О П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №431
гр. Пловдив, 05.03.2020 г.
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение – VІІ-ми състав в закрито заседание на 05.03.2020 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч. гр.д. №527/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122, ал. 1 от ГПК, образувано по повдигнат
между Районен съд-Пловдив и Софийски районен съд спор за
подсъдност.
Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба с вх.№2015414/
12.06.2019г. , подадена от А.Н.К., ЕГН **********,*** , срещу НЗОК, ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр.София, за заплащане на сумата от 4914,60 лева ,
представляваща стойността на направените
разходи за лечение в чужбина. В исковата
молба на ищцата са изложени твърдения,
че незаконосъобразно ответната НЗОК е
отказала да й заплати процесната сума от
4914,60 лева, представляваща направени от нея разходи за лечение в Република Франция,
понеже не е поискала и не е получила предварително разрешение за планирано
лечение в друга държава-членка на ЕС.
С определение № 24451/ 27.01.2020 г. по гр. д. № 33607/2019
г. , Софийски районен съд е прекратил
производството по делото и изпратил по
подсъдност на РС-Пловдив, на основание чл. 118 ГПК
вр. чл. 119, ал. 3
и чл. 113 ГПК.
Изложени са мотиви, че ищцата има качеството на „потребител“ , тъй като е здравноосигурено лице, което е получило
медицинска услуга в чужбина, като претенцията й спрямо ответника е за
възстановяване на платените за лечението разходи.
Районен съд –Пловдив, с определение №2679 от 27.02.2020г. по гр. д. № 3179/ 2020 г., е повдигнал
препирня за подсъдност,като е изложил съображения, че ищцата няма качеството на
„потребител“ и правилата на чл.113 от ГПК, уреждащи специалната местна подсъдност, са неприложими.
Настоящият състав намира, че решаващите мотиви на Софийски районен съд , че ищцата има
качеството на „потребител“ , от което произтича приложението на специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК не
могат да бъдат споделени.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК,
след изменението с "Държавен вестник" бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г., исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния. Съобразно чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК
може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството
"потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в
качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/1
З/ЕИО на Съвета, участва поради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата
в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото
понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
В конкретния случай, правоотношението между ищцата А.К. , в качеството й на здравноосигурено лице и НЗОК е предмет на регулиране и регламентиране, не на обективното гражданско (частно) право, а на публичноправното законодателство, в случая –чл. 45, ал. 1 от ЗЗО. Поради това, отказ за плащане (възстановяване) на разходи за лечение в чужбина, направен от страна на НЗОК, не представлява неизпълнение на гражданскоправно (частноправно) парично задължение, произтичащо от правоотношение между равнопоставени правни субекти. Такъв отказ за парично плащане се извършва от страна на НЗОК (чрез управителя й) в рамките на нейната публичноправна – специализирана административна дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане (закупуване) на здравни дейности, в която се изразява задължителното здравно осигуряване – чл. 2 от ЗЗО. Такъв отказ за заплащане (възстановване) на разходи, направени от физическо лице – български гражданин за лечение в чужбина, несъмнено засяга негови права и законни интереси ( чл. 45, ал. 1 от ЗЗО), като отказът се постановява от административен орган, какъвто е управителят на НЗОК (чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА, във вр. с чл. 19 от ЗЗО) – от името на овластена със закон организация, осъществяваща административно-управленската дейност по задължителното здравно осигуряване, в който смисъл е Решение №256 от 01.07.2015г. по гр.д.№223/2015г. на ВКС,4-то гр. отд.
Изложеното налага извод , че на ищцата не следва да бъде признато качеството на „потребител“ , тъй като правоотношението между страните по спора е предмет на регулиране и регламентиране, не на обективното гражданско (частно) право, а на публичноправното законодателство. Следователно разпоредбата на чл.113 от ГПК е неприложима и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е Софийски районен съд.
Преди
да пристъпи към разглеждане на
делото , първоинстанционният съд
следва да извърши преценка досежно подведомствеността на спора на гражданския
съд , с оглед изложените твърдения от ищцата в исковата й молба за незаконосъобразност на отказа на НЗОК да
й заплати направените
разходи за лечение в Република Франция,
който представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 и 4 от АПК.
Водим от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН по правилата на местната подсъдност да разгледа исковата молба с вх.№ 2015414 / 12.06.2019г. по описа на Софийски районен съд, подадена от А.Н.К., ЕГН **********,*** , срещу НЗОК, ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр.София, е Софийски районен съд
Делото да се изпрати на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Копие от настоящото определение да се изпрати на Районен съд –Пловдив съд за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.