Р Е Ш Е Н И Е №106
гр. София, 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря М.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 236 по описа за
А.П.Й. е предявил срещу „А.” АД
обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 35000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
06.09.2015 г., телесни увреждания; обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП до окончателно
плащане; сумата от 105.80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на
причинените при същото ПТП телесни увреждания; обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП до
окончателно плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената дата
настъпило ПТП, механизмът на което е подробно описан в исковата молба, при
което пострадал ищецът като пътник в л. а. „Фолксваген Поло“, управляван от Я.Н..
ПТП настъпило с л. а. „Мерцедес МЛ 280 ЦДИ – 4матик“, управляван от Б.С..
Твърди се, че ПТП настъпило по вина на водача С.. Търпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди са описани в исковата молба. Тъй като относно
управлявания от водача С. автомобил бил налице валиден застрахователен договор
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се предявяват настоящите
искове за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени и неимуществени
вреди.
Исковете са с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не
оспорва наличието на описаното в исковата молба застрахователно правоотношение,
оспорва механизма на настъпване на ПТП и наличието на виновно противоправно
поведение на водача С., както и причинната връзка между поведението на водача С.
и търпените от ищеца вреди. Твърди, че ПТП настъпило по вина на водача на л. а. „Фолксваген Поло“, тъй като
същият не притежавал СУМПС. При условията на евентуалност навежда и възражение
за съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан и поради това, че се е качил в автомобил, управляван
от водач, за който ищецът е знаел, че не притежава СУМПС. Навежда и възражение
за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото
постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор при РП – С.
се установява, че досъдебно производство е образувано и водено срещу неизвестен
извършител за настъпило на 06.09.2015 г.
в гр. С. ПТП между л. а. „Мерцедес“, управляван от Б.С., и л. а. „Фолксваген
Поло“, управляван от неправоспообния водач Я.Н., при което пострадал А.П.Й. - престъпление чл.
343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Наказателното производство е
прекратено поради несъставомерност на деянието.
С влязло в сила НП на водача
на л. а. „Мерцедес“ Б.С. е наложено административно наказание глоба за това, че
на 06.09.2015 г. в гр. С. по ул. „Македония“ управлявала л. а. „Мерцедес“ и на
кръстовището с ул. „България“ не пропуснала движещия се по път с предимство л.
а. „Фолксваген Поло“.
От заключението по допусната КСМАТЕ
и обясненията на вещите лица в с. з. се установява следното: установява се
следният механизъм на ПТП: на 06.09.2015 г. около 10:40 часа на кръстовището
между ул. „Македония“ и ул. „България“ в гр. С. настъпило ПТП между лек
автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „Фолксвген Поло“. Лек автомобил
„Фолксваген Поло“ се движел по ул. „България“ като водачът Я.Н. не бил
правоспособен. В същото време по улица „Македония“ се движел джип „Мерцедес“, управляван
от Б.С.. Времето било ясно, слънчево, видимостта била добра. Лек автомобил
„Фолксваген“ се движел по път с предимство, който бил обозначен със съответния
знак. За лек автомобил „Мерцедес“, движещ се по ул. „Македония“, имало знак
„Стоп“. Водачката на лек автомобил „Мерцедес“ спряла и се огледала, но не
видяла идващия по ул. „България“ автомобил и предприела пресичане. В този
момент видяла пред себе си лекия автомобил „Фолксваген Поло“, но не успяла да
избегне сблъсъка. Последвал удар в лявата задна част на автомобила „Фолксваген“,
който се завъртял и се обърнал на дясната си страна върху пътя. Скоростта на
движение на лек автомобил „Фолксваген Поло“ в зоната на произшествието била
От заключението по допуснатата
СПЕ се установява следното: при ищеца е била налице остра стресова реакция,
която е протрахирала като разстройство в адаптацията със
страхово-тревожно-хиподепресивна реакция. Това състояние е в пряка връзка с
предхождащия пътен инцидент. Симптомите са били клинично значими в острата фаза
до около 30 дни и последваща протрахираност на симптомите до 6-8 месеца, като
най-изразен остава страхът от автомобили. Ако продължават и след това, те са
само на когнитивно ниво и не би трябвало да повлияват поведението на ищеца. Няма
данни за трайна вреда на психиката на ищеца след инцидента, но той трудно
трансформира правилно травмата в житейска поука, необходимо е лечение и
подкрепа, тъй като продължава да чувства неудовлетворение и страх от
автомобили.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установява следното: свид. Йорданова – майка на ищеца,
установява, че когато видяла сина си в болницата след ПТП, той бил с кървящи,
необработени рани по лицето, подут, син, неразпознаваем. Бил в количка, защото
трябвало да бъде качен до рентгена. Останал пет дни в болницата, а след
изписването си не можел да се храни – приемал само течна храна в продължение на
две седмици, бил в състояние на силен стрес, което налагало майка му да се
грижи за него, вкл. да го обслужва. Установява още, че и до момента ищецът не
смеел да се качва в автомобил, сънувал кошмари. Свид. Чифлиджанов установява
следното: след ПТП ищецът бил в лошо състояние - подут, с белези, а след
изписването си от болницата не излизал навън, защото изпитвал срам и страх от автомобили,
искал да ходи пеша. Свид. Н. – водач на л. а., в който пътувал ищецът,
установява механизъм на ПТП като този, описан в заключението по КСМАТЕ.
От представените писмени
доказателства - рецепта, фактура, касови бележки, се установява, че ищецът на
04.12.2015 г. е направил разходи в размер на 100 лв. за лечение на счупен зъб,
а на 10.09.2015 г. е направил разходи и в размер на 5.80 лв. за лекарства.
Не се спори по делото /а се
установява и от представената справка от ГФ/, че към датата на ПТП е бил налице
действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен с ответника относно управляваното от Б.С. МПС.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Искът е основателен и следва да бъде уважен по
следните съображения:
Недоказано остана твърдението на ответника, че ПТП,
при което е пострадал ищецът, е настъпило по вина на Я.Н. - водач на л. а.
„Фолксваген Поло“, в който е пътувал ищецът. Действително се установи, че Я.Н.
е бил неправоспособен водач, а това само по себе си представлява формално нарушение
на правилата за движение, не се установи обаче това формално нарушение на
правилата за движение да е станало конкретна причина за настъпване на ПТП, тъй
като в случая поведението на водача Я.Н. е било съобразено с конкретната пътна
обстановка, а ПТП е настъпило поради
отнемане на предимството от страна на водача на л. а. „Мерцедес“ Б.С..
Същевременно се доказа наличието на всички елементи на
фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността
на ответника към ищеца – доказа се надлежно по делото наличието на всички
предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени описаните в
исковата молба телесни увреждания, които са му причинили болки и страдания;
установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от Б.С.. Установи
се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и
причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания;
установи се и вината на Б.С. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе
оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/.
Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е бил налице валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
относно управляваното от Б.С. МПС, сключен с ответника, съответно причинителят
на вредите има качеството застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ и
съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ това ангажира отговорността на ответника към
ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 35000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият
справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение.
Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е
извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания,
възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните
конкретни обстоятелства: следва да се има предвид на първо място вида и
характера на получените увреждания – същите са многобройни и са причинили на
ищеца болки и страдания за продължителен период от време - интензивни болки и страдания ищецът е
изпитвал за срок от 10 дни, умерени - 20 дни и по-леки – 2 месеца. Следва също
да се отчете, че лечението на ищеца е наложило болничен престой, свързан със
спазване на болничен режим, различен от ежедневния такъв на здрав човек поради
необходимостта от спазване на редица ограничения. Следва също да се има
предвид, че за около 15-20 дни ищецът е имал затруднения в приема на храна и
говора, а поради причинения стрес се е наложило ищецът да бъде обгрижван от
майка си и след изписването от болничното заведение. Всичко това е влошило
качеството му на живот. Следва още да се вземе предвид, че в областта на лицето
са останали белези, причиняващи загрозяване, което за млад човек – на възраст
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 35000 лв. би била подходяща, за да обезщети
ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му
телесни увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователно
е и възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, основано на
твърдението, че последният е пътувал без поставен предпазен колан. По делото не
се установи дали ищецът е пътувал с или без поставен предпазен колан, същевременно
от заключението по КСМАТЕ се установява, че предвид механизма на ПТП и вида на получените
от ищеца увреждания, не може да се отговори със сигурност кои увреждания от коя
част от интериора на автомобила са получени и съответно дали уврежданията и кои
от тях биха били предотвратени при поставен колан. Неоснователно е и
възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, основано на
твърдението, че ищецът се е качил в автомобил, управляван от водач, за който
ищецът е знаел, че не притежава СУМПС – както се посочи по-горе, макар по
делото да с установи, че водачът Я.Н. е бил неправоспособен, не се установи
неговото поведение да е станало причина за настъпване на ПТП, освен това не се
установи по делото ищецът да е знаел, че водачът Я.Н. е неправоспособен.
По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение
за неимуществени вреди от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане:
Съобразно гореизложеното акцесорният иск за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е основателен и следва да
бъде уважен.
По главния иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди:
Искът е основателен и следва да бъде уважен. Установи
се от представените по делото писмени доказателства /рецепта, фактура, касови
бележки/, че ищецът е направил разходи в размер на 100 лв. за лечение на счупен
зъб и в размер на 5.80 лв. за лекарства, които разходи са свързани с лечение на
причинените при ПТП увреждания /съгласно заключението по допуснатата КСМАТЕ/.
Съответно тези разходи следва да бъдат репарирани.
По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение
за имуществени вреди от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане:
Акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени
имуществени вреди е частично основателен
и следва да бъде уважен частично – за периода от съответните дати, на които са
направени разходите /разходът от 5.80 лв. за лекарства е направен на 10.09.2015
г., а този за лечение на зъб – на 04.12.2015 г./, до окончателното плащане, а
за периода от датата на настъпване на ПТП до датите, на които са направени
разходите, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Искането на ищеца за присъждане на разноски е
основателно. Ищецът е направил разноски по делото съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер на 405 лв. за
възнаграждения на вещи лица и за издаване на съдебно удостоверение, съответно
тези разноски следва да му се присъдят. Направено е и искане за присъждане на
адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението
се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата /ред.
– ДВ, бр. 10 от 5.02.2016 г./ размерът на възнаграждението съобразно цената на
исковете е 1583.17 лв. Съответно това възнаграждение следва да бъде присъдено
на адв. Г..
Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати и държавна такса за производството по делото върху размера
на исковете, а именно такава в размер на 1404.23 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „А.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителния директор Р. Г., да заплати на
А.П.Й. с ЕГН ********** *** следните
суми: сумата от 35000 /тридесет и пет хиляди/
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 06.09.2015 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП
/06.09.2015 г./ до окончателното плащане; сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – възстановяване на счупен зъб, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 06.09.2015 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 04.12.2015
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 100 лв. за периода от
датата на настъпване на ПТП /06.09.2015 г./ до 03.12.2015 г. /вкл./; сумата
от 5.80 лв. /пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лекарства, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 06.09.2015 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от
10.09.2015 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5.80
лв. за периода от датата на настъпване
на ПТП /06.09.2015 г./ до 09.09.2015
г. /вкл./.
ОСЪЖДА „А.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Р.Г., да заплати на
А.П.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 405 /четиристотин и пет/ лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и за
издаване на съдебно удостоверение, а на адв. А.Х.Г. от САК – сумата от 1583.17
лв. /хиляда петстотин осемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на А.П.Й. по делото.
ОСЪЖДА „А.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Р.Г.,
да заплати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер
на 1404.23 лв. /хиляда четиристотин и четири лева и двадесет и три стотинки/ върху
размера на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: