О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 908/21.4.2016г.

 

                                                                 21.04.2016 г.                                        Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            ХІV граждански състав

На двадесет и първи април                                   две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

               Председател: ГАЛЯ РУСЕВА       

 

като разгледа докладваното от  съдия  Русева

гр.д.№ 546/2016 г. на ЯРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

          

            Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 5683/15.04.2016 г., предявена от Г.Д.Г., чрез адв. Е., против М.Т.Д., с която се претендира постановяване на решение, с което бъде прогласен запис на заповед от 20.08.2010 г. за нищожен, с което се обезсили издаденият въз основа на него изпълнителен лист и се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 12 000 лв., произтичаща от записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителният лист.

           Съдът, след като се запозна с исковата молба и с молбата-уточнение, счита така предявения иск е недопустим, по следните съображения:

            В исковата молба се твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца по ч.гр.д. № ***/2014 г. по описа на ЯРС, издаден въз основа на запис на заповед от 20.08.2010 г., за сумата от 12 000 лв.,  като е образувал изп.д. № ***/2014 г. по описа на ЧСИ И.Х. с район на действие ЯОС. Ищецът сочи, че никога не е подписвал такъв запис на заповед и че не е получавал от ответника сумата от 12 000 лв.; че записът на заповед не отговаря на задължителните реквизити по чл. 535 от ТЗ, т.е. че не е редовен от външна страна; че липсва каквото и да било каузално отношение между страните, по повод на което да е издаден записът на заповед. Предвид предприетите по изпълнителното дело действия, ищецът-дължник счита, че има правен интерес да предяви настоящия установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, тъй като не разполагал с друг правен способ за защита на интересите си. Сочи също, че във връзка с образуваното дело не е получавал покана за доброволно изпълнение, но че срещу него се извършвали изпълнителни действия, заради което счита, че има правен интерес от предявяване на иска.

            Във връзка с тъврденията в исковата молба и в молбата-уточнение, съдът е изискал за справка ч.гр.д. № ***/2014 г. по описа на ЯРС. От същото е видно, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 05.03.2014 г. в полза на ответника за сумата от 12 000 лв. по запис на заповед от 20.08.2010 г., като изпълнителният лист е издаден на 07.03.2014 г. По ч.гр.д. № ***/2014 г. на ЯРС липсват данни длъжникът да е подал възражение против заповедта по реда на чл. 414, ал.2 от ГПК. Същевременно, от постъпилата с писмо вх.№ 6041/21.04.2016 г. по настоящото дело информация от ЧСИ И.Х. е видно, че по изп.д. № ***/2010 г. по нейния опис, образувано по въпросния изпълнителен лист, на длъжника Г.Д.Г. е връчена покана за доброволно изпълнение, чрез назначения му особен представител адв. Г.И., на 17.12.2014 г. Това означава, че след изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал.2 от ГПК, т.е. на 01.01.2015 г., заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2014 г. на ЯРС е влязла в сила и представлява стабилен съдебен акт, установяващ със сила на пресъдено нещо дължимостта на вземането по нея, в случая – на сумата от 12 000 лв.

           Заповедното производство е особено производство, уредено в глава 37 от ГПК, в която законодателят е предвидил защитата на длъжника, който твърди, че не дължи вземането, да става единствено по реда на чл. 414, ал.2 от ГПК. При подадено в срок възражение против заповедта и при евентуално производство по чл. 422 от ГПК, правата и интересите на длъжника са защитени, защото именно като ответник същият би могъл да направи своите възражения за недължимост на вземането в исковото производство, респ. – да подаде частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, щом твърди, че документът по чл. 417 от ГПК /в случая – записът на заповед/ не е редовен от външна страна, т.е. че не са били налице предпоставките на чл. 418, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Пропусне ли срокът за възражение против заповедта, последната влиза в сила и длъжникът може да оспорва с отделен иск дължимостта на вземането само в хипотезата на чл. 424 от ГПК, а именно – само при наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая не е налице хипотезата на чл. 424 от ГПК, тъй като длъжникът не твърди такива новооткрити обстоятелства или наличието на нови писмени доказателства. Ето защо, предявеният иск по чл. 124 от ГПК се явява недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната на осн.чл.130 от ГПК и производството по делото да се прекрати.

            За пълнота следва да се отбележи, че отделен установителен иск за прогласяване нищожността на записа на заповед и за обезсилване на издадения изпъланителен лист е недопустим и на самостоятелно основание. Чл. 124 от ГПК допуска предявяването на установителни искове само за факти, които имат правно значение, и то само в определени хипотези. В случая нищожността на записа на заповед е факт с правно значение, но отделен иск за този факт би бил недопустим, тъй като по валидността на тази едностранна сделка съдът би взел отношение в мотивите на съдебния си акт по основното, обусловеното правоотношение – за недължимостта на процесната сума, и отделен иск за нищожността на документа би бил лишен от правен интерес.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Ямболският районен съд

           

                                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

             ВРЪЩА исковата молба на Г.Д.Г., чрез адв. Е., против М.Т.Д., с която се претендира постановяване на решение, с което бъде прогласен запис на заповед от 20.08.2010 г. за нищожен, с което се обезсили издаденият въз основа на него изпълнителен лист и се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 12 000 лв., произтичаща от записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 546/2016 г. на ЯРС.

             Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Ямболския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

             

             

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: