Определение по дело №42138/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20845
Дата: 17 август 2022 г. (в сила от 17 август 2022 г.)
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20211110142138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20845
гр. С., 17.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110142138 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Г. М. - Х., чрез адв. Д.К., с която
срещу И. ЙО. И. и (ФИРМА) са предявени искове за осъждането на ответниците да заплатят
на ищцата сума в размер на 5000 лева – обезщетение за причинени й имуществени вреди от
унищожаването и премахването на 04.06.2021 г. на собствена на ищцата метална
конструкция /стълба/ към собствения й апартамент, находящ се на адрес: гр. С., (АДРЕС).
Ищцата е уточнила, че предявеният срещу физическото лице ответник иск е главен такъв, а
искът срещу дружеството желае да бъде разгледан от съда в условията на евентуалност.
В исковата молба, уточнена с молби от 20.09.2021 г., 15.10.2021 г. 06.01.2022 г.,
07.01.2022 г., 14.03.2022 г. ищцата поддържа, че посоченият като главен ответник И. ЙО. И.,
в качеството си на служител и представител на (ФИРМА) на процесната дата 04.06.2021 г. е
разпоредил на трети лица да отрежат и премахнат собствената на ищцата метална стълба
към апартамента й, като я нарежат на парчета, които действия са били извършени без
ищцата да е предварително уведомена и да е дала съгласието си за това. Счита, че не е
налице правно основание за премахването на стълбата. Поддържа, че с унищожаването на
собствената й вещ са й причинени имуществени вреди, които оценява на сумата от 5000
лева. Претендира и законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Предявява иска срещу И. ЙО. И., а в условията на евентуалност – срещу (ФИРМА)
в качеството му на възложител на работата, за който с уточнителната молба от 14.03.2022 г.
се твърди да е дал указания на другия ответник – ИВ. ИЛ. за премахването на стълбата.
С разпореждане № 19743/29.09.2021 г., както и с разпореждане № 7347/24.01.2022 г.
на ищцата са дадени указания да изложи конкретни твърдения на какво основание счита, че
всеки от ответниците носи отговорност за претърпените от нея имуществени вреди, в това
число да конкретизира твърденията си кое лице следва да носи отговорност като възложител
на работата с оглед съдържащите се твърдения, че И. ЙО. И. в качеството му на
представител на (ФИРМА) е наел лица за премахване на стълбата.
1
Независимо от предоставените на ищеца в производството многократни
възможности за уточняване на предявените искове, съдът приема, че предявеният срещу
ответника И. ЙО. И. иск за сумата от 5000 лева, претендирана като обезщетение за
имуществени вреди от унищожаване на собствена на ищцата вещ, е недопустим, тъй като от
фактическите твърдения, изложени от ищеца, не се установява последният да притежава
процесуална легитимация да е ответник в производството.
Както се посочи и по-горе от изложението в исковата молба, уточнявана
многократно, става ясно, че ищцата твърди И. ЙО. И. да е действал в качеството си на
служител на (ФИРМА) и по възлагане от последния, в която връзка физическото лице е
наредило на трети за спора лица да премахнат собствената на ищцата метална стълба, която
при премахването й е била унищожена. Следователно се твърди И. да е действал по
възлагане на своя работодател (ФИРМА), като обаче не той лично, а други лица са
извършили неправомерните действия по унищожаване на вещта, от което за ищцата са
произтекли имуществените вреди, чието обезщетяване се иска в производството. Ето защо и
съдът приема, че исковата молба не съдържа твърдения, които могат да бъдат тълкувани в
посока, че И. е прекият причинител на вредите, доколкото се твърди не той, а трети лица, да
са извършили действията по разрушаване на конструкцията, а от друга страна не се явява и
възложител на работата, какъвто сам ищецът твърди да е посоченият като евентуален
ответник (ФИРМА). Следователно липсват твърдения, които да дадат основание на съда да
приеме, че е сезиран с допустим иск срещу това лице, предвид което и исковата молба в тази
част следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, вх. № 28787/19.07.2021 г.,
подадена от Е.Г. М. - Х., чрез адв. Д.К., в частта, с която срещу И. ЙО. И. е предявен
осъдителен иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от унищожаване на собствена на ищцата вещ /метална стълба/, извършено на 04.06.2021 г. в
гр. С..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2