РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Благоевград , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградИвайло
Альошев Филипов (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600097 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по протест
на РП – Гоце Делчев за проверка на Присъда N 8089/14.10.2020 г., посТ.ена
по н.о.х.д. N 145/2020 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
В протеста се излагат доводи, че атакуваната присъда е неправилна, като
извършеното от подсъдимия Л. Ц. Т. деяние следвало да се квалифицира като
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което бъде признат за виновен и
наложено наказание. В допълнителните съображения по протеста се изразява
несъгласие с изводите на съда, че подсъдимият бил посредник при водене на
преговори за закупуване на автомобила, като поради наложени запори
впоследствие е бил в невъзможност да предостави автомобила и да върне
сумата. Сочи се, че доказателствата усТ.явали, че изначално подсъдимият е
имал намерение да причини вреда на пострадалия А. и да получи облага, като
в протеста прокурорът прави анализ на доказателствата, сочи обясненията на
подсъдимия като защитна позиция, която районният съд не бил обсъдил с
1
показанията на свидетелите. Иска се отмяна на присъдата и посТ.яване на
нова, с която подс. Л.Т. бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие за събиране
на нови доказателства.
Представителят на ОП – Благоевград в хода на пренията поддържа
протеста, като сочи, че първоинстанционната присъда е немотивирана и не
давала отговор за обстоятелствата от предмета на доказване.
Защитникът на подс. Т. – адвокат В. П., пледира, че в случая се усТ.явали
договорни отношения, а не измамни действия от страна на подсъдимия, като
прави подробен анализ на събраните доказателства, от които според
защитника се усТ.явало, че подсъдимият е имал обективна възможност да
изпълни поетото договорно задължение, а неизпълнението на доставката на
автомобила впоследствие се е дължало на обективни причини. Изтъква се, че
подсъдимият е заплатил част от сумата и подписал запис на заповед за
останалата част, а преди това е предложил да изпрати друг автомобил на И.А..
Иска се потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и
обоснована, тъй като са налице облигационни отношения между страните, а
не измамни действия от подсъдимия.
В хода на пренията и в последната си дума подсъдимият заявява, че до края
на годината следва да се плати сумата по издадения запис на заповед; не е
извършил престъпление, така са се стекли обстоятелствата, като не е имал цел
да направи измама.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените
доводи в протеста и сТ.ищата на страните в хода на съдебните прения, намира
следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната по настоящето дело присъда, материализирана в протокола
за с.з., в което е произнесена, районният съд е признал подсъдимия Л. Ц. Т. за
невиновен в това, че на 09.02.2016 г. в гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у И. Д. А. от
гр. Г. Д., обл. Благоевград, че ще продаде и докара от Република Италия лек
2
автомобил „Ауди“ или друг автомобил, и с това е причинил имотна вреда в
размер на 5 680 лева на И. Д. А. от гр. Г. Д., обл. Благоевград, като е оправдан
в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Въззивния съд констатира, че при разглеждане на делото, по което е
посТ.ена атакуваната присъда, са допуснати много на брой съществени
процесуални нарушения, които са абсолютно основание за отмяна на
присъдата, могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото и са
неотстраними от въззивната инстанция, като поради същите нарушения
въззивният съд не може да се произнесе по съществото на направените
възражения в протеста.
В протокола за проведеното съдебно заседание от районния съд на
14.10.2020 г., в което съдебно заседание е посТ.ена и произнесена атакуваната
присъда, последната е част от този протокол, като след присъдата в протокола
за с.з. е посочено произнасяне на съдебния състав по мярката за
неотклонение, посочено е на последната страница от протокола, че с.з. е
приключило в 11:40 часа, след което са налице подпис на председателя на
състава на съда, съдебните заседатели и накрая е налице подпис на секретаря.
В самия протокол преди текста на „присъдата“ е посочено, че съдът се е
оттеглил на съвещание за посТ.яване на присъдата, след което е обявил
същата. В конкретния случай са допуснати от районния съд съществени
нарушения на няколко разпоредби от р. 6 на глава ХХ на НПК - „ПосТ.яване
на присъдата“. Макар и съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в
протокола за съдебното заседание да се вписва обявяването на присъдата,
законът не допуска част от този протокол да е и посТ.ената присъда, защото
това е в противоречие с чл. 300 НПК, който разпорежда, че присъдата се
посТ.ява при оттегляне на съда на тайно съвещание – в случая макар и да е
отразено в протокола, че съдът се е оттеглил на съвещание, следва да се
приеме, че присъдата не е посТ.ена и подписана при това тайно съвещание
преди обявяването й на страните по делото в откритото с.з., като при начина
на полагане на подписите от членовете на съдебния състав в протокола за с.з.
може да се направи извод, че липсват подписи на „присъдата“, защото няма
такива след нейното посочване в протокола и преди произнасяне на
определението за мярката за неотклонение. В разпоредбата на чл. 305 НПК е
посочено съдържанието на присъдата – атакуваната в настоящето
3
производство не съдържа уводна част /съдържанието на протокола за с.з. не
може да замести императивното изискване за съдържанието на присъдата/,
допуснато е и съществено нарушение на чл. 310, ал. 1 НПК – обявяването на
присъдата следва да е незабавно след като е подписана от всички членове на
състава на съда. Видно от протокола за с.з. в същия е отразено подписване на
присъдата от съдията и съдебните заседатели, които са били членове на
съдебния състав, който я е посТ.ил, след приключване на публичното с.з. в
11:40 часа, което сочи, че е обявена на страните присъда, която не е
подписана, като възниква съмнение и как е била посТ.ена тази присъда, по
кои въпроси в тайното съвещание и кой е съдебният състав, който се е
произнесъл, след като не е подписал обявения съдебен акт. Следва да се
посочи, че съгласно историята на редакциите на документа „протокол“ за с.з.
на 14.10.2020 г. по електронната папка на делото на районния съд този
документ е редактиран за времето от 15,30 до 16,40 часа на 14.10.2020 г. само
от лицето, посочено като съдебен секретар, като с оглед часа на последната
редакция следва да се приеме, че никой от членовете на съдебния състав не е
бил подписал присъдата по делото при обявяването й на страните преди 11,40
часа, когато е приключило с.з., тъй като протоколът за с.з. не е бил изготвен в
писмен вид към този час. С оглед изложените по-горе съображения според
въззивната инстанция при посТ.яване и подписване на присъдата са
допуснати нарушения на императивни разпоредби – чл. 300 НПК, чл. 305, ал.
2 НПК, чл. 310, ал. 1 НПК, заради които съществени процесуални нарушения
според въззивната инстанция следва да се приеме както нарушение на тайната
на съвещанието с обявяване на неподписана присъда, която не е била
посТ.ена в писмен вид при обявяването й, така и незаконен състав поради
липса на подписи веднага след „присъдата“ и посочване на кой са тези
подписи, което по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 и 4 НПК е абсолютно
основание за отменяване на присъдата. Посоченото процесуално нарушение
при посТ.яване и обявяване на присъдата не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция, тъй като същото засяга извършени действия
/посТ.яване и обявяване на присъда/, които не могат да бъдат повторно
извършени от въззивната инстанция без да се засегнат съществено правата на
всички страни, участвали в делото пред първоинстанционния съд.
Налице са и други допуснати съществени процесуални нарушения при
4
разглеждане на делото в районния съд, с които съществено са били
ограничени правата на пострадалото лице и на подс. Т.. Макар и в
разпоредителното с.з. районният съд да е приел, че на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили правата на обвиняемия или пострадалия, според
въззивната инстанция обвинителният акт съдържа множество неясноти и
противоречия, които не може да се приеме, че са отстранени с направеното и
допуснато в хода на съдебното следствие изменение на обвинението. Именно
неяснотата в обвинителния акт е била причина не само да бъде затруднена
защитата на подсъдимия /въпреки посТ.ената оправдателна присъда/, но и да
бъдат съществено засегнати в производството пред районния съд правата на
пострадалото лице. При описване на фактите по обвинението в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът многократно е
споменавал „св. А.“, като наличието на двама свидетели със същото фамилно
име води до неяснота при описване на обстоятелствата на обвинението кой от
двамата свидетели А. /баща и син/ какви действия е извършил, имащи
отношение към обвинението /кой от двамата свидетели е разговарял с подс. Т.
след като автомобилът не е пристигнал в гр. Гоце Делчев, защо е посочено, че
св. А. получил обещание от баща си, че ще му даде сумата за закупуване на
автомобила, а на следващо място е направен извод, че св. А. е потърсил заем
от баща си, и защо ако синът е потърсил заем, в обвинителния акт е посочено,
че имотната вреда е за бащата Д. А., който е бил дал заем на сина си, с
твърдения, че последният искал да закупи автомобила/. Посочването в
заключителната част, че имотната вреда е причинена на Д. А. е в
противоречие с обстоятелствената част, че това лице е дало заем на И.А.,
посочен в обвинителния акт като лице, което е въведено в заблуждение. С
разпореждането за насрочване на делото съдията-докладчик неясно е посочил
кое е пострадалото лице, което е следвало да бъде уведомено за
разпоредителното заседание и за упражняване в съдебното производство на
правата като пострадал. Като пострадало лице в списъка за призоваване за
разпоредителното заседание е посочен И. Д. А. и на същия е изпращано
съобщение като такъв. В разпоредителното заседание призованият като
пострадал И.А. е направили искане за конституиране като частен обвинител и
като граждански ищец, но решавайки въпросите в разпоредителното
заседание, съдът безмотивно е посочил, че приемането на гражданския иск ще
5
затрудни настоящия процес /не е имало никакво основание за такъв извод на
съда/, а като друг мотив да не се уважава молбата да конституиране на лицето
като частен обвинител и като граждански ищец в определението районният
съд е посочил, че И.А. не бил пострадало лице /като такъв бил посочен в
обвинителния акт Д. А./. Защо след като съдът е приел, че не е съобщил на
пострадалото лице Д. А. за правата му да участва в съдебното производство
като граждански ищец и частен обвинител, не си е отстранил грешката, като
даде възможност за призоваване на пострадалия, за уведомяване за правата
му, а е бързал да започне разглеждане на производството по общия ред, което
е допустимо само при съгласие на страните, а подсъдимият, който е участвал
в това съдебно заседание без защитник изобщо не е питан за това, а въпреки
задължението на съда да даде възможност в 7-дневен срок да се обжалва
определението от И.А., с което е отказана възможността му да участва като
частен обвинител, това не е съобщено на това лице, призовано като
пострадал. В последното с.з. прокурорът е направил изменение на
обвинението, като промяната е касаела кое лице е пострадало от
престъплението. Допуснато е съществено процесуално нарушение и при
извършването на това действие от районния съд – разпоредбата на чл. 287, ал.
3 НПК е задължавала съда да изслуша сТ.ищата на страните ако поискат да се
подготвят по новото обвинение, поради което след допускане на изменение на
обвинението съдът е следвало да го предяви и тогава с оглед сТ.ището на
подсъдимия и/или неговия защитник да реши дали да отлага делото, като това
сТ.ище не може да бъде предварително изразено. Друг е въпросът дали е било
изобщо необходимо да се допуска изменение на обвинението при
посочването в обвинителния акт /макар и неясно и противоречиво/, че сумата
е била дадена в заем от Д. А. на И.А., или в разпоредителното заседание съдът
е следвало да констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
обвинителния акт поради неяснота в повдигнатото обвинение относно
обстоятелствата, при които са извършени измамливи действия, и относно
това кое е пострадалото лице от същите.
Изложените по-горе съображения дават основание Благоевградски
окръжен съд да отмени присъдата и делото се върне за ново разглеждане на
първата инстанция, като новият съдебен състав в разпоредителното заседание
надлежно уведоми пострадалото лице /И.А., след допуснатото изменение на
6
обвинението/ за правата му като такъв, извърши преценка дали при изготвяне
на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, с
които са засегнати правата на пострадалия, а и на подсъдимия поради
неяснота на обвинението, като при посТ.яване на присъда по делото спази
всички императивни законови изисквания при провеждане на съвещанието за
посТ.яване на същата, подписването й преди публичното й обявяване на
страните /вж. Решение № 440 от 22.10.2009 г. на ВКС по н.д. № 408/2009 г., 1
н.о.; Решение № 183 от 17.07.2017 г. на ВКС по н.д. № 508/2017 г., 2 н.о./.
Доводите на страните по делото за това дали в случая са налице само
граждански правоотношения или деянието на подсъдимия осъществява
състав на престъпление измама следва да се обсъдят при новото разглеждане
на делото, в което се даде възможност за участие на всички страни, които
имат право на това, да представят доказателства и направят своите
възражения, при спазване на всички изисквания на процесуалния закон при
разглеждане и решаване на делото.
Поради горните мотиви предвид констатираните абсолютни процесуални
нарушения /нарушаване на тайната на съвещанието при посТ.яване на
присъдата и посТ.яване на същата от незаконен състав/ съдът счита, че
присъдата следва да се отмени и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, т. 3 и т. 4 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда N 8089 от 14.10.2020 г. по н.о.х.д. N 145/2020 г.
по описа на Районен съд – Гоце Делчев и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните,
които се уведомят за посТ.яване на същото.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8