262,91 лева /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/ - задължения
по договор за мобилни услуги № ***** от **** г. /за мобилен номер **********/, от които
75,84 лв. – месечни абонаментни и еднократни такси за периода 05.09.2018 г. – 04.12.2018 г.
и 187,07 лв. – компенсаторна неустойка, поради предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги;
74,06 лева /седемдесет и четири лева и шест стотинки/ – задължения за лизингови
вноски по договор за лизинг от **** г. /за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017
Dual Black/, от които 15,87 лв. – падежирали лизингови вноски за периода 05.09.2018 г. –
04.12.2018 г. и 58,19 лв. – предсрочно изискуем остатък от неначислените лизингови вноски
за периода 05.01.2019 г. – 22.11.2019 г.;
163,03 лева /сто шестдесет и три лева и три стотинки/ – задължения за лизингови
вноски по договор за лизинг от **** г. /за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017
Gold/, от които 28,77 лв. – падежирали лизингови вноски за периода 05.09.2018 г. –
04.12.2018 г. и 134,26 лв. – предсрочно изискуем остатък от неначислените лизингови
вноски за периода 05.01.2019 г. – 17.02.2020 г.,
1
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – ***** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***от **** г. по ч.гр.д. №
***** г. на РС-П.
Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че страните по делото са страни по
договори за мобилни услуги, както и по договор за лизинг на мобилен апарат, надлежно
описани в исковата молба. Сочи, че ответникът не е заплатил стойността на ползваните
мобилни услуги в рамките на посочените искови периоди. Обосновава предсрочна
изискуемост на вноските по договора за лизинг, по който се дължи и сумата от 26,99 лв. –
вноска за изкупуване на лизинговото устройство. Претендира суми за неустойки поради
предсрочно прекратяване на договорите. Иска присъждане на разноски. Ответникът, чрез
назначения му особен представляван, подава отговор в срок, с който възразява за отхвърляне
на исковите претенции, с подробно развити съображения.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковите
претенции за допустими и частично основателни, като съображенията за това са следните:
В разглежданата хипотеза по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни
искове по чл. 79 ЗЗД чл. 92 ЗЗД и чл. 342 ТЗ, с които се претендират вземания за мобилни
услуги (абонаментни такси), неустойки и лизингови вноски по сключени между страните
договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни апарати. Установява се представените по
делото писмени доказателства и приетата по делото ССч.Е на вещото лице Д., която съдът
кредитира изцяло, че между страните са сключени поддържаните от ищцовата страна
договори. Съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи частично, като на
отхвърляне подлежат исковете за вземанията за неустойки.
За да бъде уважен иск за заплащане на суми за предоставени мобилни услуги, ищецът
следва да докаже не само, че страните са сключили договор за мобилни услуги, но също и че
процесните услуги са реално предоставени на ответника. Ищцовата страна се домогва да
докаже съществуване на процесните вземания посредством приложените по делото
фактури, като е допусната и експертиза. В тази връзка следва да се подчертае, че фактурите,
а и въобще счетоводните отразявания, не доказват изпълнение по договора за мобилни
услуги. Тези документи установяват какво ищецът счита, че ответникът е потребил и дължи
като стойност. Счетоводните записвания не доказват предоставянето, респективно
ползването на услугата, нито коректното таксуване, а отразяват единствено финансовата
отчетност на ищеца. В случая обаче мобилните услуги са в размер на дължимите
абонаментни такси, а те се дължат независимо от потреблението, поради което и съдът
приема предявените искове за доказани.
Доказани по основание и размер се явяват и исковете за заплащане на лизингови
вноски. В тази връзка следва да се изтъкне, че лизинговите вноски не могат да бъдат
предсрочно изискуеми, в който смисъл са съображенията, развити в решение № 72 от
18.07.2017 г. по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о. и др. Предсрочната изискуемост е
институт на едностранните договори – заем и кредит, тъй като те не подлежат на разваляне.
Възражението на ответника за липсата на предсрочна изискуемост е ирелевантно за изхода
на делото. Лизинговите вноски са с настъпил падеж. Вземането на лизингодателя възниква
по силата на самия договор, без да е необходимо да се доказва, че лизингополучателя
фактически е ползвал от вещта. Задълженията на лизингодателя се изчерпват с предаване на
вещта. Без правно значение е дали лизингодателя е обявил предсрочна изискуемост, или не,
тъй като това му изявление би било без правна стойност. От значение е обстоятелството, че
към приключване на съдебното дирене лизинговите вноски са падежирали, което сочи на
основателност на заявените искови претенции.
Съдът намира, че вземанията за неустойки не се дължат, тъй като те произтичат от
2
нищожни или неравноправни клаузи. Клаузите на договора, уговарящи неустойки в
посочените размери за неизпълнението са нищожни. Неустойката, уговорена в договорите за
мобилни услуги е в размер на до три стандартни месечни абонамента за всяка една СИМ
карта/номер. Следователно по този начин е установено, че потребителят следва да заплати
необосновано висока и определяема неустойка, доколкото стандартните месечни
абонаментни такси се определят едностранно от мобилния оператор и не подлежат на
договаряне, без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора
услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така
уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите
на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от
неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която
кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата
между догорената и определената от него стандартна абонаментна такса - до края на срока
на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, доколкото тази стойност не би била дължима
от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този
начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на част от
месечните абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така
установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите
нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.,
ТК, I т. о. на ВКС.
Следва да се изтъкне и това, че договорът за мобилни услуги е договор с периодично
изпълнение, по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги,
а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При неизпълнение
задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали
поради неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. I ЗЗД, развалянето няма обратно
действие, тъй като двете насрещни престации намират оправдание една в друга. В тази
хипотеза се дължи цена за предоставените услуги до момента на развалянето. При разваляне
доставчикът се освобождава занапред от задължението за предоставяне на услугата. Ако
доставчикът избере да развали договора, по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. II ЗЗД, същият има
право на обезщетение за вредите от развалянето, които могат да бъдат скрепени и с
неустойка. Според чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП обаче неравноправна клауза е тази, която
позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да
задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора.
Втората хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП съответства на процесния случай. Под израза
„задържи сума за престация, която не е извършил“, следва да се разбира всяка клауза, която
поражда вземане за доставчика, което не намира оправдание в собственото му изпълнение,
ако сам прекрати договора. Ето защо дори и да се приеме, че неустоечните клаузи не са
нищожни, то те са неравноправни и не пораждат задължение за ответника.
По разноските:
Ищецът е направил разноски за адвокат в заповедното и исковото производство в
общ размер на 1620 лева, от които следва присъдят общо 840,93 лева разноски,
пропорционално на уважената част. Ответникът се представлява от особен представител, не
е направил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, РС-Пловдив
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. П. М., ЕГН
***** дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* слените суми:
- 108,76 лв. – месечни абонаментни и еднократни такси за периода 05.09.2018 г. –
04.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги № **** от **** г., изм. с Допълнително
споразумение № **** от ***** г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер *****;
- 75,84 лв. – месечни абонаментни и еднократни такси за периода 05.09.2018 г. –
04.12.2018 г. по договор за мобилни услуги № ***** от **** г. за мобилен номер
**********;
- 74,06 лева – задължения за лизингови вноски по договор за лизинг от 22.12.2017 г.
за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black за периода от 05.09.2018 г. –
22.11.2019 г.;
- 163,03 лева – задължения за лизингови вноски по договор за лизинг от 17.03.2018 г.
за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Gold за периода 05.09.2018 г. – 15.07.2020
г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – ***** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от **** г. по ч.гр.д. №
***** г. на РС-П., като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК ********* против А. П. М., ЕГН ***** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 203,60 лв.. - неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от **** г., изм. с
Допълнително споразумение № **** от **** г. към договор за мобилни услуги за мобилен
номер **** и сумата от 187,07 лв. - неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното
прекратяване на по договор за мобилни услуги № **** от **** г. за мобилен номер
**********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № ***** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-П.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. М., ЕГН ***** да заплати на
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 840,93 лева – разноски за заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________
4