Решение по дело №327/2020 на Районен съд - Попово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 124

 

гр. Попово, 28 октомври 2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

            при секретаря: И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 327 по описа за 2020г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС.

Ищецът – Н.Г.Н. ***, действащ чрез адв.Н.Й. от РАК, твърди в исковата си молба, че през м. септември 2019 г., решил да закупя от Е.Х.М. -негов братовчед, личния му товарен автомобил: марка „Ф.Д.", с peг. № ****, идентификационен номер *****, номер на двигател ****.  Тъй като  товарния автомобил, бил в много лошо състояние и същия се нуждаел от основен ремонт на двигателя, ответника определил цена за закупуването му в размер на 1300лв., с която ищеца се съгласил. В края на месец септември 2019г.,  заедно с негов приятел, ищецът отишъл в с.Т., в дома на  ответника и му дал сумата 1300лв. за закупуване на неговия товарен автомобил. В деня на даване на парите,  ищецът поискал да се  подпише договор за продажба на товарния автомобил, но М. му отказал, тъй като не бил плащал данъците за много години назад и не бил регистрирал автомобила в общинска администрация. Помолил за няколко дни, за да можел да впише товарния автомобил и да му заплати данъците,  и така  да подпишат договора за продажба. За да гарантира поетия ангажимент за извършване на покупко продажбата на товарния автомобил,  ответника дал на ищеца свидетелството за регистрация на автомобила - част 1, ключовите на същия и заявил, че може да взема товарния автомобил, веднага. Дадената от негова страна сума за закупуване на товарния автомобил била взета от М. изцяло, като това била  крайна сума и не били поставени договорки за заплащане на други суми и разноски, освен обичайните такива, при изповядване на сделката пред нотариус.

Тъй като били  роднини, ищецът твърди, че не  се усъмнил в думите на ответника  и започнал веднага да прави основен ремонт на товарния автомобил- сменил изцяло двигателя, скоростната кутия и всичко необходимо за да бъде годен за движение. Всички дейности по товарния автомобил били извършвани от ищеца с негови лични средства, и същите  били извършени от него с ясната представа, че той е  собственик на автомобила. През месец декември направил и застраховка, която също  платил с негови средства. Опитал се да мине и технически преглед, но същия му бил отказан, поради неплатен данък

В резултат на  този отказ отново се срещнал с М., през месец декември 2019г., като отговора на ответника отново бил  лаконичен, че в близките дни ще се постараел да плати и да  се изповяда сделката. През следващите месеци  отново страните се чували, и отново били поемани обещания за прехвърляне, но реално това не се случило.

 Твърди, че в  началото на месец юни отново се видели с ответника, като отново го помолил да приключат сделката, но тогава същия  му заявил, че  нямало да му прехвърли товарния автомобил, защото взел решение, че иска да му бъде прехвърлен дял от недвижим имот от негови роднини.  Заявил, че докато не му бъдел прехвърлен този дял от имота, нямало да  финализират сделката.

Предвид изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че  той  е  собственик на товарния автомобил - марка „Ф.Д.", с peг. № ****, идентификационен номер *****, номер на двигател ****, поради изпълнение в цялост на  задължението му  за заплащане на договорена продажна цена в размер на 1300лв. по сключената сделка за покупко-продажба на товарния автомобил, както и  че към настоящия момент товарния автомобил е в негово  владение.

Редовно призован за с.з. се явява лично и с упълномощен представител и поддържа предявения иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от   постъпи писмен отговор от  Е.Х.М. ***. Не оспорва, че въпросния автомобил бил закупен от ищеца, но цената която той твърдял, че бил заплатил в размер на 1300 лв. била  само капаро. Твърди, че страните се били разбрали за продажна цена в размер на 3300лв., от които ищеца платил само 1300лв., а остатъка от 2000 лв. следвало да заплати при официално сключване на сделката. Оспорва твърдението, че при даване на сумата от 1300 лв. ищеца бил с негов приятел. Не оспорва, че предоставил  ключ и големия талон на колата, а малкия  талон останал като гаранция в него до заплащане на остатъка от 2000 лв.

Твърди, че при случайна среща с ищеца, същия го попитал за прехвърляне на автомобила, при което ответника не възразил, но заявил, че следва  да уточнят  и проблема с въпросния имот, който имот бил наследствен и в който живеел ответника,  а дядото на ищеца се снабдил с нотариален акт за него.Твърди, че  проблема с  този имот бил сериозен, тъй като живеел там, имал постройки и гледал животни в него, затова се и забавил със сделката. Твърди, че не отказвал и не отказва да прехвърли автомобила, но чакал сумата от 2000лв. да му бъде изплатена от ищеца.

Редовно призован се явява лично и заявява, че трябва да си получи  сумата, за да сключат сделката при нотариус.

            Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:   

            Не се спори, а и от представеното свидетелство за регистрация №*********,  се установява, че Е.Х.М. *** е собственик на товарен автомобил - марка „Ф.Д.", с peг. № ****, идентификационен номер *****, номер на двигател ****.

Няма спор и за това, че  през м.септември  2019г., Е.Х.М. и  Н.Г.Н. постигнали съгласие за покупко-продажба на този автомобил, като Е.М. предал на Н. товарния автомобил, ключовете и големия талон, а Н. му предал сумата от 1300.00лв.  Уговорката им била до месец  автомобила да бъде прехвърлен при нотариус. Горното се установява и от показанията на св.М.К.. По негови данни след като Н.  броил сумата от 1300.00лв. и  получил ключовете и големия талон, отишъл до мястото където бил паркиран товарния автомобил, и тъй като същия  не бил технически изправен, с трактор го преместил до  негово място. Това, че този автомобил е бил технически неизправен се установява и от обясненията на ответника М., който заяви, че автомобила имал проблеми с двигателя и не палел. Не се спори и за това, че до този момент  този автомобил не е прехвърлен по надлежния ред.

            При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил на деривативно правно основание – договор за покупко-продажба.

За реализиране на фактическия  състав на  наведеното ищеца придобивно основание, същия  следва да  докаже, че  е придобил процесния автомобил чрез правна сделка- покупко-продажба, както и че е изправна страна по тази сделка.

В конкретния случай не се спори, че между страните  е налице сключен договор за покупко-продажба на процесното МПС, макар  и да не е  спазен предвидения в закона ред и форма. Няма спор за  индивидуализиране на вещта, предмет на продажбата, с всичките й  белези – марка, модел, номер на шаси, цвят на МПС. Не се спори и за това, че вещта предмет на продажбата е предадена от продавача –собственик на купувача, при сключване на този договор, като купувача е предал на продавача за тази вещ сумата от 1300.00лв.

Спорът е за това каква е била договорената продажна цена-1300.00лв., колкото са платени от ищеца при сключване на договора, или 3300.00лв. както твърди ответника, като сумата от 1300.00лв. била само капаро. С оглед представените доказателства съдът намира, че продажната цена на този автомобил е била 1300.00лв., и същата  е платена при получаване на вещта, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва – чл.200, ал.2 ЗЗД.  Не се спори, че процесният  автомобил е във фактическа власт на ищеца още от момента на сключване на този договор през 2019г.  Този факт изобщо не се оспорва от ответника.. Същия се установява и от показанията на разпитания свидетел, който заяви, че  товарния автомобил бил  издърпан с трактор от място на ответника до място на ищеца, поради техническата му неизправност, като след това  ищеца извършил и ремонтни дейности по него. От този факт, за съда се формира изводът, че и  цялостната цена е заплатена от купувача. В този смисъл  и Решение № 395/ 08.12.2015г. по гр.д. № 1463/ 2015г. на ВКС, IV г.о. В цитираното решение се приема, че предаването на вещта от продавача е доказателство, че цената е била заплатена от купувача.

Поради изложените съображения, съдът приема, че цената на вещта е заплатена от ищеца на продавача, поради което и собствеността е преминала по отношение на него. Затова и ищецът се легитимира за собственик на процесния товарен автомобил. От ответника не се ангажираха никакви доказателства във връзка с наведените от него  възражения, които да оборват правото на собственост на ищеца, поради което предявеният иск  следва да се уважи. Ищецът  следва   бъде признат за собственик на процесната вещ на соченото от него деривативно правно основание – договор за покупко-продажба от  м.09.2019 г.

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Х.М., ЕГН **********,***, че Н.Г.Н., ЕГН **********,***, е собственик на основание договор за покупко-продажба от м.септември 2019 г. на следната движима вещ, а именно: товарен автомобил - марка „Ф.Д.", с peг. № ****, идентификационен № *****, № на двигател ****, цвят бял, на основание чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. чл. 77 от Закон за собствеността.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.

 

СЪДИЯ: