№ 177
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100503034 по описа за 2021 година
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 260283/12.02.2021г.и вх.№ 260684/12.04.2021г. от Л. Г. Н.
ЕГН ********** и СВ. Д. Н. ЕГН **********, чрез процесуален представител – адв.Г.Н. –
ВАК срещу Решение №26004/22.01.2021г.,поправено с Решение № 260076/25.11.2021г. и
допълнително решение № 260033/31.03.2021г. по гр.д. № 42/2019г. на ПРС, с което е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ВЪЗЗИВНИЦИТЕ,че М. Й. П., ЕГН
********** с адрес гр.****, СЛ. Й. ИВ., ЕГН ********** с адрес с.****, К. ИВ. Й., ЕГН
********** с адрес гр.**** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********/заместен в хода на процеса от В.
Д. П. ЕГН ********** и ХР. Д. Г. ЕГН ********** / са собственици на основание
наследяване по закон на следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
007020, находящ се в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „****”; целият с
площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни
условия - девета, при граници на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046.
и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в
местността „****; целият с площ: 5.095 дка. с начин на трайно ползване: Нива: категория на
земята при неполивни условия - пета, при граници на имота: имоти №№ 011008, 000187,
011006,000204;ВЪЗЗИВНИЦИТЕ СА ОСЪДЕНИ да предадат на М. Й. П., ЕГН
**********, СЛ. Й. ИВ., ЕГН **********, К. ИВ. Й., ЕГН ********** и Д. ИВ. Г., ЕГН
********** /заместен в хода на процеса от В. Д. П. ЕГН ********** и ХР. Д. Г. ЕГН
**********/ владението върху следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
1
№ 007020, находящ се в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „****”;
целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при
неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047,
007034, 000046. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. ****, с
ЕКАТТЕ 58503, в местността „****; целият с площ: 5.095 дка. с начин на трайно ползване:
Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при граници на имота: имоти №№
011008, 000187, 011006,000204.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ СА ОСЪДЕНИ да заплатят на М. Й. П., ЕГН **********, СЛ.
Й. ИВ., ЕГН **********, К. ИВ. Й., ЕГН ********** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********/заместен
в хода на процеса от В. Д. П. ЕГН ********** и ХР. Д. Г. ЕГН ********** / сумата от
общо 2843,90 лева /две хиляди осемстотин четиридесет и три лева и деветдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 007020, находящ се в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „****”;
целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при
неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047,
007034, 000046. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. ****, с
ЕКАТТЕ 58503, в местността „****; целият с площ: 5.095 дка. с начин на трайно ползване:
Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при граници на имота: имоти №№
011008, 000187, 011006,000204, за периода от 22.01.2014г. до 30.09.2014г. за периода
01.10.2014г.-30.09.2015г.; за периода 01.10.2015г.-30.09.2016г; за периода 01.10.2016г.-
30.09.2017г; за периода 01.10.2017г.-30.09.2018г.- и за периода 01.10.2018г.-21.01.2019г.
ОТМЕНЕН е нотариален акт № 115,том 1,дело№ 112/23.01.2014г. по описа на СВ –
****.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, молят за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.Твърди се,че в хода на процеса и в
постановеното решение недвижимите имоти са останали неиндивидуализирани съгласно
представените по делото от ищците КК. Изложени са мотиви,че при постановяване на
обжалваното решение съда не е направил обстоен анализ на събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че от
2003 г. **** им е предал владението на имотите, като до издаването на нотариален акт през
2014г. и в последствие подаване на исковата молба в съда давностния срок е
изтекъл.Твърдят, че неправилно съда е приел, че срока започва да тече от смъртта на ****
на 14.11.2011г. Оспорват мотивите на съда, че не са предприели действия по отблъсване на
владението на ищците с аргумента, че в хипотезата на придобиване на давност на чужд
имот, а не на идеални части, при липсата на заявени претенции от трети лица,това не е
елемент от фактическия състав на придобивната давност, доколкото те владеят имота
безспорно с намерението на своене и упражняващия фактическата власт върху имота няма
по отношение на кой да демонстрира това свое намерение. Твърдят, че при доказана
уговорка със собственика на имота именно те да го владеят, макар и това да не е сторено в
2
предвидената от закона форма,презумцията на чл. 69 от ЗС не е оборена.Излага, че по
делото ищците не са представили никакви доказателства,от които да се направи извод за
осъществен състав на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД.Твърди се , че неправилно
съда е приел КНА №115 от 2014г. за нищожен и го е отменил.Претендира се отхвърляне на
исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.
2. Частна жалба вх. № 260685/12.04.2021г. от Л. Г. Н. и СВ. Д. Н., чрез процесуален
представител – адв.Г.Н. – ВАК срещу Определение № 260078/23.03.2021г. по гр.д. №
42/2019г. на ПРС, с което съда е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивниците
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Въззивниците излагат твърдения, че неправилно съда е приел, че възнаграждението
на процесуалния представител на ищците не следва да бъде намален до минимума съгласно
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат, че
постановявайки обжалвания акт съда не е съобразил фактическата и правна сложност на
делото. Претендира отмяна на определението и уважаване на молбата им с правно
основание чл.248 от ГПК.
В срока е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни в който същата се
оспорва като неоснователна. Претендира се оставянето й без уважение.
В съдебно заседание по същество въззивниците,чрез процесуален представител, с
писмена молба поддържат депозираната въззивна и частна жалби, оспорват депозираните
отговори. Претендират отмяна на решението, отхвърляне на предявените искове и
уважаване на депозираната частна жалба. Претендират присъждане на разноски.Правят
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
въззиваемите.
В съдебно заседание по същество въззиваемите,чрез процесуалния си представител
поддържат отговорите на депозираната въззивна и частна жалби. Претендират
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявени от М. Й. П., ЕГН **********
СЛ. Й. ИВ., ЕГН **********, К. ИВ. Й., ЕГН ********** и Д. ИВ. Г., ЕГН
**********/заместен в хода на процеса от В. Д. П. ЕГН ********** и ХР. Д. Г. ЕГН
********** / срещу Л. Г. Н. ЕГН ********** и СВ. Д. Н. ЕГН ********** искове:
-с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на Л. Г.
Н. ЕГН ********** и СВ. Д. Н. ЕГН **********, че ищците са собственици на
:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в
местността „****”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива; категория
на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти №№ 007019,
3
000053, 000047, 007034, 000046. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището
на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „****; целият с площ: 5.095 дка. с начин на
трайно ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при граници на
имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204 ;да бъдат осъдени ответниците да им предадат
владението на гореописаните недвижими имот,както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен
нотариален акт № 115,том 1,дело№ 112/23.01.2014г. по описа на СВ – ****.
- с правно основание по чл.59 ал.1 ЗЗД Л. Г. Н. ЕГН ********** и СВ. Д. Н. ЕГН
********** да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 2843,90 лева /две хиляди
осемстотин четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с.
****, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „****”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно
ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота:
имоти №№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005,
находящ се в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „****; целият с площ:
5.095 дка. с начин на трайно ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия -
пета, при граници на имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204, за периода от
22.01.2014г. до 30.09.2014г. за периода 01.10.2014г.-30.09.2015г.; за периода 01.10.2015г.-
30.09.2016г; за периода 01.10.2016г.-30.09.2017г; за периода 01.10.2017г.-30.09.2018г.- и за
периода 01.10.2018г.-21.01.2019г.в едно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в PC - **** и до окончателното й плащане.
В исковатa молбата ищците обосновават активната си процесуална легитимация по
силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател **** (****), поч.
12.04.1959 г., б.ж. на с. ****. Като негови внуци те се легитимират като съсобственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в
местността „****”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива; категория
на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти №№ 007019,
000053, 000047, 007034, 000046.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на
с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „****; целият с площ: 5.095 дка. с начин на трайно
ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при граници на имота:
имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204, възстановени на наследниците на **** ****,
поч. 12.04.1959г. с Решение № 19112/ 14.05.2002 г. на ПК гр. ****. Излагат твърдения , че
по всеобщо споразумение на съсобствениците, ****/ техен вуйчо , син на ****/ получавал
рентата за процесните имоти въз основа на подписания от него, в качеството му на
арендодател Договор за аренда от 20.03.2006г. за срок от седем стопански години. Същият е
починал на 14.11.2011 г. През 2018 г., останалите живи наследници на дядо **** решили да
разделят наследствените ниви. При изготвяне на документите за делба , от ОбСлЗ – ****
получили отказ,с аргумент, че процесните ниви са собственост на ответницата Л.Н.. В
последствие от АВ разбрали, че на 22.01.2014г.г. Л.Н. е вписана като собственик на нивите
по силата на нотариален акт по давностно владение /нотариален акт № 115,том 1,дело№
112/23.01.2014г. по описа на СВ – ****/, както и, че същата на 07.01.2016г. е слючила
4
договор за аренда за седем стопански години.Към 2014г. ответницата е била в брак с втория
ответник – СВ. Д. Н..Излагат твърдения, че ответницата със сигурност не е владяла
процесиите имоти десет години преди 2014г., защото докато бил жив /14.11.2011г./, вуйчо
им **** получавал рентата за тях. Въпреки това, ответницата Л.Н. се била снабдила с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, без да е владяла имота като
свой в продължение на десет години.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва всички наведени от ищците факти и
обстоятелства, с изключение на активната процесуална легитимация на ищците, както и
това, че с процесното Решение на ПК - **** на **** са възстановени нивите предмет на
настоящия правен спор.
Излагат, че Описаните в исковата молба недвижими имоти/неиндивидуализирани
според тях по КК и КР/ в действителност са били собственост на ****, като първата от тях
била племенница на неговата съпруга ****. Тъй като двамата били бездетни и самотни,
изцяло разчитали на тяхната - нейната и на съпругата й, помощ и подкрепа поради
здравословни, социални и семейни причини. Живеели в едно домакинство повече от 30
години и ги гледали, като свои родители, като през това време никой от роднините на ****
не го посещават, не го е търсил, не се е интересувал от него. Съдействали на **** да
предяви иск по съдебен ред за възстановяване правото си на собственост върху земеделските
имоти в с. ****, община ****, предмет на спора, а след това да реализира и фактическото им
ползване, видно от Протокол №3219 за въвод във владение на ПК ****. Т.к. единствено
**** Г., положил всички усилия за възстановяване на нивите /подавал заявления, плащал
такси/непосредствено след узаконяване на собствеността си демонстрирал на останалите
сънаследници - братя, сестри и техните деца, че той ще стопанисва еднолично
възстановените земеделски земи и няма да им позволи да имат претенции върху тях, като
през 2006г. сключил аренден договор. Арентните плащания за двата имота получавал в
пълен размер само той, като не е имал договорка с роднините си да получават полагащите
им се парични суми от тяхно име и да ги ползват. Твърдят, че **** и съпругата му Станка
решили да им прехвърлят имущество си, като по завет на леля дворното място, находящо се
в с. ****, община ****, ведно с жилищната сграда се дарило на сина им ****., а **** им
предал процесиите ниви, заявявайки, че те са вече тяхна собственост. Така от края на 2003
година започнали да се грижат за земеделските земи в с. ****, като те се срещнали с
арендатора, уговаряли по какъв начин да получават рентите - в пари или натура, кога да
бъдат платени, какви добиви са реализирани, по какъв начин да бъдат обработвани през
следващата стопанска година. През 2006 година ползвателят на земеделските земи поискал
да се обвържат с договор за аренда, който бил по-сигурен и изгоден за страните, поради
което предвид формалния му характер, изискващ нотариална заверка на подписите и
вписване в регистрите на Службата по вписвания, се наложило същият да бъде сключен от
**** Г., действащ чрез пълномощника си, тъй като те все още не притежавали документ за
собственост. Всички обаче били наясно, че това е фиктивно и че решенията, касателно
имотите, ще ги вземат те, включително ще получават рентите и ще ги реализират по начина,
5
по който предпочитат, което фактическо състояние продължавало и до днес.Твърдят,че през
всичките тези години са демонстрирали на всички, че са собственици на процесиите имоти,
никой не е предявявал претенции по отношение на тях, не е оспорвал правата им.
Оспорват и иска с правно основание чл.59 от ЗЗД с аргумент, че са получавали
доходи в качество им на собственици на процесиите имоти. Оспорват и размера на
претендираните суми, тъй като са получавали рента в много по-нисък размер от посочения
от ищците, поради необработваемост на част от земите, /доколкото рента се получавала само
за действително обработваема площ/ и поради по-ниските добиви, които се реализирали в
землището на с. ****, отколкото в другите населени места, предвид планинския и скалист
релеф на площите.
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат
тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.108 от ЗС.
Безспорни между страните в настоящото производство и доказани от представените
доказателства са следните факти и обстоятелства:
Ищците М. Й. П., ЕГН **********, СЛ. Й. ИВ., ЕГН **********, К. ИВ. Й., ЕГН
********** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********/заместен в хода на процеса от В. Д. П. ЕГН
********** и ХР. Д. Г. ЕГН ********** / са наследници по закон на **** (****), поч.
12.04.1959г., б.ж. на с. ****./удостоверения за наследници –л.39-45 от първоинстанционното
производство/.
**** и **** **** са различни имана на едно и също лице – удостоверение за
6
идентичност на лице с различни имена –л.102 от първоинстанционното дело.
С Решение №19112/14.05.2002г. на ПК гр.****, на основание влязло в сила Решение
от 23.01.2002г. по гр.дело № 611/2001г. по описа на РС-**** на наследниците на **** ****,
поч. 12.04.1959 г., б.ж. на с. **** е предоставено правото на собственост и същите са
въведени във владение с протокол № 3219 на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в
землището на с. ****, в местността „****”; целият с площ: 33.135 дка, а по скица съгласно
Заповед № РД-18-980/22.12.2017г. на Изп.Директор на АГКТ с идентификатор 80073.7.20 и
площ 33130 кв.м. ,с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни
условия - девета, при граници на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047, 007034,
000046,съответно ПИ с идентификатори № № 80073.7.19, 80073.7.34, 80073.7.47, 80073.7.46,
80073.7.53; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. ****, в
местността „****; целият с площ: 5.095 дка., а по скица съгласно Заповед № РД-18-
980/22.12.2017г. на Изп.Директор на АГКТ с идентификатор 80073.11.5 и площ 5094 кв.м. с
начин на трайно ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при
граници на имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204, съответно ПИ с
идентификатори № №80073.11.8, 80073.11.204, 80073.11.6, 80073.10.187.
За процесните земи са сключени два договора за аренда, както следва: Договор за
аренда на земеделска земя от 20.03.2006г. вписан под № 30,том V,вх.рег. № 1275 от
22.03.2006г. в СВ-**** от **** –арендодател и ЕТ „ДЕЛИШЕС –****“ –арендатор; Договор
за аренда от 07.01.2016г. вписан под № 70, т. І, вх.рег. № 72/11.01.2016 г. в СВ-**** от Л.Н.
арендодател и ЕТ „ДЕЛИШЕС –****“ –арендатор.
Между страните в настоящото производство не се спори и, че **** –син на **** е
бил наследникът , който се е занимавал с процеса по възстановяване правото на собственост
върху процесните недвижимите имоти, индиция за което са депозираната от него молба до
ПК-**** –л.55 от дело и факта, че същия е ищец по гр.дело № 611/2001г. по описа на РС-
****, видно от приложеното по делото решение –л. 53,54 от дело.
С нотариален акт № 115 том I, дело №112/2014 г.вх.рег. № 310 от 23.01.2014г. на СВ-
**** ответницата Л. Г. Н. / по време на брака си с ответника СВ. Д. Н./ е призната за
собственик на процесните имоти , придобити по давностно владение.
Въз основа на посоченото настоящия съдебен състав приема, че ищците – въззивници
се легитимират формално като съсобственици на процесните имоти,както и,че същите са
във владение на ответниците, доколкото арендаторът владее имота за арендодателя.
При така формулираните изводи относно принадлежността на правото на собственост
и установеното владение, на изследване подлежи последната от предпоставките на
основателната ревандикационна претенция, а именно наличието, респ. липсата на правно
основание в лицето на ответника за упражняваното от него владение върху спорния имот.
Спорно по делото е придобили ли са ответниците собствеността по силата на
оригинерен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 2003 г. до
2014г.,респективно до подаване на исковата молба в съда -21.01.2019г. Горното налага
7
необходимостта от положителен извод досежно осъществяваната от Л. Г. Н. и СВ. Д. Н.
трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на процесните имоти с
намерение за своене в изискуемият за това период от време – 10 години, съгласно чл.79 от
ЗС, както и липса на законови пречки за придобиване на собствеността съгласно
индивидуалните характеристики на спорния имот.
Възраженията на въззивниците в тази връзка, съда счита за основателни по следните
аргументи:
Процесните имоти са възстановени на наследниците на общия наследодател на
ищците – ****, поради което и същите са техни съсобственици. Факта, че **** –син на
****, починал на 14.11.2011г. е предприел действия по възстановяването им и е получавал
рентата от тях, не променя принадлежността на правото на собственост, доколкото по
отношение на дяловете на останалите съсобственици той е държател, а не владелец. Правото
на собственост не е променено и с отдаването под аренда на двете ниви с договорите от
2006 г. и 2016г./ и двата сключени преди изменението на чл.3 от ЗАЗ /ДВ бр. 13/2017 г. в
сила от 7.02.2017 г./. Това е така т.к. с договора за аренда арендодателят се задължава да
предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да
извърши определено арендно плащане.Със същия не се прехвърля собственост, а създават
облигационни отношения. Това е договор с облигационно действие за обекта на арендата и с
вещно действие за добивите на арендувания обект, т.е. същия е сделка за управление.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя практиката на ВКС обективирана в Решение №
8/19.02.2014г. по гр.дело № 5109/2013г.,второ г.о. както и други в този смисъл, че
отдаването под аренда е действие по управление въз основа на облигационна връзка
/договор за аренда и преди и след приемането на чл.3 ,ал.4 от ЗА ДВ бр.13/2007г./на
земеделска земя или недвижим и движими вещи, а не своене на веща, което да отрича
правата на собственика.
Че ответниците са осъществявали трайно, необезпокоявано и явно владение на
процесните имоти считано от 2003г. , не може да се установи и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на св. **** и ****, които съда кредитира. Съвкупно от
показанията им се установява, че **** и ответниците са били в близки отношения, съпрузите
са полагали грижи за **** и съпругата му -Стоянка, като след като тя е починала **** се е
преместил при тях за да го гледат. **** са вземали рентата за земите, въпреки, че формално
те били на ****.Св.**** излага , че говорил с **** и той му казал „аз ги давам на тях,защото
те ни гледат“. Свидетеля не уточнява дали става дума за земите или парите от рентата, а
доколкото изразеното от него „за да ги вземат,значи **** ги е дал тези ниви на тях“ е лично
съждение,а не обективно възприятие, съда не кредита показанията на свидетеля в тази част.
В контекста на приетото по отношение на действието на договора за аренда, от
свидетелските показания не могат да се установят действия на ответниците за
манифестиране на собственическите права.
Следва да се има предвид,че по делото няма представени писмени доказателства за
надлежно и законосъобразно прехвърляне на собственост от **** на ответниците касателно
8
процесните имоти, както и каквито и да било данни за манифестирано от страна на ****
пред останалите наследници намерение да се свои наследствените имоти.
Съгласно член 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, давностният срок на владение се
прекъсва само с определени, изрично посочени действия. Едно от тях е предявяването на
установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот, предявен от собственика
срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с
бездействието на носителя на правото, като ако искът не бъде уважен давността не се смята
прекъсната, ако се уважи, след влизане в сила започва да тече нова давност, а изтеклата губи
своето значение.В конкретната хипотеза , такова прекъсване е налице с предявяване от
ищците на иска с правно основание чл.108 от ЗС пред РС **** на 21.01.2019г.
В заключение правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че в
изискуемия от закона срок за ответниците не е изтекла придобивна давност, поради което и
същите не могат да се легитимират като собственици на процесните имоти.
С оглед изложените мотиви, предявеният ревандикационен иск е основателен и като
такъв правилно и законосъобразно е уважен от районния съд.Решението в тази част следва
да бъде потвърдено.
По искането с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
Съда счита същото за допустимо доколкото нотариален акт № 115 том I, дело
№112/2014 г.вх.рег. № 310 от 23.01.2014г. на СВ-**** , с който е ответникът Л. Г. Н. е
признат за собственик по давност на процесните имоти е констативен - ТР № 3/2012г. от
29.11.2012г. ВКС,ОСГК.
Формирания извод за основателност и доказаност на иска с правно основание чл. 108 от
ЗС, води до основателност на искането по чл. 537 ал.2 от ГПК и отмяна на нотариален акт №
115 том I, дело №112/2014 г.вх.рег. № 310 от 23.01.2014г. на СВ-****
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правна квалификация по чл. 108 от ЗС,
обуславя и основателността на исковата претенция с правна квалификация по чл. 59 ал.1 от
ЗЗД, доколкото последната се явява обусловена от първата такава.В хода на производството
ищците, чиято е доказателствената тежест са представил доказателства, от които се формира
положителен извод относно правото им на собственост върху процесните имоти, както и
ползването на последните от страна на ответниците в заявения период 22.01.2014 г. до
21.01.2019 г., съответно невъзможността на ищците да упражняват своето права върху
вещта .
Относно размера на претендираното обезщетение за лишаване от ползването, същият
е правилно определен от първоинсатнционния съд въз основа на приетото по дело и
кредитирано от съда заключение / и допълнително такова / по съдебно-икономическата
експертиза.
Основателността на главния иск, обуславя основателност и на акцесорния такъв за
присъждане на законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба в съда до
9
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изложеното, обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По Частна жалба вх. № 260685/12.04.2021г. от Л. Г. Н. и СВ. Д. Н., чрез
процесуален представител – адв.Г.Н. – ВАК срещу Определение № 260078/23.03.2021г. по
гр.д. № 42/2019г. на ПРС, с което съда е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
въззвниците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
С обжалваното определение съда е оставил без уважение депозираното от
ответниците в срок, искане по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в
частта за разноските с аргументи идентични с посочените в частната жалба – присъдения на
процесуалния представител на ищците адвокатски хонорар от 800.00 лева е прекомерен,
поради което съда неправилно не е уважил направеното от него в открито съдебно заседание
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
Жалбата е неоснователна. Както е видно от представения от ищците със списъка по
чл.80 от ГПК договор за правна защита и съдействие № 636 от 23.10.2019г. -л. 199 от
първоинстанционното производство, М.П. е заплатила на адв. **** сумата от 800 лева в
брой за осъществено процесуално представителство по гр.дело № 42/2019г. по описа на
ПРС. Същото не е прекомерно по смисъла на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, както с оглед цената на иска и фактическата и правна
сложност на делото, така и с обема на осъществената от процесуалния представител на
ищците активност в хода на производството. Представени са доказателства за реално
извършване и за другите разноски обективирани в списъка по чл.80 от ГПК. Съда правилно
е присъдил разноски в полза на ищците съобразно уважените искове.
Обжалваното определение, като законосъобразно следва да бъде потвърдено, а
подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, на ищците следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на
406.30лв. –заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивниците по чл.78
ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно предвид Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, цената на иска, фактическата и правна сложност
на делото и обема на осъществената от процесуалния представител на страните дейност за
изготвяне на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26004/22.01.2021г.,поправено с Решение №
260076/25.11.2021г. и допълнително решение № 260033/31.03.2021г. по гр.д. № 42/2019г. на
ПРС, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Г. Н. ЕГН
********** и СВ. Д. Н. ЕГН **********,че М. Й. П., ЕГН ********** с адрес гр.****, СЛ.
Й. ИВ., ЕГН ********** с адрес с.****, К. ИВ. Й., ЕГН ********** с адрес гр.**** и Д. ИВ.
Г., ЕГН **********/заместен в хода на процеса от В. Д. П. ЕГН ********** и ХР. Д. Г.
ЕГН ********** / са собственици на основание наследяване по закон на следните
недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с.
10
****, в местността „****”; целият с площ: 33.135 дка, а по скица съгласно Заповед № РД-
18-980/22.12.2017г. на Изп.Директор на АГКТ с идентификатор 80073.7.20 и площ 33130
кв.м. ,с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия -
девета, при граници на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046,съответно
ПИ с идентификатори № № 80073.7.19, 80073.7.34, 80073.7.47, 80073.7.46, 80073.7.53;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. ****, в местността „****;
целият с площ: 5.095 дка., а по скица съгласно Заповед № РД-18-980/22.12.2017г. на
Изп.Директор на АГКТ с идентификатор 80073.11.5 и площ 5094 кв.м. с начин на трайно
ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при граници на имота:
имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204, съответно ПИ с идентификатори №
№80073.11.8, 80073.11.204, 80073.11.6, 80073.10.187. ;ВЪЗЗИВНИЦИТЕ СА ОСЪДЕНИ
да предадат на М. Й. П., ЕГН **********, СЛ. Й. ИВ., ЕГН **********, К. ИВ. Й., ЕГН
********** и Д. ИВ. Г., ЕГН ********** /заместен в хода на процеса от В. Д. П. ЕГН
********** и ХР. Д. Г. ЕГН **********/ владението върху следните недвижими имоти, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ
58503, в местността „****”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти №№
007019, 000053, 000047, 007034, 000046. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в
землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 58503, в местността „****; целият с площ: 5.095 дка. с
начин на трайно ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при
граници на имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204, на основание чл.108 от ЗС;
Л. Г. Н. ЕГН ********** и СВ. Д. Н. ЕГН ********** СА ОСЪДЕНИ да заплатят
на М. Й. П., ЕГН **********, СЛ. Й. ИВ., ЕГН **********, К. ИВ. Й., ЕГН ********** и Д.
ИВ. Г., ЕГН **********/заместен в хода на процеса от В. Д. П. ЕГН ********** и ХР. Д.
Г. ЕГН ********** / сумата от общо 2843,90 лева /две хиляди осемстотин четиридесет и
три лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с. ****, в местността „****”;
целият с площ: 33.135 дка, а по скица съгласно Заповед № РД-18-980/22.12.2017г. на
Изп.Директор на АГКТ с идентификатор 80073.7.20 и площ 33130 кв.м. ,с начин на трайно
ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота:
имоти №№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046,съответно ПИ с идентификатори № №
80073.7.19, 80073.7.34, 80073.7.47, 80073.7.46, 80073.7.53; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005,
находящ се в землището на с. ****, в местността „****; целият с площ: 5.095 дка., а по
скица съгласно Заповед № РД-18-980/22.12.2017г. на Изп.Директор на АГКТ с
идентификатор 80073.11.5 и площ 5094 кв.м. с начин на трайно ползване: Нива: категория
на земята при неполивни условия - пета, при граници на имота: имоти №№ 011008, 000187,
011006,000204, съответно ПИ с идентификатори № №80073.11.8, 80073.11.204, 80073.11.6,
80073.10.187, за периода от 22.01.2014г. до 30.09.2014г. за периода 01.10.2014г.-30.09.2015г.;
за периода 01.10.2015г.-30.09.2016г; за периода 01.10.2016г.-30.09.2017г; за периода
01.10.2017г.-30.09.2018г. и за периода 01.10.2018г.-21.01.2019г., в едно със законна лихва
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата, на
11
основание чл.59 вр. чл.86 от ЗЗД.;
ОТМЕНЕН е на основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт № 115,том 1,дело№
112/23.01.2014г. ,вх.рег.№ 510 от 23.01.2014г. по описа на СВ – ****;както и в частта за
разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260078/23.03.2021г. по гр.д. № 42/2019г. на ПРС, с
което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Г. Н. ЕГН ********** и СВ. Д. Н.
ЕГН ********** за изменение на постановеното по делото Решение №26004/22.01.2021г.,
поправено с Решение № 260076/25.11.2021г. и допълнително решение №
260033/31.03.2021г. по гр.д. № 42/2019г. на ПРС, в частта за разноските на основание чл.248
от ГПК .
ОСЪЖДА Л. Г. Н. ЕГН ********** и СВ. Д. Н. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
М. Й. П., ЕГН **********, СЛ. Й. ИВ., ЕГН **********, К. ИВ. Й., ЕГН **********, В. Д.
П. ЕГН ********** и ХР. Д. Г. ЕГН ********** сумата от 406.30/четиристотин и шест
лв. и тридесет ст./ лева - разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12