Р Е
Ш Е Н
И Е №2
гр.Шумен 9.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание на
тринадесети декември , две хиляди и
осемнадесета година , в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Ралица
Хаджииванова
при секретаря Жанета
Дучева и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№388 по
описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №638/28.06.2018г. по гр.д.№2070/2017г. по описа на ШРС , изменено в частта му за разноските с определение
№2452/21.09.2018г. съдът е осъдил Община Шумен, представлявана от Кмета Л.х.,
на основание чл.49 от ЗЗД, да заплати
на Д.П.М. с ЕГН: ********** *** сумата 399,11лева
, представляваща причинени имуществени вреди от паднал
контейнер за разделно събиране на отпадъци на 07.04.2017г. в гр.Ш.върху
паркиран, собствен на ищеца лек автомобил марка “Тойота“ модел „Ярис“ с ДК№ *,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането-
07.04.2017г. до окончателното заплащане на вземането, осъдил е Община Шумен, представлявана от Кмета Л.Х., да
заплати на Д.П.М. с ЕГН: **********, направените по делото деловодни
разноски в размер на 50.00 лева и на адвокат С.Б. на осн.чл.38 ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300лв. Решението е постановено при участието на трето
лице– помагач „Булекопак“АД-гр.С.с ЕИК: *, *.
Решението е обжалвано от ответника
Община Шумен, представлявана от Кмета Л.х., действаща, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт
Й.С., като незаконосъобразно и неправилно по изложените
в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което
да отхвърли иска и да се присъдят разноските по делото.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК Д.П.М. не е депозирала отговор на
въззивната жалба на ответника. В депозирано преди съдебното заседание писмено
становище оспорва жалбата на ответника като неоснователна и моли съдът да я
остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК третото лице помагач „Булекопак“АД-гр.С.е депозирало
отговор и изразява становище за основателност на жалбата на ответника.
Решението е обжалвано и от третото лице помагач „Булекопак“АД-гр.С.като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска .
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК Д.П.М.
е депозирала отговор на въззивната жалба
на третото лице помагач с който я оспорва
като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
обжалваното решение.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК Община Шумен
не е депозирала отговор на въззивната жалба на третото лице помагач ,като в
съдебно заседание , чрез процесуалният си представител я счита за основателна.
Въззивните жалби
са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес и са допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Като
обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
В исковата си молба до съда, Д.П.М. ***, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника- Община Шумен,
представлявана от Кмета, като отговорна за причинени имуществени вреди на
собствения й лек автомобил марка “Тойота“ модел „Ярис“ с ДК№ *, да заплати
исковата сума 410,62лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането,
представляваща ремонт на предна броня, поради настъпила щета от паднал върху
него пластмасов контейнер за разделно събиране на 07.04.2017г. Претендираната
сума представлявала обезщетение за претърпени вреди, следствие на бездействие
на ищеца, изразяващо се в липса на обезопасяване и укрепване на контейнера,
стопанисван от Общината, както и факта, че контейнерите са леки, което създава предпоставка
за лесното им преместване от силен вятър и не са поставени на обособен за целта
участък. Претендира и направените по делото разноски. В открито съдебно
заседание, предвид заключението на изготвената по делото експертиза, прави
изменение на иска, като оттегля същия за разликата над 399,11лв.
Ответникът
е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК и
излага възражения по неоснователността на исковете. Сочи, че Община Шумен е
сключила Договор за сътрудничество № 25-01-639 от 17.10.2008г. в областта на
разделното събиране на отпадъци от опаковки на територията на общината с
организация по оползотворяване „Булекопак“АД-гр.С.с предмет организиране на
система за разделно събиране, съхранение и третиране на отпадъците. Системата
включвала и контейнери, които са собственост на дружеството, поради което иска
привличане на трето лице в процеса. Твърди още и наличието на форсмажорни
обстоятелства, представляващи непреодолима сила, а именно силен вятър.
„Булекопак“АД-гр.С.с ЕИК: *, като трето лице
помагач на страната на ответника в
становище оспорва исковете. Твърди, че липсва
причинно-следствена връзка между вещта и вредоносния резултат.
Видно от представеното
свидетелство за регистрация Част I №********* на ПП при МВР-гр.Шумен, лек
автомобил марка “Тойота“ модел „Ярис“ с ДК№ * е собственост на ищеца Д.М.,
придобит в режим на съпружеска имуществена общност. С договор от 17.10.2008г, чийто срок бил удължаван с
анекси, с предмет на договора- сътрудничество в областта на разделното събиране на отпадъци страните са се
ангажирали да приложат програма за разделно събиране на отпадъци от опаковки в
цветни контейнери на територия на общината. По силата на чл.4 от договора,
акционерното
дружество приема
да организира за своя сметка на територията на общината система за разделно
събиране, съхранение, сортиране и обработка на отпадъци от опаковки.
Съгласно чл.7 от договора, Община Шумен,
след съгласуване с организацията по оползотворяване, определя местата за
разполагане на елементите на системата за разделно събиране на отпадъците от
опаковки. Представен е и Списък за разполагане на контейнери за разделно
събиране и сортиране на отпадъци от опаковки в гр. Ш., приложен на стр.100, от
който е видно, че в позиция №71 се намира мястото на поставяне на процесния
контейнер: ул.“.“ №. Съгласно справка от Хидрометеорологична обсерватория-гр.Шумен с
налични данни на атмосферните условия в града на 6.04.2017г. в
района на гр.Ш.най-силният вятър е бил регистрина в 21 часа с посока запад със
скорост 4м/s и на 7.04.2017г. в района на
гр.Ш.бил регистриран най-силният вятър в 14 часа с посока запад със скорост 10 м./s силният вятър е със скорост над 14 м./s Съгласно писмо
от 16.01.2018г. СПП –Шумен към ОД на МВР
–Шумен на 7.04.2017г. на тел.112 е постъпил сигнал от лицето Д.П.М. , като
същата е заявила ,че паркираният от нея автомобил е ударен от контейнер за смет
. Изпратеният на место екип е изготвил докладна записка по случая и са били
направени 7бр. снимки. От разпита на св.С.И.и св.В.М., се установява ,че
сутринта на 7.04.2018г. са констатирали ,че лекият автомобил на ищцата е с
повреди на левият калник , като до колата имало паднал казан за разделно
събиране на отпадъци с отворен капак . През нощта на 06 срещу 07
април и на самия ден на произшествието, духал силен вятър. На пътното платно
имало и метален контейнер за битови отпадъци, също изместен от мястото му. И в
други дни с подобна метеорологична обстановка, контейнерите за разделно
събиране, които били само поставени на тротоара, били размествани от вятъра,
като включително са се оказвали на главния път и водачите ги връщали. От
разпита на свидетелите на ответната страна- св.А.и св.Р., се установява, че по
искане на Община Шумен, поради множество сигнали за инциденти, свързани с
хвърляне на битови отпадъци в тях, отваряне и изваждане на отпадъци и др., през
май 2017г., били подменени контейнерите и към момента са тип „Иглу“, директно стоящи
на земята и с малък отвор за отпадъци. Често постъпвали сигнали за посегателства върху
контейнерите / увредени ,счупени ,запалени/
от недобросъвестни граждани като за 2016г. те били 23 сигнала а за
2017г. около 9 сигнала. Въпреки смененият модел на контейнерите по настоящем
отново имало посегателства по отношение на новите модели контейнери тип „Иглу”
,които били обръщани , събаряни и отваряни
отдолу за да се извадят отпадъците. Свидетелите посочват още, че контейнерът е бил разположен
на определеното за целта място и че по отношение на изрядното техническо
състояние на съдовете за разделно събиране, били извършвани регулярни проверки.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза, съществува причинно-следствена връзка между
настъпилите щети и падането на контейнера върху автомобила. Контейнерът бил
пластмасов, тип Ракла, с отварящ се на 270 градуса капак. Повърхността, на
която бил разположен била равна, без наклон, изпълнена от тротоарни плочки с
гладка повърхност. Възможно било събитието да е настъпило по посоченият в
исковата молба начин. Стойността на вредите и на извършеният ремонт на лекият
автомобил била в размер на 332.59лв. и 399.11лв. с ДДС. Причините за
произшествието били силните пориви на вятъра довели до придвижването на контейнера
,като в съдебно заседание вещото лице уточнява ,че това е вероятната причина
,като не изключва и намесата на трети
лица, като контейнерът бил със задействани спирачки, което се потвърждава и от
приложеният снимков материал. При задействани спирачки силата необходима за
придвижването на контейнера била около 10 -12 кг. Силата ,която създава вятърът
със скорост 10 м/сек. била 8.6 кг.
При така установената фактическа
обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна същност има
обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице
при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди
на пострадалия. Необходимо е
кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: да е
осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е противоправно; от
него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние; деянието да е извършено виновно, като деецът е лице, на
което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на която са
причинени така установените вреди. В случая следва да се докаже , че е налице противоправно бездействие на съответните длъжности лица , което е в пряка причинна връзка с настъпилият
вредоносен резултат. Установи се от заключението на вещото лице по
САТЕ ,че процесният контейнер заедно с още два такива са се намирали на около
6-8 метра от лекият автомобил на ищцата . Според вещото лице вероятната причина
за придвижването на процесният контейнер са силният вятър и неговите пориви,
като не се изключва като вероятна причина и човешка намеса. Уврежданията по
автомобила на ищцата са констатирани около 8 часа сутринта , като съгласно
справката от ХМ Справка
от Хидрометеорологична обсерватория-гр.Шумен с налични данни на атмосферните
условия в града на 6.04.2017г. в района на гр.Ш.най-силният вятър е бил
регистриран в 21 часа с посока запад със скорост 4м/s и на 7.04.2017г. в района на
гр.Ш.бил регистриран най-силният вятър в 14 часа с посока запад със скорост 10 м./s , а силният вятър бил със скорост над 14 м./s Следователно за периода от 6.04.2017г. до 8-9 часа
сутринта на 7.04.2017 най-силният вятър е бил със скорост от 4 м/сек. до под 10
м/сек. ,тъй като 10 м/сек. е измерената скорост в 14 часа ,което е след
произшествието. Съгласно САТЕ при задействани
спирачки силата необходима за придвижването на контейнера е около 10 -12 кг.,
а силата ,която създава вятърът със
скорост 10 м/сек. е 8.6 кг. Следователно съдът счита ,че при тези изчисления и
данни от ХМО-Шумен не вятърът е причината за преместването на контейнерите. Не
се доказа по делото ,че е духал по-силен вятър от горепосоченото и че е имало
по-силни пориви на вятъра ,които са въздействали на казана и са го придвижили в посока към лекият автомобил на ищцата и те
са довели и до обръщането му върху лекият автомобил на ищцата . Не е
изключено това придвижване да е в
следствие на човешка намеса от клошари
или такава поради хулигански или вандалски
мотиви . Още повече ,че се установи от показанията на свидетелите ,че е
имало редица посегателства върху контейнерите за разделно събиране на отпадъци ,които са
продължили и при новите модели тип
„Иглу” . Не се установи по делото наличието на противоправно поведение / несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение /от страна на длъжностни лица ,на които е
имало възлагане на определени задължения от страна на ответника, респ. третото
лице и евентуална причинна връзка между това поведение и настъпилите за ищцата
вреди. Установи се по делото, че контейнерът е бил технически изправен с
задействана спирачна система. Не се
установи по делото нарушаване на законови норми регулиращи дейността по разделното събиране на отпадъци регламентирана
в действащото законодателство. Не е установено наличието на нормативно
изискване за изграждането на специални
площадки на които да са разположени контейнерите за разделно събиране на
отпадъците , нито е налице забрана контейнерите за смет да се разполагат до
места определени за паркиране на леки автомобили.
Предвид гореизложеното
съдът счита ,че по делото не се доказа при условията на пълно и главно
доказване наличието на противоправно поведение от страна на лица по време на
извършвана от тях дейност, която им е
била възложена от ответника респ. от третото
лице , и причинно- следствена
връзка на това противоправно поведение с настъпилите вреди по лекият автомобил на ищцата.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото не се доказаха предпоставките от фактическият състав на чл.49 от ЗЗД за ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за
претърпените от ищцата вреди , поради което и предявеният иск от ищцата за
сумата от 399.11лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователността
на главният иск обосновава и неоснователността на иска за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 399.11лв.
за периода от датата на увреждането 7.04.2017г. до окончателното й заплащане.
Ето защо въззивният съд счита, че решение
на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно
и следва да се отмени.
Предвид изхода от спора ищцата
следва да се осъди да заплати на ответника разноските му по делото за двете
съдебни инстанции : за хонорар за вещото
лице сумата от 200лв., за разноски за призоваване на свидетел сумата от 30лв., държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсутско възнаграждение в размер на по 100лв. за всяка инстанция на
осн.чл.78 ал.8 във вр.с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ , общо сумата от 455лв.
На осн.чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице
помагач не се следват разноски по делото , поради което и искането за присъждане
на разноските по делото на „Булекопак“АД-гр.С.е неоснователно и не следва да се уважава.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №638/28.06.2018г. по гр.д.№2070/2017г. по описа на ШРС и определение №2452/21.09.2018г., като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.П.М. с ЕГН: **********
***, представлявана от Кмета Л.х. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 399,11лева, представляваща
причинени имуществени вреди от паднал контейнер за разделно събиране на
отпадъци на 07.04.2017г. в гр.Ш.върху паркиран, собствен на ищеца лек автомобил
марка “Тойота“ модел „Ярис“ с ДК№ *, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането- 07.04.2017г. до окончателното заплащане на вземането като
неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице–
помагач „Булекопак“АД-гр.С.с ЕИК: *, *.
ОСЪЖДА Д.П.М. с ЕГН: ********** *** разноски по
делото в размер на 455лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.