Р
Е Ш Е Н И Е №1897
гр. Русе, 13.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
Русенският
районен съд , II-ри граждански състав в публично заседание на 12-ти ноември,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3290 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Г.Т.Т. твърди, че е поръчител
по сключен между В.П.М.и „Банка ДСК“ ЕАД кредит за текущо
потребление №17342678 с първоначален размер от 1900.00 лв., усвоен от М. на
10.07.2009г. Заявява, че
кредитополучателя е преустановила плащането на вноските по кредита и кредитора
насочил исканията си към него, като за периода 12.04.2017г.-24.01.2019г.
заплатил на банката сумата от 910.91лв. , с което погасил изцяло процесния
кредит. Установил, че М.е починала,
поради което за събиране на вземането си подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу наследника й Н.С.Д. и било образувано ч.гр.д № 1208/2019г. по описа на
РРС. Длъжникът не е бил
открит на установените му постоянен и настоящ адрес и съда му е предоставил
1-месечен срок съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу
ответника.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да признае съществуване на вземането му по отношение на Н.С.Д. в размер
на 910.91лв. - главница по
погасен от ищеца, в качеството му на поръчител кредит, с длъжник – наследодателя на ответника. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 ГПК.
Ответникът Н.С.Д., чрез назначения му
от съда особен представител взема становище за неоснователност на иска.
По делото не се спори и е видно от
представените писмени доказателства /удостоверение от 04.02.2019г., изх. от „Банка
ДСК“ ЕАД и извлечение от сметка/, че ищеца е поръчител по договор за кредит за текущо потребление
№17342678 с кредитор- „Банка ДСК” ЕАД и кредитополучател - В.П.М.и че Т., като
поръчител по кредита е заплатил на „Банка ДСК” ЕАД
сумата от 910.91 лв. за периода
12.04.2017г.-24.01.2019г., с което изцяло е погасил задълженията по кредита.
Безспорно е установено, че
кредитополучателя М.е починала на
29.09.2017г. и че неин единствен наследник е ответника Д./вж. удостоверение за
наследници-л.50/.Съгласно справка, изх. от РС-Бургас за периода 29.09.2017г.-06.11.2019г.
липсват данни за направен отказ от страна на ответника от наследството на М..
По делото е приложено и ч.гр.д
№ 1208/2019г.
по описа на РРС.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д
№ 1208/2019г.
по описа на РРС, че в
производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника за сумата 910.91лв. - главница
по погасен от ищеца, в качеството му на
поръчител кредит, с длъжник – наследодателя
на ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2018г. до окончателното
й изплащане и разноски. Тъй като Д. не е намерен за връчване на издадената от
съда заповед за изпълнение, съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил
иска в законоустановения едномесечен срок.
Съгласно константната практиката на
ВКС/напр. решение № 229/ 10.09.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 452/2011 г., IV г. о./ с договора за поръчителство, поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По
отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати,
той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил. Длъжникът и
поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да
претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право
да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу
длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато
кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя /законодателят използва
термина "иск" в материалноправното му значение на "вземане"/,
поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той
рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за
извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.
Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати
тези усложнения.
Съдът приема за доказано, че за
периода 12.04.2017г.-24.01.2019г., ищецът като поръчител е изплатил доброволно
на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата 910.91лв. в погашение на задължението на
наследодателя на ответника към банката.Ищецът е платил на свой риск, без да
уведоми наследника на починалия длъжник. По делото обаче не се твърди, нито са
представени доказателства длъжникът или наследника му да са платили на
кредитора нещо повече от това, което той е признал, като е предявил непогасения
остатък от вземането си, наследника да е продължил да плаща след погасяването
на дълга от поръчителя или да съществуват каквито и да било други възражения
срещу съществуването на изплатената от поръчителя част от дълга.
При това положение съдът намира, че искът по
чл.422 ГПК следва да се уважи, съобразно петитума на исковата молба, като се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 910.91лв.
- главница по погасен от ищеца, в
качеството му на поръчител кредит, с длъжник – наследодателя на ответника .Следва да се отбележи и че ищецът
не е претендирал по настоящето производство присъждането на законната лихва
върху главницата.
Неоснователни са възраженията на
особения представител, че липсвали данни ответника да е приел наследството,
оставено му от М.и че не е посочено
правното основание на иска.
На първо място, в тежест на ответника
е да докаже, че се е отказал от наследството, като такива данни няма, напротив
от справка, изх. от РС-Бургас за периода 29.09.2017г.-06.11.2019г. липсват
данни за направен отказ от страна на ответника от наследството на Михова.
На второ място, искът е индивидуализиран
по страни, цена, основание и петитум. В константната практика на ВКС,
обективирана в решение №45/20.04.2010 год. по т.д. №516/2009 год., ІІ т.о., ТК
на ВКС; решение №193/10.04.2009 г. по т.д. №67/2009 год.,ІІ т.о., ТК на ВКС;
решение №25/05.07.2012 год. по гр.д.
№814/2011 год., ІІІ г.о., ГК на ВКС и др. е посочено, че определянето на
правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да
определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в
петитума искане за защита.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответника следва да
бъде осъдена
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 630.00 лв.- заплатени държавна
такса, деловодни
разноски, адв. възнаграждение и възнаграждение на особен представител на
ответника.Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника следва да
заплати на ищеца сумата 325.00 лв.– разноски по
ч.гр.д №1208/2019г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ГПК, че Н.С.Д., ЕГН:********** ***
дължи на Г.Т.Т.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.З.П. сумата
от 910.91лв.,
представляваща главница по погасен от
ищеца, в качеството му на поръчител, кредит за текущо потребление
№17342678, с
кредитор-„Банка ДСК” ЕАД и
кредитополучател- В. П. М./наследодател на ответника/, предмет на
заповед от 27.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение, постановена по ч. гр. д № 1208/2019г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН:********** *** да заплати на “Г.Т.Т.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.З.П. сумата в размер на 325.00 лв - разноски по ч.гр.д №1208/2019г. по описа на
РРС, както и сумата в размер на 630.00 лв. - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: