Решение по дело №558/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3259
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20201100500558
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

              гр.София, 29.05.2020 год.

   

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

                       

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

                                                                                   Габриела Лазарова

като разгледа  докладваното от съдия Мазгалов ч.гр.дело 558 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Ч.Е.Б.”АД, срещу постановление от 20.11.2019год. по изпълнително дело №20197850400358 на частен съдебен изпълнител Л.М.с рег.№785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника от 19.11.2019г. относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение над сумата от 100 лева, начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса над сумата от 65 лева без ДДС, както и относно сумата от 5,91 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че не са извършвани конкретни действия от процесуалния представител на взискателя. Твърди също така, че по исковото производство са издадени четири отделни изпълнителни листове, по които вместо да се образува едно общо изпълнително производство, са образувани четири отделни производства, което води до многократно увеличаване на таксите и разноските за събиране на вземанията. Цесията с която вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на взискателя по изпълнителното дело била една от многото за присъдени вземания на група адвокати „около адв.В.В.Т.“, като целта била да се увреди длъжника чрез неоснователно натоварване с разноски по множество изпълнителни дела. В жалбата се посочват както множество дружества- цесионери по други вземания на твърдяната от жалбоподателя група адвокати, така и съдебна практика по водените от тях изпълнителни производства. Излага съображения, че ЧСИ погрешно е определил таксите по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 172,43 лева, защото при определянето и не следва да се включва адвокатското възнаграждение на процесуалния представител в изпълнителното производство, а само сумата по изпълнителния титул, поради което таксата по т.26 не следва да е повече от 65лв. без ДДС (78 лева с ДДС). Твърди, че неправилно е приета за събиране сумата от 5,91лв., тъй като се касае за такса за издаването на изпълнителния лист, която не е цедирана на взискателя, и разноски за банкова такса. Моли да се намали адвокатското възнаграждение на 100лв., таксата по т.26 от Тарифата- на 78лв., а приетото вземане от 5,91лв. да се отмени. Претендира разноски в настоящото производство- 25лв. за държавна такса и 100лв. за възнаграждение на юрисконсулт.

Взискателят оспорва частната жалба. Твърди, че в частта относно таксите на ЧСИ жалбата е недопустима като просрочена, тъй като длъжникът е уведомен за същите с връчената покана за доброволно изпълнение и не е подал жалба в тази част в едноседмичния срок, а е подал само възражение. Жалбата в частта за дължимото адвокатско възнаграждение оспорва като неоснователна, тъй като същото е определено по минималните размери на Наредба №1/2004г. на ВАдвС и е реално заплатено. Моли частната жалба да се отхвърли изцяло. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

На осн. чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ е изложил мотиви, че жалбата е недопустима в частта относно таксите на ЧСИ като просрочена, а в останалата част- неоснователна относно определеното адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на изрично изброените в същата разпоредба хипотези, в които не попада настоящият случай. Разноските по изпълнението включват дължимите авансови и окончателни такси на съдебния изпълнител, както и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Съгласно последното изменение на чл.436, ал.1 ГПК жалбата (срещу действия на съдебния изпълнител по чл.435 ГПК) се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи- от деня на съобщението. В случая както възражението, така и жалбата са подадени преди влизането в сила на това изменение на 20.12.2019г. Съгласно трайната съдебна практика искането за намаляване на разноските следва да бъде направено първо до съдебния изпълнител, а постановлението му в тази връзка подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд (по аналогия с производството по чл.248 ГПК). Възражението в случая е подадено в срок и не е администрирано до съда, а след отказа на ЧСИ с постановлението от 20.11.2019г. жалбата срещу последното също е подадена в едноседмичен срок, поради което следва да се приеме че частната жалба e допустима в частта относно таксите на ЧСИ.

Относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя:

Към молбата за образуване на изпълнително производство е приложено споразумение за адвокатско възнаграждение и платежен документ за заплащане на договореното възнаграждение в размер на 230лв. Сумата, предмет на изпълнителния лист е 200лв. и с представения по делото договор за цесия вземането е прехвърлено на дружеството- взискател, заедно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат е определено съобразно чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС- 200лв. за образуване (преди последното изменението, което е в сила от 15.05.2020г.) и 30лв. за процесуално представителство съобразно размера на претенцията- чл.10, т.2 от същата Наредба. В случая настоящият състав намира, че не са налице основания за намаляване на така договореното и прието адвокатско възнаграждение. Същото е определено в минималните размери по Наредбата. Неоснователен е доводът на жалбоподателя относно няколкото изпълнителни листа по едно и също исково производство, тъй като всеки от тях е самостоятелно основание за образуване на изпълнително дело и само от волята на взискателя зависи да ги предяви в едно общо или в отделни изпълнителни дела. Процесуалния представител на взискателя е правил и искания във връзка с предприемане на конкретни изпълнителни действия, като с последната си молба е поискал налагане на запор на банкови сметки. Липсват данни към момента на подаване на частната жалба длъжникът да е заплатил претендираните суми, т.е. не е налице плащане в рамките на срока за доброволно изпълнение. Останалите доводи относно множество дружества и извършване от тях цесии на вземания срещу длъжника в случая са ирелевантни. Следователно възнаграждението на процесуалния представител на взискателя е определено законосъобразно и не са налице основания за неговото намаляване, поради което в тази част жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

По отношение на сумата от 6,91 лв. (5,91 лева за издаване на изпълнителен лист и 1,00 лева банкова такса)- тази сума се събира от ЧСИ като част от вземането, относно размера на което разпоредбата на чл.435 от ГПК не предвижда право на жалба. Според настоящия състав липсва законово основание тази сума да бъде събирана от ЧСИ, доколкото договорът за цесия не представлява изпълнителен титул, а само прехвърля произтичащите от изпълнителния лист права, но този въпрос не може да бъде разглеждан в настоящото производство. Предвид изложеното в тази част частната жалба следва да бъде върната, а производството- прекратено. Длъжник може да установи недължимостта на сумата по общия исков ред.

По отношение разноските дължими на ЧСИ:

За авансовите такси липсва сметка. На ЧСИ се дължат 20лв. такса за образуване на изпълнителното дело, 20 лева за изпращане на ПДИ, 15 лева за налагане на запор на банкова сметка ***.26, б.б от ТТРЗЧСИ (за вземане в размер на 200 лева- 10 лева + 10% за горницата над 100 лева). Върху общата сума от 75 лева следва да се начисли и 20% ДДС, следователно дължимите към момента авансови такси са 90 лева с ДДС. Видно от сметката на л.24 от изпълнителното дело, сумата от 48лв. с ДДС- такса по т.5 за размяна на книжа във връзка с частната жалба, не е платена от длъжника и следва да се добави към горепосочените 90 лева. Предвид изложеното жалбата се явява основателна досежно таксите за разликата над 138лв. с ДДС.

Относно разноските в настоящото производство:

Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният спор, предмет на настоящото производство, е предизвикан от действия на ЧСИ, поради което последният би бил отговорен за евентуалните вреди от тези действия. Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият касае само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото. Принципът не може да намери приложение по отношение на трети за спора лица, когато с действията са предизвикали правния спор, а в случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им, включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато не са налице основание същите да бъдат понесени от насрещната /чл.74 ЗЧСИ/.

    Доколкото става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва да се понесат от страните в настоящото производство. Ето защо разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

 

По тези съображения, съдът

 

                                          Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ постановление от 20.11.2019год. по изпълнително дело №20197850400358 на частен съдебен изпълнител Л.М.с рег.№785 на КЧСИ в частта за изменение на определените по изпълнителното дело разноски- такси по ТТРЗЧСИ, като ОТМЕНЯ определените такива за разликата над 138лв. (сто тридесет и осем лева) с ДДС до 172,43 лева.

ВРЪЩА частната жалба в частта относно сумата от 6,91лв. (5,91 лева за издаване на изпълнителен лист и 1,00 лева банкова такса) и прекратява производството по делото в тази част.

ОТХВЪРЛЯ частната жалба в останалата й част, като неоснователна.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в прекратителната му част (с характер на определение).

В останалата част решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

     

              

        

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                                

 

 

 

                                                                                             2/