№ 353
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20251001000107 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 143688/30.12.2024 г. на „КАБСИ ИНДЪСТРИС
ЕНД ТРЕЙД КО.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „Беловодски път“, № 21А срещу Решение №
1573/13.11.2024 г., по т.д. № 78/2024 г., на СГС, ТО, VI-24 с., с което е
установено, че вписаните по партидата на "КАБСИ ИНДЪСТРИС ЕНД
ТРЕЙД КО." ООД, ЕИК ********* обстоятелства с вписване №
20231228140827: 1. Приемане на А. О. П., с ЕГН **********, като съдружник
в „КАБСИ ИНДЪСТРИС ЕНД ТРЕЙД КО." ЕООД и преобразуване на
дружеството от ЕООД в ООД; 2. Увеличаване на капитала на дружеството,
чрез записване на нови 10 (десет) дружествени дяла, всеки с номинална
стойност от 500 (петстотин) лева, възлизащи общо на стойност 5000 (пет
хиляди) лева, вносими от новия съдружник А. О. П., с ЕГН **********; 3.
Освобождаване на Б. Г.П. А. от длъжността и отговорността му като
управител в дружеството и назначаване на А. О. П., с ЕГН **********, като
нов управител в дружеството; 4. Приемане на дружествен договор на
дружеството и вземане на решение за взетите решения по чл. 137, ал. 1, т. 2,4,
5, предложение първо и т. 7 от Търговския закон, да се съставя протокол в
обикновена писмена форма; 5. Упълномощаване на новия управител А. О. П.,
с ЕГН **********, да извърши всички необходими правни и фактически
действия за вписване на промените, са несъществуващи, на осн. чл. 29, ал.
1, предл. Трето ЗТРРЮЛНЦ, по иска на Б. Г.М. А., ЕГН **********, с
местожителство в гр. София, ******.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно. Сочи, че съдът
1
се доверил безкритично за заключението на вещото лице. Релевира оплакване
за допуснато процесуално нарушение свързано с редовността на
призоваването му за с.з., което е нарушило правото му на защита и е отнело
възможността му да оспори заключението на вещото лице. В останалата си
част въззивната жалба възпроизвежда доводите изложени в отговора на
исковата молба. Счита, че доколкото от материалите по делото било видно, че
въззиваемият е подал сигнал до прокуратурата, то били налице
предпоставките за спиране на настоящото производство в хипотезата на чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК. Прави доказателствено искане за назначаване на тройна
съдебно-графологична експертиза, като формулира задача. По същество моли
за постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционното бъде
отменено.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Б.
Г.М. А., ЕГН **********, депозира по електронен път отговор от 16.01.2025
г., в който счита доказателственото искане за преклудирано. Изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, а постановеното решение
за правилно и законосъобразно. По същество моли за потвърждаване на
атакувания съдебен акт.
В с.з. въззивникът не се представлява, а въззиваемият, чрез
процесуален преставител, поддържа отговора по изложените в него
доводи и съображения.
Съставът на Софийски Апелативен Съд по предмета на спора
съобрази следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
3583/12.01.2024 г. на Б. Г.М. А., ЕГН ********** срещу “Кабси индъстрис енд
трейд Ко.“ ЕООД, ЕИК ********* за установяване несъществуването на
обстоятелствата вписани с вписване № 20231228140827 по партидата на
„Кабси индъстрис енд трейд Ко.“ ЕООД: 1. Приемане на А. О. П., с ЕГН
**********, като съдружник в „КАБСИ ИНДЪСТРИС ЕНД ТРЕЙД КО."
ЕООД и преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД; 2. Увеличаване на
капитала на дружеството, чрез записване на нови 10 (десет) дружествени дяла,
всеки с номинална стойност от 500 (петстотин) лева, възлизащи общо на
стойност 5000 (пет хиляди) лева, вносими от новия съдружник А. О. П., с ЕГН
**********; 3. Освобождаване на Б. Г.П. А. от длъжността и отговорността му
като управител в дружеството и назначаване на А. О. П., с ЕГН **********,
като нов управител в дружеството; 4. Приемане на дружествен договор на
дружеството и вземане на решение за взетите решения по чл. 137, ал. 1, т. 2,4,
5, предложение първо и т. 7 от Търговския закон, да се съставя протокол в
обикновена писмена форма; 5. Упълномощаване на новия управител А. О. П.,
с ЕГН **********, да извърши всички необходими правни и фактически
действия за вписване на промените, на осн. чл. 29, ал. 1, предл. Трето
ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът твърди, че не е българин по произход, но е придобил българско
гражданство. Въпреки това обаче твърди, че не владее български език и не
подписва документи, съставени на български език, освен когато същите са
съставени с паралелен текст и на английски език или при участието на
преводач. Твърди, че развива бизнес в България, за което 2016 г. учредил
ответното дружество, но без намерение да има съдружници. Излага, че на
името на дружество закупил недвижими имоти, които в течение на времето
увеличили значително стойността си. Сочи, че след направена справка в
2
Търговския регистър на 04.01.2024 г. установил, че на 28.12.2023 г. по
партидата на дружеството му „Кабси индъстрис енд трейд Ко.” ЕООД, били
вписани промени в обстоятелствата, по силата на които считано от 28.12.2023
г. ищецът вече не бил управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството, а то имало нов управител и нов съдружник в лицето на А. О. П.,
ЕГН **********. Установило се, че със Заявление обр. А4 вх. №
20231219110318 и въз основа на решения на Едноличния собственик на
капитала, инкорпорирани в Протокол от 01.08.2023 г., по партидата на
дружество са заявени за вписване, а в последствие и вписани следните
промени в обстоятелствата: 1. приемане на А. О. П., ЕГН **********, като
съдружник и преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД; 2. Увеличаване
на капитала на дружеството, чрез записване на нови 10 дружествени дяла,
всеки с номинална стойност от 500 лв., възлизащи общо на 5000 лв., вносими
от новия съдружник П.; 3. Освобождаване на Б. Г.М. А. от длъжността и
отговорността му като управител в дружеството и назначаване на П., като нов
управител; 4. приемане на дружествен договор на дружеството и вземане на
решение за решения по чл. 137, ал. 1, т. 2, 4, 5, предл. първо и т. 7 от ТЗ, да се
съставя протокол в обикновена писмена форма; 5. Упълномощаване на новия
управител да извърши всички необходими правни и фактически действия за
вписване на промените. Ищецът твърди, че посочените обстоятелства не са
възникнали валидно, тъй като той като ЕСК не е вземал подобни решения, а
представените пред АВ документи са неистински и не са подписани от него, а
по някакъв начин подписът му е бил пренесен. Още излага, че не познава П.,
нямал каквито и да е отношения с него, поради което и нямало как да го
приема за съдружник и да му поверява управлението на дружеството. Твърди,
че събрание, на което едноличния собственик на дружеството да е взел
описаните в Протокол от 01.08.2023 г., решения не е било провеждано.
Допълнително излага, че като ЕСК на 11.09.2023 г. е взел решение за приемане
на ГФО за 2022 г., като в качеството му на управител е упълномощил адв. М.
да извърши необходимите действия по публикуване на отчета по партидата на
дружеството, които действия били извършени от адвоката на 18.09.2023 г. със
Заявление образец Г2 вх. № 20230918170251, т.е. решението е взето след
момента, в който се твърди да е приел нов съдружник и да е бил освободен
като управител.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор
вх. № 17784/15.02.2024 г., в който счита предявения иск за недопустим и
неоснователен. Сочи, че ответникът не е обосновал правен интерес от иска.
Още излага, че при разглеждане на иска проверката не следва да се простира
по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство, в случая
решение на ОС. Излага, че при договор за прехвърляне на дружествен дял
транслативния ефект настъпва в момента на сключване на договора, а не от
момента на вписване на прехвърлянето като последното има само
оповестително действие. Сочи, че по партидата на дружеството в ТР са налице
документи, които ищецът е подписал на български език, а и такъв език би
следвало да владее след като е получил българско гражданство.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба вх. № 29181/13.03.3024 г., в която счита
депозирания отговор за неоснователен. Поддържа фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба и счита, че същите обосновават правния му
интерес от иска. Сочи, че управителят може да извършва всякакви действия и
сделки с активите на дружеството, при което упражняването на тези
3
правомощия от непознатото за него лице - П., могат да доведат до вреди, респ.
до влошаване на икономическото състояние и финансовите резултати на
дружеството. Твърди, че правният му интерес от прогласяване
несъществуването на вписаните обстоятелства е обоснован с това, че е
накърнено суверенното му право само и единствено той да взема решения по
всички дружествени въпроси. Сочи, това, че не владее български език не било
част от фактическия състав на исковата претенция. Репликира и останалите
доводи, съдържащи се в отговора.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор вх. № 47852/24.04.2024 г., в който счита, че ищецът не е
обосновал правен интерес от исковата претенция. Изложени били общи
твърдения. Излага доводи за липса на конкретни твърдения защо ищецът
считал вписаните обстоятелства за несъществуващи.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление образец А4 вх. № 20231219110318, по партидата на
ответното дружество са заявени за вписване промени на обстоятелствата,
подлежащи на вписване, а именно: поле 7 – заличаване на Б. Г.М. А. като
управител и вписване на А. П., поле 19 – вписване на нов съдружник – А. П.,
поле 23 - заличаване на Б. Г.М. А. като едноличен собственик на капитала,
поле 31 – капитал в размер на 55000.00 лв. и поле 32 – внесен капитал в
размер на 55000.00 лв. На 28.12.2023 г. заявените обстоятелства са били
вписани.
Към заявлението, както и по настоящото дело са представени следните
документи: - молба от 01.08.2023 г. от А. П., адресирана до ответника, за
приемането му като съдружник. Видно от отбелязването върху молбата е, че е
получена от ищеца на 01.08.2023 г.
Протокол от 01.08.2023 г., от който се установява, че на същата дата в
присъствието на А. П., Б. А., в качеството му на собственик на ответното
дружество е взел решение за приемане на П. като съдружник, като бъде
увеличен капитала на дружеството от 50000.00 лв., на 55000.00 лв., което
увеличение да бъде извършено чрез записване на нови 10 дяла от П.,
всеки с номинална стойност от 500.00 лв. Дружеството е преобразувано в
ООД, със съдружници А. и П.. Взето е решение за освобождаване на
управителя А. от длъжност и отговорност и е назначен нов управител в
лицето на П.. Приет е нов дружествен договор и е взето решение за
решенията по чл. 137, ал. 1, т. 2, 4, 5, предл. Първо и 7 ТЗ да се съставя
протокол в обикновена писмена форма. Упълномощен е управителя П. да
извърши действията за вписване на промените. Протоколът е подписан от
съдружниците – А. и П..
Протокол от 01.08.2023 г. със заличени данни.
Дружествен договор от 01.08.2023 г., подписан от двамата съдружници,
отразяващ промените в обстоятелствата.
Дружествен договор от 01.08.2023 г., със заличени данни.
Поправен дружествен договор от 01.08.2023 г., съобразно дадени
указания от АВ.
4
Поправен дружествен договор от 01.08.2023 г. със заличени данни.
От страна на ищеца е предприето оспорване автентичността на
представените пред АВ документи, съдържащи негови подписи.
С Разпореждане № 4988/11.06.2024 г. е задължен ответникът по реда на
чл. 190 ГПК да представи оригиналите на оспорените документи. Видно от
материалите по делото такива не са представени.
В резултат на оспорването са събрани специални знания, посредством
заключение на съдебно-графологическа експертиза, което неоспорено от
страните е ценено от първоинстанционния съд. От заключението се
установява, че подписите положени от името на Б. Г.М. А. в молба за
приемане на нов съдружник от 01.08.2023 г. (л. 5), Протокол от 01.08.2023 г.
(л. 6), Протокол – заличени данни от 01.08.2023 г. (л. 7), Дружествен договор
от 01.08.2023 г. (л. 8-11) и Дружествен договор от 01.08.2023 г. (л. 12-15), са
пренесени по технически начин: от сканиран официален документ, подаден от
титуляра по електронен път чрез монтиране върху предварително подготвен
файлов документ, разпечатване върху хартиен носител и последващо
принтиране на копие.
В границите на въззивното производство, в хипотезата на чл. 266,
ал. 3 ГПК, е допуснато събиране на специални знания, посредством
заключение на тройна техническа и съдебно-почеркова експертиза вх. №
14466/30.05.2025 г., чието заключение неоспорено от страните се кредитира от
въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че подписите положени от името на ищеца в оспорените
документи са подписи на Б. А., но не са положени саморъчно. Същите са
копирани и пренесени върху предварително създаден електронен документ,
след което са изпратени по електронен път до търговския регистър.
Експертите соча, че подписите са копирани от други документи.
Разпитани в с.з. вещите лица поясняват, че пренасянето на подписа е
извършено лесно при използване на малки програми достъпни в интернет. В
този случай обаче около подписа излиза фон, който като се пренесе върху
новия документ е видим. Поясняват, че оригинален документ не съществува,
той е създаден по електронен начин. Написан е текстът, разпечатан е, А. се е
подписан, отново е сканират документа, качен е в компютър, пренесен е
подписът с копи-пейст или друга програмка, но с посочената става най-лесно
и е положен на съответното място. Така създаден документът е изпратен
директно в ТР. Експертите сочат, че това е механизмът и в случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 144/27.02.2025 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което е
валидно.
С обжалваното решение е разгледан по същество иск с правно основание
5
чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ и произнасянето на съда съответства на
заявената установителна претенция. От страна на въззивника е било въведено
оплакване за липса на правен интерес от избраната защита. Безспорно е, че
наличието на правен интерес от установяване несъществуване на вписаните
обстоятелства е положителна процесуална предпоставка, от категорията на
абсолютните и, за които съдът следи служебно. Правен интерес от
предявяването на установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде
признат на лицето, чието правно положение се засяга и зависи от вписаното
обстоятелство и, което би се променило вследствие на заличаването му. (така
Определение № 727/20.11.2009 г., по т.д. № 610/2009 г., ВКС, II ТО).
Преценката за наличието на правен интерес е винаги конкретна, обусловена е
от твърденията за засегнати съществуващи реални права на ищеца и
кумулативно - от възможността, като последица при успешно провеждане на
иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение
на ищеца.
В случая, ищецът е обосновал правния си интерес от иска с твърдения,
че с атакуваното вписване е накърнен обема на дружествените му права. От
едноличен собственик на капитала на дружеството, притежаващ 100 % от
дяловете и негов управител, вземащ самостоятелно решения за воденето на
дружествените дела, вписването на нов съдружник е довело до
трансформиране на дяловото му участие в 90 %, като същевременно е бил
освободен и заличен като управител, а за управител е избран новият
съдружник. При това положение се налага извод, че за ищеца е налице правен
интерес от воденето на иска, тъй като заличаването на вписаните
обстоятелства, по реда на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, като последица от успешното
му провеждане, ще рефлектира благоприятно непосредствено в правната му
сфера, като правата му на едноличен собственик на капитала и управител ще
бъдат възстановени.
Въпреки обосноваването на правен интерес решението е частично
недопустимо. За да направи този извод, съдът съобрази, че с постановеното
Решение № 1573/13.11.2024 г., за несъществуващи са прогласени и
обстоятелствата: - приемане на дружествен договор на дружеството и вземане
на решение за взетите решения по чл. 137, ал. 1, т. 2,4, 5, предложение първо и
т. 7 ТЗ, да се съставя протокол в обикновена писмена форма, както и -
упълномощаване на новия управител А. О. П., с ЕГН **********, да извърши
всички необходими правни и фактически действия за вписване на промените.
На първо място, видно от петитума на исковата молба ищецът е предявил иск
за несъществуващо да бъде прието и изменението на учредителния акт на
дружеството и приемане на нов дружествен договор. По този начин е бил
докладван и предявения иск в тази му част. Едва в диспозитива на съдебното
решение съдът е посочил, че несъществуващи са и обстоятелствата по
приемане на нов дружествен договор, формата на взетите решения по чл. 137
ТЗ, както и по упълномощаване на новия управител за извършване на правни
и фактически действия по вписването на промените.
По отношение на новия дружествен акт предявения иск се явява
недопустим, тъй като това обстоятелство не попада в обхвата на разпоредбата
на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно константната практика посочената
разпоредба визира защита само срещу порочните вписвания, което следва
както от наименованието на разпоредбата, така и от ясно разграничените в
закона характеристики и последици от вписването и обявяването, поради
6
което разпоредбата не може да се тълкува и прилага разширително. За разлика
от вписаните обстоятелства, които подлежат на заличаване при успешно
провеждане на иска по чл. 29 ЗТР, такава възможност не е предвидена за
обявените актове. Евентуалните пороци на волята на органите на дружеството
по приемане на този акт или евентуалната му материална
незаконосъобразност са изключени от проверката по чл. 29, ал. 1 ЗТР. (така
Решение № 56/24.02.2025 г., по т.д. № 402/2024 г., на ВКС, I ТО, Определение
№ 480/25.07.2017 г., по т.д. № 342/2017 г., на ВКС, II ТО, също и цитираните в
последното Определение № 786/28.11.2013 г., по т.д. № 3331/2013 г., на ВКС,
II ТО и Определение № 40/25.01.2017 г., по ч.т.д. № 2070/2016 г., на ВКС, I
ТО).
По отношение посочените в диспозитива обстоятелства досежно
формата на взетите решение по чл. 137 ТЗ и упълномощаването на новия
управител за извършване на правни и фактически действия по вписването на
промените поначало същите не са били предмет на предявения от ищеца иск
по чл. 29, ал. 1 ЗТР. Отделно, за същите са относими и изложените по-горе
мотиви, че не попадат в обхвата на иск на посоченото основание, доколкото
тези обстоятелства не подлежат на вписване в ТР по партидата на
дружеството.
В резултат от изложеното постановеното решение ще следва да бъде
обезсилено в посочените части, а производството – прекратено, поради
недопустимост на предявения иск. В останалите си части атакуваното
решение е допустимо.
Искът с правно основание чл. 29 ЗТР е предоставен на страната, която
твърди порок на самото вписване или несъществуване на вписаното
обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл. 30, ал. 1 ЗТР,
който предвижда при уважаване на иска по чл. 29 ЗТР оспореното вписване да
бъде заличено от АВ на основание влезлия в сила съдебен акт.
Съобразно разясненията дадени в ТР № 1/2002 г., постановено по тълк.
дело № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, вписване на несъществуващо обстоятелство е
налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.
Несъществуващо обстоятелство е липсващо (невзето) решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър
(неистинско удостоверяване) или обстоятелство, което е съществувало към
момента на вписването, но по исков ред е установена нищожността му.
Установяване несъществуването на обстоятелство, подлежащо на
вписване в търговския регистър, се провежда чрез оспорване на
материализиращите обстоятелството документи, изявления и пр., по реда на
процесуалния закон и чрез доказателствата и доказателствените средства
предвидени в него, съобразно конкретиката на оспорването. (така Решение №
38/24.04.2012 г., по т.д. № 8/2011 г., ВКС, I ТО). Посочената съдебна практика,
която се споделя от настоящият състав води до извод, че не съществува пречка
в настоящото производство да бъде разгледан въпросът за истинността и
автентичността на документите материализиращи взетите решения, в резултат
на които се е стигнало до вписване на атакуваните обстоятелства, без това да
представлява преценка на законосъобразността на взетите решения, каквато
преценка е изключена, съобразно указанията дадени в ТР № 1/2002 г.,
постановено по тълк. дело № 1/2002 г., ОСГК на ВКС.
Безспорно е, че взетите решения на общо събрание на съдружниците,
респ. от едноличен собственик на капитала на дружество, биват
7
материализирани чрез съставянето на съставянето на писмен протокол,
представляващ частен документ, който в различните си части може да има
правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен
такъв. В случая, ищецът е оспорил съдържанието на протокола от 01.08.2023
г., обективиращ взети от него като едноличен собственик на капитала на
ответното дружество, с твърдения, че на посочената дата такива решения от
него не са взети. В тази част документът има характеристиката на
свидетелстващ и твърдението е, че той е неистински. Оспорена е и
автентичността на документа с твърдения, че подписът, посочен като негов, не
е полаган от него. Оборването на истинността и автентичността на протокола,
материализиращ взети решения от едноличния собственик на капитала и
впоследствие от двамата съдружници, цели да оборва и съществуването на
обстоятелствата, съдържащи се в него и подлежащи на вписване в търговския
регистър. Оспорена е и автентичността на останалите документи, съдържащи
подписи, положени от името на ищеца. Макар и изрично откриване на
производство по реда на чл. 193 ГПК да не е налице, такова е проведено, като
оспорващата страна - ищецът (тъй като документите носят подпис от негово
име) е ангажирала специални знания. Както вече бе посочено в установеното
по фактите, безспорно се установява, че подписите в оспорените документи -
молба за приемане на нов съдружник от 01.08.2023 г. (л. 5), Протокол от
01.08.2023 г. (л. 6), Протокол – заличени данни от 01.08.2023 г. (л. 7),
положени от името на Б. Г.М. А., макар и да са подписи на лицето, не са
положени саморъчно в документите, а са пренесени там по технически начин,
както и, че оригинали на посочените документи не са налице.
Следователно при липса на събрани доказателства, от които да се
установи, че на посочената в протокола дата – 01.08.2023 г. е проведено
събрание, на което са взети обективираните в представения протокол решения,
се налага извод, че истинността на документа не е била установена, поради
което и решенията следва да бъдат квалифицирани като липсващи.
Допълнителен аргумент е и успешното оборване автентичността на подписа
на ищеца във всички документи, обективирани приемането на нов съдружник,
вземането на решения и приемане на нов дружествен акт, съдържащ
промените.
Настоящият състав приема, че вписването на промени в обстоятелствата
по партидата на ответното дружество, по силата на вписване №
20231228140827 се явява вписване на несъществуващи обстоятелства,
доколкото същите не са валидно възникнали.
По изложените съображения искът като основателен и доказан, ще
следва да бъде уважен. Като е достигнал до идентичен краен правен извод
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което в тази му част ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. С оглед изхода на спора разноските за
първоинстанционното разглеждане на делото не подлежат на ревизиране.
За въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
въззиваемата страна, се дължат деловодни разноски, които съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата
7200.00 лв., с ДДС.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1573/13.11.2024 г., по т.д. № 78/2024 г., на
СГС, ТО, VI-24 с., в частта му, с която е прието за установено, че
вписаните по партидата на "КАБСИ ИНДЪСТРИС ЕНД ТРЕЙД КО." ООД,
ЕИК ********* обстоятелства с вписване № 20231228140827: 4. Приемане
на дружествен договор на дружеството и вземане на решение за взетите
решения по чл. 137, ал. 1, т. 2,4, 5, предложение първо и т. 7 от Търговския
закон, да се съставя протокол в обикновена писмена форма и 5.
Упълномощаване на новия управител А. О. П., с ЕГН **********, да извърши
всички необходими правни и фактически действия за вписване на промените,
са несъществуващи, на осн. чл. 29, ал. 1, предл. Трето ЗТРРЮЛНЦ, по
иска на Б. Г.М. А., ЕГН **********, с местожителство в гр. София, ****** И
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1573/13.11.2024 г., по т.д. № 78/2024 г.,
на СГС, ТО, VI-24 с., в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА „КАБСИ ИНДЪСТРИС ЕНД ТРЕЙД КО.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. „Бояна“, ул.
„Беловодски път“, № 21А да заплати на Б. Г.М. А., ЕГН **********, с
местожителство в гр. София, ******, сумата 7200.00 лв., с ДДС, разноски за
въззивна инстанция, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването на страните, пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл. 280 и
сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9