Р Е Ш
Е Н И Е № 189
11.06.2018г.,
гр.Исперих
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
На
шестнадесети май през 2018 година,
в
публично заседание, в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар:
Детелина Витанова,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 907 по описа за 2017 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 26-27 от ЗЗД.
Производството
е образувано по постъпила искова молба вх.№
3928/17.10.2017г., от „З“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С
бул.“Г.М.Д“ №, представлявано от изпълнителните директори Р М и Бисер Иванов,
действащи чрез процесуален представител адв.Д.Б. от САК, против Г.Н.Г., ЕГН:**********,***,
като моли съда да постанови решение, с което да се обяви за нищожен поради
противоречие с императивните правила на закона, застрахователен договор,
обективиран в Застрахоателна полица № BG/30/,
издадена на 26.09.2016г. от ЗАД Д“ АД с посочен застрахован Г.Н.Г., като
сключена за едногодишен период на застрахователно покритие, но без посочен
регистрационен номер на автомобила, по отношение собствеността и ползването, на
който се осигурява.
В условията на евентуалност моли да се обяви за нищожен посочения договор липса на предписана от закона законна форма и съдържание.
Претендира и за сторените разноски.
Ищецът твърди, че на 26.09.2016г. ответникът бил сключил процесния договор
по отношение на лек автомобил „Д“, модел „Л“, без регистрационин номер и рама
номер. В договора като собственик бил посочен Г.Н.Г., без да е посочен обичаен
водач. Позовава се на разпоредбата на чл. 489 ал. 4 и ал. 5 КЗ, съгласно който
за МПС без регистрационни номера може да бъде издадена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“ от български застраховател само за срок от 30 дни
и то за целите на първоначалната регистрация. В настоящия случай договора бил
сключен за една година, което било нарушение на императивни разпоредби. Тъй
като нищожната полица продължавала да съществува в правния мир, това би
означавало, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е
длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което щяло да доведе до засягане
на патримониума на ищец, с което обосновава правния си интерес от водене на
настоящия иск.
В
съдебно заседание за ищеца се явява адв.Н.Ч. ***, която поддържа исковата молба.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът не представя
такъв, не заявява становище по исковете, не прави възражения, нито
доказателствени искания.
В съдебно заседание за ответникът не се явява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
26.09.2016 г. от името на ищцовото дружество чрез застрахователен брокер е
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за лек автомобил марка "D", модел "L", без посочен регистрационен
номер, с рама №, обективиран в застрахователна полица BG/30/, от същата дата, със срок от
30.09.2016 г. до 29.09.2017 г., в която като собственик на застрахования
автомобил е посочено лицето Г.Н.Г. ***.
Застрахователната
премия е начислена за срока на покритие на полицата от една година.
Застрахователният
договор, обективиран в полицата, е двустранно подписан от представител на ищеца
и от ответника Г.Г..
От
справка от Информационния център към Гаранционния фонд се установява, че
процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд, а впоследствие
на 16.01.2017 г. е прекратена. В същият информационен център полицата не е
регистрирана като гранична застраховка.
В
застрахователната полица е отразено, че застрахователната премия ще бъде
платена разсрочено на четири вноски, първата от които е дължима на
30.09.2016г., а втората - на
30.12.2016г.
Съгласно
удостоверение с рег.№ от 13.03.2018г., издадено от ОД на МВР – Р, в АИС
"Регистрация на ППС" няма данни процесният автомобил да е регистриран
от компетентните български власти.
В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в
общ размер на 60.00лв. – за държавна такса и за съдебни удостоверения.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: С исковата молба при посочените
по-горе обстоятелства e предявен иск по
чл.26 ал.1 от ЗЗД - отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността
на сделка, с който се цели да се докаже противоречие на същата с императивни
правни норми. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на
нищожност на договора поради липса на предписана от закона законна форма и
съдържание.
Така предявения иск е допустим. Същият е предявен от надлежна срещу
надлежна страна. Разгледан по същество е неоснователен.
Ищецът
твърди, че процесният договор противоречи на императивните изисквания на чл.
489 ал. 1 ,ал. 4 и ал. 5 КЗ, тъй като бил сключен за едногодишен период на
застрахователно покритие, но без посочен регистрационен номер на автомобила. Договорът
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е уреден в
глава 47 от
Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и "Злополука на пътниците в средствата за обществен
превоз" и ДИРЕКТИВА
2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември
2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка.
Съгласно чл. 489, ал.
1 от КЗ договорът за задължителната застраховка " Гражданска
отговорност " на автомобилистите се сключва за един застрахователен
период, който е една година. Алинея 4 на
чл. 489 от КЗ предвижда, че сключването на застраховката "
Гражданска отговорност " на автомобилистите за по-кратък срок от този по
ал. 1, но за не по-малко от 30 дни, се допуска при сключване на застраховката
на моторни превозни средства, които имат временна или транзитна регистрация
съгласно действащото българско законодателство, като в този случай срокът на
застраховката трябва да съвпада със срока на валидност на регистрацията на
моторното превозно средство, но за не повече от една година. Чл. 489, ал. 5 ок КЗ предвижда, че при придобиване на моторно
превозно средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на
първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на
действащото българско законодателство задължително се сключва застраховка
"Гражданска отговорност " на автомобилистите за срок от 30 дни по
номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не може
да се издава повторно. Правото на собственост на моторно превозно средство,
което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред застрахователя със
съответните законови документи за придобиване, които следва да се преведат на
български език. Съгласно чл. 4, ал.1,
т.7 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане
по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
"Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз
застрахователната полица трябва да съдържа регистрационен номер и номер на рама
на моторното превозно средство.
В настоящия случай
действително в застрахователната полица не е посочен регистрационен номер на
автомобила, като не се събраха доказателства поради каква причина не е сторено
това – дали автомобила е бил с временна или транзитна регистрация, или с
чуждестранна регистрация. Безспорно по делото се установи, че автомобил с такъв
номер на рама не е бил регистриран в България от българските власти, което
означава, че за него са били налице предпоставките за сключване на гранична
застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки това процесната полица вместо за
30 дни, е сключена за едногодишен срок.
Възниква въпросът кой е
длъжен да следи за допустимия по закон застрахователен период на застраховка.
За съда безспорно това е задължение на застрахователя, респ. на неговия
представител. Застрахователят като търговец следва да изпълнява задълженията си
по една търговска сделка /каквато е договорът за застраховка/ с грижата на
добър търговец, като това е квалифицирана грижа в сравнение с тази на добрия
стопанин, тъй като изискванията към добрия търговец са завишени. Добрият
търговец е професионалист и има повече знания и умения от нетърговеца. Грижата
на добрия търговец може да се определи като грижа, която добрият, почтеният и
опитен търговец в съответствие с даден бранш обикновено проявява при
изпълнението на задълженията си. Дори и да се приеме, че процесният договор е
следвало да бъде сключен за срок от 30 дни, а не за една година, то това не
може да се вмени във вина на застрахования. Застрахователят е този, който е
задължен да положи дължимата грижа и да обезпечи сключването на застрахователен
договор с покритие съобразно нормативно установените изисквания. Договорът е
сключен чрез представител на застрахователя, но последният не е оспорил
действителността му. Напротив, приел е плащане на първата вноска и е обявил
полицата в Информационния център на Гаранционен фонд. Самата застрахователна
премия е изчислена на база едногодишен период на действие на полицата.
Застраховката " Гражданска отговорност" на автомобилистите има
социална функция, поради което всеки застраховател по силата на чл. 294 от КЗ
е задължен да предоставя на създадения по реда на чл. 292 от КЗ
Информационен център към Гаранционен фонд информация за сключените застраховки.
От този център третите увредени лица могат да искат информация по силата на чл. 293 от КЗ,
която е от значение за упражняването на правата им по застраховката. Затова
след като застрахователят е обявил в Информационния център една застраховка
като действаща за определен период от време /в случая 1 година/, той не може да
противопостави на третите увредени лица, твърдение за обратното, без да е
изпратил уведомление по чл.294, ал.1
от КЗ до центъра за коригиране на периода на действието на
застрахователния договор. Ако ищецът е считал, че полицата е валидна само за
срок от 30 дни от сключването й, то същият е следвало да я прекрати по
надлежния ред след изтичането на този срок. Застрахователят е направил това
едва на 16.01.2017 г. /съгласно справка от Гаранционен фонд/, но поради
неплащане на втората вноска. Поради изложеното не може да се приеме, че
договорът за застраховка е нищожен на твърдяното основание. До 16.01.2017 г. е
съществувало действително правоотношение по договор за застраховка "
Гражданска отговорност ".
Освен
това съгласно чл. 399 от
Кодекса за застраховането, предмет на застрахователния договор за
имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. При застраховка на конкретно определена вещ, тя следва да бъде
посочена с нейните индивидуализиращи белези. При имуществена застраховка на
моторно превозно средство, основният индивидуализиращ белег е поставеният от
производителя идентификационен номер на превозното средство/ номер на рама/.
Поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на пътното
превозно средство на името на неговия собственик и то по поставения от
производителя идентификационен номер. Останалите данни за МПС – категория,
марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС.
В чл. 7 от
Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за
обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки "ГО" по чл. 461, т.1
и 2 от КЗ,
е предвидено задължение на всеки застраховател, предлагащ задължителна
застраховка "ГО", че е длъжен да представи за регистрация в регистъра
на ГФ пълни установъчни данни на застрахованото МПС. Следователно негова е
отговорността при подаване на непълни, неверни или грешни данни за определено
МПС, какъвто е регистрационен номер.
Следва да се има предвид и
съдебната практика на Съда на Европейския съюз в тази насока. Съгласно Решение на
Съда на Европейския съюз по дело С-287/16 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС
от Supremo Tribunal de Juctica /Върховен съд Португалия/, с акт от 04.05.2016
г. е прието, че застрахователят, сключил договор за застраховка въз основа на
непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от
естество да му позволи да се позове на законови разпоредби относно нищожност на
договора и да я противопостави на трето пострадало лице, за да се освободи от
своето произтичащо от чл. 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го
обезщети за причиненото от застрахованото МПС произшествие.
С
оглед изложеното съдът приема предявеният иск по чл. 26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за неоснователен и недоказан и като такъв същият следва
да бъде отхвърлен.
Евентуалната
си претенция ищецът е обосновал с твърдения за нищожност на процесния
застрахователен договор поради неспазване на предписаната от закона форма и
съдържание, тъй като не съдържа всички изискуеми от закона реквизити / чл. 345
от Кодекса за застраховане, във връзка с чл. 4, ал.1,
т.7 Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане/ -
липсва регистрационен номер на автомобила, по отношение на който се дава
покритие по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите".
По доводите, изложени във
връзка с предявения главен иск, съдът намира, че и евентуалния иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Установено е от
доказателствата по делото, че процесният застрахователен договор е сключен в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Ето
защо и искът по чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При
горния изход на делото ищецът дължи направените от ответната
страна съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска /чл. 78, ал. 3 от
ГПК/, но предвид обстоятелството, че ответникът не е направил
искане в този смисъл, съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 489, ал.1, ал.4 и ал.5 от
Кодекса за застраховане от "Д" АД с ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр.С бул."Г. М. Д" № , представлявано от изпълнителните
директори Р М и Б И против Г.Н.Г., ЕГН:**********,***, с искане да бъде
прогласена нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахоателна
полица № BG/30/, издадена на 26.09.2016г. от ЗАД Д“ АД с посочен застрахован Г.Н.Г.,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.2,
пред. 3 ЗЗД във връзка с чл. 345 Кодекса за застраховане, във връзка
с чл. 4, ал.1,
т.7 от Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане, от
"Д" АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С, бул."Г.
М. Д" № , представлявано от изпълнителните директори Р М и Б И, против Г.Н.Г.,
ЕГН:**********,***, с който се иска да бъде обявен за нищожен застрахователен
договор, обективиран в Застрахоателна полица № BG/30/, издадена на 26.09.2016г.
от ЗАД Д“ АД с посочен застрахован Г.Н.Г., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен
съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: