№ 53
гр. Сливен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230104525 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че вземането на ищцовото дружество, произтича от следните
обстоятелства: на 25.09.2019г. е сключен договор за потребителски кредит между ищцовото
дружество, като кредитор и М. Д. Ц., като кредитополучател.Сочи се , че договора за
потребителски кредит е сключен при следните параметри сума на кредита 850лв, срок на
кредита 24 месеца, размер на вноската 51.89лв, падеж на вноската :двадесети ден от месеца,
годишен лихвен процент на разходите 49.89; годишен лихвен процент 48.86%, лихвен
процент на ден 0.11%,годишен лихвен процент 41%, дължима сума по кредита
2265.42лв.Сочи се, че по избран и закупен пакет допълнителни услуги ответника дължи на
ищцовото дружество сумата от 255лв за допълнителна услуга фаст, 765лв за допълнителна
услуга флекси и общото задължение по кредита е в размер на 2265.42лв, а обща размер на
вноската 94.40лв, като дата на погасяване 20 ден от месеца.Твърди се, че по чл.4 о ОУ към
ДПК ответника дължи на ищцовото дружество и договорно възнаграждение за изтегления
кредит в размер на 190.85лв.Сочи се, че с разпореждане по гр.д.№3882/2021г. на СлРС е
отхвърлено искането за присъждане на договорно възнаграждение, поради което ищцовото
дружество предявява осъдителен иск срещу ответницата за присъждане на договорното
възнаграждение по договора за потребителски кредит.
Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от
190.85лв, представляваща договорно възнаграждение по ДПК
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск за договорно
възнаграждение, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3,
вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.
1
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
фактите, че страните в производството са сключили и подписали договор за потребителски
кредит,погасителен план към ДПК, , отпускането на сумата по договора за потребителски
кредит, начина на формиране на договорното възнаграждение, начина на формиране на
възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, предоставянето на ответника на
допълнителните услуги, начина на формиране на годишен процент на разходите, е негова.
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по ДПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се
гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства,
поискано е да се постанови решение по делото и да бъдат уважени изцяло предявения иск
като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът М. Д. Ц., редовно призован не се явява, не взема
становище по предявения иск.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните,
представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.09.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит между Профи Кредит
България ЕООД, в качеството на кредитор и М. Д. Ц., в качеството на кредитополучател. По
силата на договора за потребителски кредит Профи Кредит България ЕООД са отпуснали
сумата от 850 лв. със срок на заема 24месеца, размер на вноската до 51.89лв., дата на
погасяване 20 –ти ден от месеца. Параметрите на одобрения револвиращ заем са 850 лв.,
срок на заема 24м., размер на вноска 51.89лв, общо задължение 1245.42лв, ГПР 48.86%,
годишен лихвен процент 41%, лихвен процент на ден 0,11%. В договора за потребителски
кредит са приложени и допълнителни услуги Фаст и Флекси, , като погасителния план към
договора за потребителски кредит се установява, че стойността на услугите фаст и флекси
възлиза на 1020.24лв.Допълнителните услуги Фаст и Флекси не са сметнати към ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от общите условия на Профи Кредит България
ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица в случай, че клиента/солидарен
длъжник просрочи плащането на вноските по заема, кредитора начислява неустойка за
забава в размер на ОЛП + 10% годишно изчислено за всеки ден забава върху размер на
просроченото плащане.
От извлечение по сметка към договора за потребителски паричен кредит се
установява, че М. Д. Ц. е заплатила по договора за кредит сумата от 756.62лв.
На 5.02.2021г. е изпратено уведомително писмо от Профи Кредит България ЕООД до
М. Д. Ц., в което е посочено, че задължението по договора за кредит възлиза на сумата от
2 065.35лв, непогасена част от задължението по договора 1500.89, лихви за забава в размер
на 164.46лв, такси по тарифа 400лв..
2
На 27.08.2021г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от Профи Кредит България ЕООД срещу М. Д. Ц. за главница в размер 631.54 лв,
190.85лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
25.06.2020г. до 3.07.2021г. , непогасено възнаграждение за закупена и използвана
допълнителна услуга фаст в размер на 168.54лв, непогасено възграждение за ползвана
допълнителна услуга Флекси в размер на 509.96лв, ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по
делото.
С разпореждане от 30.08.2021г. по ч.гр.д.№3882/2021г. на СлРС е отхвърлено
искането на Профи Кредит България ЕООД за издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за следните суми 190.85лв, представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 25.06.2020г. до 3.07.2021г. , непогасено
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга фаст в размер на 168.54лв,
непогасено възграждение за ползвана допълнителна услуга Флекси в размер на 509.96лв.
С определение №323 от 27.09.2021г. по в.ч.гр.д.№412/2021г. на ОС Сливен е оставена
без уважение частната жалба срещу разпореждането от30.08.2021г. по ч.гр.д.№3882/2021г.
на СлРС.
На 30.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по силата, на която е осъдена М. Д. Ц. да заплати на Профи Кредит България ЕООД
главница по договор за потребителски кредит в размер 631.54лв,мораторна лихва за забава в
размер на 163.63лв, мораторна лихва за забава в размер на 22.60лв, ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми и разноски по делото в размер на 426 лв.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на осъдителни искове,
ищецът е предявил иска предмет на разглеждане на настоящото производство.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са ясни, непротиворечиви и
кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника М. Д. Ц. сумата от
850 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 94.40 лв. месечно за
двадесет и четири месеца.Установи се в производството, че ответника е заплатил сумата от
7562лв. по договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент,
ГПР са нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 41%, а годишния
3
процент на разходите е 48.86%.Претендираното договорно възнаграждение по ДПК е в
размер на 395.42лв или над 40 % от главницата, същевременно обаче посочения ГПР в
договора за потребителски кредит не отговаря на реалния ГПР, при смятането на
договорната лихва, възнаграждението за закупена услуга фаст и възнаграждението за
закупена услуга Флекси реално ГПР възлиза на 150% . Налице е разлика между посочения и
действително прилагания ГПР. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 150% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви,
неустойки и други разходи по кредита.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на
М. Д. Ц., ЕГН **********, от гр........ да заплати на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, сумата от 190.85лв, представляваща неизплатено договорено възнаграждение по договор
за потребителски кредит от 25.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението-27.08.2021г. до окончателното й плащане, като
неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4