Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. Габрово, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при секретаря Веселина Йосифова и прокурора Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 87 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на подсъдимия Г.П. *** чрез договорния му защитник адв. М.И.
***, срещу присъда № 17 от 26.07.2019 г. по НОХД № 73/2019 г. по описа на
Районен съд – Дряново.
С атакуваната присъда състав на
Районен съд – Дряново е признал подсъдимия Г.П. за виновен в това, че на 02.07.2019 г., в гр.
Дряново, при условията на повторност, управлявал МПС - лек
автомобил марка „Р.с рег. № ***, след
употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установена по надлежния ред с
техническо средство „Drager Drug Test 5000”, с което е
извършил престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал.
3, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4, във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг
режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът
е лишил подсъдимия П. от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано
от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК
приспаднал времето, през което същият е бил
лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 03.07.2019 г.
Постановено
е вещественото доказателство - 1 брой
тестова касета към техническо средство дрегер „Drager Drug Test 5000” с фабричен номер ARLN -0283, след
влизане на присъдата в сила да се унищожи.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати по
сметка на ОДМВР - Габрово сумата от 3,90 лв. - разноски по делото, направени на досъдебното производство.
В законния срок присъдата е
обжалвана от адв. М.И., в качеството му на договорен защитник на подсъдимия П..
Жалбата е бланкетна, като съдържа само изявление, че присъдата е необоснована и
несправедлива и се прави искане да бъде отменена.
В
съдебно заседание пред настоящия въззивен състав адв. И. конкретизира жалбата в
смисъл, че оплакването против първоинстанционния съдебен акт е само по
отношение размера на наложеното наказание и режима за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. В този смисъл защитникът поддържа жалбата. По
същество изтъква съображения, свързани със сравнително младата възраст на
подсъдимия, полаганите от него усилия да промени приятелската си среда и начина
си на живот.
Подсъдимият
П. поддържа жалбата. Придържа се към становището на защитника си. При упражняване
на право на лична защита моли за намаляване на размера на наказанието и промяна
на определения му режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от
строг на общ.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбата и обосновава искане първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
Настоящият въззивен съдебен състав разгледа въззивната жалба и
допълнителните доводи от съдебно заседание, взе предвид становището на страните
в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 314
от НПК, като счита, че районният съд правилно е приел за установено следното от
фактическа страна:
От приложената справка за съдимост на подсъдимия Г.П. се установява, че е
осъждан, както следва:
1. Със
Споразумение от
27.02.2015 г. по НОХД № 29/2015 г. по описа на Районен съд - Трявна, влязло в
сила на 27.02.2015 г., за престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК му е наложено наказание пробация за срок от десет месеца, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца;
2. Със Споразумение от 26.05.2016 г. по НОХД № 105/2016
г. по описа на Районен съд - Трявна, влязло в сила на 26.05.2016 г., за
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок;
3. Със Споразумение от 07.11.2017 г. по НОХД № 200/2017
г. по описа на Районен съд - Трявна, влязло в сила на 07.11.2017 г., за
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв., а за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, както и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет
месеца. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е преведено в
изпълнение наложеното по НОХД № 105/2016 г. по описа на Районен съд - Трявна
наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо
общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
На
02.07.2019 г. вечерта, в гр. Дряново, подсъдимият
П. управлявал лек автомобил марка „Р.с рег. № ***. Около 19.03 ч., на път I-5, км. 127+300 м., в посока от гр. В. Търново към гр.
Габрово, бил спрян за проверка от
автопатрулен екип на РУ - Дряново, в състав полицейският служител св. П. На място подсъдимият бил проверен
за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Drager Drug Test 5000” със сериен номер ARLK-0021. Уредът отчел положителен резултат на наркотичното
вещество метамфетамин. Горното било отразено и в изготвения и приложен по делото АУАН с бл. №
923247/02.07.2019 г., който подсъдимият подписал с възражението, че директно му
е направена проверка за употреба на наркотици, без никакви видими основания.
Полицейският служител издал талон за медицинско изследване на П., в който същият първоначално
вписал, че не приема показанията на техническото средство, но в последствие
задраскал това и вписал, че приема показанията на техническото средство, като
положил подпис и заявил, че не желае да
дава кръвна проба за анализ. Подсъдимият не се явил и не е дал кръвна проба за изследване.
Със ЗППАМ №
19-0258-000079/03.07.2019 г. на началника на РУ на МВР – Дряново, на основание
чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП, временно е отнето СУМПС на подсъдимия до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
От приложената в досъдебното производство справка за нарушител от региона на сектор КАТ при
ОДМВР Габрово за периода от 2014 г. до 2017 г. се установява, че подсъдимият П. е бил наказван по
административен ред с пет наказателни постановления за различни
нарушения на ЗДВП.
Производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХVІІ от НПК, в частност по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Г.П. е направил признание относно
всички факти и обстоятелства, приети в обвинителния акт, като се е съгласил да
не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд е установил
фактическата обстановка по делото, която съответства на изложеното в
обвинителния акт, като правилно е приел наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, подкрепящи признатите факти.
При правилно установената
фактическа обстановка съставът на Районен съд - Дряново е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият П. е осъществил с
действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл.343б, ал.4, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което го е
признал за виновен и му е наложил наказания. Правилно и обосновано съдът е
приел, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина „пряк умисъл”.
Възражението на подсъдимия и
неговия защитник е по размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от
свобода и режима за неговото изпълнение, респективно се прави искане за
определяне на наказание лишаване от свобода в по-нисък размер, което да се
изтърпи при по-лек режим.
Настоящият състав на въззивния
съд намира жалбата за изцяло неоснователна, по следните съображения:
За престъпление по чл. 343б, ал.
4, във вр. с ал. 3 от НК законодателят е предвидил кумулативното налагане на
следните наказания: лишаване от свобода от една до пет години; глоба от 500 до
1500 лв. и лишаване от права.
С атакуваната присъда съставът на
районния съд, след като е съобразил проведеното съкратено съдебно следствие,
приел наличието на предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4, във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е наложил наказание от шест месеца лишаване от
свобода. Не е наложил кумулативното наказание глоба, позовавайки се на чл. 55,
ал. 3 от НК. Наказанието по чл. 343г, във вр. с чл. 343б от НК е отмерил на
една година лишаване от правоуправление.
Въззивният съд намира, че не е
налице каквато и да е база за разсъждения за намаляване размера както на
наказанието лишаване от свобода, така и на наказанието, свързано с лишаване от
права. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд неправилно
е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55 от НК. Поначало
изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление
на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото, предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания
случай не само, че не е налице кумулативност на двете условия, но и липсва
основание, за да се приеме изпълнението на което и да е от двете. Като
смекчаващи обстоятелства, които впоследствие са отчетени за многобройни такива,
районният съд приема младата възраст на подсъдимия, направените самопризнания и
съдействието му за разкриване на обективната истина по делото. Самопризнанията
на подсъдимия, предвид проведеното съкратено съдебно следствие, са отчетени от
законодателя чрез задължението на съда да намали с 1/3 определеното наказание
лишаване от свобода. Възможно е самопризнанието да се вземе предвид и като
допълнително смекчаващо обстоятелства, както е сторено в случая. Това обаче
предполага самопризнанието да е от изключително значение за провежданото
наказателно производство. В настоящия случай не е налице такава изключителност,
още повече, че на досъдебното производство подсъдимият се е ползвал от правото
си да не дава обяснения по обвинението. Правилно първостепенният съд е отчел
като отегчаващо обстоятелство осъжданията на подсъдимото лице, извън тези, обуславящи
квалификацията на деянието като извършено в условията на повторност. Не са
взети под внимание обаче данните за налаганите по административен ред наказания
за нарушения по ЗДвП. На следващо място, настоящият съд не се съгласява и с извода,
че така предвиденото по текста на обвинението наказание е несъразмерно тежко,
като има предвид съдебното минало на подсъдимия П. и обстоятелството, че е
изтърпявал реално наказание лишаване от свобода за същото престъпление, което
очевидно не е постигнало целите на личната превенция. В обобщен вид, настоящият
състав намира, че неправилно и незаконосъобразно районният съд е приложил
нормата на чл. 55 от НК, като е определил наказание под най-ниския предел и не
е наложил кумулативното наказание глоба. Поради липса на съответен протест
присъдата не е възможно да се изменени в тази част.
Правилно и обосновано районният
съд е приел, че по отношение на подсъдимия П. не са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС първостепенният съд е определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Въпросът с режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е повдигнат от подсъдимия и
защитника му и пред районния съд. В мотивите към присъдата са изложени
достатъчно подробни съображения, с които настоящият съдебен състав напълно се
солидаризира, за липсата на основания за приложение на изключението по чл. 57,
ал. 3 от ЗИНЗС и определяне на първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно, в
съответствие с вида, тежестта на престъплението и данните за нарушения като
водач на МПС, районният съд е приложил чл. 343г, във вр. с чл. 343б от НК, като
е лишил подсъдимия П. от право да управлява МПС за срок от една година, считано
от влизане на присъдата в сила.
Правилно е приложена и
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за
разпореждане с вещественото доказателство, както и за разноските, които е
възложил на подсъдимото лице.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По
изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като не са налице основания
за изменението ѝ в частта на размера на наложените наказания и режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17 от 26.07.2019 г. по НОХД № 73/2019 г. по описа на Районен съд - Дряново.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.