№ 747
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330202788 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002632/26.03.2021 г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на ЮЛ. Б. Т. на основание чл. 185 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 190, ал, 3 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като се моли за
неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира посмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено за това, че на
11.03.2021г., около 23,00 часа в село Граф Игнатиево, на ул. „Съединение“,
при кръстовището с ул. „Раковски“, като водач на лек автомобил - *** с рег.
№ ***, жалбоподателят е управлявал описания автомобил, който е
собственост на А.М.К., ЕГН *** извършвайки следното
нарушение: Управлява МПС с влязло в сила наказание глоба, което не е
заплатено в едномесечен срок от влизането му в сила, глоба с фиш Серия Х
602759 от 04.10.2020 г. за сумата от 20 лева.
Описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП,
като на основание чл. 53 ЗАНН и по чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 20 лева.
Така описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият
състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Същата съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката
АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена
сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН
от фактическа страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателя не е
ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства
– показанията на актосъставителя П.. Следва да се отбележи, че изложената
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, чиито възражения са
свързани с наличието на процесуални нарушения и материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
При правилно установена фактическа обстановка, неправилно и в
нарушение на материалния закон е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си по
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, в който е предвидено, че наложеното наказание "глоба"
се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. В цитираната като нарушена разпоредба липсва въведена
2
забрана за управление на МПС с незаплатена в срока за доброволно
заплащане глоба, каквото е твърдяното нарушение съгласно буквеното
изписване на нарушението в наказателното постановление. Законодателят е
регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача.
Неплащането на тази глоба не е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност и налагане на ново наказание
глоба, а предпоставя възможност за действия по принудително събиране на
глобата, както и за издаване на административен акт за налагане на
принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство по чл. 171, т. 1,
б. "д" от ЗДвП (каквато мярка е била предприета в настоящия случай) и
временно спиране от движение на пътно превозно средство по чл. 171, т. 2, б.
"к" от ЗДвП.
Описаното в НП противоправно поведение на жалбоподателя не е
административно нарушение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. С оглед на тази легална дефиниция, не
всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение.
Неизпълнението на определено задължение ще има характер на
административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено
задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на
нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт.
Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в
противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да
бъде споделено. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП е включена в текста на закона след разпоредбата на чл. 185
от ЗДвП. Така от систематичното тълкуване на същата следва извод, че
законодателят не е целял да я описва като състав на административно
нарушение, което да е наказуемо съгласно общата разпоредба на чл. 185 от
ЗДвП.
Плащането на глобата по фиш в срока за доброволно заплащане по чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП, респ. плащането в едномесечен срок на влязлото в сила
наказателно постановление, електронен фиш или съдебното решение или
3
определение на съда при обжалване по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП представлява
една правна възможност, а не задължение, за наказаното лице да заплати
доброволно наказанието глоба, като в противен случай неблагоприятна
последица за лицето би била образуването на изпълнително производство и
натоварването му с допълнителни разноски в хода на принудителното
изпълнение (както и налагането на принудителни административни мерки, в
предвидените от закона случаи).
Изрично в смисъл, че чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не въвежда състав на
административно нарушение е най-новата практика на Административните
съдилища в цялата страна - Решение № 10 от 25.01.2021 г. на АдмС - Сливен
по к. а. н. д. № 200/2020 г. - "Неплащането на тази глоба не е основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност и налагане на ново
наказание глоба", Решение № 160 от 16.12.2020 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н.
д. № 154/2020 г. "АНО може да предприеме някое от горепосочените правни
действия спрямо водача, но не и да налага глоба, тъй като неплащането на
наложеното наказание "глоба" в срока на доброволното изпълнение не може
да бъде санкционирано с налагането на ново наказание "глоба". " Решение №
240 от 4.11.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10217/2020 г.
"Незаплащането на наложената глоба в посочения срок, не влече след себе си
административно наказателна отговорност и налагане на ново наказание
глоба, а единствено възможност да се пристъпи към принудително събиране
на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки" и др.
На следващо място следва да се отбележи, че никъде в разпоредбата на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП не е описано като елемент от състав на нарушение
управлението на МПС. Така да се приеме, че нормата съдържа в себе си
състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН би
значело, че нарушители се явяват не само установените при проверка водачи
на МПС, но и всички граждани с неплатени глоби. Тълкуване на закона по
този начин би значело, че административнонаказващият орган ще има
възможността да извърши проверка на всички граждани, които са били
наказвани някога от него, и да наложи "глоби върху глоби" по отношение на
всеки от тях, който има неплатени задължения в т. нар. срок за доброволно
изпълнение, което няма как да е било целта на законодателя. Нещо повече,
при тълкуване на закона по този начин би се стигнало до въпроса дали глоба
би следвало да се наложи за всеки влязъл в сила неплатен електронен фиш,
4
респективно наказателно постановление или съдебен акт, отговор на който би
следвало да е утвърдителен на основание чл. 18 от ЗАНН. От друга страна, с
оглед спазването на принципа ne bis in idem и с оглед изискването за
описване на дата на нарушението съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 (за АУАН) и чл.
57, ал. 1, т. 5 (за НП) от ЗАНН би следвало много коректно да се описва като
дата на извършване на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП първият ден,
след който е изтекъл срокът за доброволно заплащане.
С оглед на всичко изложено, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят. Същият
е доказал заплащането по банков път на сумата от 360 лева с включен ДДС за
адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна защита и
съдействие № 48 от 07.04.2021 г., поради което и претенцията за разноски
следва да се уважи.
В аспект на изложеното съдът съобрази и текста на § 2а от ДР на Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно чийто регламент за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху
добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност.
Доколкото по делото са представени доказателства за регистриране на
Адвокатско дружество „А. и У.“ по ЗДДС / Фактура № 93463/ 25.05.2021 г.,
Фактура № 93417/07.04.2021г. и Удостоверение за регистрация по ЗДДС /,
правилно към така определеното възнаграждение е начислен ДДС на
основание § 2а от Наредбата, тъй като предоставените от процесуалния
представител - адвокат, правни услуги съставляват облагаема възмездна
доставка.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото се явява в размер на минимално
предвидения с оглед предмета на спора и на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
5
адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което
е част наказващият орган, а именно ОД на МВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002632/26.03.2021 г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на ЮЛ. Б. Т. ЕГН ********** на основание чл.
185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 190, ал, 3
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ЮЛ. Б. Т. ЕГН
********** сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева представляваща
разноски за адвокатски хонорар за процесуално представителство пред
Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6