Р Е Ш Е Н И Е

 

№_994____

 

23.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.07.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар М. М.,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 775 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Я.И.Я., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №95/03.02.2020 г. издадено от Директора на РДГ – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) за нарушение на чл.91 ЗЛОД във връзка с чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи (Наредбата), на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 150.00 лева.

            В жалбата се посочва, че процесното НП е неправилно поради противоречие с материалния закон и се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Уточнява се, че тези нарушения относно констатиране на нарушението, съставянето на АУАН, както и по връчването му. В съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателя, който поддържа подадената жалба и посочва, че от фактическа страна вмененото нарушение е описано по начин, който не позволява да се разбере ясно волята на наказващия орган. Посочва се също така, че вмененото на жалбоподателя нарушение е недоказано

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява, изпраща представител, който моли за оставяне процесната жалба без уважение.

           

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 06.02.2020 г., а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 10.02.2020 г. с вх.№РДГ-03-1810/10.02.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 от ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 от НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.12.2019 г. в землището на с.Веселие, община Приморско, област Бургас служителите на ЮИДП – Сливен Д.В., Г.Р. и Р.Д. извършили проверка на група ловджии с разрешително за групов лов на дива свиня с №0164098. Конкретен повод за извършената проверка било обстоятелството, че според тези служители групата ловджии се намирали на територията на ТП „ДЛС Ропотамо“. В течение на проверката Р.Д. наредил на групата, която все се запълвала от идващи други ловци от групата, да представят документи за лов. В един момент и след спор между тримата служители на ЮИДП – Сливен и групата ловджии започнали оспорвания, една част предали своите документи за лов, друга била в процес на това, а трета оспорвала извършването на самата проверка. Изведнъж представените документи били взети от някого и цялата група от ловджии си тръгнали от мястото на проверката.

На 28.01.2020 в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Б.С.Я. (главен експерт контрол и опазване на горските територии в РДГ – Бургас) съставил против жалбоподателя Акт серия ЖОО №101796/27.01.2020 г. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.91 ЗЛОД във връзка с чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата, а в словесен – за това, че на 11.12.2019 г. в землището на с.Веселие, подотдел 301:б, ТП „ДЛС Ропотамо“ не е изпълнил разпореждане по чл.67, ал.3, т.4 ЗЛОД на длъжностно лице по охрана на дивеча – главен специалист охрана на горите към ЮИДП Сливен – Р. Радков за представяне на документи за лов и членска карта преди извършване на проверка от длъжностните лица. По време на съставяне на процесния АУАН, жалбоподателят е присъствал. На същата дата и срещу подпис той получил препис от АУАН и като свое възражение е посочил, че описаното в него не е вярно и не е извършвал нарушение на ловното поле. 

На 03.02.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и в давностния^[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, АНО издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 06.02.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 10.02.2020 г. в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН по пощата била подадена процесната жалба, постъпила при административнонаказващия орган с вх.№РДГ-03-1810/10.02.2020 г.

 

Действително АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.96, ал.1 ЗЛОД.

  Вмененото на жалбоподателя не е доказано. Налице е групово оспорване на проверката от страна на групата ловджии, предаване на някои документи за лов, както и последващо вземане от някого на предадените документи с изтегляне на групата от мястото на проверка. Категорично разпознаване на жалбоподателя от проверяващите не е налице и не се установи такова. Така например св.В. посочи, че с колегите си е разпознал лицата от групата ловджии, които не си предали документи и на същи били съставени актове. Това обаче не се потвърждава от колегата му Г.Р., който е събирал предаваните документи от ловджиите. Същото е положението и в резултат на показанията на св.Р.Д., който заяви, че не е проверявал поименно членовете на групата ловджии.

При този недостиг на доказателства настоящият състав приема, че административното обвинение, повдигнато на жалбоподателя не е доказано.

 

Налице е и вътрешно противоречие в процесното НП, което се изразява в посочване на две взаимно изключващи се твърдения от фактическо естество. Посочва се, че жалбоподателя:

1.    не изпълнява разпореждане на длъжностното лице Р.Д. за представяне на документи за лов при ловуване с разрешително за групов лов на дива свиня №0164098, а след това се пояснява, че е сторил това

2.    като взел билета си за лов и членска карта преди извършване на проверката от длъжностните лица.

 

С други думи Я.Я. не изпълнил разпореждането за представяне на документите, но си ги взел преди извършване на проверката, т.е. явно ги е предал и после си ги е взел, за което всъщност няма никакви доказателства. Освен това и според показанията на св.Д.В. жалбоподателя като разпознат от него редом с други лица от групата ловджии е отказал да предаде документите си за лов, като не твърди, че ги е предал, а после си ги е взел.

Това противоречие в процесното НП е невъзможно за преодоляване в настоящата фаза на административно наказателния процес.

Ето защо и предвид посоченото дотук процесното НП следва да бъде отменено изцяло.

           

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА изцяло като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Наказателно постановление №95/03.02.2020 г. издадено от Директора на РДГ – гр.Бургас,

с което на основание чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча

за нарушение на чл.91 от Закона за лова и опазване на дивеча във връзка с чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи,

на Я.И.Я., ЕГН ********** ***

е наложено административно наказание

по вид „глоба” в размер от 150.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: Н. ГЕМЕДЖИЕВ___________________

В.О.: К.СЛ.