№ 417
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501823 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 156/23 г. по описа на ОС
Видин. С решение по делото № 48/28.03.24 г., позовавайки се на решение
50130/03.01.24 г. по гр.д. 5134/21 г. на ВКС, IV ГО, съдът е приел, че оставащата при
съизмеряване на приходи без доказан законен източник и разходи величина, наричана
„брутен доход“, може да е положителна или нулева, но не и отрицателна. Ищецът като
е прибавил към имуществото разходите, е нарушил дефинитивните разпоредби на § 1,
т3,4,8 ДР ЗОНПИ и трайната практика на ВКС, вкл. обективираната в ТР 4/21 г. И тъй
като не може да има нетен отрицателен доход, то същият следва да се приравни на „0“,
от което следва, че липсва значително несъответствие между приходите и разходите и
искът следва да се отхвърли като неоснователен. Постановен е отхвърлителен
диспозитив и ищецът е осъден да заплати разноските в процеса.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът е тълкувал превратно дефинитивни
законови разпоредби, че значителното несъответствие следва да се констатира за целия
проверяван период, а не само като крайна рекупитулация към момента на сезиране на
съда с иска, че се пренебрегва установеното от закона (чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ) оборимо
предположение за това, че когато не се докаже законов източник, следва, че
имуществото е незаконно придобито. Цифровият израз на несъответствието между
приходи със законов източник и разходи може да е отрицателна величина, която
показва, е разходите са по-големи от приходите. Тежестта да докаже наличието на
законен източник принадлежи на проверяваните лица. По конкретното дело няма нито
твърдения, нито доказателства за законни приходоизточници. Проверката е установила
за период от 10 години приход в размер на 1 165.75 лв. Той не може да покрие само
битовите нужди на ответника, още по-малко да му позволи да придобие предложеното
1
за отнемане имущество. Изтъква се, че несъответствието в размер на поне 150 000 лв.
е предпоставка за разгръщане на състезателен процес, в който ответникът с помощта
на всички доказателствени средства може да обори презумираното наличие на
имущество, придобито без законов източник. Иска се отмяна на постановения
отхвърлителен диспозитив и уважаване на иска.
С частна жалба се оспорва правилността на определение 221/09.05.24 г., с което
е отказано да се зачете възражението за недължимост на възнаграждение на основание
чл. 38 ЗА тъй като не са налице предпоставките за прилагане на законовата
разпоредба. Видно от определението съдът не е постановил мотиви по наведените от
молителя в производството по чл. 248 ГПК доводи, а е обосновал такива с оглед
възражение по ал. 5 на чл. 78.
Процесуалният представител на ответника не е представил отговор по
въззивната жалба.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
Въззивникът поддържа жалбата си.
В писмената си защита въззиваемият се позовава на практиката на ВКС от
подлежащото на отнемане имущество да се изключва онова, което не е налично в края
на проверявания период. След като определени средства са постъпили, но не са
налични, същите не следва да се вземат предвид при установяване на величината на
значително несъответствие между приходи със законен източник и разходи. И тъй като
равностойността на предложеното за отнемане имущество е 49 020 лв., то няма
значително несъответствие по смисъла на закона (над 150 000 лв.). Въззиваемият се
позовава и на недоказана причинна връзка между престъплението, за което на
ответника е повдигнато обвинение, и имуществото, заявено в исковата молба като
подлежащо на отнемане.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се проверка за
правилността на решението с оглед доводите за неправилност.
Въз основа твърденията на страните и според доказателствата, намиращи
се в кориците на първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на
проверка, САС приема следното:
Не се спори, че по отношение на ответника Х. С. е било повдигнато обвинение
за участие в престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, чиято цел е била да
върши съгласувано престъпления по чл. 159а, 159б,159г и 253 НК , като групата е
създадена с користна цел – чл. 321, ал. 3, пр.2, вр. ал. 2. Престъпленията попадат в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 и 5 ЗПКОНПИ. Наказателното производство е
приключило със сключено между подсъдимия и прокуратурата споразумение, с което
Х. С. признава вината си. Наложено е наказание лишаване от свобода със срок за
ефективно изтърпяване 1 г. 2 м. Проверка, образувана на основание Протокол
ТД10СФ/УВ-1247/27.09.19 за времето 27.09.09 г. – 27.09.19 г. установява, че Х. С. е
неженен. Към датата на образуване на проверката той е собственик на л.а. м. Опел,
мод. Астра ДК № ********, няма регистрирани търговци като ЕТ и не участва в
търговски дружества, придобил е недвижим имот на стойност 15 000 лв., който е
отчуждил. През 2015 г. е станал собственик на УПИ XII-1157 с площ 1716 кв.м., с
построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда, едноетажна масивна
жилищна сграда (кухня), едноетажна паянтова стопанска сграда и още една
едноетажна паянтова стопанска сграда, с посочени в нотариалния акт квадратури.
Общата пазарна стойност към момента на придобиването е 20 000 лв. През 2019 г. е
констатирано незаконно строителство през периода 2015-2019 г. на масивна
2
едноетажна пристройка, експлоатирана, като строителните разходи възлизат на 17 739
лв., масивен санитарен възел на стойност 2 625 лв., дървен навес, с дървени стени, на
стойност 8 892 лв., масивна ограда, с височина на колоните 2 м., на стойност 3 500 лв.
Общият размер на остойностената строителна дейност е 32 756 лв., а на имота с
подобренията е 43 756 лв.
МПС – м. Форд, мод. Мондео е закупен преди проверявания период, но е
отчужден, като пазарната му стойност при отчуждаването е 3 800 лв., закупен през
2001 г. е л.а. м Фолксваген, мод Шаран, отчужден с пазарна стойност към момента на
отчуждаване 3 800 лв. и л.а. м. Мерцедес мод. Е 250 ЦДИ с пазарна стойност към
момента на придобиване 27 500 лв. Този автомобил е в държане на ответника.
Справка в НОИ установява, че ответникът не е получавал обезщетения за
безработица, нетрудоспособност или пенсия.
На база разкритата банкова тайна се установява, че във всички търговски банки
няма данни за притежавани от проверяваното лице сметки.
Нужната издръжка за едно лице през проверявания период възлиза на 44 255.42
лв. Установени са задгранични пътувания, разходите за които според Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина възлизат общо на 42 342. 98
лв.
През проверявания период не са заплащани такси и данъци.
По делото са приети автотехническа експертиза (л. 146, т. 2), оценителна
експертиза за остойностяване на разходите за строителна дейност и действителната
пазарна цена на имоти, предмет на сделки (л. 170 т.2) и икономическа експертиза,
определяща наличието и размера на несъответствие между приходите със законен
източник и разходите през проверявания период (л. 8 т. 3).
Според мотивите на решение № 13 на Конституционния съд от 13.10.2012г. по
к.д. № 6/2012г. „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е
разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия
период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество,
наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите
задължения“. ТР 4/21 г. ОСГК приема, че „имуществото по смисъла на разпоредбата
обхваща само правата, не и задължения… Според чл. 141 и следващите от ЗПКОНПИ
релевантното имущество е наличното такова и по реда на този закон се отнема в полза
на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на
отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл.53 ал.2 б.„б” НК/,
приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период,
което е налично и в края му“.
При анализа за отговарящото на даденото тълкуване настоящият състав приема,
че при определяне на величината на несъответствие не следва да се включват
разходите за задгранични пътувания, определени по реда на Наредбата за служебните
командировки и специализациите в чужбина, защото тя е неприложима спрямо
конкретното лице (л. 18, т. 3). Пресметнати съобразно цитираната наредба от експерта
за проверявания период разходи са в размер на 46 275.76 лв. Така изчислените разходи
са предполагаеми, а не доказани.
Също така не следва да се калкулира добитата продажна цена за прехвърлено
през периода недвижимо и движимо имущество.
Разходите за издръжка през проверявания период според НСИ са в общ размер
44 255.41 лв. Към тази сума следва да се прибави стойността на наличния автомобил
3
м. Мерцедес 27 500 лв. и СМР на недвижим имот в размер на 59 085 лв. Сборуваният
разход възлиза на 130 840.41 лв.
Не са установени приходи в полза на лицето с изключение на 165.75 лв. според
справка основана на чл. 57 ЗОДФЛ и 1000 лв. – получена продажна цена за автомобил,
придобит в предходен момент, но продаден през проверявания период. Общите
приходи възлизат на 1165.75 лв. и следва да се приспаднат от размера на установените
разходи.
Изводът на САС е, че не се установява несъответствие между приходите с
доказан законов източник и разходите, надвишаващо визираната дефинитивна сума за
значителност на несъответствието 150 000 лв.
Поради това, макар на друго основание, искът се явява неоснователен. Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението в
отхвърлителната му част следва да се потвърди.
По отношение на частната жалба, с която като неправилно се определя
постановеното на основание чл. 248 ГПК определение относно разноските САС
приема, че същото не е неправилно. По делото е представен списък с разноски на
ответника – л. 64, т. 3, а на л. 89 т. 2 от първоинстанционното дело се намира договор
за правна помощ, според който страните са се съгласили на основание липса на
средства ответникът да бъде представляван от повереника му съобразно чл. 38 , ал. 2
ЗА. САС споделя виждането на първостепенния съд, че конкретното дело е с повишена
фактическа и правна стойност. Поради това и обжалваното определение, постановено
на основание чл. 248 ГПК следва да се потвърди.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/28.03.24 г., постановено по гр.д. 156/23 г. по
описа на ОС Видин и определение 221/09.05.24 г., постановено на основание чл. 248
ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. Чл. 38 ЗА Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество да заплати в полза на адв. Г. И. П., АК Ловеч
адвокатски хонорар в размер на 6866.48 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4