№ 39
гр. С., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20222200100240 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявения от К. Ж. К. иск против Прокуратурата
на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 30 000.00лв.
(тридесет хиляди лев), представляващи претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие незаконно обвинение в извършени престъпления от общ
характер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2022
год. до окончателното изплащане.
Предявените права се основават на следните обстоятелства:
Твърди, че с постановление от 03.04.2017 год. на Специализираната
прокуратура - София е било образувано Досъдебно производство № 4БОП/17
по описа на СБОП-С., вх. № 46/21, пор. № 4/21 на Окръжна прокуратура С.,
пр. № 205/2017 на СП-София, срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр.2, т. 2 във вр. с ал.2 от НК, а на 04.07.2018 г. е бил
привлечен като обвиняем и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение - „Подписка“.
На 16.12.2020 г. на основание чл. 243, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1
НК наказателното производство срещу ищеца било прекратено частично и
делото било изпратено на ОП - С. за продължаване на разследването с оглед
престъпление по чл. 252, ал. 1 НК.
С постановление от 24.09.2020 г. бил привлечен като обвиняем за
1
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 НК, без промяна в
обстоятелствата и въпреки „влязлото в сила“ постановление за прекратяване
на наказателното поризводство за престъпление по този състав на
наказателния закон, като допълнително било повдигнато и обвинение по чл.
252, ал. 1 НК.
Разследването продължило до 17.01.2022 г., когато с постановление от
същата дата наказателното производство било прекратено на основание чл.
2432, ал. 1, т. 1 НК във вр. с члр. 24, ал. 1, т. 1 НК.
От момента на образуването на досъдебното производство до
прекратяването му, спрямо ищеца били извършвани различни следствени
действия - обиск в дома му, на двата му леки автомобила – в присъствието на
майка му и в негово отсъствие, обиск в офисите на потребителната
кооперация на 16.03.2018 г., от които била иззета документация, дебитни
карти, бележки, тетрадки и пр. Със Заповед за задържане на лице, №
*********/16.03.2018 г. на МВР, С., в 22 часа бил задържан за срок от 24
часа и му бил извършен личен обиск, при който били иззети негови лични
пари и други лични вещи, които нямат отношение към делото.
До привличането му като обвиняем на 04.07.2018 г. за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, когато била
взета по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка” следствените
действия били извършвани без негово участие, без право да води бележки и
без участие на негов защитник.
Във връзка с незаконно воденото наказателно производство претърпял
значителни неимуществени – морални вреди, свързани с обстоятелството, че е
бил задържан за срок от 24 часа, без да бъде виновен и без да има
обосноваване на причините за задържането му, като посочва времето през
което е прекарал в ареста, заедно с лица, които действително са извършили
престъпление. Това било унизително за него и е уронило достойнството му на
човек, общественик и стопански ръководител.
Твърди, че действията на прокуратурата представляват ограничения на
гражданските му права и са оказали неблагоприятно влияние върху личния и
социалния му живот, психиката му, семейството и близките му. Преживял
огромен стрес, тъй като се е притеснявал не само за себе си, а и за неговите
подчинени. Особено се е притеснил за майка си, която към него момент е
2
била на 75 години и от преживяния стрес е „отключила“ диабет.
Твърди, че всички действия на Прокуратурата по претърсването и
изземването станали достояние на цялата общественост, поради което ищецът
изпитвал безпокойство, потиснатост и срам. Започнал е да се затваря в себе
си, избягвал общуването с хора, проявявал раздразнителност, страдал от
главоболие и липса на нормален сън. В резултат на всичко това кръвното му
налягане се е повишило и не е могло да се нормализира и до момента му се
налагало да се лекува.
Воденото против него наказателно производство, се отразило много на
личния и професионалния му авторитет. Започнал да забелязва промяната на
някой хора, които станали недоверчиви към него, започнали да го избягват и
макар наказателното производство срещу него да е било прекратено, усещал
съмнение у хората. Твърди, че действията на прокуратурата се отразили и на
работата на кооперацията която ръководи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК предявените искове се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани.
Оспорва се окончателното прекратяване на наказателното производство
като предпоставка за допустимост на предявения иск.
Във връзка с основателността на предявените искове се поддържа
становище за липса на доказателства за претърпени морални вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, за което
ищеца твърди, че му е било повдигнато.
Направено е и възражение по чл. 5, ал.1, ал. 2 от ЗОДОВ- във връзка с
процесуалното поведение на ищеца.
Предявеният главен иск се оспорва и като завишен спрямо критериите
за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, доразвити и пояснени в т. II на ППВС
№ 4/1968 г., възприетите размери за такива случаи в съдебната практика,
както и с оглед социално-икономически критерии през релевантния период.
В с. з. ищецът се явява лично и с адв. Ц.. Б. от АК – С., която от името
на своя доверител поддържа предявените искове и желае същите да бъдат
уважени в пълния им размер. В писмено становище по същество доразвива
доводите си в тази насока с оглед данните от събраните по делото
свидетелски показания.
3
Представителят на Прокуратурата – прокурор Кр. М. от ОП – С.
поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че
посочените в исковата молба следствени и процесуални действия спрямо
ищеца не е било възможно да са извършени в посочената последователност.
Изразява становище за абстрактност, непоследователност и липса на
конкретика в показанията на свидетелите. Поддържа възраженията за
прекомерност претендираното обезщетение, като настоява, че от данните по
приобщеното наказателно производство може да се заключи, че доколкото
органите на досъдебното производство са имали основание за образуване на
наказателно производство, то са налице предпоставките за намаляване на
дължимото обезщетение поради принос то страна на ищеца – чл. 5, ал. 2
ЗОДОВ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установени следните релевантни за спора обстоятелства:
С постановление от 03.04.207 г. на Специализираната прокуратура е
образувано досъдебно производство № 4БОП/17 по описа на СБОП-С., пр.,
пр. № 205/2017 на СП-София срещу неизвестни извършители, за това, че от
неустановена по делото дата от началото на месец юли 2016 г. и към момента
на не ставане на постановлението, участват в организирана престъпна група
по смисъла на чл. 93 НК, структурирано трайно сдружение за неустановен до
момента брой лица (три или повече), с цел да извършват съгласувано в
страната престъпления по чл. 252, ал. 1 НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години като групата е създадена с
користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във връзка с ал. 2 НК.
Разследването е възложено за извършване от полицаи при ТС БОП С., Ямбол
при ГДБОП на МВР, в съответствие с правилата за досъдебното
производство. Възложено е извършването на конкретни процесуално-
следствени действия в това число - разпит на свидетели, очни ставки,
събиране на писмени доказателства, извършване на обиск и евентуално
изземване на вещи, предназначени или предмет на вторична престъпна
дейност на групата; претърсване и евентуално и изземване от помещения и
автомобили на вещи предмет на вторична престъпна дейност; и други.
По искане на разследващия полицай срокът за разследване по
Досъдебно производство № 4БОП/17 по описа на СБОП-С., вх. № 46/21, пор.
4
№ 4/21 на Окръжна прокуратура С., пр. № 205/2017 на СП-София е бил
удължаван многократно с по два месеца. В производството извод за наличие
на данни за извършване на посоченото престъпление Прокуратурата е
направила въз основа на предоставено справка териториална служба БОП С.,
Ямбол, според която изброените в справката лица и с между които ищеца, са
отпускали кредити с голяма лихва на лица - над 200 човека, от град Ш., като
при предоставяне на парите вземали в залог дебитната карта на длъжниците и
ежемесечно теглили всички налични средства по картите им, като били
използвани заплахи и понякога и физическо насилие.
За ищеца е посочено, че е бил в Управителния съвет на РПК Балкан в
град Ш., както и в Управителния съвет на Районен кооперативен съюз, със
седалище в град С. и е бил регистриран като земеделски производител.
Въз основа на събраните по досъдебното производство данни, с
постановление от 04.07.2018 година ищецът К. Ж. К. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във връзка с ал. 2 НК и
по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата
дата е бил съставен протокол за разпит, в който е посочил че желае да му
бъдат преживени материалите по разследването и желая да ползва защитник –
адв. Ц. Б..
С разрешение на съда от 09.03.2018 г., на 16.03.2018 г., в присъствието
на ищеца е бил извършен обиск в офис на Потребителна кооперация Балкан,
управлявана от К. Ж. К., от който офис, с негово съдействие били иззети
банкови карти, бонове от тегления на банкомат, тетрадки със съдържащи се в
тях ордери за получени суми от физически лица, тестета разходни касови
ордери и други.
С разрешение на съда от 09.03.2018 г., на 16.03.2018 г. е извършено
претърсване в дома и автомобила на К. в град Ш., като видно от отразяването
в определенията на съда за разрешаване на действията по претърсване и
изземване, на същата дата те са били предявени на ищеца.
На 29.04.2020 г. след допълнително извършени следствени действия в
рамките на многократно продължавания срок на разследване в Досъдебно
производство № 4БОП/17 по описа на СБОП-С., вх. № 46/21, пор. № 4/21 на
Окръжна прокуратура С., пр. № 205/2017 на СП-София е прието, че
разследването по досъдебното производство е приключено, като е изпратено
5
на специализирана прокуратура град София с мнение за изпращане на
Окръжна прокуратура - С. с преценка се извършване на престъпление по чл.
252, ал. 1 НК. Със заключение по назначена в рамките на наказателното
производство експертиза е прието, че ищецът е предоставял заеми в размер
на общо 2 950 лв. с лихви в размера на 920 лв. на общо девет лица. Банковите
карти на посочените лица се намирали в ищеца срещу закупени от тях
продукти в магазините на потребителна кооперация, срещу което ищецът е
теглил получаваните по картата суми.
На 24.09.2020 г. ищецът бил привлечен отново като обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във връзка с ал. 2 НК - за участие в
престъпна група както и за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК – за извършване
на банкова дейност без лиценз.
На 18.11.2020 г., в присъствието на защитника Бъчва на ищеца са били
предявени материалите по разследването.
С постановление от 16.12.2020г. воденото срещу ищеца наказателно
производство е прекратено частично по обвинението за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във връзка с ал. 2 НК и с
постановление от 08.01.2021 г. досъдебното производство е изпратено по
компетентност на Окръжна прокуратура - С. за воденето му за престъпление
по чл. 252, ал. 1 НК.
След няколкократно продължаваният срока за извършване на
процесуални действия за разследване, материалите по разследването са
предявени на ищеца с протокол от 02.12.2021 г., в присъствието на неговия
защитник - адв. Ц. Б., която е направила искане за прекратяване на
наказателното производство.
На 09.12.2021 г. материалите по досъдебното производство са изпратени
на Окръжна прокуратура - С. като същото е било върнато на органите на
досъдебното производство с постановление от 02.12.2021 г. за приключване
на разследването.
На 05.01.2022 г. с постановление на разследващия полицай досъдебното
производство е изпратено на Окръжна прокуратура – С., с мнение за
прекратяване наказателното производство срещу ищеца за престъпление по
чл. 252, ал.1 НК
6
Наказателното производство е прекратено с постановление на Окръжна
прокуратура - С. на 17.01.2022 г., с което е постановено да бъдат върнати на
ищеца иззети от него конкретно посочени веществени доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели: Н. З., Л. Л. и Н. Ж.
се установява, че до провеждането на следствените действия по
наказателното производство ищецът се е ползвал с добро име сред своите
колеги и сред населението на гр. Ш.. Бил е известен като добър, компетентен
и отдаден на работата си ръководител на кооперацията, която е била в добро
финансово състояние. Имал е добър имидж в общинския съвет на гр. Ш. по
повод на осъществяваната от него дейност като председател на кооперацията,
чиято дейност е била разширявана и развивана, били са привличани
инвестиции. Извършваните дотогава ревизии са приключвали положително.
С извършените от момента на привличането му като обвиняем действия
по разследване – обиски, претърсване и изземване в офиса и обектите на
кооперацията, в дома му и на автомобила му, воденото наказателно
производство е станало достояние на обществеността в гр. Ш. и на неговите
колеги, което е уронило престижа и доброто му име сред обществеността на
града. Хората и колегите, с които е работил в кооперацията са запазили
доброто си мнение за него и уважение, но сред населението на малкия град се
е зародило подозрение, неуважение и недоверие, понасял е присмеха на
хората от мащабността на извършваните действия, присъщи за тежка
престъпна дейност. По повод на наказателното производство ищецът
изпитвал притеснения от евентуалното приключване с осъдителна присъда.
Изпитвала е срам сред своите съграждани и се е чувствал унизен от
несправедливостта на повдигнатите обвинения. Особено негативно върху
неговото психологическо състояние се отразило задържането му, по време на
което и изпитвал унижение не само заради несправедливостта, която трябва
да понася, но и заради начина по който ще се променило отношението към
членовете на неговото семейство и върху дейността не управляваната от него
кооперация. Притеснявал се, че ще се отдръпнат клиентите от нея занапред,
че кооперацията ще се ползва с негативно име. Особено притеснение ищецът
изпитвал и за здравето на своята майка, с която живее заедно и в
присъствието на която са били извършвани процесуалните действия по
претърсване и изземване на веществени доказателства от дома и автомобила
7
му. Заради силното притеснение, тревожност и преживеният стрес, които е
изпитвал, е потърсил услугите на психолог. Променило се е неговото
психично състояние и макар да не е прераснало в психично разстройство,
присмеха от съгражданите и чувството за несправедливост променили
коренно неговото емоционално състояние и нарушили положителната му
самооценка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявените искове са частично основателни.
Предявеният иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2
ЗОДОВ и този чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за основателни до размера от
20 000 лв. за главницата, ведно със законната лихва върху този размер,
считано от 17.01.2022 г., до окончателното изплащане.
Специалният характер на така предявеният иск не изключва
изискването на института на деликтната отговорност от общото гражданско
законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената тежест
ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки- настъпването на
вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на
държавата в лицето на ответника като неин орган.
Незаконността на действията на държавните правозащитни органи в
случая е установена и несъмнена с факта на постановлението от 17.01.2022 г.,
за прекратяване на Досъдебно производство № 4БОП/17 по описа на СБОП –
С., пр. пр. № 205/2017 г. на СП- София, вх. № 46/21, пор. № 4/21 г. по описа
на Окръжна прокуратура, С., което изпълва доказателствената тежест на
ищеца относно тази предпоставка.
В изпълнение на доказателствената тежест на ищеца по делото се
представиха достатъчно доказателства обосноваващи извод, че като пряка и
непосредствена последица от воденото спрямо него наказателно
производство е търпял неимуществени вреди - в личен емоционален план
негативни преживявания, предизвикали у него оправдано чувство за
несправедливост от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, което
за периода на извършване на действията по разследване е довело до
значителен стрес, срам, унижение, понижило се е самочувствието му и е било
накърнено неговото достойнство. През същия период е живял под
напрежение и несигурност в доброто отношение на своите колети, променило
8
е неговия характер.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят
указанията, дадени с даден с т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленум на ВС, според която при определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно
тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените
вреди. Държавата отговаря за всички вреди, като следва да се вземат предвид
всички обстоятелства: броят на деянията, за които е водено производството,
тежестта на извършените дейния, за които е поддържано обвинението, вида
на извършените спрямо ищеца процесуални действия, постановената мярка за
неотклонение, начина по който са се отразили върху начина на живот,
семейните и социални отношения и здравословно състояние, причинна връзка
между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и
страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази
периода, през който ищецът субективно е възприел, съответно – воденото
наказателно производство е могло да рефлектира, върху неговите
преживявания.
Макара да е образувано с постановление от 04.07.2017 г., първите
процесуални действия имащи такъв характер са предприети на 16.03.2018 г. и
са продължили до 17.01.2022 г., или за период от 3 години и 10 месеца.
Публичния характер на предприетите процесуални действия – претърсване,
обиск и изземване е било възможно и са били възприети освен от майката на
ищеца и работещите в кооперацията, но и от съгражданите на ищеца в гр. Ш..
Техният мащаба и воденето на наказателното производство от
Специализираната прокуратура за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2
във връзка с ал. 2 НК – организирана престъпна група, наказуемо с лишаване
от свобода от три до десет години, значително са уронили престижа на ищеца
сред обществеността, накърнили са чувството му за справедливост,
основателно са довели до опасения от негова страна за начина, по който ще
приключи наказателното производство и последиците от това за него, за
семейството му, за бъдещето му и това на управляваната от него кооперация.
9
Макара за това престъпление наказателното производство да е прекратено на
16.12.2020 г., същото е продължило за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК,
също наказуемо с лишаване от свобода от минимум три години, което е
поддържало чувството за несигурност, за реализацията му и начина, по който
това би се отразило на възможността му да се грижи да своята майка. Следва
да бъде отчетено, че воденото наказателно производство е накърнило
съществено професионалната дейност и кариера на ищеца като Председател
на ПК – Балкан, член на Управителния съвет на РПК Балкан в град Ш., както
и в Управителния съвет на Районен кооперативен съюз, със седалище в град
С.. Макар доброто име на ищеца да се е съхранило сред хората, с които
непосредствено е работил – част от които също са били привлечени като
обвиняеми в наказателното производство, присмеха сред съгражданите му и
тяхното негативно отношение и мнение несъмнено са уронили престижа му,
доброто му име и достойнство. Стресът и тревожността си ищецът е
преодолял благодарение на потърсената от него психологическа помощ.
За установените по делото вреди и с оглед момента на причиняването
им съдът намира, че общо дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 15
000 лв., което съответства на негативните последици, без да води до
необосновано обогатяване от страна на пострадалия.
Недоказано и неоснователно е твърдението, че е търпяла негативни
преживявания от момента на образуване на наказателното производство. В
рамките на приобщените материали по Досъдебно производство № 4БОП/17
по описа на СБОП-С., пр. пр. № 205/2017 г. на СП – София вх. № 46/21, пор.
№ 4/21 на Окръжна прокуратура, С. липсват данни за извършени до
повдигането на обвинение следствени действия, които ищецът да е могъл да
възприеме по начин, който да рефлектира върху неговото психично състояние
и преживявания. Не се доказва влошаване на соматичното му състояние,
отделно от психосоматичните признаци свързани с дистрес и тревожност. Не
се доказва и наличието на причинно следствена връзка с влошено
здравословно състояние на неговата майка. В тази връзка следва да бъде
отчетено притеснението му от необходимостта да полага грижи за нея, но
липсват данни наказателното производство обективно да му е попречило да
ги полага.
Последиците за дейността на кооперацията няма отношение към
10
търпените от ищеца неимуществени вреди, като в този аспект може и следва
да бъдат отчетени отрицателните последици върху кариерата на ищеца като
неин председател.
За установените по делото вреди и с оглед момента на причиняването
им съдът намира, че общо дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 20
000 лв., което съответства на негативните последици, без да води до
необосновано обогатяване от страна на пострадалия.
Възражението на ответника по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ - за намаляване
размера на обезщетението, поради принос на ищеца, е неоснователно.
Съгласно т. 3 от ТР № 3\2004 г. на ОСГК на ВКС държавата се освобождава
от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е
поведението на гражданина и се намалява в случаите, при които е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия -
обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между поведението
на пострадалия и вредоносния резултат. Такова е поведението, когато
пострадалия с недобросъвестното по време на наказателното преследване сам
е създал предпоставки било за повдигане и поддържане на обвинение за
деяние, което не е престъпно - чрез въвеждане на органите в заблуждение
относно характера на деянието, неистински признания, прикриване на
обстоятелства, забавяне на производството и други подобни, целящи да се
опорочи разследването или то да бъде забавено и удължено, било чрез друго
поведение, с което обективно допринася за настъпване на увреждането в по-
висока степен от обичайното.
От данните по приложеното Досъдебно производство № 4БОП/17 по
описа на СБОП-С., пр. пр. № 205/2017 г. на СП – София вх. № 46/21, пор. №
4/21 на Окръжна прокуратура - С., не се установява такова поведение, като
ищецът е съдействал при извършването на претърсване и изземване.
Доводите на ответника за законоустановеност на действията на прокуратурата
по повдигане и поддържане на обвинението при наличието на формално
осъществените предпоставки на престъпленията не обуславят противен извод.
Правомощията на Прокуратурата, в изпълнение на вменената й от чл. 127
КРБ функция по съблюдаване за спазването на законността, не се изчерпват с
повдигането на обвинение при наличие на доказателства за осъществяване
формалните признаци на извършено престъпление - в случая чл. 321, ал. 3, пр.
11
2, т. 2 във връзка с ал. 2 НК и чл. 252, ал.1 НК. В изпълнение на така
очертаните функции, задължение, съответстващо на предоставените от закона
правомощия на Прокуратурата, е да прецени дали с оглед обективното
поведение на извършителя и мотивите му са налице двете характеристики на
престъплението -
Върху този размер, следва да се присъди и законна лихва от момента на
прекратяване на воденото наказателно производство – 17.01.2022 г. от който
момент е възникнало и притезателното право на ищеца за обезщетяване на
вредите от незаконно поддържаното обвинение.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и частичното
уважаване на предявения иск, претенциите на страните за разноски следва да
бъдат уважени в съответствие с правилото на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (ДВ
бр. 04/2019 г.), като ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно на
уважената част от предявените искове – общо 676.67 лв. Възражението на
ответника за прекомерност и искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като договореният
и заплатен от ищеца хонорара е по-ниска от минималния размер от 1 430 лв.,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в действащата към момента на
сключване на договора за правна помощ редакция – ДВ бр. 68/2020 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на от К. Ж. К., ЕГН-**********, от гр. Ш., общ. Т., ул. „М. Ш.” № *
Съдебен адрес: адв. Ц. Б. - АК гр. С., ул. „В.” № **, сумата 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
във връзка с воденото спрямо него наказателно производство по Досъдебно
производство № 4БОП/17 по описа на СБОП-С., пр. пр. № 205/2017 г. на СП –
София вх. № 46/21, пор. № 4/21 на Окръжна прокуратура – С., прекратено с
постановление от 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане.
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ж. К., ЕГН-**********, от гр. Ш., общ.
Т., ул. „М. Ш.” № * Съдебен адрес: адв. Ц. Б. - АК гр. С., ул. „В.” № ** срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за разликата над размера от 20 000 лв., до пълния предявен размер от
30 000 лв., както и иска за заплащане на законна лихва върху същата разлика,
считано от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на от К. Ж. К., ЕГН-**********, от гр. Ш., общ. Т., ул. „М. Ш.” № *
Съдебен адрес: адв. Ц. Б. - АК гр. С., ул. „В.” № **, сумата 676.67 лв.
(шестстотин седемдесет и шест лева и 67 ст.) представляваща сторени от него
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
13