№ 42851
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110128194 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу А. В. М. – И.а, са предявени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 16.12.2015 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 71546/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Ищецът твърди, че на 03.09.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Е. И.а А., е
сключен Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който предоставеният
кредит бил в размер на 1000 лева, при лихвен процент, формирането на който е
подробно посочено в исковата молба, за срок от 18 месеца и краен падеж 03.03.2016 г.,
обезпечен с поръчителството на ответницата А. В. М. – И.а, по силата на договор за
поръчителство от 03.09.2014 г. Тъй като плащанията по договора били преустановени,
считано от вноска с падеж 10.05.2015 г., кредиторът обявил предсрочна изискуемост на
кредита, чрез връчване на Е. И.а А. на нотариална покана с изх. № 10-20-
03050/1.10.2015 г. и изх. № 10-20-03051/1.10.2015 г. По силата на договор за покупко-
продажба на вземания от 25.04.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД вземането по процесния договор, за което прехвърляне Е.
И.а А. и А. В. М. – И.а били уведомени, като пратката до ответницата била отбелязана
като „непотърсена“. Ищецът счита, че е активно легитимиран да предяви настоящия
иск като се позовава на задължителна тълкувателна практика, по смисъла на която, при
договор за цесия, сключен след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът е
легитимиран да предяви установителния иск, ако е спазил законоустановения срок. На
19.08.2018 г., по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, било образувано
изпълнително дело № 2311/2018 г. по описа на ЧСИ М. П., като на 03.03.2022 г.
ответницата получила покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за
незабавно изпълнение от 16.12.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 71546/2015 г. Между
представители на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и ответницата А. В. М. – И.а на
16.01.2017 г., била проведена среща, на която последната била уведомена за
1
прехвърлянето на процесното вземане от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, като се твърди, че е признала вземането в цялост и е заявила желание
за сключване на споразумение за пълно погасяване на дълга. Съгласно договор за
прехвърляне на вземания от 21.10.2020 г., „ОТП Факторинг България“ ЕАД
прехвърлило на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД процесното вземане, за което Е. И.а
А. и А. В. М. – И.а били уведомени. В случай че съдът приеме уведомлението за
ненадлежно извършено, то ответницата да се счита уведомена с връчването на
исковата молба, а ако съдът намери, че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена, то исковете да се уважат предвид обстоятелството, че на 03.03.2016 г. е
настъпил крайният падеж за плащане по кредита. Поддържа, че давността е
прекъсната веднъж на 20.11.2015 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК/, на 19.09.2018 г., когато е подадена молба за образуване на изпълнително дело, с
която е поискано прилагане на изпълнителни способи, както и на 28.07.2020 г., когато
отново е поискано прилагане на изпълнителен способ – налагане на запор по сметките
на задължените лица. Моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 612,88 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането; 44,16 лева – договорна лихва за периода от 06.04.2015 г. до 19.11.2015 г.;
11,75 лева – наказателна лихва за периода от 10.09.2015 г. до 19.11.2015 г. и 120 лева –
заемни такси /разходи във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост/.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответницата оспорва предявените искове с твърдения за недопустимост на
същите поради това, че ищецът не е легитимиран да предявява настоящите претенции,
тъй като вземанията не са му били прехвърлени и не е изпълнено задължението,
посочено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД за съобщаване на цесията на длъжника, както и поради
това, че срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК бил изтекъл. Поддържа, че уведомлението за
прехвърленото вземане не следва да изхожда от цесионера, а в конкретня случай
същият дори не бил надлежно упълномощен, като представеният препис от
пълномощно не бил с валидна дата и вероятно е съставен с оглед нуждите на процеса.
Не били налице и доказателства цедентът да е извършил уведомяването. Оспорва
сумата по кредита да е усвоена, както и че цената за прехвърляне на вземанията по
договора за цесия е била платена. Оспорва да е налице извънсъдебно признание на
дълга, респ. прекъсване на давността на това основание. Оспорва редовността на
исковата молба във връзка с представените доказателства. Възразява по редовността на
проведеното заповедно производство. Въвежда възражение за настъпила погасителна
давност. Прави искане за привличане на трето лице – помагач – наследниците на Е. И.а
А. /В. И. П., Ч. Ч. А. и Д. И. П./ и предявява обратни искове срещу тях. Моли за
отхвърляне на исковете срещу нея, а в условията на евентуалност (ако същите бъдат
уважени) – за уважаване на предявените обратни искове. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор единствено от ответника В. И. П., с който оспорва
иска. Твърди, че е извършил отказ от наследство, за което сочи, че представя
доказателства. Моли за отхвърляне на иска.
По разпределението на доказателствената тежест:
Ищецът следва да установи, при условията на пълно главно доказване, валидното
възникване на твърдяното облигационно правоотношение във връзка с договор
за банков кредит от 03.09.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е. И.а А.,
обезпечен с поръчителството на ответницата А. В. М. – И.а, по силата на договор за
поръчителство от 03.09.2014 г., че заемната сума е предоставена, съответно усвоена от
2
главния длъжник, наличието на изискуемо вземане, както и негов размер, в това число
настъпване на предпоставките за възникване в тежест на ответната страна на
задължение да заплати претендираните суми, както и че е спазен шестмесечният
преклузивен срок за ангажиране отговорността, валиден договор за цесия, по силата на
който „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД вземането
по процесния договор, което вземане е прехвърлено с договор за цесия на ищеца, че
ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва в
уговорения размер, както и че се е задължил да заплати в полза на ищеца наказателна
лихва при твърдените в исковата молба условия и размер; че са били налице
основания за начисляване на наказателна лихва и нейния размер; относно
възражението за изтекъл давностен срок – и наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число
плащане.
Съдът приема, че са неоснователни възраженията за недопустимост и
нередовност на исковата молба, тъй като ищецът е обосновал правен интерес от
предявяване на исковете, съответно посочено е откъде произтича процесуалната му
легитимация, а относно твърденията за нередовност на исковата молба, липсата на
приложения /доказателства/ към същата не е основание за нередовност по арг. от
чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства.
Искането за приобщаване на заповедното производство е основателно и като
такова следва да бъде уважено.
Искането за привличане на трети лица помагачи, направено от ответницата с
отговора на исковата молба, е основателно, доколкото третите лица имат интерес да
участват в производството предвид обстоятелството, че съгласно твърденията в
исковата молба, същите са наследници на главен длъжник по процесния договор,
съответно за ответната страна евентуално биха възникнали регресни права спрямо
третите лица. Същото следва да бъде уважено.
В случая, са налице процесуалните предпоставки за приемане за съвместно
разглеждане на предявените при условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3
ГПК, обратни искове с правно основание чл. 146, ал. 1, във вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД от А.
В. М. срещу наследниците на Е. И.а А. – В. И. П., Ч. Ч. А. и Д. И. П. за заплащане на
сумите, предмет на първоначалните искове, предявени срещу нея.
В тежест на ищцата по обратните искове е да установи наличието на валидно
сключен договор за поръчителство, обезпечаващ вземания срещу праводателя на
ответниците по обратните искове, по силата на който договор за поръчителство е
заплатила вземането в полза на трето лице – кредитор по договора за поръчителство и
кредитор на обезпечените вземания.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че
са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответника В. И. П. е да докаже, че се е отказал от наследството на Е.
И.а А.
Исканията за допускане на ССчЕ, както и за изискване на заверен препис от изп.
дело № 2311/2018 г. по описа на ЧСИ М. П., следва да се уважат.
3
Искането на ответницата по чл. 190 ГПК следва да се уважи частично – само
относно задължаване на ищеца да представи договор за цесия между „Банка ДСК“
ЕАД и ОТП „Факторинг България“ ЕАД от 25.04.2016 г., както и потвърждение за
извършена цесия съгласно договор за цесия от 21.10.2020 г., тъй като останалите
документи са приложени към исковата молба.
Искането по чл. 183 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като представяне
на оригинали не е необходимо в настоящия случай.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК В. И. П., Ч. Ч. А. и Д. И. П.
като трети лица помагачи на страната на ответника.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на
евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, обратни искове от А. В. М. – И.а срещу В.
И. П., Ч. Ч. А. и Д. И. П. с правно основание чл. 146, ал. 1, във вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите, предмет на първоначалната искова молба срещу нея при равни
дялове (съгласно изявлението на процесуалния представител на ответника, заявено с
частна жалба, вх. № 106097/01.04.2024 г., че ответниците по обратните искове
отговарят при равни дялове).
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба документи, както и представеното доказателство от ответника по
обратния иск.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в срок
до насроченото съдебно заседание да представи Договор за цесия между „Банка ДСК“
ЕАД и ОТП „Факторинг България“ ЕАД от 25.04.2016 г., както и Потвърждение за
извършена цесия съгласно договор за цесия от 21.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ искането
4
в останалата част.
УКАЗВА на ищеца ДА ПРЕДСТАВИ договорите за цесия от 21.10.2020 г. и от
25.04.2016 г. В ЦЯЛОСТ, като при неизпълнение на тези указания тези документи ще
бъдат изключени от доказателствата по делото.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебно преписи от документите на л. 22 – л.24 от делото,
които ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответника.
ДОПУСКА изготвяне на съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която
след запознаване с материалите по делото да отговори на задачите, поставени от
ищеца с исковата молба, при депозит в размер на сумата 400 лева, вносими, от ищеца
в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок ищецът следва да представи
по делото документ за внесен депозит за изготвяне на ССчЕ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
Вещото лице да се уведоми за поставената задача и да се призове за откритото
съдебно заседание пред СРС след представяне на документ за внесен депозит от
ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от изпълнително дело № 2311/2018 г. по описа
на ЧСИ М. П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
27.11.2024 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните, в т.ч. и третите лица
помагачи.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ответника по обратния иск и препис от отговора по същия.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5