СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
05.02.18г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 11.01.18г. /с
участието на секретаря А. Тодорова/ гражданско дело № 3520/16г. и констатира следното:
Предявен е частичен иск от П. С. против З. „Б.В.И.Г.” АД с правно основание
чл. 226 от КЗ за сумата 26 000 лева /част от цяла претенция в размер на
общо 300 000 лева: обезщетение за неимуществени вреди – ексцес, следствие
от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума,
считано от 09.09.15г.
Конкретизацията на главният иск по размер е направена от
председателя на състава в съответствие с допълнително депозираната молба на
ищеца, находяща се на лист 135 от делото /постъпила по факс в съдебното
заседание на 12.01.17г., с която предходната молба от 24.11.16г. по чл. 214 от ГПК се оттегля/. Оригиналът на тази молба /с дата 12.01.17г./ е пришит накрая
на съдебната папка.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 21.06.13г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са
били причинени физически увреждания /травми/ на ищеца. Произшествието е
причинено от С. Х.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число:
деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на С. Х./ са
удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал
/преценен в съвкупност/, съответно – не са и спорни /ответникът вече е изплатил
на ищеца извън-съдебно обезщетение в размер на 85 000 лева/. Към датата на
ПТП-е – С. Х. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
В настоящата хипотеза се претендира обезщетение за
ексцес в здравословното състояние на ищеца /установен към 09.09.15г./,
следствие от процесния инцидент. С оглед това:
Възражението на ответника за допустимост на процеса
/обосновано с правилото на чл. 233, изр. 2-ро от ГПК/ е неоснователно –
предметът на предходното дело /приключило с отказ от иска/ е бил различен от
предмета на настоящото дело /в предходния процес е била заявена претенция за
обезщетяване на неимуществените вреди, следствие от самия инцидент, а в
настоящия процес е заявено обезщетение за вреди, следствие от ексцес – т.е за
друг вид, допълнително настъпили, нови вреди/. Предвид това /предвид различното
естество на вредите – първоначално настъпили и настъпили допълнително/
извън-съдебното плащане от страна на застрахователя /във връзка със сключено
споразумение/ също не може да обоснове недопустимост на настоящата претенция /това
плащане е обезщетило първоначалните вреди, но не и евентуално настъпилите
допълнителни такива, заявени по настоящото дело/.
Искът е частично основателен – до размера на сумата 15 000
лева:
По делото са приети медицински експертизи, които
удостоверяват естеството и вида на конкретно претърпените от пострадалия
физически увреждания /вещите лица установяват подробно здравословното
/физическо и психическо/ състояние на ищеца след настъпването на ПТП-е.
Действително - експертите не констатират
пряко наличие на ексцес /настъпил към 09.09.15г., когато ищецът е бил
преосвидетелстван/. Председателят на състава обаче намира, че наличието на такъв
може косвено /е житейски обосновано/ да се презумира в процесната хипотеза
предвид:
Конкретното изключително тежко здравословно състояние
на пострадалия към момента на инцидента /удостоверено детайлно от приетите
експертизи/ и предприетото лечение за възстановяването на ищеца, както и
предвид:
Преживеният в момента на инцидента /а и по време на
предприетото лечение/ психически стрес /което обстоятелство също следва да се
презумира в хипотези на претърпяно ПТП-е и физически увреждания/.
Няма как при претърпени физически увреждания от такова
изключително тежко естество – да се изключи изцяло /принципно/ възможността за
настъпване на ексцес в здравословното състояние на пострадалия.
Всички изброени по-горе обстоятелства се съобразяват
/преди всичко/ и в контекста на възрастта на ищеца. На последно място –
председателят на състава съобразява и възражението на ответника по чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, което се явява основателно /това възражение може да бъде съобразено и
в хипотезата на заявена претенция за ексцес/. В тази връзка:
Инцидентът е настъпил в момент, когато ищецът се е
возил върху натоварена с дърва каруца, без да е обезопасен, като ППС-во се е
движило по главен път. Тези обстоятелства, преценени в контекста на конкретният
механизъм на инцидента /очертан подробно от приетата по делото техническа
експертиза/ – следва да се окачествят като допринасящи за настъпване на
процесния вредоносен резултат.
Основателен е и акцесорният иск:
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
върху горната главница за периода след 09.09.15г. /датата на ексцеса/ доколкото
застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи
лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД да плати на П.С.С. ЕГН ********** сумата 15 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди – ексцес, следствие от ПТП / - на основание чл. 226 от КЗ и законната лихва върху тази сума от 09.09.15г. до цялостното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 15 000 лева.
ОСЪЖДА П.С.С. да плати на З. „Б.В.И.Г.” АД 100 лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД да плати на адвокат Р. – 980 лева адвокатски хонорар
на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД да плати на СГС 600 лева - държавна такса и 423 лева –
съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: