Р Е Ш Е Н И Е
260000/9.2.**24г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шският районен съд десети
състав
На двадесет и трети януари
две хиляди двадесет и четвърта година
В публично заседание в следния състав
Председател: Жанет Марчева
Секретар: А.******
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. №****по описа на ШРС за **11 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по претенции по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и
чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени по реда на
чл.346 от ГПК
С Решение № *** от **/**/****. на настоящото дело до съдебна делба са
допуснати следните недвижими имоти: Парцел XIX в кв. 367 по плана на гр.Ш, с
площ по документи за собственост от 16 560 кв.м., а по скица, издадена от
СГКК – гр.Ш, съставляващ поземлен имот с идентификатор *****.***.**по
Кадастралната карта на гр.Ш, целия с площ от **553 кв.м., при съседи: *****.***.**,
*****.***.**, *****.***.**, *****.***.**, *****.***.**, *****.***.**, *****.***.**,
*****.***.**, *****.***.**, *****.***.**, *****.***.**ведно с построените в
него производствена сграда от 1027.** кв.м. застроена площ, съставляваща
самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**(с площ по кадастрална карта 1394
кв.м.), склад готова продукция (ново сиропно) от 1**6
кв.м. застроена площ, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**(с
площ по кадастрална карта 588 кв.м.), склад готова продукция от 864 кв.м.
застроена площ, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**(с
площ по кадастрална карта 938 кв.м.) и склад готова продукция (експедиция) от 1**6
кв.м. застроена площ, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.***.**(с
площ по кадастрална карта 824 кв.м.) при квоти за страните, както следва: за „Л.“
АД – ****/**/**/***ид.ч. от поземления имот и ***/*/****/*ид.ч. от сградите, а за В.И.Б. и Е.Х.Б. общо, в режим на
СИО, ***/*/****/*ид.ч.
от поземления имот и ***/*/****/*ид.ч. от сградите. С Решението Нотариалния акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № ***,
том V, рег.№*****дело №*** от****г. на нотариус К.М., с рег. №***на НК, с който
„Л.“ АД се легитимира, като собственик на недвижим имот, придаден по регулация
в размерна 3430 кв.м. към собствения му парцел XIX в кв. 367 по
плана на гр.Ш е отменен на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Решението е потвърдено с Решение № ** от **/**/****. по в.гр.д. № ***/****.
на ШОС, което с Определение № **от **/**/****. по гр.д. № ****/****. на ВКС не
е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила на
**/**/****..
По искане на съделителите В. и Е. Б, направено в
условията на соЛ.рност, съдът е открил производство по сметки с
правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС срещу „Л.“ АД за сума в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода от **/**/****. до **/**/****. на земята и за
периода от **/**/****. до **/**/****. за
сградите. В последствие са конкретизирани размерите поотделно за земя и сгради
за различните периоди.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание от **/**/****. е
прекратено производството по отношение на съдебната делба, поради оттеглянето
на исковете и производството продължило по предявените претенции по сметки от В.
и Е. Б срещу „Л.“ АД.
Определението за откриване производството по сметки е допълнено на
основание чл.253 от ГПК по искане на молителите с откриване на производство по
сметки и за лихви върху обезщетението за земята в размер на 532 лв. за периода
от **/**/****. до **/**/****.., ведно със законна лихва от **/**/****. до
окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност за 380 лв.
за периода от **/**/****. до **/**/****., както и за лихви върху обезщетението
за сградите в размер на 10 1** лв., ведно със законна лихва от **/**/****. до
окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност за 7226 лв.
за периода от **/**/****. до **/**/****.
В съдебно заседание ищците не се явяват лично, като се представляват от адв. С.Б. от ШАК, редовно упълномощена по делото. В хода на
съдебните прения се моли за уважаването на исковете, като в писмената защита се
доразвиват аргументите за това.
За ответника се явява адв. Б. Б от ШАК, който съдът
е счел за надлежно упълномощен по делото. Въведените в последното съдебно
заседание възражения за липсата на такова упълномощаване, предвид смъртта на
представляващия ответника, настъпила в хода на делото, съдът намира за
неоснователни. В случая приложение намира съдебната практика, която приема, че оспорванията
във връзка с надлежното упълномощаване (доколкото е имало първоначално такова),
принадлежат единствено на представлявания, чиято правна сфера би била засегната
от действията на упълномощения. Процесуалния представител счита исковете за
недопустими в едната им част и неоснователни в друга. Поддържа възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на главните и акцесорни
вземания и моли за отхвърляне на претенциите. В представените по делото писмени
бележки излага правни аргументи в подкрепа на възраженията си.
Съобразявайки становищата на
страните и представените по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищците се легитимират като собственици, въз основа на Нотариален акт № ***,
том I, н.д. № ***/****. на Нотариус при ШРС, с който придобили
от Кооперация „Л.“, в условията на семейна имуществена общност, 1/43.8 ид.ч. от поземлен
имот, представляващ парцел XIX в кв. 367 по плана на гр.Ш и 1/12.5 ид. ч. от изградените в него сгради. С решението си по
допускане на делбата съдът е отменил Нотариален акт № ***, том V, рег.№*****дело № ***
от****г. на нотариус К.М., с който „Л.“АД е
призната за собственик по регулация на част от процесния
имот. Съсобствеността между страните възникнала на ***/****., когато с поредица
от правни сделки, извършени през ****г. и ****г. и оформени с Нотариални
актове, приложени по делото (лист 36-67), включително и Нотариален акт № 68,
том I, рег. № 1517, н.д. № **/****. на Нотариус рег. № ***от
НК, „Л.“
АД придобива
собственост общо върху ****/*****ид.ч. от земята
и върху ****/*****ид.ч. от сградите.
В последствие на **/******г. било проведено събрание на съсобствениците, на
което било взето решение на „Л.“ АД да бъдат предоставени за ползване и
управление съсобствените имоти срещу определено насрещно
обезщетение за съсобствениците.
От оригинал на Протокол от **/**/****. от Общото събрание (ОС) на
съсобствениците, се установява за взето решение да се измери, отдели и предаде
за ползване на ищеца В.И.Б., помещение на втория етаж на двуетажна сграда с
площ 560 кв.м.(склад експедиция), съобразно идеалните му части, с право на
преминаване през стълбището на сградата и двора, като Б. присъствал лично на събранието, видно от
поставения от него подпис в приложения списък. В последствие му е изпратено и
Уведомление за взетото решение, ведно със скица на предоставения му имот,
връчено на **/**.****г.
Между страните по делото са се водили поредица от граждански производства
във връзка с претендирани от В.Б. обезщетения за
лишаване от ползването от имотите от „Л.“ АД. По предявен от ищеца Б. иск с
правно основание по чл.31, ал.2 от ЗЗД срещу „Л.“ АД било образувано гр.д. № ***/****.
на ШОС. С Решение № ***от **/**/****. съдът осъдил „Л.“ АД да заплати на В.Б.
сумата от 36 378 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на собствените на ищеца идеални части от съсобствения
с ответника недвижим имот, като за незастроената част периода бил от **/**/****.
до **/**/****., а за застроената част - от **/******г. до **/**/****. Решението било
обжалвано и отменено изцяло с Решение № *** от **/**/****. по в.гр.д. № ***/****. на Апелативен съд – В,
с довода, че ищецът не е представил писмена покана за плащане на обезщетението
за лишаване от ползване касаеща процесния
период. Решението на АС-В е било изцяло потвърдено с Решение № ***от **/**/****.
на ВКС по гр.д. № ***/****., споделяйки мотивите на въззивния
съд.
На **/**/****. ищците отправили до „Л.“АД, писмена покана с рег. №****на
Нотариус С Сза заплащане обезщетение за ползването от
незастроените и застроени ид.ч. от съсобствения им имот, като Нотариалната покана била връчена
на **/**/****. (лист 1592 от делото). В отговор ответникът уведомил ищците, че
не им дължи обезщетение, поради предоставянето на имот, съответстващ на идеална
му част от имота, като Нотариалната покана с рег. № **** от **/**/****. била връчена
на **/**/****.
Представена е Покана за свикване на ОС на **/**.****г. от „Л.“ АД до
ищците, което общо събрание да приеме решение за продължаване действието на
договора от **/******г. и актуализация на обезщетенията за ползване на
застроените и незастроените части от имота, както и изплащане на тези за
периода от **/**/****. до април ****г.
На **/**/****. „Л.“ АД продала на В.А.Г. и М ГГ. идеални части от имота си,
видно от Нотариален акт № ***, том ХI, рег. № ****, н.д. № ****/****. “Л.“ АД.
С последващ Протокол № ** от **/**.***** (лист 1805) на ОС
на акционерите на „Л.“ АД се установява, че е взето решение „Л.“ АД да освободи
съсобствените сгради - производствена сграда 1027.**
кв.м., склад готова продукция (ново сиропно) от 1**6
кв.м., склад готова продукция от 864 кв.м., склад готова продукция (експедиция)
1**6 кв.м. и да се разпореди със всички машини и съоръжения. На **.**.**15г.
бил изготвен Протокол за предаване владението на имотите на съсобствениците,
както и ключ, за което същите се подписали саморъчно в списък неразделна част от Протокола.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. В З И., който
посочва, че на **/**.*****. във връзка с провеждане на годишно отчетно събрание
на „Л.“ АД, заедно с процесуалния представител на ищците отишли до съсобствения имот, но вратата била заключена, имало и
катинар с верига. В последствие, заедно с П.Б. – бившия директор на завода на
ответника и помощник-нотариус, отново посетили имота. Тогава им било отключено
и от собствениците (а), но достъп до производствените сгради на предприятието
не им бил предоставен, а само до стая за събранието, отделена специално за
целта. Съдът кредитира показанията му, като логични и вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са били назначени съдебно-технически
експертизи, заключенията по които са приети от съда. Съдът кредитира
заключението на допълнително съдебно-техническа експертиза, находящо
се на лист 2242 от делото, доколкото поставените към нея въпроси изясняват
размера на претендираното обезщетение за ползване на
имота. Заключението на съдебно-техническата експертиза е направено в два
варианта. В първият (Приложение № 5) е изчислено при условие, че сградите са се
отдавали под наем като складови площи (логистична база) и е в размер на
35 078.22 лв., а във втория (Приложение № 5, лист 2270 от делото), наема е
бил изчислен въз основа на Наредба на Община Ш и дължимото обезщетение е в
размер на **851.94 лв.
По допустимостта на претенциите с правно основание по
чл.31, ал.2 от ЗС: Претенциите предявени от
ищците срещу „Л.“ АД за обезщетения от лишаване ползването на идеални части от съсобствения имот за периода от **/**/****. до **/**/****.
за земята и за периода от **/**/****. до **/**/****. за сградите (включващ и процесните периоди по настоящото дело) са били предмет на
разглеждане от съда по гр.д. № ***/****. на ШОС, влязло в законна сила на **/**/****.
Видно от отбелязванията в него, решението е било
отменено с Решение № *** от **/**/****. по гр.д. № ***/****. на Апелативен съд
– В (лист 2622 от делото), потвърдено изцяло с Решение № ***от **/**/****. на
ВКС по гр.д. № ***/****.
В настоящия случай е налице тъждество между петитума и фактическите обстоятелства, определящи предмета на спора, разрешен
с влязлото в сила решение по
другото дело, и предмета на спора
по претенциите по сметки на ищците по
настоящото дело
в частта за обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС,
тъй като касаят
един и същи период, един и същи имот и са между същите страни. По тези съображения
съдът приема, че е налице отрицателната
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск,
налагаща извода за прекратяването на производството
в частта, съвпадаща с другото дело, а именно за
обезщетения от лишаване ползването на идеални части от собствения им имот за
периода от **/**/****. до **/**/****. за земята и за периода от **/**/****. до **/**/****.
за сградите.
Задължение за лихви не може да възникне без да е налице главно задължение.
Недопустимостта на иска по чл.31, ал.2 от ЗС за обезщетението от лишаване
ползването на земята, предпоставя и недопустимост на акцесорните искове за забавено обезщетение, поради липсата
на правен интерес от воденето им. Затова предявеният от ищците в условията на соЛ.рност иск за мораторни лихви в размер на 532 лв. върху обезщетението от
ползването на земята, предявен за периода от **/**/****. до **/**.**19г., ведно
със законната лихва върху него от **/**.*****до окончателното му изплащане,
както и предявения в условията на евентуалност иск за мораторни
лихви в размер на 380 лв. от **/**/****. до **/**/****., въпреки, че не са били
предмет на разглеждане, се явяват недопустими, тъй като са обусловени от
недопустимостта на главния иск по чл.31, ал.2 от ЗС. В останалата си част
претенциите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете: Според чл.31, ал.2 от ЗС, когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да събират добиви и граждански
плодове. Претенцията ще е основателна когато неползващия съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки
това той е продължил пряко и непосредствено да си служи с вещта. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.
Страните не спорят, а и видно от представените документи за собственост се
установява, че в процесния период имотът е бил съсобствен между тях. По безсъмнен начин по делото се установи
и ползването на съсобствения имот от „Л.“ АД,
започнало на основание Протокол от **/******г. на ОС на съсобствениците, с
който общия имот му бил предоставен за възмездно ползване срещу обезщетение,
дължимо на съсобствениците, което продължило и през процесния
период. В подкрепа на този извод са представените писмени доказателства по
делото, измежду които и Уведомление до ищците от **/**/****., отправено от „Л.“
АД в качеството им на наемател на сградния фонд (лист
1590 от делото) и Покана до ищците за
провеждане на Общо събрание от **/**.****г., в дневния ред на което е включена
точка за вземане на решение за продължаване действието на протокола от **/******г.
и актуализация на обезщетенията на съсобствениците. Следва да се отбележи, че
признание за ползването на общия имот се съдържа и в исковата молба на „Л.“ АД
за съдебна делба, в която се сочи, че към датата на образуване на делото – **/**/****.
съсобствения недвижим имот се ползва от дружеството за
производствени нужди. Възраженията на ответника, основани на Протокол от **/**/****.,
с който на ищеца Б. било предадено ползването на помещение (склад),
съответстващ на идеалните му части от съсобствеността не се възприемат от съда.
Трайно установената съдебна практика
приема, че ползващия имота съсобственик не се освобождава от отговорност и
когато е отправил покана до другия съсобственик, ако поканата е формална и не е
осигурена реална възможност за ползване. В този смисъл Решение №***от **/**.*****на
ВКС по гр.д. № ***/****г., II г.о. За пораждане на задължението
за заплащане на обезщетение от ползващия собственик не е необходимо неползващият собственик да доказва,
че не
е допускан до общата вещ, а в тежест на ответника е да докаже отказа от
приемане на предоставената вещ, като доказателства за това не са ангажирани.
Към **15г. ползването е продължило, като изложеното в Протокол от **.**.**15г.
за предаване на ключ от имота на всеки от съсобствениците е опровергано от обясненията
на част от тях дадени по реда на чл.176 от ГПК, които отричат да са получили
ключ от сградите. Дори и да приемем, че ключ е предоставен на съсобствениците,
то съсобствения имот е ограден и достъпа до него е
ограничен чрез портална врата, за която обаче „Л.“ АД не представя
доказателства, че е предоставила ключ. Това води до извода, че достъпа до съсобствения имот е продължавало да бъде ограничен. От показанията на свид.
В З И. се изясни, че на **/**.*****.
придружил съсобственика П.Б.П. до имота, като порталната врата била заключена с
катинар и верига, а в последствие им бил отказан и достъп до производствените
сгради. Съгласно мотивите на Тълкувателно Решение № 7 от **/**.**12г. на ОСГК
на ВКС за личното ползване е ирелевантно по какъв
начин ползващия съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои
действия или чрез действия осъществени от другиго. Възможно е ответникът да не
си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, да не
допуска друг съсобственик да си служи с нея, както е в конкретния случай.
Представената декларация от 27.**.*****по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за
счетоводството не установява обстоятелството, че вещта не се ползва от „Л.“АД,
а само, че през календарната *****. „Л.“ АД не е осъществявала дейност.
Задължението за заплащане на обезщетение, възниква с получаване на
писмената покана до ползващия съсобственик отправена му от неползващия. По
делото се установи, че ищците са отправили нотариална покана до ответника за
заплащане на обезщетение занапред, получена от представител на „Л.“ АД на **/**/****.,
от която дата е възникнало задължението за заплащане на обезщетение. За периода
предхождащ нотариалната покана няма доказателства ищците да са отправяли такова
искане. Твърденията на ищците, че за писмена покана следва да се считат
исковите молби, по които имало образувани предходни граждански производства, не
се възприема от съда. Част от тези съдебни производства касаят различна
фактическа обстановка, както и искови периоди предхождащи процесния.
Решението по гр.д. № 489/****г. на ШОС се основава на факти изложени в исковата
молба, послужили за частично уважаване на иск по чл.59 от ЗС за времето до
възникване на съсобствеността, а за останалия исков период са отречени правата
на ищеца Б. срещу „Л.“ АД по чл.31, ал.1 от ЗС и искът е отхвърлен по
съображения, че липсва писмено поискване. Исковата молба по гр.д. № ***/****.
на ШОС, също не може да послужи като покана, тъй като касае период (съвпадащ с процесния) преди завеждането на иска (**/**.**05г.), а
поканата действа само занапред. Поради това искът за обезщетение за периода от **/****05г.
до датата на получаване на поканата - **/**/****. се явява неоснователен,
поради липса на писмено поискване отправено до ищците, като след тази дата са
налице предпоставките за уважаване на иска - имотът е бил съсобствен
между страните, ищците са отправили писмено поискване до ползващия имота
съсобственик и същият е продължил ползването на имота (пряко и непряко) след
отправянето на поканата.
Ответникът е направил в срок възражение за погасяване по давност на вземанията
за обезщетенията за лишаване от ползване и мораторните
лихви. Както правилно отбелязва процесуалния представител на ищците в писмените
си бележки, погасителната давност за този вид вземания е 5 годишна. В този
смисъл са и мотивите на ТР
№ 7/2.11.****на ВКС по тълк. д. № 7/****на ОСГК на ВКС и
задължителната съдебна практика - Решение № ***/**/**.**11 г. на
ВКС по гр. д. № ****/**10
г. ІІІ г. о., Решение № ** от */**.*****на ВКС по гр.
д. № ****/*****ІІ г. о. и др., в които се приема, че вземането на съсобственика по чл.31, ал.2 от ЗС се погасява с общата
пет годишна давност.
В случая началото на давностния срок на
обезщетенията за лишаване от ползването на имота започва да тече от връчването
на писмената покана, а именно **/**/****. Претенциите за обезщетение са заявени в
първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата – **/**/****.,
като вземането е погасено по давност за периода от **/**/****. до **/**.*****
Съдът намира, че предявяването на исковата молба за делба не прекъсва
давността по отношение на облигационните вземания на съделителите,
каквито по същината са си претенциите по чл.31, ал.2 от ЗС, каквито възражения
правят ищците. По този въпрос е налице съдебна практика, като в Решение № ** от */**.****на
ВКС по гр. д. № ***/**11 г., II г. о. се сочи, че
разпоредбата на чл.***, б.“б“ от ЗЗД има предвид не принципно наличие на
съдебен спор между страните по облигационното правоотношение, а визира предявяването
на иск, касаещ спорното вземане. В случая такъв иск е
предявен в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата,
проведено на **/**/****. и съответно периода от **/**/****. до **/**.***** е
погасен по давност. Следва да се отбележи, че искане по чл.31, ал.2 от ЗС е
отправено от ищците с писмения им отговор по делото за делба, но там се сочи
период различен от предявения от тях в първото съдебно заседание след допускане
на делбата, като в последствие искът за делба е оттеглен от всички съделители и производството е прекратено. Поради това не
следва да се приема, че давността по чл.31, ал.2 от ЗС е прекъсната с
предявяването на иска да делба. Давността не следва да се счита за прекъсната и
със всяко образувано между страните съдебно производство, доколкото както беше
посочено по-горе, производствата касаят предхождащи периоди от настоящия или са
заявени на различно правно основание, а именно по чл.59 от ЗС. Дори при отчитане, че
с образуването на гр.д.№ ***/****. на ШОС за обезщетения за периодите, съвпадащи
с процесния, давността за вземанията е прекъсната на
основание чл.***, ал.1, б.“б“ от ЗЗД, то поради отхвърлянето на исковете, давността
не се смята за прекъсната. Давността не е прекъсната и с изпращането на
нотариалната покана до ответника от **/**/****., тъй като не попада в
хипотезите на чл.*** от ЗЗД. Поради неустановяване на обстоятелства визирани в
чл.115 и чл.*** от ЗЗД, водещи до прекъсване или спиране на давността,
настъпили след началния момент – отравянето на покана до ответника, то исковете,
заявени по реда на чл.346 от ГПК за периода от **/**/****. до **/**.*****
следва да се отхвърлят, като погасени по давност.
Искът за периода от **/**.***** до **/**/****. се явява основателен по
изложените по-горе мотиви, като размерът на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС
се съизмерява със средния месечен наем за съсобствения имот. Размерите на обозщетението
за лишаване ползването на сгради по назначената допълнителна съдебно-техническа
експертиза, прието по делото и кредитирано от съда посочва по-високи размери,
от размера претендиран от ищците, като увеличение
размера на иска по реда на чл.214 от ГПК не е направен. Поради това искът
следва да се уважи в размер на 9500 лв. за лишаване от ползването на земята за
периода от **/**.***** до **/**/****.
По отношение на лихвите: Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е разнозначно на поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада
в забава. В
този смисъл Решение № *** от **/**.***** на ВКС по гр.д. №****/****г. IV г.о. , Решение № 314 от 22.06.**11г.
на ВКС по гр.д.№ 1568/**10г. IV г.о., Решение от
21.05.**10г. на ВКС, по гр.д. № 4249/**08г., IV г.о.
В конкретния случай лихвата върху главницата се претендира в размер на 101**
лв. за периода от **/**/****. до **/**/****. Съобразявайки направеното
възражение за погасяване на вземането, чиято давност е тригодишна, съобразно
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, то искът за
периода от **/**/****. до **/**.**16г. е погасен по давност. За останалия
период от **/**.**16г. до **/**/****. обезщетението за забава е в размер на 887.46
лв., която сума математически е изчислена от съда след разделяне на сумата за
обезщетението от 9500 лв. на 61 месеца и полученото месечно обезщетение е в
размер на 155.** лв.. Върху този размер лихвата е дължима за всеки месец от
забавата или за всеки от тези 61 месеца (изчислена от началото на месеца за който се дължи обезщетението
до края на периода – **/**/****.).
Предвид частичното уважаване на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД не следва да се
разглежда този предявен в условията на евентуалност.
Претенцията за обезщетение за забава върху лихвата е неоснователно, тъй
като съдебната практика е категорична, че анатоцизъм (лихви върху изтекли вече
лихви) е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи.
БНБ не е приемала
наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД.
Така единственият нормативен акт, който дава
възможност за начисляване на лихва върху лихва,
е Търговският закон (в чл.
294, ал.2) и затова уговарянето на лихва върху лихва
е допустимо само между търговци, какъвто не е настоящия случай.
По делото не се прави и не е прието за разглеждане искане за законна лихва
върху главницата за обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗЗД за периода от **/**.*****до
окончателното изплащане на вземането, поради което съдът не дължи произнасяне.
По разноските: Съобразно изхода на делото,
ответникът „Л.“ АД
следва да заплати държавна такса в общ размер на 430 лв. по искът по чл.31,
ал.2 от ЗЗД и по искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищците следва да заплатят
държавна такса върху отхвърлената част на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер
на 369.30 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски на ищците, като
при безплатно оказване на адвокатска помощ
и съдействие, съдът определя възнаграждението на адвоката. За да упражни
правото си по чл.38 от Закона
за адвокатурата (ЗА), е достатъчно процесуалния представител да представи сключен със страната договор
за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията,
посочени в чл.38, ал.1 от
ЗА, като такива са представени по делото (лист 932 и лист
933). В случая възнагражденията на ищците следва да се
определят на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.****г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по иска по чл.31, ал.2 от ЗС
и по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата по иска по чл.86 от ЗЗД, като съдът определя
размер на по 1650 лв. за всеки от ищците.
Ищците дължат на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, в размер
на 908.66 лв., съобразно отхвърлената част на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника,
направено в съдебното заседание от 28.09.**22г. е неоснователно, тъй като
същият е под минимума на възнагражденията по Наредба № 1/****г. Следва да се
отбележи, че размерите на исковете, фактическата и правна сложност по делото,
както и броят на проведените съдебни заседания биха обосновали един много
по-завишен размер.
Останалите разноски следва да останат за страните така както са направени,
доколкото.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по искове с правно основание по чл.31,
ал.2 от ЗС предявени в условията на соЛ.рност от В.И.Б. с ЕГН ********** и Е.Х.Б. с ЕГН ********** ***
срещу „Л.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Ш, Индустриален
квартал за обезщетения от лишаване от ползването на собствените им идеални
части от съсобствения с ответника имот за периода от **/**/****.
до **/**/****. за земята и за периода от **/**/****. до **/**/****. за
сградите, както и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна
лихва в размер на 532 лв. върху главницата за обезщетението за земята, за
периода от **/**/****. до **/**/****., ведно със законната лихва върху
обезщетението за забава, считано от **/**/****. до окончателното изплащане,
както и предявения в условията на евентуалност иск за мораторна
лихва върху главницата в размер на 380 лв. за периода от **/**/****. до **/**/****.,
поради недопустимост.
ОСЪЖДА „Л.“ АД с ЕИК *** да
заплати в условията на соЛ.рност
на В.И.Б. с ЕГН ********** и Е.Х.Б. с ЕГН ********** сума в размер на 9500 лв.(девет хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която са били
лишени ищците, като собственици на 1/12.5 ид. ч. на
построените в поземлен имот ХІХ в кв. 367 по плана на гр.Ш, целия от
16 560 кв.м. производствена сграда от 1027.** кв.м., представляваща
самостоятелен обект с идентификатор 83510.669.42.4, склад готова продукция (ново
сиропно) със застроена площ от 1**6 кв.м., представляваща
самостоятелен обект с идентификатор ****/***/**/*, склад за готова продукция
със застроена площ от 864 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
идентификатор *****.***.**и склад за готова продукция (експедиция) със
застроена площ от 1**6 кв.м., представляваща самостоятелен обект с
идентификатор ****/***/**/*, за периода
от **/**.***** – **/**/****., както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 887.46лв. (осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху всяко от месечните
обезщетения за лишаване от ползването на сградите за периода от **/**.**16г. до
**/**/****.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.Б. с ЕГН ********** и Е.Х.Б. с ЕГН **********
в условията на соЛ.рност
искове с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗЗД
за ползата, от която са били лишени ищците, като собственици на 1/12.5 ид. ч. на построените в поземлен имот ХІХ в кв. 367 по
плана на гр.Ш сгради за периода от **/****05г. до **/**/****., като недоказан, а за периода от 28.02.**07г.
до **/**.*****, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.Б. с ЕГН ********** и Е.Х.Б. с ЕГН **********
в условията на соЛ.рност
искове с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 9232.54 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за
лишаване от ползването на сградите за периода от **/**/****. до **/**.**16г., като погасен по давност, а законната
лихва върху обезщетението за забава, считано от **/**/****. до окончателното
изплащане на вземането, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Л.“ АД с ЕИК да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ШРС държавна такса в общ размер на 430 лв.
(четиристотин и тридесет лева), както и 5 лв.(пет лева) при евентуалното
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.И.Б. с ЕГН ********** и Е.Х.Б. с ЕГН ********** да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса
в размер на 369.30 лв. (триста шестдесет
и девет лева и тридесет стотинки), съобразно отхвърлената част на иска по
чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и 5 лв.(пет лева) при евентуалното служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Л.“ АД с ЕИК *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на В.И.Б. с ЕГН ********** и Е.Х.Б.
с ЕГН ********** сумата от по 1650 лв. (хиляда
шестстотин и петдесет лева) за всеки от ищците, представляваща дължимо
възнаграждение за процесуално представителство, определени от съда на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.И.Б. с ЕГН ********** и Е.Х.Б. с ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на „Л.“ АД с ЕИК *** сума в размер на 908.66 лв. (деветстотин и осем лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: