№ 114
гр. гр. Д.град, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на втори април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610100031 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът се познавал с ответната страна –
от С. Л. Н..
Сочи, че през месец юни 2023 г. ответникът го помолил за заем в размер
на 1 500 лева, който ищецът му предоставил със задължението ответникът да
върне сумата не по-късно от месец август 2023 г. Сумата била предадена в
присъствието на техен общ познат Е.Н.Б..
Твърди, че заемът не бил върнат от ответника в уговорения срок, като са
последвали телефонни разгори, последният от които бил в средата на месец
ноември 2024 г., като ответникът обещавал да върне сумата.
С определение № 1423/10.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2046/2024 г. по описа
на РС – Д.град е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане запор
върху банкови сметки на ответника в посочени банки, за което е издадена
обезпечителна заповед № 14/13.12.2024 г. по делото и е образувано изп. дело
№ 429/2024 г. по описа на СИС при РС - Д.град.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответницата
С. Л. Н. да заплати на ищеца, сумата от 1 500 лева по неформален договор за
1
заем от месец юни 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски. Претендира направените
разноски за обезпечението на бъдещ иск - адвокатско възнаграждение в
размер на 450,00 лв. и държавна такса в размер на 40,00 лв. по ч.гр.д. №
2046/2024 г. по описа на РС -Д.град, както и заплатената държавна такса в
размер на 29,00 лв. по изп. дело № 429/2024 г. по описа на СИС при РС –
Д.град.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника С. Л. Н., с който оспорва исковете по основание и размер.
Излага твърдения, че познава ищеца, но същият не му е предоставил
сума в заем, а действителната уговорка между страните била ответника да
извърши СМР, като до настоящия момент ищеца не бил посочил какви услуги
иска да бъдат извършени и в какъв срок от ответника. Счита, че след като
ищецът не е посочил какви СМР иска или се бил отказал от уговорката,
ответникът не дължал сумата.
Счита, че не е налице неизпълнение от негова страна, тъй като ищецът
не е посочил какви услуги да му предостави ответника, нито се отказал от
същите.
Оспорва дължимостта за разноски по обезпечителното производство.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не е спорно предаването на сумата от 1 500 лева от ищеца на
ответника, от изявление на последния в отговора на исковата молба.
Спорно е каква в действителност е била угарката между страните за
предоставената сума.
За изясняване на делото от фактическа страна са изслушани
свидетелски показания на Е.Н.Б., от които се установява, че познава страните
по делото, като за ищецът е извършвал СМР, а ответника му е колега, с когото
са работили заедно на други обекти.
Посочва, че ответникът бил затруднен с плащане на дължима издръжка,
2
като свидетелят му предложил помощ от ищеца, за която последния се
съгласил. Присъствал в на предаване на сумата от 1 500 лева в банкноти по 50
лева, като заедно с ищеца отишли до банката да изтегли сумата, след което
същият я предал на ответника зад паркинга на ОМВ бензиностанцията, което
се случило лятото на 2023 г. твърди, че уговорката между страните, че сумата
се предоставя в заем със задължение да се върне за един-два месеца.
Заемът не бил върнат в срок и доста време след това около 7-8 месеца,
като ищецът предложил на ответника да извърши СМР в негов имот за тази
сума – залепяне на цокъл с ивайловградски камък на къщата. Свидетелят е
присъствал на разговора по телефона между страните, в които правили
уговорка за извършване на СМР, тъй като работел заедно с ответника по това
време, но и тя не била извършена.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е двустранен, възмезден, реален
договор, като предаването на паричната сума, предмет на договора, е елемент
от фактическия състав на неговото сключване.
Не е спорен и факта, че ищецът е предал сумата от 1 500 лева на
ответника. Спорният въпрос се свежда до това дали тези 1 500 лева са
предоставени по неформален договор за заем или неформален договор за
услуга.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствена тежест, като
е указал същата на страните, които не са направили възражение по същия.
Тежестта на доказване на съществуването и съдържанието на валидно
правоотношение, породено от договор за заем, предаването на заемната сума
на ответника, нейният размер и падеж е на ищеца, което означава да проведе
главно и пълно доказване относно този факт, т.е. да създаде сигурно
убеждение у съда, че е предал на ответника сумата от 1 500 лева по сключения
между тях договор за заем от м. юни 2023 г.
В случая по делото от показанията на свидетеля Б. се установява, че
3
между страните е възникнало облигационно правоотношение по неформален
договор за заем, като ищецът е предал на ответника сумата от 1 500 лева.
По отношение на възражението на ответника, че сумата е предадена на
друго основание, а именно по договор за услуга, то това възражение по своята
същност представлява правоизключващо срещу съществуването на вземането,
респ. изискуемостта му, което е обективирано в доклада по делото и е
разпределена и доказателствената тежест относно него, че е на ответника.
Същият с отговора на исковата молба е направил доказателствено искане за
допускане до разпит на свидетели, като съдът с определение по чл. 140 от
ГПК е указал на страните, че ще се произнесе в съдебно заседание по така
направеното искане. Ответникът, редовно и своевременно призован не се яви
в съдебно заседание и не представи доказателства.
Съдът намира, че последващата уговорка между страните за
извършване на СМР не доказва сключване на неформален договор за услуга.
Същата не се установява и от свидетелските показания на свидетеля Б., които
са лишени от конкретика в тази насока. За уговорка за извършване услуги
свидетеля каза, че знаел от разговори между страните по телефона– нито ги
конкретизира, нито посочи стойност и срок за извършването им, нито лично е
присъствал на уговорки, нито лично е възприел извършването им. При това
положение съдът намира за недоказан факта на сключване на неформален
договор за услуга.
Предвид горното и като изходи от правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
съдът намира за недоказан факта, че ответникът е върнал на ищеца сумата от
1 500 лева по сключения между тях договор за заем от м. юни 2023 г.
Ответникът се явява неизправна страна по договор за заем и искът
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
общо в размер на 510 лева (60 лева – дължима държавна такса съгласно чл. 1
от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл.
72, ал.1 ГПК и 450 лева – адвокатско възнаграждение).
Ищецът претендира и направени разноски в производството по
допускане на обезпечение на бъдещия иск, предмет на разглеждане на
настоящото дело и такси за образуване на изпълнително дело, за които такси и
4
разноски представя доказателства. Съгласно формираната съдебна практика
на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част - по налагане на допуснатите обезпечителни мерки -
това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на
ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336
от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Ето защо на ищеца
следва да се присъдят в настоящото производство разноските в
производството по обезпечаване на бъдещия иск, а именно 490 лева (450 лева
– адвокатско възнаграждение и 40 лева – държавна такса).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.град,
бул. ***** да заплати на С. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Д.град, ул. ********2 сумата от 1 500 лева по неформален договор за заем от
месец юни 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.01.2025 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.град,
бул. ***** да заплати на С. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Д.град, ул. ********2 сумата в размер на 510 лева, представляваща
направените разноски по делото, както и сумата в размер на 490 лева –
разноски, направени в производството по допускане на обезпечение на бъдещ
иск по ч.гр.д. № 2046/2024 г. по описа на РС –Д.град.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
5