Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали 22.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският районен съд в ………………публично заседание
на 11
юли……….…………………………………………
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Валентин Спасов
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря Диана Георгиева…….…….……….и в присъствието на
прокурора…………………………….…като
разгледа докладваното от
съдията…………………………АН дело № 558………………по описа
за 2019 година,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1300-001493/ 13.05.2019 г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОДМВР - Кърджали, с което на А.С.С. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП м, е наложено административно наказание “лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и “глоба” в размер на 150 лв.- на основание чл. 175 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Районен съдия:
МОТИВИ:
Делото е образувано по жалба от А.С.С. ***, ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 18-1300-001493/ 13.05.2019 г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОДМВР – Кърджали, с което на жалбодателя за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП му, е наложено административно наказание “лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и “глоба” в размер на 150 лв.- на основание чл. 175 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП.
Претендира се
отмяна на атакуваното постановление, като се излагат доводи за неговата
незаконосъобразност и неправилност.
Наказващият
орган не е взел участие в производството.
Съдът, след като
се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
На 20.12.2018г.
в 12: 25ч. в гр. Кърджали, на кръстовището образувано от ул. „Македония” и ул.
„Добреджа”, жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. № К 7460 АС,
когато бил спрян за проверка от служители на ПП – свидетелите Х. и В., които
след направена справка установили, че посоченото МПС не е преригистриран.
Приели, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 140, ал.
1 ЗДвП.
Съставен бил
АУАН, предявен и връчен на нарушителя.
Въз основа на
акта на 13.05.2019 г. било издадено атакуваното НП. В постановлението са
възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че с деянието е
нарушен чл. 140, ал.
1 ЗДП. Наложени са визираните наказания на основание чл. 175, ал. 1 т., пр. 1 ЗДП.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и
показанията на посочените свидетели.
В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат
обсъждани. Установено бе, че при посочените в НП условия жалбоподателят е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото
е било с прекратена регистрация.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и
от лице, което има право на такава.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Наказателното
постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните формални
изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
досежно неговото съдържание. Пълнотата на описанието на нарушението, както от
фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния
административнонаказателен орган. В случая А.С. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1 т.1, предл.
първо от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
От правна страна административното обвинение се основава на извършено от С.
нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, която норма регламентира че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От фактическа страна извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е обосновано с това, че на 20.12.2018г. в 12:
25ч. в гр. Кърджали, на кръстовището образувано от ул. „Македония” и ул.
„Добреджа”, жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. № К 7460 АС,
когато бил спрян за проверка от служители на ПП – свидетелите Х. и В., които
след направена справка установили, че посоченото МПС не е пререгистриран. За да
е налице изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа
страна, е необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на
съставомерните елементи на деянието, както и всички релевантни за ангажирането
отговорността обстоятелства. В случая, както актосъставителя, така и АНО не са
посочили защо приемат, че провереното МПС не е регистрирано по надлежния ред,
след като е било с регистрационни табели, а водачът е притежавал надлежни
документи за собственост и регистрация на автомобила, както и гражданска
отговорност, което има за последица необоснованост на
административнонаказателното обвинение за неправомерно управление на
нерегистрирано моторно превозно средство. В тази връзка следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 143 от ЗДвП предвижда различни случаи на служебно
прекратяване на регистрацията, което прави особено важно посочването на
конкретното основание защото, напр., в случая на ал.10 за служебно прекратената
регистрация се уведомява собственика на ППС.
От друга страна, по делото
безспорно се установи, че управлявания от жалбодателя автомобил е бил с
регистрационни табели,
поставени на съответните места. В атакуваното наказателно
постановление административнонаказващият орган за констатираното нарушение на
чл. 140 ал.1 от ЗДП е санкционирал
нарушителя по чл. 175 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДП. Тази разпоредба гласи, че водач,
който управлява МПС, на което табелите с рег. № не са поставени на определените
за това места. От
изложеното е видно, че в НП е
изписан текст, който е неотносим към конкретната фактическа обстановка. Това нарушение е от категорията на
съществените, защото Закона за административните нарушения и наказания допуска
нередовности да бъдат допуснати в акта, но не и в наказателното постановление,
с което се „повдига” обвинение на нарушителя, срещу което той трябва да се
защитава. Нарушаване на изискването в НП да съществува единство между
словесното описание на нарушението и санкционната норма- чл. 57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, накърнява правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е
извършил и за какво нарушение е наказан. Нарушаване правото на защита води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение. Само на това основание настоящата инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да се
отмени.
Водим от изложеното,съдът постанови
решението си.
Съдия: