№ 2043
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502120 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.”България” №
49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Радина Илиева срещу
разпореждане № 109 от 29.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 179/2021г. по описа на РС-
Малко Търново, в частта му, с която заповедният съд е отхвърлил искането му за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. АТ. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
М. Т., ул. „** о.” № ** за заплащане на сумата от 246.52лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 742.50лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси“.
В жалбата се излага недоволство от обжалваното разпореждане, като се излагат
съображения за неговата незаконосъобразност поради постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон. По-конкретно посочва, че в обхвата на общите разходи
по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни
услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква се също, че
предвид това следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не
представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР, което означава, че дължимото по процесните допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на
самия кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не
противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че заповедният съд неправилно е приложил
нормите на чл.145, ал.2 от ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 от
1
ГПК. По подробно изложените в частната жалба съображения се иска отмяната му и
постановяване на друго, с което да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираните в частната жалба суми.
Съгласно чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връченна длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление
на „Профикредит България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК
против длъжника М. АТ. М. за вземания, дължими въз основа на сключен помежду им на
основание договор за потребителски кредит № 30041197162 от 10.12.2019г. и споразумение
към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Уговорено е сумата да бъде
платена на месечни вноски за срок от 24 месеца съгласно погасителния план, като се твърди,
че длъжникът е заплатил само две вноски по договора. Видно от съдържанието на договора
за кредит предоставената в заем на сума е в размер на 900 лв., като е отразено, че длъжникът
е закупил и пакети от допълнителни услуги – Фаст и Флекси, по които се е задължил да
заплати на кредитора допълнително възнаграждение за първата услуга в размер на 246.52
лв., а за втората – 742.50 лв. Твърди се, че по силата на пакет Фаст длъжникът е получил
приоритетно разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит с правото за
целия срок на договора да променя едностранно погасителния си план, като отлага и/или
намалява плащането на вноски и /или променя падежната дата по всяка вноска, а с пакет
Флекси му е предоставено правото за едностранна промяна на погасителния план за целия
срок на договора. Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава, като кредита е обявен за
предсрочно изискуем на 11.03.2020г., като наред с дължимата главница, договорна лихва и
лихва за забава, длъжникът следва да заплати и уговореното възнаграждение за закупените
пакети за допълнителни услуги
В заявлението е посочено че се търсят следните суми - 845.80лв.-главница по
договора за кредит; договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 307.21лв. за периода от
05.12.2019г. до 03.12.2020г.; лв., възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер
на 246.52лв., възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 742.50лв.;
обезщетение за забавено плащане за периода 11.03.2020г. до 03.04.2021г. в размер на
157.60лв.; мораторна лихва за периода 03.04.2021г. до 27.10.2021г. в размер на 123.25лв.,
както и направеите в заповедното производство разноски за платена държавна такса в
размер на 48.46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв.
Заповедният съд е уважил частично заявлението като е за всички претендирани
вземания за главница и лихви е издадена заповед № , както и за съдебни разноски,
2
съобразно уважения размер на претендираните суми.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта,
досежно за заплащане на 246.52лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и
сумата от 742.50лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“.
В мотивите си заповедният съд е приел, че клаузите, с които са уговорени услугите
Фаст и Фелкси са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във
вреда на потребителя, като същите поради заобикаляне на законовата разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК не са включени в ГПР съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо
договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
заповедта за изпълнение, е приложим ЗПК. Също така следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая съдът счита, че частната
жалба досежно претенцията за възнаграждение за закупени допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ е неоснователна, по следните съображения:
Видно от данните на процесния договор, същият е сключен в противоречие с
императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, тъй като за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение, надхвърлящо стойността на отпуснатия кредит,
в т.ч. и без да е уточнено всяка от услугите на каква конкретна стойност е. Така уговорена
тази договорна клауза поставя в неравноправно положение потребителя и с това съдът
намира тази уговорка за противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни
услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в
договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
Видно от договора клаузата досежно закупуване на допълнителна услуга „Фаст“
е включена с оглед приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е
уговорено „възнаграждение“, в размер на 246.52 лева. Тази клауза урежда предварителна
дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита.
Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира
информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума.
Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към
преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Досежно втората допълнителна услуга наименована „Флекси“ се установява,
че включва възможност за гъвкав погасителен план, за която възможност е уговорено
„възнаграждение“ в размер на 742.50 лв. Налице е противоречие с добрите нрави, тъй като
3
видно от представените приложения сумата по кредита е 900 лв., а цената на допълнителния
пакет е в размер, близък до заетата сума. Нещо повече, следва да се посочи и че, с
уговарянето на посоченото допълнително възнаграждение, съдът намира, че правилно
районният съд е приел, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща
ограничение на максималния размера на ГПР. На основание чл.21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна, за която съдът е длъжен служебно да следи.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Законът обаче
не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 от ГПК досежно допълнителните услуги,
обаче не дава възможност на съда в рамките на заповедното производство да преизчислява
и намалява размерите на главницата и лихвите. Този въпрос подлежи на изследване от
исковия съд при разглеждане на делото по същество. Още повече, че в конкретния случай
претендираните суми са посочени в заявлението поотделно като остатъчни задължения по
договора за кредит и споразумението за допълнителни услуги.
По гореизложените съображения съдът намира, че е налице предвиденото в чл.
411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните от жалбоподателя вземания за процесните допълнителни услуг „Фаст“ и
„Флекси“ поради което защо постановеното от първоинстанционния съд разпореждане в
тази част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 109 от 29.10.2021г., постановено по ч.гр.д. №
179/2021г. по описа на РС-Малко Търново, в обжалваната му отхвърлителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4