№ 1178
гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000503860 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
С решение № 265788 от 17.09.2021г., постановено по гр. д. № 12037/2016г. СГС,
I ГО, 16 състав е прогласил за недействителна, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 76, том III, peг. №37382, дело 476
от 23.07.2008 г., на нотариус А. Ч., с район на действие - CPC, peг. № *** при
Нотариалната камара, учредена върху недвижим имот, представляващ апартамент
№***, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, блок **, ет. *, по
исковата молба от Ю. А. А. срещу С. С. Й., И. К. Г. и И. П. П.. С решението СГС, I ГО,
16 състав е осъдил С. С. Й., И. К. Г. и И. П. П. да заплатят, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на Ю. А. А. сумата от 3000 лв. за възнаграждение за адвокат и сумата от 15 лв., за
такса за частна жалба.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство – И. П. П., чрез пълномощника му, с възражения за недопустимост, респ.
неправилност. Моли апелативния съд да обезсили, респ. да отмени решението на СГС,
І ГО, 16 състав.
Въззиваемата Ю. А. А., чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 263,
ал.1 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба. Прави искане въззивният съд да
остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното решение.
С разпореждане от 25.03.2022г. съдът, като е приел, че останалите ответници в
първоинстанционното производство са необходими задължителни другари на И. П. П.
ги е конституирал като жалбоподатели във въззивното производство.
Софийския апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
1
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната
част.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 42, ал.2
ЗЗД, предявен от Ю. А. А. против С. С. Й., И. К. Г. и И. П. П.. С определение от
12.02.2021г. СГС е изготвил, на основание чл. 146, ал.1, вр. с чл. 140, ал.3 ГПК, проект
на доклад, като в о.с.з., проведено на 28.06.2021г., е докладвал производството и е
обявил проекта за доклад за окончателен.
В исковата молба и молба-уточнение на иска ищцата излага следните
твърдения: На 23.07.2008г. между И. К. Г. и С. С. Й. е бил сключен договор за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№ 76, том III, peг. №37382, дело 476 от 2008 г. на нотариус А. Ч., peг. № *** при
Нотариалната камара за обезпечаване вземането на И. К. Г. в размер на 80 000 евро
срещу С. С. Й., на основание договор за заем от 22.07.2008 г. Съгласно договора за
учредяване на договорна ипотека трето задължено лице Ю. А. А., действаща чрез
пълномощника си С. С. Й., по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа
с peг. №35520 и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 35521, т. VI, № 43,
учредява в полза на заемодателя И. К. Г. договорна ипотека върху апартамент № 149, в
гр. ***, община „***“, ж.к. „*** - ***“, ул. „***“, бл. **, ет. *. Видно от пълномощно,
нотариално заверено на 11.07.2008 г. Ю. А. А. упълномощава С. С. Й., да я
представлява пред всякакви трети физически и юридически лица, като ипотекира в
полза на който прецени собствения й апартамент № 149, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, включително и пред нотариус и да се снабди с
всички документи за учредяване на ипотека, подробно изброени. Твърди се, че
упълномощителната сделка е унищожаема, като сключена поради упражнена спрямо
упълномощителката заплаха, а сключеният въз основа на нея договор за учредяване на
договорна ипотека е недействителен, сключен без представителна власт. Твърди се, че
с нотариална покана, връчена на 20.11.2014 г. на ищцата Ю. А. А., съответно връчена
на 05.12.2014 г. на С. С. Й., вторият ответник по исковата молба - И. К. Г. уведомява
ищцата и първия ответник, че е цедирал вземането си, ведно с привилегиите и
обезпечението, дадено от Ю. А. А., на И. П. П. - по договора за заем, обезпечен с
договорна ипотека, в размер на 40 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума
и сумата от 1565 лв. представляваща разноски по заповедното производство за
държавна такса. Твърди се, че с влязло в сила решение №222 от 07.12.2017г.,
постановено по гр.д. 4594/2016г., ВКС, IV ГО е унищожил, на основание чл. 30, във вр.
с чл. 44 ЗЗД, упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 11.07.2008г. с
нотариална заверка с peг. № 35520 на подписа на упълномощителя Ю. А. А. и с
нотариална заверка на съдържанието с peг. №35521, т. VI, № 43.
С оглед изложените твърдения и данните по делото, въззивният състав намира,
че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.
42, ал.2 ЗЗД против цесионера – И. П. П.. Съгласно чл. 171 ЗЗД прехвърлянето и
залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и
налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение,
обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма
с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Т. е., за да се счита
2
по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера е
преминала и ипотеката, която го обезпечава, е необходимо цесията да бъде извършена
в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е
вписана. В настоящия случай, по делото не са налице нито твърдения от страна на
ищцата, нито са приложени доказателства – договорът за цесия да е бил с нотариална
заверка на подписите, нито да е бил вписан в имотния регистър. Следователно дори и
да е прехвърлено някакво вземане от ответника И. К. Г. на другия ответник И. П. П., то
същото е прехвърлено без ипотеката. Поради това за ищцата не е налице правен
интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД против
цесионера. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване
правото на иск, за която съдът следи служебно във всеки един момент до приключване
на производството с влязъл в сила съдебен акт. По допустимостта на иска в
обжалваната част въззивният съд е задължен служебно да се произнесе - чл. 269 ГПК.
Поради липса на правен интерес искът е недопустим, респ. постановеното по такъв иск
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като производството по делото в
тази част следва да бъде прекратено.
При произнасяне на своя акт въззивният състав констатира, че е допуснал
грешка при служебно конституиране като въззивници на другите двама ответници,
които не са подали въззивни жалби срещу постановеното решение. Ето защо и на
основание чл. 253 ГПК настоящият съдебен състав следва да отмени своето
определение, с което е конституирал като жалбоподатели - С. С. Й. и И. К. Г..
Въззивният съд констатира, че предвид липсата на жалби от тези двама ответници,
решението спрямо тях е влязло в сила.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 265788 от 17.09.2021г. по гр. д. № 12037/2016г.,
постановено от СГС, I ГО, 16 състав в частта, в която е прогласил за недействителна,
на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договорна ипотека, обективирана в нотариален акт №
76, том III, peг. №37382, дело 476 от 23.07.2008 г., на нотариус А. Ч., с район на
действие - CPC, peг. № *** при Нотариалната камара, учредена върху недвижим имот,
представляващ апартамент №***, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, ул.
„***“, блок **, ет. *, по исковата молба от Ю. А. А. срещу И. П. П. и прекратява
производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, определение, постановено в закрито
заседание на 25.03.2022г., с което са конституирани като жалбоподатели - С. С. Й. и И.
К. Г..
Решение №265788 от 17.09.2021г. по гр. д. № 12037/2016г., постановено от
СГС, I ГО, 16 състав, в частта, в която е прогласена за недействителна, на основание
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 76, том III, peг.
№37382, дело 476 от 23.07.2008 г., на нотариус А. Ч., с район на действие - CPC, peг.
№ *** при Нотариалната камара, учредена върху недвижим имот, представляващ
апартамент №***, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, блок **, ет. *,
по исковата молба от Ю. А. А. срещу С. С. Й. и И. К. Г. като необжалвано е влязло
3
в законна сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4