Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1227 21.05.2019
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести
граждански състав
На двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер 818 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството
е образувано по исковата молба на С.Е.Р., ЕГН: **********,*** 2 , с която е предявил срещу
ответния
работодател Областна Дирекция на МВР- Бургас обективно съединени
искове с правно основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал.
2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца /съгласно
допълнително уточнение от 25.03.2019г./ сумата от 1482лв. - главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от по 8 часа на смяна или общо 1728 часа
за периода 01.01.2016-31.12.2018 год. съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение между странните, по силата на което ишеца заема
длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ- Созопол, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата,
считано от подаване на исковата молба – 30.01.2019 год., до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В исковата
молба ищецът е изложил подробно съображенията си за основателност на
предявените искове. Представени са писмени доказателства и е направено искане
за експертно заключение.
В исковата молба и последващото й уточнение се
твърди, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ- Созопол, като за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. е работил на 12
часови смени по график. Ищецът счита, че ответникът не му е заплатил
допълнително дължимото възнаграждение за положения общо 1728 часа нощен труд за
времето от 22 часа до 6 часа /8 часа на смяна/, което възлиза в размер на
исковата сума от 1482 лв., чрез преизчисляването му чрез начисляване на
допълнителен коефициент 1.143, по силата на който положения ноще труд възлиза
на 1975 часа дневен труд – по 6 лв. на час. Ищецът счита, че посочения коефициент
за положения нощен труд следва да се начислява, както по време на действие на
нормативна уредба в Наредба
№ 8121з-407/ 11.08.2014г., така и след отмяната й, като счита, че появалата се
законова празнота по този въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която счита,
че следва да се прилага субсидиарно, за
което излага подробни съображения. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител,
поддържа исковите си претенции и моли съда да ги уважи. Представя писмени
бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответника Областна Дирекция на МВР- Бургас, редовно уведомен е представил
писмен отговор, в който е оспорил исковата претенция, като е посочил, че
дължимите на ищеца възнаграждения за положения нощен труд са изплатени, като
наред с това счита, че няма нормативна уредба, въз основа на която положения от
ищеца нощен труд да се начислява сочения от него допълнителен коефициент.
Заявява, че съгласно издадени от министъра на МВР заповеди за целия процесен
период за положения от ищеца нощен труд е изплатено допълнително възнаграждение
в размер на 0.25 лв. за всеки отработен
нощен час или част от него. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощения си
процесуален представител – юрисконсулт поддържа писмения отговор и моли за
отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото страните не спорят, поради което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът я обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ- Созопол. По делото страните също не спорят, а и от приложените от ответника
писмени доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност
през процесния период същият
е полагал труд и през нощта /за времето
от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, обхващащ времето от 01.01.2016 -31.12.2018г.
са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015
г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.
00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба
№ 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая съдът приема, че за исковия период от 01.01.2016 г. до
01.08.2016 г. е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143,
която е запазила действието си след постановеното решение по адм. д. № 5450/
2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване е
неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г., поради празнота в уредбата на реда
за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в
дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.
8 НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час
или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143
и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се
установява, че за исковия период 01.01.2016 -31.12.2018г. вкл. ищецът е работил
на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22
часа до 6 часа, както следва: за 2016г. – 624 часа, за 2017г. – 554 часа, за
2018г. -540 часа или общо за целия процесен период от 1718 часа. Вещото лице е
констатирало, че за 2016г. на ищеца е платен нощен труд 638 часа, т.е. с 14
часа повече /14х0.25 лв. на часа/, за 2017г. – 542 часа, т.ч. 12 часа по-малко
/12 чх0.25 лв. на час/, и за 2018г. – 536 часа, т.е. 4 по-малко /4х0.25 лв. на
час/. При превръщане на
часовете нощен труд в дневни часове с
приложен коефициент 1.143 се получават общо 1963.67 часа, от които вещото лице
е посочило, че 245.67 часа не са платени, като същите възлизат в размер на на
сумата от 1077.81 лв.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
искоя период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с
оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.01.2016 г. –
30.12.2018 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице
размер от 1077.81 лв., в останалата част над този размер до претендираната от
ищеца искова сума от 1482 лв. исковата претениия за явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ върху присъдения
размер на главницата следва да се уважи и акцесорния иск за претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва, считано от
подаване на исковата молаб до окончателното й изплащане. В останалата част
върху отхвърления размер на търсената главница искът за присъждане на законна
лихва за забава се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 242.41лв., изчислено съразмерно
с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски за платено експертно
заключение в размер на 40.90 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 54.55 лв., изчислени
съразмерно с отхвърлената част от искове.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавната такса в размер на 50лв., дължима върху уважения размер на исковата
претенция. Освен това, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл.
1 от ТДТКССГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на БРС и направените разноски съразмерно с уважената част от исковете – а именно до размера от 181.82 лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета
на съда.
Мотивиран от горното, Бургаския районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР- Бургас ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Р., ЕГН: **********,*** 2 , на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 1077.81лв. /хиляда седемдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/ -
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен
труд от по 8 часа на смяна или общо 1718 часа за периода 01.01.2016-31.12.2018
г. съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните,
по силата на което ишеца заема длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ-
Созопол, ведно със законната лихва
за забавено плащане на главницата от 1077.88 лв., считано от подаване на
исковата молба – 30.01.2019 г., до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 242.41лв. /двеста четиридесет и два
лева и четиридесет и една стотинки/, изчислено съразмерно с уважената част от исковете като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в частта над присъдения размер от 1007.81 лв. до
претендирания размер от 1482 лв., както и иска
за присъждане на законната лихва за забавено заплащане на главницата в частта над уважения размер от 1077.81
лв. до отхвърления размер от 1482лв., считано от подаване на исковата молба – 30.01.2019г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.Е.Р., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** 2
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Областна Дирекция на
МВР- Бургас направените от ответника по делото разноски за платено
експертно заключение в размер на 40.90
лв. /четиридесет лева и деветдесет стотинки/, както и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 54.55 лв. /петдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/, изчислени съразмерно с отхвърлената част от
исковете
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР- Бургас ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимата върху уважения размер на иска за
главницата държавна такса в размер от 50
лв. /петдесет лева /, както и направените по делото разноски от бюджета на съда за
извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 181.82 лв. /сто осемдесет и един лева и
осемдесет и две стотинки/, съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.