МОТИВИ към Присъда № 114/2016 г. по НОХД № 727/2016 г. на СлРС, изготвени
на 05.07.2016г.
РП-Сливен е внесла обвинителен
акт против подсъдимия И.А.И. за престъпление по чл. 212 ал.1 пр.1 вр. чл. 18
ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП-Сливен
поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по
безспорен начин. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 54 ал.1
от НК, а именно – две години „Лишаване от свобода”, което на основание чл. 66
ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
В с.з. подсъдимият се явява лично
и със защитник. Не се признава за виновен и не дава обяснения по повдигнатото
му обвинение. Защитникът му пледира за невиновност
и за постановяване на оправдателна присъда.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 21.11.2014 год., подс. И.А.И.
е подал заявление в ТП на НОИ -гр.Сливен за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към заявлението си И. приложил два официални документа с
невярно съдържание за осигурителен стаж: УП-30 № ХІV-97/10.01.1989г. на
Железопътен завод "Георги Димитров" гр.София и УП-3 №288/14.02.2000г.
на ДФ "Строймашинженеринг" гр.София.
След извършената проверка с Разпореждане
№2175-19-15#1/28.07.2015г. на ТП на НОИ - гр.Сливен на подсъдимия бил издаден
отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по пар.4 ал.1 от
ПЗР на КСО, чл.68 ал.1 и ал.2 и чл.68 ал.З от КСО.
На 31.10.2014г. в ТП на
НОИ-Сливен било получено писмо рег.№91-01-277/31.10.2014г. на Дирекция
"Осигурителен архив" и Дирекция "Пенсии" към ЦУ на НОИ за
преустановяване издаването на удостоверения за стаж и доход от осигурителя ДФ
"Строймашинженеринг" /заличено/ и от ДФ "Строймашинженеринг-
Червено Знаме" - Бургас, с оглед предотвратяване на щети към Държавното
обществено осигуряване.
В Удостоверение обр.УП №30, № ХІV-97/10.01.1989г.,
издадено от Железопътен завод "Георги Димитров" гр.София било
отразено, че за периода от 01.11.1968г. до 31.08.1971г. и от 02.11.1973г. до
31.12.1988г., всичко 17 г.,
11 месеца и 29 дни подс.И. работил като запойчик, от което следва извода, че
същият бил започнал работа още на 16 годишна възраст, преди да навърши
пълнолетие.
В изисканото по време на
проверката от ТП на НОИ-Сливен Удостоверение обр.УП - 3 изх. № 6580/30.06.2015г.,
издадено от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, реално се
установява, че в периода 21.10.1980г. до 23.08.1985г. подс.И. е работил на
длъжност ел. монтьор в клон на Енергоснабдяване - гр.Нова Загора.
Налице е частично препокриване на визираните периоди от
време, а е обективно невъзможно подс.И. да е работил на две работи
едновременно, поради което както е посочено по-горе Удостоверение обр.УП №30, №
ХІV-97/10.01.1989г., издадено от Железопътен завод "Георги Димитров"
гр.София, използвано от подс.И. се явява официален документ с невярно
съдържание.
В Удостоверение обр.УП-3, изх. № 288/14.02.2000г.,
издадено от ДФ "Строймашинженеринг" - гр.София било отразено, че за
периода от 02.02.1989г. до 31.12.1996г., всичко 7 г., 10 месеца и 29 дни подс.И.
бил работил на длъжност ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех. В
Удостоверение обр.УП №3, изх. № 288/14.02.2000г., е изписан ЕИК: ********* на
ДФ"Строймашинженеринг" гр.София, а от справка
изх.рег.№20-ТР-161/27.10.2015г. на Агенция по вписванията, Търговски регистър
се установява, че ДФ "Строймашинженеринг" гр.София е вписано в
регистъра на БУЛСТАТ на 06.06.2011 г. и на същата дата бил генериран ЕИК:
*********. От посоченото следва извода, че към датата на издаване на
удостоверението -14.02.2000г. ДФ "Строймашинженеринг" гр.София не е
било вписано в регистъра на БУЛСТАТ и не е притежавало единен идентификационен
код -*********.
Видно от Констативен протокол № КП-5-19-00030240/02.06.2015г.
на ТП на НОИ -Сливен през периода 01.01.1987г. до 04.10.1991 г. подс.И. е
изпълнявал длъжността „хладилен техник" в клон в РПК "Загорка"
-гр.Н.Загора, което се потвърждава и от показанията на свид. А.И.К.. Отново е
налице частично препокриване на визираните периоди от време, а е обективно
невъзможно подс.И. да е работил на две работи едновременно, поради което както
е посочено по-горе Удостоверение обр.УП №3, изх.№288/14.02.2000г., издадено от
ДФ "Строймашинженеринг" гр.София, използвано от подс.И. се явява
официален документ с невярно съдържание.
Подс. И.А.И. и неговата съпруга
МАРИЯ И.И. са били регистрирани и са живели единствено на адрес: с.Богданово,
общ.Нова Загора, ул."Никола Вапцаров" №9 и през периода 1968г. -
1996г. не са установени регистрации на адреси в Софийска област. Това се
изяснява от справка в информационните фондове на МВР за адресните регистрации и
информацията изискана от Кметство село Богданово, общ.Нова Загора.
В хода на разследването е
изготвена комплексна техническа и съдебно-почеркова експертиза от заключението
на която е видно, че :
5.1. Подписите след текста
„Изготвил" и „Гл.счетоводител" в Удостоверение Обр. УП-30 № ХІV/10.01.1989г.
на Железопътен завод „Георги Димитров" - гр.София не са положени от И.А.И..
Подписът след текста:
„Ръководител" в Удостоверение Обр. УП-30 № ХІV/10.01.1989г. на Железопътен
завод „Георги Димитров" гр.София, допускам че не е положен от И.А.И..
5.2. Не мога да отговоря на
въпроса дали подписът след текста „Изготвил", :в Удостоверение Обр. УП-3,
изх. № 288/14.02.2000г. на ДФ „Строймашинженеринг" - гр.София е положен от
И.А.И..
Подписите след текста
„Гл.счетоводител" и „Ръководител" в Удостоверение Обр. УП-3
изх.№288/14.02.2000г. на ДФ „Строймашинженеринг" - гр.София не са положени
от И.А.И..
5.3. Правоъгълните печати и
кръглият печат в Удостоверение Обр. УП-30 № ХІV/10.01.1989г. на Железопътен
завод „Георги Димитров" - гр.София са изпълнени с тампонно мастило.
5.4. Поради увреждане на бланката
на Удостоверение Обр. УП-30 № ХІV/10.01.1989г. не мога да отговаря на въпроса
по какъв начин е била изготвена.
Попълванията в бланката на
Удостоверение Обр. УП-30 № ХІV/10.01.1989г. са били изпълнени преди нанесените
увреждания на бланката.
5.5. Кръглият печат на ДФ
„Строймашинженеринг" - гр.София в Удостоверение Обр. УП-3, изх. №
288/14.02.2000г. е изпълнен с тампонно мастило.
Към материалите по делото е
приложена справка от НОИ - ТД Сливен, изх. № 1013-19-222#1/17.03.2016г., от
която се установява, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на
подс.И.А.И. по заявление, подадено на 21.11.2014г. и представени документи за
осигурителен стаж и доход, следва да е 840 лева месечно, които парични средства
подс.И. направил опит да присвои, като деянието останало недовършено поради
независещи от него причини.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетеля Д.Г.К. и А.И.К., тъй
като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се
допълват.
Съдът
дава вяра на заключението на назначената по делото комплексна техническа и
съдебно почеркова експертиза като въз основа на нея приема за безспорно установено
,че , подписите след текста „Изготвил” и „Гл. счетоводител” в
Удостоверение обр. УП-30 от 1989
г. на Железопътен завод „Георги Димитров” не са положени
от подсъдимия. Подписът след текста „Ръководител” вещото лице допуска, че не е
положен от него. Относно Удостоверение обр. УП-3 от 2000 г., отговорът на вещото
лице е, че подписите в графи „Гл. счетоводител” и „Ръководител” не са положени
от И.. Не може да даде отговар на въпроса дали след текста „Изготвил” в
Удостоверение обр. УП-3 от 2000
г. подписът е положен от подсъдимия И.И.. В двете
удостоверения кръглият печат е с тампонно мастило, което означава, че не е
отпечатано на ксерокс или на принтер, а е положен собственоръчно върху бланката.
Бланката на УП-30 от 1989 г.
не може да даде отговор по какъв начин е изготвена, тъй като е повредена.
Залята е с някаква течност.
Съдът кредитира и писмените доказателства,
присъединени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си подс. И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 212 ал.1 пр.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК, тъй като на 21.11.2014 г. в гр. Сливен,
чрез използване на официални документи с невярно съдържание: Удостоверение обр.
УП № 30, № ХІV-97/10.01.1989 г., издадено от железопътен завод „Георги
Димитров” – гр. София и Удостоверение обр. УП № 3, изх. № 288/14.02.2000 г.,
издадено от ДФ „Строймашинженеринг”-гр. София, направил опит да получи без
правно основание чуждо движимо имущество – лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 840,00 лева месечно, собственост на Държавното обществено
осигуряване, фонд „Пенсии свързани с трудова дейност”, с намерение да го
присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца
причини.
По делото е установен по
безспорен и категоричен начин механизма на извършеното престъпление изразяващ се в използване на официални документи с невярно
съдържание: Удостоверение обр. УП № 30, № ХІV-97/10.01.1989 г., издадено от
железопътен завод „Георги Димитров” – гр. София и Удостоверение обр. УП № 3,
изх. № 288/14.02.2000 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг”-гр. София. Установено е ,че двата посочени
документа са официални по смисъла на чл. 93 от НК както и ,че се явяват такива
с невярно съдържание доколкото отразените в тях обстоятелства не съответствуват
на обективната действителност.
Установено е ,че деянието е
останало недовършено във фазата на опита по независещи от дееца причини .
Установено е и целта му , а именно да получи
без
правно основание чуждо движимо имущество – лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 840,00 лева месечно, собственост на Държавното обществено
осигуряване, фонд „Пенсии свързани с трудова дейност”, с намерение да го
присвои.
Деянието си подсъдимият е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Деецът е знаел ,че
представените документи са с невярно съдържание както и ,че желаната от него
сума не му се дължи по право .
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира
в ниската правна култура на подсъдимия, в стремежа му за облагодетелстване по
непозволен от закона начин и незачитане на правовия ред в РБ.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни
на същия.
Съдът не отчете отегчаващи вината
обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и прецени
,че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК.
С оглед целите на специалната и генерална превенция,
на основание чл. 212 ал.1 пр. 1 вр. чл. 18 ал.1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода, в минималния предвиден за съответното
престъпление размер при привес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно
ДВЕ ГОДИНИ, което на основание
чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок три години, считано от влизане на
присъдата в сила, като съобрази обстоятелството ,че към момента на извършването
му подс. И. не е осъждан.Съдът съобрази и факта ,че деянието е останало във
фазата на опита както и това ,че е останало недовършено по независещи от дееца
причини .
Така определеното наказание,
съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена
опасност на подсъдимия и на деянието.
С оглед правилата на процеса
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на СлРС сумата от 164,05 лв.за направените по делото
разноски.
Ръководен от гореизложеното
съдът, постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: