Р Е Ш Е Н И Е
№ 1131
Гр. Пловдив, 07.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение ,І състав,
в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди ,двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 352 по
описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните
работи/ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Д.З.Т. - мл.
автоконтрольор в група „КПДГПА“ на с-р „Пътна полоция“ при ОДМВР Пловдив чрез
адв. Т.Т. ***, оф. 11 против Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
1030з-235/02.02.2021 год., на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Пловдив, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 1, чл.
198, ал. 1 и ал.2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от
настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения административен акт като
неправилен и незаконосъобразен.Поддържа се ,че не е налице дисциплинарно нарушение
и то виновно извършено от жалбоподателя,поради което оспорената заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Направено е искане за
присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.,оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи, че заповедта, като
издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в
ЗМВР административно-производствени правила и при съблюдаване на императивните
изисквания за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна. Направено
е искане зи присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а в слу2чай,че жалбата
бъде уважена,се иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя до минималния размер съгласно Наредба №1/2004.
І.По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно легитимирано
лице-адресат на оспорения акт, чиито интереси са засегнати неблагоприятно от
оспорения индивидуален административен акт,
в рамките на предвидения за това преклузивен срок,пред надлежния съд по
смисъла на чл. 133, ал.1
от АПК, поради което същата е ДОПУСТИМА
ІІ.Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Видно от съдържанието на оспорената заповед, както и
от кадрова справка УРИ 317р-22/18.01.2021 г. (лист 16), към датата на издаване
на заповедта Д.З.Т. заема длъжност на младши автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното движение
по главни пътища и автомагистрали“ /“КПДПА“/на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция при ОДМВР-гр.Пловдив.
Със Заповед № 1030з-2696/31.12.2020 година па Началник
сектор ..Пътна полиция" - ОДМВР-Пловдив е разпоредено да се извърши
проверка във връзка с получени данни за
нарушения от служители на група „КПДПА“,сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция при ОДМВР-гр.Пловдив/л. 17/.Назначена е комисия в
състав,която е следвало да изготви писмена справка.
Последвало е издаването на справка per. № 1030р-3365/01.02.2020 година/л.11/,в
която е отразено,че на 11.11.2020 г в часовия диапазон от 09.04.28 ч.. 09.05.13ч..
09.05.16 ч..09,06.07 ч..09.06.10ч..,09.06.27 ч.,10.00.50 ч.,11.19.49 ч. в град
Пловдив, мл.инспектор Д.З.Т., виновно е
нарушил указанията за работа със система АИС-ВОДПК, Раздел II. чл.2. което е в
разрез с МЗ рег.№ 8121 з- у 727/14.07 2020г година.
Посочено е ,че при направената проверка, се
установява,че Д.Т. като водач на служебен автомобил с peг. .No ***. посяга с
дясната си ръка към контактния ключ и гаси двигателя, след което подава контакт
и принудително стартира двигателя на управляваното от него служебно МПС, след
това му действие записите от АИС- ВОДПК изчезват до приключване на дежурството.С
това си поведение Т. нарушава разпоредбите на нормативната уредба, посочени в
раздел II. чл.2 от МЗ рег.№8121з-727/14.07.2020г.. за което е предложено да му
бъде наложено-дисциплинарно наказание по чл.197.ал1 от ЗМВР - ..Мъмрене"
Преди издаването на справката,до жалбоподателя ,от председателя на назначената
комисия, е изпратена покана за даване на писмени обяснения с рег. №
1030р-237/06.01.2021г./л.18/,.В административната преписка е налична и Покана
за запозване със Заповед № 1030з-2696/31.12.2020 година на Началник сектор
..Пътна полиция" - ОДМВР-Пловдив/л.19/
Д.З.Т. е дал писмени обяснения с рег.№
1030р-3015/27.01.2021г./л.13/,като е посочил ,че през определения период не е манипулирал
системата.Ако автомобилът е гаснел в движение,то е ,защото е влизал в авариен
режим и е светвала чек
лампата.поддържа,че не бил запознат с видеофайловете и не може да каже дали
записаното отговаря на истината.
Последвало е издаването на Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № 1030з-235/02.02.2021 год., на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл.
197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и ал.2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един
месец.
В съдебно заседание ответникът представя заверено
копие от Заповед № 8121з-727/24.07.2021г. на министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на Организационно-технологичните
правила за работа с Автоматизирана информационна система за
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Според чл. 204, т.
4 от ЗМВР, дисциплинарните наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 се налагат със
заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. В случая, на
жалбоподателя Т. е наложено дисциплинарно
наказание "мъмрене" за срок от един месец, представляващо наказание
по смисъла на чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра
на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., в сила от
01.02.2017 г., издадена на основание чл. 33, т. 9 и чл. 143, ал. 2 от ЗМВР, е
утвърден Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1
и 3 и ал. 3 от ЗМВР, съгласно приложение № 1, приложение № 2 и приложение № 3.
Според точка 8. от Раздел ІХ "Областни дирекции
на МВР (ОДМВР)" от приложение № 1 към Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017
г., длъжността "началник на сектор" в ОДМВР е ръководна, а според т.
т. 19, 29, 21 от същия раздел на приложение № 1, длъжността
"инспектор" е изпълнителска.
На съда е служебно известно,че със Заповед №
8121к-14892 от 11.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, В.Д.М.., издал
оспорената по делото заповед, е преназначен на ръководна длъжност "Началник
на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция"
при областна дирекция на МВР – Пловдив", считано от датата на встъпване в
длъжност (12.12.2019 г.).
Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда
приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена от компетентен
за целта орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира произ-водството за проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно
чл.195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се на-ложи в
двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му.
Според чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А
според чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
Предвид посочените разпоредби на чл.196 от ЗМВР и
независимо от обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за
датата на постъпване на преписката при ответника, доколкото от датата 27.01.2021.,
на която жалбоподателят Т. със сигурност е запознат със справката за
резултатите от извършената проверка, до датата на издаване на оспорената
заповед (02.02.2021г.) не са изминали повече от два месеца; а от датата на
извършване на нарушението (11.11.2020г.) до датата на издаване на оспорената
заповед не е изминал срок, по-голям от 1 година, то процесното дисциплинарно
наказание е наложено в законоустановения срок.
Също така, с разпоредбата на чл.206, ал.3 от ЗМВР
изрично е предвидено, че за разкриване на обективната истина могат да се
използват всички начини и средства, допустими от закон, което обстоятелство е
на-лице в случая и не е спорно между страните.
Спазено е и установеното от чл.206, ал.1 от ЗМВР
изискване дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения, предвид наличието по делото на
посоченото по-горе обяснение с Рег.№1030р-3015 от 27.01.2021г.
Ето защо, според настоящия състав на съда,
производството по издаване на оспорената заповед се явява проведено при липсата
на съществени нарушения на процесуалните правила и съобразно установеното от
нормите на ЗМВР и Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи (Инструкция №8121з-470).
На следващо място, оспорената заповед се явява
постановена в съответствие с изискванията за форма на този вид актове,
установени с нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, предвид направеното в същата
посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Според посочените като основания за издаване на
оспорената по делото заповед разпоредби на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, дисциплинарни
нарушения са: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители;. А според чл.198, ал.1 и ал.2 от ЗМВР,
дисциплинарно наказание “мъмрене“ се налага за маловажни дисциплинарни
нарушения,като маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията
е незначително.
В случая, деянието, за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е описано като “… Д.Т. като водач на
служебен автомобил с peг. .No ***. посяга с дясната си ръка към
контактния ключ и гаси двигателя, след което подава контакт и принудително
стартира двигателя на управляваното от него служебно МПС, след това му действие
записите от АИС- ВОДПК изчезват до приключване на дежурството.“
Деянието се квалифицира като нарушение на Раздел II,
т.2 от УКАЗАНИЯТА, според които “Забранява се системите да бъдат изключвани
чрез прекъсване на проводници на ел. захранването или по какъвто и да било друг
начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване
работоспособността на системите“,което е в разрез с МЗ рег.№
8121з-727/14.07.2020г. за утвърждаване на Организационно-технологичните правила за работа с Автоматизирана
информационна система за „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния
контрол“..
Според настоящия състав на съда, действията на Т.,
изразяващи се в загасване на двигателя на служебния автомобил и
непосредственото му принудително запалване след това, посредством включването
на висока предавка на скоростната кутия на автомобила, , биха могли да се
квалифицират като “лоша“ (“слаба“) техника на управление на лекия автомобил, но
не може да се направи категоричен извод, че работоспособността на системите в
автомобила (Видеозаснемане на пътен контрол (ВПК1) и интегрирана система за
мобилно видеонаблюдение (ВПК2)) е нарушена именно от краткотрайното изключване
на захранването на автомобила, тъй като периодът от време, през който е
прекъснато захранването на автомобила, е незначителен спрямо периода от време,
през който системите могат да работят след спиране работата на двигателя- до 4
часа.Освен това твърдението на жалбоподателя е,че управляваният от него
служебен автомобил понякога изпада в
„авариен режим“,като на арматурното табло светвала аварийна лампичка „Чек
контрол“,като при рестартиране на автомобила грешките се изчиствали.Горните
обстоятелства не са взети предвид от ответника при издаване на процесната
заповед.Не се установява Т. да е бил запознат с „Указания за работа с
АИС-ВОДПК“,както и със МЗ рег.№
8121з-727/14.07.2020г. за утвърждаване на Организационно-технологичните правила за работа с Автоматизирана
информационна система за „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния
контрол“.
При това положение, следва да се приеме за установено,
че по делото не е доказано по несъмнен начин извършването на дисциплинарно
нарушение от страна на жалбоподателя. Съответно, не е доказано наличието на
фактическо основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание, поради
което оспорената заповед се явява постановена в противоречие с относимите
материалноправни разпоредби.
Посоченото обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва
да му се присъдят до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия
по делото списък на разноските (лист 34). Искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, в минимален размер, определен
по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв, също е основателно и такова следва да бъде
присъдено на пълномощника на жалбоподателя в размер, определен по реда на чл.8,
ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,а именно 400 лева.Следва да бъде присъдена и заплатена държавна
такса в размер на 10 лева. За разноските следва да бъде осъдено юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорената заповед, каквото в случая се явява ОД на “МВР“-
Пловдив.
По аргумент от нормата на чл.211, пр.3 от ЗМВР,
настоящето решение ще е окончателно.
Така мотивиран, Административен съд-Пловдив,Първо
отделение, I състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.З.Т. - мл. автоконтрольор в група
„КПДГПА“ на с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив чрез адв. Т.Т. ***, оф. 11 ,
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 1030з-235/02.02.2021 год., на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на “МВР”- Пловдив да заплати на Д.З.Т.
,ЕГН **********,чрез адв. Т.Т. ***, оф. 11,разноски по делото в размер на
410/четиристотин и десет/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: